Ма ти нали вечерта ще идваш бе. Тогава ще имам мрачни мисли.МЪЖжжж написа: Лелеее.... Русе ще го избикалям с радиус 100 км.Как не ви мързи да мислите за такива неща у тая жега?!
Така инфаркт ще ми сдобиеш, егатисиму..
Царят има магарешки уши
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
А може ли аз да те поздравя с негоDark Angel написа:много любимо, е те сега ще си го пуснаПо высокой, высокой траве
Я пройду в полный рост..
'По высокой траве'
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Имаше едно такова стихотворение...vyara написа: Да бе! Третото лице... объркал си лицата нещо.:lol:
Те Крачат в тъмнината редом с теб,
усмихнати, допрели рамене.
А ти си трети, ти си непотребен.
Ти със тъжна завист гледаш отстрани.
До тях вървиш, прехапваш гневно устни,
но не посягаш.
Тук са ТОЙ и ТЯ. Ако избягаш, ако напуснеш
ще бъде двойна твойта самота.
И ти вървиш, а те са тъй заети,
дори не виждат че си още там.
Те са двама, а ти си трети, а третият навсякъде е сам.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: Царят има магарешки уши
Добре дошла отново!shshtt написа:...Работя по въпроса.
Зарадва ме истински твоето завръщане!
Отдавна не бях чела такава смислена и истинска тема...
Виждам, че си си направила план.
Един от онези, които си правя през определени периоди от време и ми се иска да съм ги изпълнила.
"Да се хвана за косата да се изтегля нагоре."
От все сърце ти пожелавам да успееш!!!:-)
Викай колкото искаш и не се притеснявай от тези, които ще ти поискат такса за това
Не се страхувай, че няма да се справиш с целите - неуспехите амбицират още повече.
Не се опитвай да постигнеш всичко наведнъж - дори да започнеш всичко наведнъж! Това всъщност го знаеш, щом казваш "едно по едно". Най-трудно е началото. Всеки ден по една малка крачка, постепенно ще ти стане по-лесно да вървиш, да тичаш и един ден без да разбереш /или да видиш как
Разбирам какво имаш предвид под "специална" в случая и защо искаш да не се възприемаш като такава. Много ми харесва молитвата.
И пиши, моля те, пиши!:-)
Извинявай за разхвърления отговор - нахвърлих тук каквото най-напред ми хрумна.
А сега лека нощ и приятни сънища!
Клетва
Не се случих на точния мъж
(не ми носи цветя без причина).
Моят дом е от кал и камъш,
но и пръстен си имам- от глина.
Този мъж не говори добре,
но когато мълчи- онемявам.
От години небето краде
и градини от него ми прави.
А когато навън завали
от ръце сътворява ми покрив.
Той не пита „Защо?” и „Дали?”.
И след него във мен не е мокро.
Не се случих на точния мъж.
Моят нищо не иска в замяна.
Имам пръстен. И дом от камъш.
Шепа обич в ръка- вместо камък.
14.10.2008 г.
Дарина Дечева
Не се случих на точния мъж
(не ми носи цветя без причина).
Моят дом е от кал и камъш,
но и пръстен си имам- от глина.
Този мъж не говори добре,
но когато мълчи- онемявам.
От години небето краде
и градини от него ми прави.
А когато навън завали
от ръце сътворява ми покрив.
Той не пита „Защо?” и „Дали?”.
И след него във мен не е мокро.
Не се случих на точния мъж.
Моят нищо не иска в замяна.
Имам пръстен. И дом от камъш.
Шепа обич в ръка- вместо камък.
14.10.2008 г.
Дарина Дечева
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Сигурно ще съжалявам утре че споделям, но ви усещам като терапевтична група и...да се изповядам.
За невъзможността ми да бъда обективна по отношение на собствената си работа ми е думата.
Не съм изкарала с писане и 5 стотинки и понеже напоследък душа въздуха за посока, всичко ново е добре дошло.
