Решението

[Green Light]

"Тази планета има - или по-точно имаше един проблем: почти всички хора,
живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувствуваха нещастни.
Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се
отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много
странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не
бяха нещастни.
И така, проблемът си оставаше нерешен - много хора се чувстваха зле, а
повечето от тях - отвратително, включително и онези с електронните
часовници.
Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало
голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и
крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да
напускат океаните.
Но ето че един ден - беше четвъртък - близо две хиляди години след
като един човек бил прикован за някакво дърво заради това. че разправял
колко хубаво би било, ако започнем ей тъй. за разнообразие, да бъдем добри
един към друг - едно момиче, седнало само в малък ресторант в Рикмънзауърт,
се сети каква е причината за всички досегашни нещастия на човечеството и
прозря как светът може да стане по-добър и щастлив. Този път не можеше да
има грешка, нещата непременно щяха да се оправят и повече никой за нищо
нямаше да бъде приковаван.
За жалост обаче, преди момичето да успее да се добере до телефон, за
да сподели с някого идеята си, се случи едно ужасно и глупаво нещастие и тя
безвъзвратно пропадна."

Това е разказ за нея:

[Green Light]

Роди се както се раждат всички други момичета, в град, като всеки друг град, от майка и татко, като всички други майки и татковци на тази изостанала планета. Този четвъртък, четвъртъка на глобалното си откритие, още когато излезе от къщи, момичето се замисли. Валеше дъжд, беше неприятно, студено и мокро и нямаше какво да се прави. Човек или си седеше в къщи, което съгласете се е скучно, или беше мокър. Очевидно за всички хора. Не и за момичето. Тя се замисли какво и как да направи в такава сутрин. Не и се седеше в къщи, но пък не искаше и да студува под дъжда.

[4avdar4e]

Ха-ха, дали пък да не си върна стария аватар: Без паника :rotfl24:

П.П. Пък аз вчера разправях за Трафалмадор, дам..

[Quid]

Роди се както се раждат всички други момичета, в град, като всеки друг град, от майка и татко, като всички други майки и татковци на тази изостанала планета. Този четвъртък, четвъртъка на глобалното си откритие, още когато излезе от къщи, момичето се замисли. Валеше дъжд, беше неприятно, студено и мокро и нямаше какво да се прави. Човек или си седеше в къщи, което съгласете се е скучно, или беше мокър. Очевидно за всички хора. Не и за момичето. Тя се замисли какво и как да направи в такава сутрин. Не и се седеше в къщи, но пък не искаше и да студува под дъжда.

що не го качиш у колата тва

[Green Light]

Както си седеше на входа и гледаше унилото време навън, пред входа и спря кола. Момичето се усмихна, защото видя как в колата се качват двама от нейните приятели. Едно друго момиче и момче от входа до тях. Без да се замисли, отвори вратата и скочи на задната седалка.

[Green Light]

Нейните приятели здарво се изкефиха на смелия и ход. Не стана ясно дали шофьора разбра или не, но колата потегли и не след дълго пристигнаха. Каквато и да беше тая къща, поне беше голяма. Съвсем удобно място за разходки, за разглеждане, за всякакви съвсем сериозни или пък несериозни занимания. Тримата приятели малко поговориха, малко поспориха, малко погледаха телевизия, въобще правеха всичко, което всички добре възпитани и образовани млади хора в този свят правят, когато имат свободно време. След това всеки от тях намери свое собствено занимание. Момичето се заслуша в гласове идващи от радиото. Послуша разсеяно няколко минути развълнувания дикторски глас...

[4avdar4e]

Грийни, извинявай, ама не разбирам.. Каква ти е идеята с дописването на Дъглас Адамс?? :shocked: Не, бе, честно.. съвсем друго си помислих в началото.. Ако не ти се обяснява, недей, зачудих се просто

П.П. Ако ти преча на разказа, ще го трийна после това..

[Green Light]

Грийни, извинявай, ама не разбирам.. Каква ти е идеята с дописването на Дъглас Адамс?? :shocked: Не, бе, честно.. съвсем друго си помислих в началото.. Ако не ти се обяснява, недей, зачудих се просто

П.П. Ако ти преча на разказа, ще го трийна после това..

Не го дописвам! Дъглас Адамс: "Но това не е разказ за нея"
Пък аз все си мисля: "Бе кво е открила тая" и затова мъдря "Разказ за нея"

П.П. Леко откАчихме с тва "трийване", а?

[Пенчо Заека]

Ъ????

[4avdar4e]

Не го дописвам! Дъглас Адамс: "Но това не е разказ за нея"
Пък аз все си мисля: "Бе кво е открила тая" и затова мъдря "Разказ за нея"

П.П. Леко откАчихме с тва "трийване", а?

Начи е тва сега намерих у нета (както и съм го възприемала винаги, затуй толкоз се зачудих):
За жалост обаче, преди момичето да успее да се добере до телефон, за да сподели с някого идеята си, се случи едно ужасно и глупаво нещастие и тя безвъзвратно пропадна.

Това тук е разказ за нея.

Та мислех си, че разказът е за идеята, не за момичето

Шашава работа.

П.П. Не, бе, не съм откачила, ама ти се намешАх в разказа, тва само защото искам автограф от автора Чакам продължение

[Green Light]

В една от залите на двореца на световния съвет лидерите на всички държави от целия свят с цялата отговорност на която ги обричаше тежката им длъжност, решаваха съдбините на поверените им народи. Днешният ден бе за най- маловажните, формалните въпроси. Там където всичко беше бездруго ясно и заради това нямаше напрежение, настроението беше лежерно. На документите е гледаше през пръсти, и гостите по- често се разхождаха и и разказваха вицове(в които ставаше въпрос за техните съседи по маса) отколкото да заседават нормално. По времето, когато момичето слушаше развълувания репортаж по радиото, възвестяващ очакваното окончателно и безвъзвратно подписване на договора конституиращ управлението на цялата Земя, държавните ръководители вкупом решиха да си вземат почивка. Беше станало време за кафето(или уискито, според който както предпочита в 11 сутринта) Израелския премиер обърка Камерунския министър председател с Барак Обама и го тупна свойски по рамото, като по този начин си изкара лакет в слънчевия сплит. Руснаците замалко да се сбият с казахите, румънския президент потъна в любовен чат, а Георги Първанов въобще не стана от стола, загледан сериозно в документите. И понеже беше толко поркан, че а станА, а паднА!
Така или иначе момичето попадна в голямата зала точно по времето, когато беше почивката на тузарите. Само Гецата седеше на масата, ама той не се брои, така или иначе нищо не забелязва около себе си. Концентрация!
Вниманието на момичето попадна върху големи червени папки струпани точно в края на масата. Красива червена кожа, приятна на пипане. За 6те си години, момичето беше научило да пише как се казва срещу Име и на колко години е срещу Възраст. И написа възръстта си. На всяко място където видя оставено място за това. На всяко място където се регламентира максималната възраст за народен представител, член на правителство, ръководен орган или изборна длъжност.
6 години

Но за нещастие, както знаем, първо дойдоха вогоните