Един-едничък е въпросаvyara написа:И защо да е покой
всичко, както отбеляза
няма никакъв застой
само дето сме белязани
с черно, с бяло, със дъги
с пълната палитра чувства
само тъй ще можеш ти
хубавото му да вкусиш
и блести ли светлина
сенки винаги ще има
за безплътните неща
само още нямам рима
за страданието - ето
сянка то е под небето -
всяко нещо сянка носи
други някакви въпроси
Защото сме дечица боси
На ярките слънца в небето
На майката докрай в сърцето
И всичко въпрос на вяра
Това е истината стара