Трябваше да напиша 2 текста за поп-фолк парчета. Брат ми предложи да се пробвам, дъра-бъра нямали текстописец, ако се справя даже и пари ще има. Кеф! Как няма да се пробвам, умряла съм от скука, а и си е предизвикателство. Ще опитам, казвам. Брей, зор, зор, зор! Вярно рутина се губи, бая време не съм нагъвала мозъка, ама под езика се изприщих. Една седмица мъка. Първият текст не стана лош, уйдисваха си сричките освен на едно място (което според мен си беше за жертване в името на смисъла), тъпичък така като го четеш, но изпят готино звучи. Вторият го написах за един ден, но не защото съм бързала или съм се напъвала - просто ми се стори, че съм хванала цаката на слушането с цел писане на текст. Това не е важно. Харесах си много резултата - чалга хит в моите очи отвсякъде. Не исках да е пошъл, а забавен и тематиката да е различна. С две думи изкефих се на себе си и бях сигурна, че ще го харесат. Тц, таратанци. С уговорки, че куца ритъма на места, брат ми хареса първия, а за втория каза че изобщо не става и пак имало куцукания (което в конкретния случай, не че е определящо,но не е вярно - толкоз пък да съм оглушала за 20 години - чел е на вентилатор). Мрачно е, сестра ми, важно е какво послание изпращаме на хората. Шах с пешката! Аз така чух музиката - първата не беше еднозначно весела, втората исках да видя като саркастична. Направих супер позитивни текстове, но в моите представи.
Тъпо ми е в момента. Не се справих. Не ми харесаха нещата. Отново няма да изкарам 5 стотинки с писане.
И проблема изобщо не е в парите, а в това че писането ми не се харесва. Наистина нищо не мога да направя по този въпрос. Не можеш да си смениш очите или мозъка. Не мога да напиша друго освен това което мога да напиша. Чувствам се изолирана, нямам си мое общество от пишещи. Не ми е мястото там където обикалям. Тук не става дума за литература. Със същия успех някой може да търси своето място с любители на пеперуди.
Подобни на мен искам да намеря.
П.П. Няма да броя колко изречения съм започнала с "Не"
За невъзможността ми да бъда обективна по отношение на собствената си работа ми е думата.
Не съм изкарала с писане и 5 стотинки и понеже напоследък душа въздуха за посока, всичко ново е добре дошло.
Трябваше да напиша 2 текста за поп-фолк парчета. Брат ми предложи да се пробвам, дъра-бъра нямали текстописец, ако се справя даже и пари ще има. Кеф! Как няма да се пробвам, умряла съм от скука, а и си е предизвикателство. Ще опитам, казвам. Брей, зор, зор, зор! Вярно рутина се губи, бая време не съм нагъвала мозъка, ама под езика се изприщих. Една седмица мъка. Първият текст не стана лош, уйдисваха си сричките освен на едно място (което според мен си беше за жертване в името на смисъла), тъпичък така като го четеш, но изпят готино звучи. Вторият го написах за един ден, но не защото съм бързала или съм се напъвала - просто ми се стори, че съм хванала цаката на слушането с цел писане на текст. Това не е важно. Харесах си много резултата - чалга хит в моите очи отвсякъде. Не исках да е пошъл, а забавен и тематиката да е различна. С две думи изкефих се на себе си и бях сигурна, че ще го харесат. Тц, таратанци. С уговорки, че куца ритъма на места, брат ми хареса първия, а за втория каза че изобщо не става и пак имало куцукания (което в конкретния случай, не че е определящо,но не е вярно - толкоз пък да съм оглушала за 20 години - чел е на вентилатор). Мрачно е, сестра ми, важно е какво послание изпращаме на хората. Шах с пешката! Аз така чух музиката - първата не беше еднозначно весела, втората исках да видя като саркастична. Направих супер позитивни текстове, но в моите представи.
Тъпо ми е в момента. Не се справих. Не ми харесаха нещата. Отново няма да изкарам 5 стотинки с писане.
И проблема изобщо не е в парите, а в това че писането ми не се харесва. Наистина нищо не мога да направя по този въпрос. Не можеш да си смениш очите или мозъка. Не мога да напиша друго освен това което мога да напиша. Чувствам се изолирана, нямам си мое общество от пишещи. Не ми е мястото там където обикалям. Тук не става дума за литература. Със същия успех някой може да търси своето място с любители на пеперуди.
Подобни на мен искам да намеря.
