vyara написа:Бе всички сте толкоз готини. Цяло чудо е, че сте се събрали на едно място
Обаче лошото е, че сте казали всичко, което и аз мисля и аз сега няма кво да пиша

Как да няма, никой не е дал определение какво аджеба е чудо.
Тва за теб го оставихме:winkw:
Снощи, покрай една случка с Мнемо, която може да се определи, като чудо, се сетих и за една моя:
На млади години, след купонясване, аз и дружката отиваме у тях да спим, щото беше най-близо.
Та, лягаме (в отделни легла, разбира се), обаче кучешки студ. Върху мен бяха натрупани тонове завивки.
По едно време сънувам, че ме застрелват - видях пищова, чух изстрела и усетих в съня си, че ме гърмят в главата. Лявото слепоочие.
Не беше чудно да сънувам таквиз работи, щото тогава имах гадже полицай и често стреляхме (не един по друг де:lol:).
Ужасена, че ще умиргам, се стреснах и събудих.
В каква поза бях е много важно за казуса да бъде уточнено - на дясната страна (т.е. лявото ми, застреляно слепоочие беше открито) свита, като ембрион и с ръце затиснати между кълките, щото както споменах беше адски студ. И завита до ушите с онези тонове завивки, за които вече казах.
Важно беше да го уточня това, защото, като се събудих от застрелващия сън, първото, което усетих съвсем реално беше болка в лявото слепоочие - там, дето ме бяха гръмнали.
И болката беше, като от удар.
На сутринта имаше и лека синина.
Нямаше начин, поради вече описаната поза в която бях, да съм се праснала сама в съня си, нямаше и предмети около мен, които по някакви причини да са паднали върху главата ми, нямаше и хора близо до мен, които евентуално да са ме сритали нещо.
Абе мистерия отвсякъде.

Не знам, дали е чудо това, защото нямаше някакви чудесни последствия за мен, но при всички случаи си остана нещо необяснимо и до ден днешен.
