Поезия

[Green Light]

Извинявайте, видях я в другия форум.
Вчера доста четох в тази тема! На такава вълна съм, май ми липсват.

Мълчанието е змията в пазвата
автор: Verdjinia

Мълчанието е змията в пазвата
джобно ножче за дълбаене
в кората на твоето време.
Прави резки в мозъка
за отбелязване на последици
продълбава тунели за позорни бягства
и тънки улеи за случайни радости.
прорязва странични ниши
за складиране на колекция вини
изгризва изящни хралупи
за леговище на двуглави лъжи.
Изрязва корените и издялква корони
да се показваш величествен на пиршества
издълбава пропасти от истини
да се трудиш да ги пълниш с измислици
изчегъртва налепи
разложили се трупове на цветове
прокарва острие по миглите
и птиците отлитат завинаги.
изписва имена,
които те е страх да изговориш
предълбава спомени,
които не смееш да запомниш
изчегъртва дати,
които обелват същността ти.
избожда очите на думите
и ги превръща в дупки
кратери на застинала лава
пътеки за многоточия
на пресъхнали сълзи.
Мълчанието е свиреп хищник
който изяжда думите
защото говорят много
но те си намират начин
да те рисуват отвътре.

[Green Light]

Ще пребродя отново и отново
целия необятен свят.
Планините да ме спират,
в горите им да се губя,
върховете им да изкачвам.
Пустини да ме събарят духом,
оазиси да ми се привиждат,
змии да ме заплашват.
Океани от сушата да ме делят,
с ураганните им бури да се боря,
теченията странни да ме губят.
Всичко ще премина, но заклех се -
в тоз живот ще те открия.
Боли ме като знам, че те има,
но не те намирам.
Ще пребродя целия свят,
но ще те открия Любов -
ти, която в мен живееш,
умираш и пак се раждаш -
по-силна и велика отпреди.


не знам кой е автор на това, сигурно някой от вас го е пускал

[Green Light]

ВЪЗРАСТ

Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.

Полека всичко аз да намалявам -
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта ...

По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори ! -
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.

Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.

И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.

Евтим Евтимов

[Green Light]

последно

Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат.

Магията е да обичаш лошите.

С един от тях — най-лошият от всички,

да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.

Да ти преседнат глътката и залъкът.

А в нощите, в които му е празно,

да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.

Да го откъсва хищно от душата ти.

И да те иска — прокълнато ялова —

да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.

Да му подхвърлиш ключа на победата.

И нежно да го милваш през решетките,

когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,

дори да се взриви над тебе здрачът.

Додето не реши да те погали

най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен

добър и свят, пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.

Добрите хора лесно се обичат.

[Green Light]

ПЕТЪР ЧУХОВ

ИСКАМ ДА ИМАМ ПО-ГОЛЯМА СЕСТРА

Това е картина с парчета
от счупена чаша

Тя се е навела
да ги събере
роклята й е с дълга
биография
светлината е в отлив

има прозорец
който не виждаме
както не виждаме
и очите
на по-малкия брат

[Green Light]

МЕЖДУ ДРУГОТО
Елка Пенкова

Прочете ли вчера,
балерината на Дега
е купена
от двойка милионери!

Тази четиринайсетгодишна,
с тюлена рокля от бронз,
непродаваема
безценно скъпа,

необяснимо красива,
малка шаманка,
неукрасена -
като мелодия на сиринг.

Мосю Дега
я зърнал зад кулисите
навярно
и останал очарован.

Такава е връзката
на живота с творбата,
неразривна -
случайна или закономерна,

за историята на изкуството,
обаче, неизяснена остава
ролята
на двойката милионери

[4avdar4e]

Не мога да пропусна, неее
Поздрав, Грийни!!

Жената, която обича и е обичана –

Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.

Станка Пенчева

[vyara]

Гледам мрачно си настроен, да пусна едно по темата.

Боричкания, сълзи, кърви...

Боричкания, сълзи, кърви: -

последни сме - да бъдем първи!

Човешка суета.



"Честит" бил царят, "клет" бил робът -

не е ли и за двама гробът

единствена врата?

Пейо Яворов

[lancelote]

Извинявайте, видях я в другия форум.
Вчера доста четох в тази тема! На такава вълна съм, май ми липсват.

А това от мен.

Често в древната Елада,
на добрите сатирици,
вместо лаврова награда,
са им удряли плесници.
Светът от памтивек се смее,
смешник ли си си малко луд,
а щом случайно преуспееш,
превръщаш се неволно в шут.
Екнели шамари люти,
не гальовни,ами злобни,
при това били са бити
в чест на туй че са способни.
Днес сме много по-щастливи,
и затуй сме благодарни,
на бащите предвидливи,
че са ни пръкнали по-бездарни.

[Green Light]

за това говоря!
Чавдарче, мерси бе!
майтап, майтап.


П.П.ппппфхаха
хехехе майтапа е понеже написах "казионната Станка" ма реших да го вземеш за заяждане и го трийнах. А "майтап, майтап" остана
Маайтап!

[4avdar4e]

П.П.ппппфхаха
хехехе майтапа е понеже написах "казионната Станка" ма реших да го вземеш за заяждане и го трийнах. А "майтап, майтап" остана
Маайтап!

Да ти съ оплезя кат един Метаморф същий

[4avdar4e]

ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ
Илиян Димитров

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...

Грийн, на това наскоро попаднах и страшно ми легна на сърце, затова го пускам и тук

[latrevw]

последно

Камелия Кондова

Глен ми показа Камелия Кондова, за което съм й много благодарна