Изводите всеки сам...
www.dnevnik.bg/show/?storyid=612406
Човек върви по улицата и хвърля листовки. "Защо на тях не пише нищо?" - питат го. "Понеже всичко е ясно."
Виц от времето на соца
Една трагикомична история от последната седмица "разказа" България особено талантливо. Това е историята на малкия и беззащитен човек, който в този случай се казва дядо Деньо от с. Яздач.
82-годишният жител на старозагорското село беше осъден да плати 5000 лв. държавна глоба и 800 лв. за неимуществени вреди на местния кмет, когото обидил в предизборна листовка. Присъдата на Районния съд в Чирпан, произнесена в края на миналата година, бе потвърдена окончателно от Старозагорския окръжен съд преди дни. Той отмени само една от точките по обвинението, а именно - че обидата и клеветата са били публични (?!).
Историята всъщност започва по време на местните избори на селото през 2007 г. Тогава Енчо Данев, който заема кметския пост от 1999 г. като назначен наместник, се кандидатира за нов мандат.
В хода на предизборната кампания от щаба на опонента му Ленко Латев разпространяват листовка със заглавие "Защо няма да гласувам за Енчо". В нея се задават въпроси по какви причини през последните осем години кметът не е провел нито едно общоселско събрание,
защо е продал на безценица банята и селското училище
кое е наложило да се изсекат тополите в центъра и т.н., и т.н.Въпреки че листовката е анонимна и съдържа, да повторим, предимно въпроси, дядо Деньо чистосърдечно признава, че я е написал и разпространил чрез вестничето на местната женска организация "Ахинора". Енчо Данев обаче печели убедително изборите и веднага завежда дело за клевета.
"Направих го най-вече заради майка ми, която, като прочела този пасквил, вдигна кръвната захар и едва не ослепя", пояснява кметът пред в. "Стандарт".Дядо Деньо няма възможност да плати, защото пенсията му е 180 лв. Сам и абсолютно безпомощен, той решава да търси справедливост в Страсбург.
Аргументите му са железни - не е единственият автор на листовката срещу Енчо, а просто е събрал и редактирал на пишещата си машина въпросите на съселяните. Самият той признава авторството единствено на стихотворението "Към ближните", в което задавал същите остри питания за управлението на кмета Данев. Но въпреки неприятностите дядо Деньо смятал да ги включи и в историята на селото - дългогодишен труд, покрай който си спечелил прозвището Херодот от с. Яздач…
Въпреки че "всичко е ясно", нека обърнем внимание на няколко важни момента:
- Дядо Деньо е задал единствено въпроси.
- Дядо Деньо не е написал и една обидна дума.
- Дядо Деньо е изразил не само своя, а ропота на цялата селска опозиция.
- Дядо Деньо е честен човек - признал е, че собственоръчно е натракал листовките.
- Дядо Деньо е наказан сурово от родното правосъдие, след като Енчо Данев е избран за кмет.
- Дядо Деньо вече няма подкрепата на "коалиционните си партньори" и е зарязан да се оправя с глобата от 5800 лв.
Поуката: да бъдеш дядо Деньо в България е изключително нездравословно. Властта не прощава, щом си й вдигнал кръвната захар. Съдът действа експедитивно и строго. При наличието на утежняващи вината обстоятелства - било преклонна възраст, било критичен ум и честност, такива като Херодот от село Яздач нямат никакъв шанс.
Държава, в която е престъпление да задаваш въпроси, е илюстрация на остроумната забележка, че "демокрацията е средство да не бъдем управлявани по-добре, отколкото заслужаваме".
Представете си обаче какво щеше да стане, ако…
- Дядо Деньо е спонсор на кмета. Търгува с рециклирани машини, които представя за нови, и по този начин здравата краде от европейските фондове. Уличен в злоупотреби (естествено, от чужди служби), на Деньо тутакси се дава възможност да обиколи по бели чорапи всички сутрешни блокове на телевизиите.
Ухилен до ушите, той обяснява, че е невинен и че справедливостта ще възтържествува в съда. И тя наистина възтържествува - адвокатите му не се явяват и делото се отлага, на следващото те пак не се явяват, а на по-следващото Деньо вади медицинско за дископатия.
- Дядо Деньо е местна знаменитост, която обича да пие. Кметът му подарява джип, на който Деньо веднага слага лепенката "Ако си жив - слез, искам да стигна пил" (или май беше обратното?). Още на първия завой помита няколко коли и убива човек, а друг изпада в кома.
Делото, разбира се, започва да се влачи по гореописания начин, след което от кумова срама дядото бива осъден условно. Колкото за пред Европейската комисия, присъдата в един момент е променена на ефективна, но пък феновете на Деньо мигновено организират петиция в негова защита със солидния аргумент: "Извършил е престъпление, за което трябва да бъде осъден, но не и със затвор." (?!)
- Дядо Деньо организира наркомрежа и започва да коли и беси в с. Яздач, както му дойде. Всичко това продължава дълги години, защото си плаща и на кмета, и на местния служител на реда. За да не пострада от конкурентната банда обаче, той е вкаран в затвора за незаконно притежаван пистолет и дребна кражба.
И ето тогава за него настава страхотен живот! В понеделник Деньо е на дискотеката на Приморско, във вторник се припича на плажа в Несебър, в сряда играе карти на яхта край Созопол, в четвъртък отдъхва за кратко в луксозната си килия, а в петък, събота и неделя може да бъде забелязан (не и от шефа на затворите Петър Василев обаче) в различни питейни заведения в Бургас.
- Дядо Деньо е мандатоносител на управлението в Яздач. Това означава, че именно той управлява селото, докато кметът в това време пише книгата "Защото сме яздачани", а членовете на общинския съвет сключват под път и над път всякакви тайни договори за още по-скъпата и трудна газификация на населеното място. Затова Деньо започва да живее на все по-широка нога, да строи резиденции и дворци за талантливи деца и да мечтае жандармерията да охранява и летящата му чиния.
Селската опозиция нещо мърмори, но въпреки това вестничето на женската организация "Ахинора" го нарича "най-умния политик на Яздач", а местните данъчни публично го хвалят за изрядно попълнената му имотна декларация, в която е вписал една ливада в селото на майка му.
Уви, дядо Деньо си е само дядо Деньо и ще си плати за това недоглеждане. А в случай че е решил да се включи и в протестите пред парламента на 14 януари, е логично да отнесе и ефективна присъда. Освен това този път е предупреден най-официално и от най-високо място: вече не Енчо Данев, а председателят на парламента Георги Пирински му каза, че "всички, които са заявили искане за протести, са регистрирани в общината и е въпрос на техника да бъдат открити и да бъдат призовани към отговорен диалог".
Работата става дебела, а както разбрахме, задаването на въпроси не влиза в отговорните диалози. Също като навремето, когато дядо Деньо е бил трийсетинагодишен…
В този ред на мисли имам едно предложение към онези, които ще отидат вдругиден на протеста: не пишете никакви стихотворения "Към ближните" на пишещите си машини. Пред парламента е най-добре да мълчите. А листовките, разбира се, трябва да са празни. То и без това всичко е ясно.
/Друга тема е дали ти харесва или не/. Нашите братя дето ни присъствуваха 500 години нали на това са ни научили - Преклонена главица - сабя не я сече.
