Баба Яга написа:Благодаря ти за линка, книгата е вече при мен:lol: Следващият текст е от нея.
Върху пясъка
Един човек каза на друг:
- Преди много време, при прилив, с върха на тоягата си написах върху пясъка стих, а хората до ден днешен се спират да го четат и внимават нищо да не се изличи.
А другият рече:
- Аз също написах върху пясъка стих, но беше при отлив и вълните на необятното море го отмиха.Но кажи ми какво написа ти?
И първият отговори:
- Ето какво:"Аз съм този, който е." А ти какво бе написал?
И вторият отговори:
- Ето какво:"Аз съм само капка от великия океан."
"Странникът" Халил Джубран
И ни е трудно и до днес и винги ще ни бъде трудно да се възприемаме като едно с другите. "Аз съм едно с всички, и съм велик, като цялото човечество, като вселената с грандиозните си атомни фойерверки съм велик, защото съм част от това. И съм по- незначителен от последния безумен просяк, заради някоя мисъл или прозрение, което има в своето безумство, недостижимо за мен." Едно сме, но е невъзможно да го видим. Няма начин да го повярваме. Това е от тия истини и божествени планове, за които има думи, но не са обозрими от човешкия ум.
Осъден съм, за добро и зло на мисълта, че аз съм този, който е. И това е мойта гордост, моите крила или пък срам и окови. И колкото и да ми се иска да видя отвъд, да се кача или да слезна на някоя друга камбанария, уви няма да го бъде. Аз съм този който е.
Пък - дето викаше Митко Павлов - вие не сте!
Много ми хареса тая притча. Пак мисля че източните притчи казват с апломб, някаква обикновенна мисъл, обаче за първи път се замислих за предназначението на притчите. Източните притчи, коани и вся осталная тва, приятели мои, са създадени с едничката цел да ми доставят удоволствие с две минути размишление по отвлечени щуротии. Мисловен десерт първо качество