Намерила се обаче зла ламя, която идвала и крадяла златните ябълки всеки месец. Братята траели до едно време, сетне се решили, взели ножовете и тръгнали да дирят ламята. След три дни стигнали до пещерата:
- Излизай, ламьо проста, майка ти тракана! - викнал Царин.
От пещерата се чули стъпки. Ламята отворила вратата:

- Какви сте вий, бе твари, гнусни? - попитала тя с погнуса.
- Хора сме. Искаме си златните ябълки!
Ламята показала среден пръст. Братята се разгневили и щурмували пещерата. Пръв скочил Мехмед, но ламята блъвнала огън и го довършила. Другите двама отсекли две от главите й и последната им се замолила:
-Милост! Ще ви кажа къде са ябълките!
Оцелялата глава била най-тъпата (най-вляво на картинката).Тя дори и не подозирала, че щом братята научат къде са ябълките ще я довършат и ще си направят чеверме от нея.
- Казвай, ламьо где са ябълките - рекъл Руси и извадил ножа.
- Ще ви кажа, но първо ми донесете един мечи косъм...
- Лесна работа - рекъл Руси.
Двамата братя вързали ламята, за да не избяга и тръгнали към гората. Единият рекъл:
-Трябваше да я измъчваме с клечки под ноктите - всичко щеше да си каже. Нямаше да се разкарваме напразно!
-Не - възпротивил се другият - току виж починала от кръвозагуба- сетне отиде ни келепиря. Ще каже, няма накъде да бяга.
Двамата стигнали до пещерата на мечката след 20 километров път. Царин викнал:
- Излез, Мецо, да те борим!
Още недоизрекъл думите си и мечката излязла тичайки от пещерата с борческо трико.

"Мечката връхлетя. Тя сграбчи в лапите си Руси, направи му ключ и взе да го въргаля в тревата" - разказъл по-късно на внуците си Царин. Той вместо да помогне на Руси хукнал да бяга. Брат му пък стиснал мечката за слабините, тя изревала и го пуснала и той хукнал да бяга с косъм в ръка. Мечката го гонила 12 километра, сетне се отказала и се върнала.
Руси понечил да се връща. Засякъл се с брат си - Царин:
- Ооо, ти си добре?
- Бягай, не съм ти брат!
- Не думай!
- Защо ме заряза?
- Не съм - излъгал Царин - видях друга мечка идваща да помага на оная и скочих да я боря...
Повярвал Руси на Царин и братята се върнали обратно в пещерата на ламята, носейки косъма. Капнал от умора, Руси й го подал.
- На!
- А другия брат косъм не взе ли?
- Трябваше ли?
- Да.
Излезли братята от пещерата. Руси разполовил косъма и дал едната половина на Царин. Сетне двамата се върнали и дали частите на ламята. Този път тя била доволна. Тя рекла:
- Сега идете да отсечете златната ябълка!
- Ти добре ли си? Как...
- Ябълките, които ще ви дам са цял чувал - дървото вече няма да ви е необходимо! Отсечете го и хвърлете коренищата му в реката!
- Добре!
Братята поели към вкъщи. Въпреки умората от дългия път те нарамили брадвите и започнали да се борят с жилавото дърво. След два часа безспирен труд, пот и псувни те повалили дървото, сетне взели да дърпат коренищата, които били здраво начукани в земята. Един час се борили да ги отскубнат, дорде разберат, че не става. Върнали се в къщата и взели лопатите.
Копали три часа. Най-сетне успели да отскубнат корена. Почистили го от стоножките, мокриците и червеите и тръгнали към пещерата на ламята. След час се сетили, че трябва да хвърлят корените в реката , а не да ги носят на ламята. Сетне се отправили към реката. Вървяли пет километра и спрели да си починат. Тамън седнали и завалял град. Братята хукнали да търчат през полето. След един час тичане видели пещера и се скрили вътре, уморени и пречукани от ледените стърготини.
След една минута градът спрял и пекнало слънце. Братята починали пет минути и пак тръгнали. Вървели 12 километра, сетне стигнали до реката и хвърлили коренищата вътре. Понечили да се връщат към пещерата на ламята. Стъмнило се. Братята обаче вървели без да спират, въпреки воя на вълците наоколо.
- Я гледай, цървули! Че са и нови! - викнал Царин и ги взел.
- Остави ги, Царине, после ще си купим безброй такива! - рекъл Руси и му ги взел от ръцете, сетне ги захвърлил.
Братята използвали заобиколен път, заради свлачищата от дъжда, който завалял. След 40 километра пешеходство, стигнали запъхтяни до пещерата.
- Радвам се, че изпълнихте поръчението - рекла ламята.
- Откъде знаеш...
- Аз всичко зная!
- Къде са ябълките, тогава?
- Няма да ви кажа...
- Слушай, ламьо - пощурял Царин и извадил ножа - казвай къде е келепиря, че ща заколя! Едвам вървя от умора!
- Не можеш да ме убиеш, защото само аз знам къде са и досегашния ви труд ще е бил напразен...
Стиснал зъби Царин и прибрал ножа.
- Слушайте - рекла ламята - идете пак и потърсете цървулите, дето си изгубих вчера...
Царин скочил с прав удар към Руси, който поел удара и паднал, но после станал и подсякъл брат си.
- Защо се биете? - попитала ламята.
Без да кажат нищо двамата излезли:
- Ся зарад твоя акъл, пак трябва да се връщаме през целия тоя път! - проплакал Царин.
- Нищо, поне ще се раздвижим - рекъл задъхан Руси.
Речено - cторено.
След три денонощия, братята се върнали лазейки, с цървулите в ръка. Косите им били побелели от зора.
- Хм, не са моите...
Руси припаднал, а Царин се хванал за сърцето...
- Майтапя се!
- Ябълките... глухо промълвил Царин.
- Остана само едно единтвено поръчение! Идете ПАК до реката, преплувайте я и ми донесете един люляк от отсрещния бряг! Побързайте, докато снега дето заваля току що не го е убил!
Онези тръгнали, водени само и единствено от едно нещо даващо им сили - алчността. С триста зора стигнали до реката, която за съжаление не била още замръзнала. С още десет пъти по толкова я преплували, въпреки, че била ледено студена. Откъснали люлякяка...
След 8 денонощия се върнали, лазейки, носещи люляка на гръб - сякаш носят тежък чувал.
Заварили ламята умряла със среден пръст, насочен към входа на пещерата.
Поука: Не гласувайте за БСП.
Източник -> ТУК>>>