Не ми е тегава само защото ще се върна по празницитеbead_ написа:тънка е границата между сълзата и усмивката в тая ситуацияDark Angel написа:така погледнато даbead_ написа: защото да обичаш и да си далеч от това, което обичаш е тъжно. особено сутрин.
но идеята че в един момент ще си при това което обичаш няма ли да те усмихне вътрешно?
с толкова приятели и роднини си говоря само по скайп
хем се усмихваме, хем ни се плаче
уф, тегава ми е тая тема сега преди празниците
Може би твърде късно заминах - имала съм много години да се привържа, да създам прекрасни приятелства, да се влюбя в Рила и много други места, да направя спомени, които винаги ще ме карат да искам да се върна... И това влечение с течение на годините вместо да намалее се усилва.
Като че ли младите по-лесно се отделят и приемат промените. А за децата съвсем не мога да кажа. Познавам такива, заминали на 7-8 годишна възраст. Като че нищо не ги влече обратно към България.