Ето и нещо за резведряване - Араминта Помиярката
- Marygold_vn
- Мнения: 351
- Регистриран на: 03.10.06, 10:37
Ето и нещо за резведряване - Араминта Помиярката
Араминта Помиярката вечно се смяфкаше. Смяфкаше се ту на това, ту на ония. Смяфкаше се вечно. Много разни враждани се влеждаха в нея и си казваха: «Защо ли пък постоянно се смяфка тая Араминта Помиярката?» Никога не можаха да подпечатнат защо тя винаги се смяфкаше навсякакво.
— Надявам се, че тя въобще изобщо не ми се смяфка на мене! — казваха си някои луде. — Все пак се надявам, раздира се, че тая Араминта Помиярката не ми се смяфка на мене.
Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновено с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
— Хии! Хии! Хии! — смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
— Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
Това струскаше тъпниците и крокондуктора.
— Защо постоянно се смяфка тая подметка? — застаршително се пипаше някакъв пътникакъв, който реговно пътруваше на същия покрив и имаше правописък да знае.
«Бас държа, че никой не знае защо аз вечно си се смяфкам — каза Араминта на себе си самата лично за себе си. — Те страшно биха пискали да знаят защо постоянно си се смяфкам самичкичка. Бяс държа, че някои хора наистина биха се радвали да знаят.» Имаше право, разпира се, много тора биха го лискали.
Араминта Помиярката си имаше мероприятел, който изобщо не разбираше от майтап. «Абе, нека се радва, докато може!» — казваше той. Добър човек,
— Моля ти се, Араминта, кажи ми, какво те кара да се смяфкаш толкова често? Ама да бе, да, аз понякога съвсем цирозно се бяспокоя, като започнеш с този кисък твой и предизвика той зърнения безброй и биспокойствие сред сейменството ми и моите близги.
При някое подобно избълвление Араминта избъхваше в още по-силен смяф, стигащ почти до границите на кистерията. Тя пищеше: «Хии! Хии! Хии!», като да биваше обладавана от нечестивия.
— Тая Араминта трябва да прекрасна с цвилия тоз смяф, на всякя цена трябва да прекрасне! Ще полулея, ако не прекрасне! — се чумаше внушителният глас на честивата Араминтина сърседка мисис Крамсби. Тя живееше в съседната къща и се грижеше за котките, докато Араминта беше на работа. — Никак не е лесно да се грижиш за тези котки, докато тя е на работа — и това никак не е за смяф!
Цялата улица беше започваше да се тревожи от Араминтиния смяф. Защо така, а? Нима Араминта приблазнително тридесет години не се беше смяфкала и не беше живяла там, като ги смяфкаше непрекъснато: «Хии! Хии! Хии!»; нима не ги беше дразнила? Хората започнаха да се замътяват, та да видят какво всъщност може да се направи — нали в края на краищата те трябваше да живеят с нея. И те бяха тези, които трябваше да слушат нейното наблудничаво килотене. Та, значи, при един такъв мътинг, те врещиха да повикат на помощ приятеля на Араминта, на комуто му викаха Ричард (е, понякога Ричард Крети, но това е друга история).
— Ами не знам, скъпи приятели — рече им Ричард, който и без това ги ненавиждаше до един. Това стана при втория миткинг.
Охчивийно неш тряа сан пран — и то бърррзо! Ликът на Араминта се разпосираше над цялата срана. Народодонесението по вцицки пъхища почна да я озлежда с отравдано либидопипство.
— Какво да направя, че да се погаси този смях, който постъпателно ме пресушава да пия? Нима не съм със нея често аз разговарял най-протесто, мулех я да престане, заплашках я, придушвах я, усмолявах я, молим ти се, Араминта, престани с този смяф! Излизам вече от козината си, чишата ми ще прелее! — разправяше Ричард. Хората по улицата смърдореха юдобрително; та какво би могъл да направи той? Да си наляга парцалите.
— Да се примолим на пастора — рече мисис Крамбси. — Той сигурно може да го прогони от нея. Хората се съгласиха:
— Сигурно пасторът може да свърши тая работа, ако изовчо някой може да я свърши.