П.П. Няма да броя колко изречения съм започнала с "Не"
Не можеш, да. И - ако питаш мен - недей, не е нужно. Онова там е особен род мислене и гледане. И май не обичат нововъведения.shshtt написа:Не можеш да си смениш очите или мозъка. Не мога да напиша друго освен това което мога да напиша. Чувствам се изолирана, нямам си мое общество от пишещи. Не ми е мястото там където обикалям. Тук не става дума за литература. Със същия успех някой може да търси своето място с любители на пеперуди.
Подобни на мен искам да намеря.
П.П. Няма да броя колко изречения съм започнала с "Не"
За пишещите не знам, но тук поне разполагаш с някакви себеподобни четящи.
Panta rhei...
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
защо не пробваш да преработиш текстовете според тяхното желание, ако трябва ги направи пошли, дори да не харесваш ти самата резултата, важно е да успееш като началоshshtt написа:Сигурно ще съжалявам утре че споделям, но ви усещам като терапевтична група и...да се изповядам.
За невъзможността ми да бъда обективна по отношение на собствената си работа ми е думата.
Не съм изкарала с писане и 5 стотинки и понеже напоследък душа въздуха за посока, всичко ново е добре дошло.
Трябваше да напиша 2 текста за поп-фолк парчета. Брат ми предложи да се пробвам, дъра-бъра нямали текстописец, ако се справя даже и пари ще има. Кеф! Как няма да се пробвам, умряла съм от скука, а и си е предизвикателство. Ще опитам, казвам. Брей, зор, зор, зор! Вярно рутина се губи, бая време не съм нагъвала мозъка, ама под езика се изприщих. Една седмица мъка. Първият текст не стана лош, уйдисваха си сричките освен на едно място (което според мен си беше за жертване в името на смисъла), тъпичък така като го четеш, но изпят готино звучи. Вторият го написах за един ден, но не защото съм бързала или съм се напъвала - просто ми се стори, че съм хванала цаката на слушането с цел писане на текст. Това не е важно. Харесах си много резултата - чалга хит в моите очи отвсякъде. Не исках да е пошъл, а забавен и тематиката да е различна. С две думи изкефих се на себе си и бях сигурна, че ще го харесат. Тц, таратанци. С уговорки, че куца ритъма на места, брат ми хареса първия, а за втория каза че изобщо не става и пак имало куцукания (което в конкретния случай, не че е определящо,но не е вярно - толкоз пък да съм оглушала за 20 години - чел е на вентилатор). Мрачно е, сестра ми, важно е какво послание изпращаме на хората. Шах с пешката! Аз така чух музиката - първата не беше еднозначно весела, втората исках да видя като саркастична. Направих супер позитивни текстове, но в моите представи.
Тъпо ми е в момента. Не се справих. Не ми харесаха нещата. Отново няма да изкарам 5 стотинки с писане.
И проблема изобщо не е в парите, а в това че писането ми не се харесва. Наистина нищо не мога да направя по този въпрос. Не можеш да си смениш очите или мозъка. Не мога да напиша друго освен това което мога да напиша. Чувствам се изолирана, нямам си мое общество от пишещи. Не ми е мястото там където обикалям. Тук не става дума за литература. Със същия успех някой може да търси своето място с любители на пеперуди.
Подобни на мен искам да намеря.
П.П. Няма да броя колко изречения съм започнала с "Не"

- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
не разбирам от писане, но ако се прави по поръчка, ми изглежда като работата на шивач -Мнемозина написа:
Не можеш, да. И - ако питаш мен - недей, не е нужно. Онова там е особен род мислене и гледане. И май не обичат нововъведения.
ако клиентите искат деколтето да е тоооооолкова дълбоко или полата къса, че бикините да се виждат, това и трябва да е резултата
а майсторът ако може дълга, може и къса, нали, важното е те да са доволни

Не говоря за поръчката, а за очите и мозъка.snowprincess написа:не разбирам от писане, но ако се прави по поръчка, ми изглежда като работата на шивач -Мнемозина написа:
Не можеш, да. И - ако питаш мен - недей, не е нужно. Онова там е особен род мислене и гледане. И май не обичат нововъведения.
