Вапцаров

[Fairy of the Flowers]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти навън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще дойда тихо, кротко ще приседна,
ще вперя в мрака поглед да те видя.
Когато се наситя да те гледам
ще ти целуна и ще си отида.

Вапцаров...
Харесвам го, много. Новината за намерените стихове ме развълнува ... Гледам тука никой не е отворил тема. Да не са ги публикували някъде?

[Green Light]

Минавах миналата сряда през Скопие. Начи било е 3ти. 3.12. И слушам някакво месно радио, тва ми е навик като пътувам, свиквам с месния език. И слушам "вапцарови дни" започват в някакво читалище.... Реклама: Елате в едикое си читалище, та да празнуваме заедно вапцаровските дни!
Бе, викам си, може па да не е за наш Вапцаров. Вапцаров може да си е македонска фамилия, човека е от Банско, нали, тва че си е българско, не ами дет се вика от българско, по- българско. Никога не е било в друга държава! И докато ги мисля тия, радиото ми вика: Никола! Йонков! Вапцаров!
Егати, тия, всички ли български личности ще си присвоят, бе?

[Dark Angel]

не
те просто у Скопие много го тачат

ПП/ македноците много тачат поетите
и певците
дарба от Бога носят

[Green Light]

не
те просто у Скопие много го тачат

ПП/ македноците много тачат поетите
и певците
дарба от Бога носят

И ние си ги тачиме!

От любов ги задушаваме. Пък когото не можем да го задушим, го застрелваме...
Не, бе майтапя се! Мисля, че в България много се обича поезията.

[Green Light]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти навън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще дойда тихо, кротко ще приседна,
ще вперя в мрака поглед да те видя.
Когато се наситя да те гледам
ще ти целуна и ще си отида.

Вапцаров...
Харесвам го, много. Новината за намерените стихове ме развълнува ... Гледам тука никой не е отворил тема. Да не са ги публикували някъде?

Ти помниш ли морето и машините... и едрите звезди над Фамагуста, колко съм си я представял тая Фамагуста, и как светеха очите в мрака и търсеха и молеха пощада... страхотен е Вапцаров. И тоя живот с тази вяра, ама вяра да видиш ти, пиян съм бил с това стихотворение, без да пия. И ний спорихме двама със дама на тема- човекът във новото време, тука па ревах веднъж, ма си бех къркан, де. Не знам кое да е, не знам, кое ли ще ми е таман днес да ви пусна?

Айде двубой ний сплетохме здраво ръце, със тебе се счепкахме, животе! Ето това стихотворение го знам от началото до края. Не само него знам, но само в него колкото пъти си го спомня толкова пъти откривам нещо.

Двубой!(Боже, не допускай Капинчо, да види в него адрес към себе си )

Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? -
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен -
и победеният си ти.

Не вярваш ли? Не те е страх?! -
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.

Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един във друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.

Във мината избухна газ.
И въглещния пласт
затрупа
петнадест човека доле.
Затрупа
въглещния
пласт
петнадесет
човешки
трупа.
Един от тях
бях
аз.

Пред прага на един бордей
дими
изпуснат
пистолет.
Трупът полека леденей...
И нито вик,
и нито шум -
един куршум
и после - смет.
И колко леко...
И без бой,
без порив за живот,
без глас.
Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
бях
аз!

На мокрия паваж
лежи
човек, застрелян из засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
на площада.
Човекът, който там
лежи
във локва кръв,
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
горят.
Извергът,
мерзкият
стрелец,
закри следите си
завчас.
Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
аз.

Но помниш ли, едно дете умря
в Париж на барикада.
Едно дете
във бой умря
със кървавата
ретроградност.
Във жилите полека-лека
кръвта изстива
като щик.
Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
жар гори,
ала очите сякаш пеят:
"Liberte cherie!"...
Един гамен е
прострелен.
Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!

Но помниш ли,
един мотор
прониза
с смях
и оптимизъм
мъглите,
дето птица даже
не слиза
в влажния простор;
един мотор с крила, които
разсичат
ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взрив на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.

Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.

Човекът, чийто поглед верен
е вперен
в нервния компас,
човекът, който
влезе в бой
с мъглите,
с северния мраз,
ти спомнях ли си кой
бе той?
Това бях
аз.

Аз съм тук
и там. -
Навред. -
Един работник от Тексас,
хамалин от Алжир,
поет...
Навред съм аз!
Навред съм аз!

Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би...
Тогаз,
на твойто място,
дружно,
ще изградим със много пот
един живот
желан
и нужен,
и то
какъв живот!

[Dark Angel]

аз кръстих малкия (жив и здрав да е) на него

"Имала майка едно ми чедо......

това е любимия ми поет

Пролет моя, моя бяла пролет.....

ще ревна а съм само на кафета и захарчета.....

[Fairy of the Flowers]

Всички умни мисли ми изхвърчаха от главата, малкия на др. компютър го пуснах да играе, сега дойде при мене и пита това -онова. Вяра - голяма, почти всичко знам наизуст- дали ги помня още?- вярата ме трогва, и нещо друго, което сега не мога да му намеря име, малкият ме разсейва, но и изящна поезия, лека, красива, като песен, като кристал, като ... не знам... да си я вкусваш бавно и полека със наслада.

[frisky lioness]

това е любимия ми поет

.....

И моят
Стиховете му носят такъв заряд
и през всичките изминали години са ми звучали
неизменно

актуални