frisky lioness написа:Strunz написа:a в gepime.com ника ми е Green_Light_undercover
:)

:rotfl24:
Ама къде е смешното не мо да разбера, риш. Пфу!
Веднъж, студентските години, посред нощ някъде към два ни свърши джина. И аз като най- умен и чаровен в групата, отивам да търся. В цял студентски град, техната кожа, един джин не се намери. Оттогава ги мразим тия в блок 9, айде нема да се разпростирам. И в безизходицата, нали, вече опрял ножа до кокала, викам, аз знам че у нас, в барчето има една бутилка. Хем Лондон беше London Dry Gin. Eeee! Яка работа ще се върна с овации, обсипан със слава, песни ще се пеят за мене. Ама не мога да се прибера. Понеже наш'те знаят, че съм с едни приятели в провинцията. Лъжата е малка, даже лъжа липсва - аз верно бех в провинцията, миналия ден се върнахме и поседнахме, за малко само, да си кажем два лафа и да си ходя. Преди ден и половина. Та нямах време, да кажа на наште че съм в София. Тва лъжа ли е? Ама са, кофти в два да им кажа, здрасти върнах се. За джина. Не е любезно, риш. Па и не е много ясно дали ще успея, да кажа здрасти от първия път на родителското тяло. Усложнения. И ъндерковер, дет викаш, реших да действам. Панко, с едно полско фиатче ми беше шофера за тая нощ. Викам карай там и там. Ма то вика тва не е в студентски град. Бе викам кво ти пука бе, тва фиатче да не е твое случайно. Па то верно не било негово.. Както и да е тва е друга история. Кара ме той. Приготвих се като морски пехотинец. Ключове, изтренирах в колата движенията. Бързам, но внимавам да не вдигам шум, влизам тихо, набарвам джина в барчето, леко така назад, затварям, после обратно и бам! Феноменален успех! Никога не съм разочаровал, аз доверието на хората в моя алкохолен гений. Ни-ко- га! Така. Блясъка на славата! След още ден хванах най- накрая 94 до нас. И се прибирам.. Наш'те джин пият от дъжд на вятър, абсурд е да усетят нещо. Пък аз до вечерта ще купя и ще покрия липсата. Такаа. Приготвил съм разкази, снимки, свежарка съм, ток. Сесийо идвай. Да те изям!
Пък майка ми от вратата! - Кво вика си правИл, да те питам, сине, у нас? Като трябваше в Кърджалийско да бъдеш, бе чадо?
Аз, ако не друго, разбирам кога са ме били и викам- Маман, страшна си! Как ме разкри, бе- викам- аз бях нинджа първо качество, бе! Какво, кал ли оставих, шум ли вдигнах? Вие двамата- викам- спите като застреляни, тва аз много добре го знам. Обикновенно с топ не мога да ви дигна, ама сигурно трепетното очакване на любимото чедо ви е поизтънило съня така и си ме усетила.
Не- вика- донесал си пощата, като си идвал. Сигурно си я взел по навик от пощенската кутия. На масата беше сутринта!
Ъндеркъвър, викаш! Въобще не е смешно!