ако клиентите искат деколтето да е тоооооолкова дълбоко или полата къса, че бикините да се виждат, това и трябва да е резултата
а майсторът ако може дълга, може и къса, нали, важното е те да са доволни
Panta rhei...
Мерси за подкрепата, Мнемо. Много ми е хубаво, че мога да споделя тук и да бъда разбрана :)Мнемозина написа:Не можеш, да. И - ако питаш мен - недей, не е нужно. Онова там е особен род мислене и гледане. И май не обичат нововъведения.shshtt написа:Не можеш да си смениш очите или мозъка. Не мога да напиша друго освен това което мога да напиша. Чувствам се изолирана, нямам си мое общество от пишещи. Не ми е мястото там където обикалям. Тук не става дума за литература. Със същия успех някой може да търси своето място с любители на пеперуди.
Подобни на мен искам да намеря.
П.П. Няма да броя колко изречения съм започнала с "Не"
За пишещите не знам, но тук поне разполагаш с някакви себеподобни четящи.
защо не пробваш да преработиш текстовете според тяхното желание, ако трябва ги направи пошли, дори да не харесваш ти самата резултата, важно е да успееш като начало[/quote]
ами не са ми предложили да ги преработвам - явно има нещо фундаментално не наред
съгласна съм, че когато нещо е поръчка, то е важно резултата да отговаря на очакванията на възложителя
в случая не съм издържала теста за годност май:lol:
ами не са ми предложили да ги преработвам - явно има нещо фундаментално не наред
съгласна съм, че когато нещо е поръчка, то е важно резултата да отговаря на очакванията на възложителя
в случая не съм издържала теста за годност май:lol:
е ти пък сега във висшия пилотаж директно - кОнкурс:lol:4avdar4e написа:Шитке, баш на точното място си!! Я задай тема, с музика или без, насоки нещо, ключови думи и стой, та гледай къв текст за "Златния орфей", упс, така де, Пиринска .. пролет ли беше??, абе за който там искаш кОнкурс шъ ти спретнем:blum:
без музиката не става текст да пишеш
направих си проучване ама не се смях, щото и аз бях на прънгара - четох в сайт за текстове на песни
едни от любимите ми поп парчета изглеждат като текст безумно
абе като опиташ нещо да направиш, виждаш че не е толкоз просто както ти се струва като си отстрани
и това си е занаят
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
В случая не си го издържала. В случая.shshtt написа:
ами не са ми предложили да ги преработвам - явно има нещо фундаментално не наред
съгласна съм, че когато нещо е поръчка, то е важно резултата да отговаря на очакванията на възложителя
в случая не съм издържала теста за годност май:lol:
Като няма с кой, всички ние все даваме пример със себе си. Та и аз ако ми позволиш ще ти дам един съвет. Вслушай се в душата си, вгледай се в сърцето си и направи това което ти казва же.. не, бе, грешка, бляк, тва вино снощи... Разсеян съм понеже тука ме прекъсват. Оперативка, мамка му, обсъждаме клиенти, да вършим работа, да бъдем коректни, от глупости човек не може да се съсредоточи в сериозен разговор. Та какво мислех да ти кажа. Тук диванетата много често са ми давали съвети да пиша. Толко им разбират тиквите. И аз веднъж се опитах. Глей, обаче какво се получава. Когато пиша ей така за лаф и описвам неща, които са ми се случили, жив аз съм бил вътре, помня какво мислех, чувствах, как съм се хилел... И колко му е да го напиша? Чувствам се силен и можещ да разкажа, много ми се иска, освен това, хиля се даже на мисълта как ще предизвикам тръпки от граматическите ми грешки у четящите- има да пуфкат- викам си- Чавдарчето, Мнемозина и кой ли не, пуфкайте, пуфкайте, на ви запетйаки, на ви сложни съставни изречения и изпуснати букви... Бе кеф ми е. Гледам че става писанието и то си става. А когато седна да пиша нещо измислено, нещо не мое, дори и такова, което дълбоко ме вълнува, тогава се чувствам слаб. Думите се цедят едва едва, в главата ми пълно, но пръстите ми искат да натискат бакспейса и да трият, а не търсят клавишите на буквите. Така няма да стане тая работа, мой човек, си викам, за нищо не става. И познай! Ми не става.