Пасторът пусна една мила мъничка усмивчица, докато добриче хора муу разбесняваха плюката. Тръкмо те бяха щели да бъдат свършили да пиказват, той воличествено се издигна от своето крескло и отсече високо и ясно:
— Какво по-точно искате да кажете?
Пасвото изпръшка и лека-полека започна да започва
отново разказа си за ужасния ужасен случай със смяфкането на Араминта.
_ Значи, тя просто се смяфка, без да има някакъв спечален повод? — мъдро каза той.
— Да бе, туйто, чисто и просно — отвърна Ричард. — Сутрин, прокобед и вечер, само се смяфка като смяхната.
Спасторът вдигна поглед от къркоделието си и си отвори устите:
— Трябва да се стори нещо за това момиче, което се смяфка непрекъснато. Не е правилно.
— Наистина, не развирам, защо те ми се бърбърлят дали се смяфкам, или не се смяфкам — въздъхна Араминта, нашата търтелива жерква. — Неприядното на кражданите тука им е, че са закравили, ще го повторя, закравили са как да се смяфка човек. Поне аз мисля тъй, преподобни.
Естестисно, тя говореше пред изключително преподробния ЛАЙЪНЪЛ ХЮС. Беше отишла да го посети — дано пък той успее да й помогне по някакъв назначителея начин. Като се има предвид, че опасторът се отдаваше винаги когато трябваше да се помогне някому, струваше й се, че все пак е добре да го опита,
— Какво да ти кажа, мила моя, искам да кажа, какво да ти кажа ?
Араминта недоверчиво изгледа лигочесливия страхопикльо.
— Какво искаш да кажеш с това «какво да ти кажа»? Аз да не съм дошла да ми казваш какво да ми кажеш! Аз дододойдох тука да те помоля за помощ, а ти имаш безочиларието да ми казваш да ти кажа какво да ми кажеш! Това ли е всичко, което имаш да ми казваш? — разкраска се прежълтялата Араминта.
— Много добре разбирам как точно се чувстваш, Магаринта, аз имах един братовчед, съвсем същия, тиглица не можеше да види без очиларките си.
Араминта се изправи, обзета от нещо като растроение, пробра си пенджерите и мрачно избяга от стаята.
— Нищо чудно, че тоя успява само три пъти в неделя! — възклекна тя пред група доброжилатели.
— Измина нани-на година или повече без никаква бромяна в необичайния смяф на Араминта. «Хии! Хии! Хии!» — тя се доизкапваше, пък и развеждаше всички наоколо извън кожите им.
ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ТОЗИ ВЪПРОС НЯМАШЕ ДА ИМА КРАЙ.
Това продължи цели осемдесет години, чак докато Араминта умря, както се смяфкаше. Ала това не помогна особено на свъседите й. Всички те бяха измрели по-рано, а това беше един от многото поводи Араминта да умре от смяф.
© John Lennon
ПП Как можах да забравя - 8 декември - тогава е убит автора...
— Надявам се, че тя въобще изобщо не ми се смяфка на мене! — казваха си някои луде. — Все пак се надявам, раздира се, че тая Араминта Помиярката не ми се смяфка на мене.
Една дата Араминта Помиярката се надигна от войното си легло, като си се смяфкаше както обикновено с оня откачалнически смяф, заради който я зяеше цял народ.
— Хии! Хии! Хии! — смяфкаше се тя, докато слизаше на закъска.
- Хии! Хии! Хии! - задавяше се от смяф над сутрешните овестници.
— Хии! Хии! Хии! - прогълшаваше Араминта в адтобуса към ръбота.
Това струскаше тъпниците и крокондуктора.
— Защо постоянно се смяфка тая подметка? — застаршително се пипаше някакъв пътникакъв, който реговно пътруваше на същия покрив и имаше правописък да знае.
«Бас държа, че никой не знае защо аз вечно си се смяфкам — каза Араминта на себе си самата лично за себе си. — Те страшно биха пискали да знаят защо постоянно си се смяфкам самичкичка. Бяс държа, че някои хора наистина биха се радвали да знаят.» Имаше право, разпира се, много тора биха го лискали.
Араминта Помиярката си имаше мероприятел, който изобщо не разбираше от майтап. «Абе, нека се радва, докато може!» — казваше той. Добър човек,
— Моля ти се, Араминта, кажи ми, какво те кара да се смяфкаш толкова често? Ама да бе, да, аз понякога съвсем цирозно се бяспокоя, като започнеш с този кисък твой и предизвика той зърнения безброй и биспокойствие сред сейменството ми и моите близги.
При някое подобно избълвление Араминта избъхваше в още по-силен смяф, стигащ почти до границите на кистерията. Тя пищеше: «Хии! Хии! Хии!», като да биваше обладавана от нечестивия.
— Тая Араминта трябва да прекрасна с цвилия тоз смяф, на всякя цена трябва да прекрасне! Ще полулея, ако не прекрасне! — се чумаше внушителният глас на честивата Араминтина сърседка мисис Крамсби. Тя живееше в съседната къща и се грижеше за котките, докато Араминта беше на работа. — Никак не е лесно да се грижиш за тези котки, докато тя е на работа — и това никак не е за смяф!
Цялата улица беше започваше да се тревожи от Араминтиния смяф. Защо така, а? Нима Араминта приблазнително тридесет години не се беше смяфкала и не беше живяла там, като ги смяфкаше непрекъснато: «Хии! Хии! Хии!»; нима не ги беше дразнила? Хората започнаха да се замътяват, та да видят какво всъщност може да се направи — нали в края на краищата те трябваше да живеят с нея. И те бяха тези, които трябваше да слушат нейното наблудничаво килотене. Та, значи, при един такъв мътинг, те врещиха да повикат на помощ приятеля на Араминта, на комуто му викаха Ричард (е, понякога Ричард Крети, но това е друга история).
— Ами не знам, скъпи приятели — рече им Ричард, който и без това ги ненавиждаше до един. Това стана при втория миткинг.
Охчивийно неш тряа сан пран — и то бърррзо! Ликът на Араминта се разпосираше над цялата срана. Народодонесението по вцицки пъхища почна да я озлежда с отравдано либидопипство.
— Какво да направя, че да се погаси този смях, който постъпателно ме пресушава да пия? Нима не съм със нея често аз разговарял най-протесто, мулех я да престане, заплашках я, придушвах я, усмолявах я, молим ти се, Араминта, престани с този смяф! Излизам вече от козината си, чишата ми ще прелее! — разправяше Ричард. Хората по улицата смърдореха юдобрително; та какво би могъл да направи той? Да си наляга парцалите.
— Да се примолим на пастора — рече мисис Крамбси. — Той сигурно може да го прогони от нея. Хората се съгласиха:
— Сигурно пасторът може да свърши тая работа, ако изовчо някой може да я свърши.
Пасторът пусна една мила мъничка усмивчица, докато добриче хора муу разбесняваха плюката. Тръкмо те бяха щели да бъдат свършили да пиказват, той воличествено се издигна от своето крескло и отсече високо и ясно:
— Какво по-точно искате да кажете?
Пасвото изпръшка и лека-полека започна да започва
отново разказа си за ужасния ужасен случай със смяфкането на Араминта.
_ Значи, тя просто се смяфка, без да има някакъв спечален повод? — мъдро каза той.
— Да бе, туйто, чисто и просно — отвърна Ричард. — Сутрин, прокобед и вечер, само се смяфка като смяхната.
Спасторът вдигна поглед от къркоделието си и си отвори устите:
— Трябва да се стори нещо за това момиче, което се смяфка непрекъснато. Не е правилно.
— Наистина, не развирам, защо те ми се бърбърлят дали се смяфкам, или не се смяфкам — въздъхна Араминта, нашата търтелива жерква. — Неприядното на кражданите тука им е, че са закравили, ще го повторя, закравили са как да се смяфка човек. Поне аз мисля тъй, преподобни.
Естестисно, тя говореше пред изключително преподробния ЛАЙЪНЪЛ ХЮС. Беше отишла да го посети — дано пък той успее да й помогне по някакъв назначителея начин. Като се има предвид, че опасторът се отдаваше винаги когато трябваше да се помогне някому, струваше й се, че все пак е добре да го опита,
— Какво да ти кажа, мила моя, искам да кажа, какво да ти кажа ?
Араминта недоверчиво изгледа лигочесливия страхопикльо.