Та. Аз тебе много те харесвам. Риш.(пфу, бе, тва вино снощи) И аз намирам темата за уникална. Сигурно в тебе има нещо фундаментално не във ред. Направо 100% И то може би трябва да се покаже, пък може би не. Според мен теста е това- ако се чувстваш силна докато пишеш, значи действай, ако се чувстваш слаба, недей!
И дай чалга текстовете тука. Чалгата трябва да се възприема само визуално. Тогава е силно въздействаща. Направо, дет се вика мож да те разтърси.
Ами това е разликата между непрофесионалното писане и професионалното. В едното изразяваш себе си, в другото просто знаеш и ползваш някакви хватки. Най-добре би било да се намери балансът между двете, обаче ако трябва да се избира "или-или", бих предпочела да чета непрофесионално написани неща.Green Light написа:В случая не си го издържала. В случая.shshtt написа:
ами не са ми предложили да ги преработвам - явно има нещо фундаментално не наред
съгласна съм, че когато нещо е поръчка, то е важно резултата да отговаря на очакванията на възложителя
в случая не съм издържала теста за годност май:lol:
Като няма с кой, всички ние все даваме пример със себе си. Та и аз ако ми позволиш ще ти дам един съвет. Вслушай се в душата си, вгледай се в сърцето си и направи това което ти казва же.. не, бе, грешка, бляк, тва вино снощи... Разсеян съм понеже тука ме прекъсват. Оперативка, мамка му, обсъждаме клиенти, да вършим работа, да бъдем коректни, от глупости човек не може да се съсредоточи в сериозен разговор. Та какво мислех да ти кажа. Тук диванетата много често са ми давали съвети да пиша. Толко им разбират тиквите. И аз веднъж се опитах. Глей, обаче какво се получава. Когато пиша ей така за лаф и описвам неща, които са ми се случили, жив аз съм бил вътре, помня какво мислех, чувствах, как съм се хилел... И колко му е да го напиша? Чувствам се силен и можещ да разкажа, много ми се иска, освен това, хиля се даже на мисълта как ще предизвикам тръпки от граматическите ми грешки у четящите- има да пуфкат- викам си- Чавдарчето, Мнемозина и кой ли не, пуфкайте, пуфкайте, на ви запетйаки, на ви сложни съставни изречения и изпуснати букви... Бе кеф ми е. Гледам че става писанието и то си става. А когато седна да пиша нещо измислено, нещо не мое, дори и такова, което дълбоко ме вълнува, тогава се чувствам слаб. Думите се цедят едва едва, в главата ми пълно, но пръстите ми искат да натискат бакспейса и да трият, а не търсят клавишите на буквите. Така няма да стане тая работа, мой човек, си викам, за нищо не става. И познай! Ми не става.
Та. Аз тебе много те харесвам. Риш.(пфу, бе, тва вино снощи) И аз намирам темата за уникална. Сигурно в тебе има нещо фундаментално не във ред. Направо 100% И то може би трябва да се покаже, пък може би не. Според мен теста е това- ако се чувстваш силна докато пишеш, значи действай, ако се чувстваш слаба, недей!
И дай чалга текстовете тука. Чалгата трябва да се възприема само визуално. Тогава е силно въздействаща. Направо, дет се вика мож да те разтърси.
Panta rhei...
- majemela4ka
- Мнения: 964
- Регистриран на: 24.09.06, 16:12
- Обратна връзка:
Re: Царят има магарешки уши
shshtt написа:Как се казваше онази приказка, в която царят имаше магарешки уши?

стори ми се по темата
Свобода
(в три думи)
страх
агресия
взрив
---
---
---
----------светло----------
---
---
---
---
---
---
п.п. не ми се получава с визията - трябваше да е кръст и въобще 50% от нещото не става като го постнеш от уърд
нищо. ням да го забравя поне и като се науча как ще си поправя нещата и техн. изпълнение да да отговарят на замисъла
(в три думи)
страх
агресия
взрив
---
---
---
----------светло----------
---
---
---
---
---
---
п.п. не ми се получава с визията - трябваше да е кръст и въобще 50% от нещото не става като го постнеш от уърд
нищо. ням да го забравя поне и като се науча как ще си поправя нещата и техн. изпълнение да да отговарят на замисъла
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