— Какво искаш да кажеш с това «какво да ти кажа»? Аз да не съм дошла да ми казваш какво да ми кажеш! Аз дододойдох тука да те помоля за помощ, а ти имаш безочиларието да ми казваш да ти кажа какво да ми кажеш! Това ли е всичко, което имаш да ми казваш? — разкраска се прежълтялата Араминта.
— Много добре разбирам как точно се чувстваш, Магаринта, аз имах един братовчед, съвсем същия, тиглица не можеше да види без очиларките си.
Араминта се изправи, обзета от нещо като растроение, пробра си пенджерите и мрачно избяга от стаята.
— Нищо чудно, че тоя успява само три пъти в неделя! — възклекна тя пред група доброжилатели.
— Измина нани-на година или повече без никаква бромяна в необичайния смяф на Араминта. «Хии! Хии! Хии!» — тя се доизкапваше, пък и развеждаше всички наоколо извън кожите им.
ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ТОЗИ ВЪПРОС НЯМАШЕ ДА ИМА КРАЙ.
Това продължи цели осемдесет години, чак докато Араминта умря, както се смяфкаше. Ала това не помогна особено на свъседите й. Всички те бяха измрели по-рано, а това беше един от многото поводи Араминта да умре от смяф.
© John Lennon
ПП Как можах да забравя - 8 декември - тогава е убит автора...
Silence must be heard...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Като го гледам май си е бил и напушен по началоGreen Light написа:... Кат е видял Чапман и го е напушило и така...
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Дарки ми разправя: Наши- вика- приятели(или приятели на приятели по- точно. Познати. Както и да е.) ходили на театър и са, на нас понеже ни се ходи на нещо, и ни е интересно добър ли е, лош ли, къде, какво е било, и ги питаме,- как беше бе? И те: Ста- шно! Як майтап! Скъсахме се от хилеж, ма направо реавхме и се завирахме между седалките. Яка работа! - Брейй. И кво гледахте? - Ми не знаем! - Как не знаете, бе?! Кой участва? - Ми идея си нямамае? - Е как бе, идиоти! На какво се хилехте, какво играха там, за какво се разказва? - Бе не знаем за какво се разказва, ма изпушихме по една цигара преди представлението и тогава влезнахме.maggot написа:Като го гледам май си е бил и напушен по началоGreen Light написа:... Кат е видял Чапман и го е напушило и така...
Пък аз и викам: - Представяш ли си, тия да са гледали Макбет!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
на един приятелGreen Light написа:Не, бе! Е са ме вкара във филм!ELBI написа:или Отело...
начи Дарки пафка. И не черпи?
Не Дарки, бе!
Приятели! Виждаш ли Чавдарче! Тва коментари, чудо!
та на театър бяхме, ма жена му не дойде (на зъболекар и там окъсня)
и ние само шантави неща си пирказваме след театъра и се хилим
и той разправя как едни от хората му (той шеф видиш ли и си има орда народ) били в Народния
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
той е разбрал този факт толкова късно?Dark Angel написа:а мъж ми 5 минути след това "ма ти ужасно много говориш.... човек не може да ти затвори устата начи"Green Light написа: Дарки ми разправя: Наши- вика- приятели....
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
по-добре от да пишеш ужасно и многоGreen Light написа:Dark Angel написа:а мъж ми 5 минути след това "ма ти ужасно много говориш.... човек не може да ти затвори устата начи"Green Light написа: Дарки ми разправя: Наши- вика- приятели....
Пък аз ужасно много пиша.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
аналогично качество във форумите е да игнорираш (не четеш) разни дразнители... и е по-лесно:winkw:Dark Angel написа:о не, мисля че от самото начало е бил наясноELBI написа: той е разбрал този факт толкова късно?
умее да не слуша
това е изключително полезно умение
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Щом ви е харесало, препоръчкам:
http://liternet.bg/publish21/r_kjono/uprazhneniia.htm
И друг път съм го препоръчквала, но нямаше линк.
http://liternet.bg/publish21/r_kjono/uprazhneniia.htm
И друг път съм го препоръчквала, но нямаше линк.
Хихи... на тоз определено му личи, че има проблем с копчетатаvyara написа:Щом ви е харесало, препоръчкам:
http://liternet.bg/publish21/r_kjono/uprazhneniia.htm
И друг път съм го препоръчквала, но нямаше линк.
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...