иначе - за децата и родителите - ами има много деца, които повтарят на 90% поведението на родителите си. За различно поведение ... абе има, но зависи спрямо кого. Много често повечето гени отиват в посока А или Б (на 2 деца - за повече - нямам директни наблюдения, щото в днешно време е голяма рядкост). А и освен гени (заложена програма) си има фактори външна среда, случайности и т.н. и т.н.
Разбира се, че дядо Фройд прекалява с детството - неговата гениалност е, че при зададеният от него подход за първи път в света се обясняват много поведенчески прояви, но той неправилно генерализира всичко до детство, страх, сънища и т.н.
Че колко му е, може и онтология, кво.
Да, така е.
А на дядо Фройд заслугата му е преди всичко разкриването на несъзнаваното и "потискането", това е май, което генерално преобръща психологията тогава - дотам, че аз сега не мога да си представя каква ли е била психологията преди Фройд.
Боже, колко има за четене.
Друг е въпросът, че той в това несъзнавано и/или потискано открива все едно и също.
е да де, и аз така ти думам паметливке
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
snowprincess написа: "програмата" се нарича темперамент и не се променя цял живот, независимо какви са родителите ти
Аз й викам "хороскоп".
Добре, темперамент - ама в онзи откъс причините не се търсят в темпераментите, нали? Ей за това говорех.
Щото съм родител, трябва да се поддържаме, не може за всичко ние да сме виновни.
не говоря за вина, а за възможни причини
ако човек не е получавал достатъчно обич - няма как да се е научил да обича и ще търси постоянно някаква химера
ако не са му вярвали - станал е и той недоверчив, и дори истината да го плясне по челото пак няма да повярва
ако не се харесва - почти е сигурно, че и другите няма да го харесват
...
и ако човек не започне да се вглежда в себе си, винаги ще обвинява другите, че са виновни затова, че е сам, неразбран, необичан, използван, лъган
snowprincess написа:
и ако човек не започне да се вглежда в себе си, винаги ще обвинява другите, че са виновни затова, че е сам, неразбран, необичан, използван, лъган
Чети Кафка, в темата на Мнемо
"Общуването с хората подтиква към самонаблюдение"
Здрасти, Сноу, прелитаааааааам
snowprincess написа:
и ако човек не започне да се вглежда в себе си, винаги ще обвинява другите, че са виновни затова, че е сам, неразбран, необичан, използван, лъган
Чети Кафка, в темата на Мнемо
"Общуването с хората подтиква към самонаблюдение"
Здрасти, Сноу, прелитаааааааам
snowprincess написа:Здрасти, Чаве
днес само в тая тема съм се бучнала, опитвам се да уча...
да не би Мнемо там едно да приказва, а в тая друго, шъ отида да прочета
Не, не, сакън, Мнемо си е последователна Тва да нсъм аз
Просто се присетих за тоз "умнизъм", вписа ми се някак в темата за личностните анализи
А ти учи, ми не се мотай
snowprincess написа:
и ако човек не започне да се вглежда в себе си, винаги ще обвинява другите, че са виновни затова, че е сам, неразбран, необичан, използван, лъган
Чети Кафка, в темата на Мнемо
"Общуването с хората подтиква към самонаблюдение"
Здрасти, Сноу, прелитаааааааам
Абе аз пък ще ти кажа, че не всеки човек е Кафка.
а стига де... добре че каза, че беше настъпило едно объркване...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Мнемозина написа:
не, ти се набърка в закачката ми с лейди Бийд...
О, простете, моля.
Нещо ще да ми се е разминала с теорията на д-р Фройд от разговора ми със Сноу, в който пък внезапно се оказахте намесен - за мое удоволствие.
Та... чистотата на диалозите е малко сложна за реализиране в публичното поле.
Последно промяна от Мнемозина на 18.02.09, 18:58, променено общо 1 път.
Прочетох с интерес изложението ти - дори се намерих там... Но ми става малко тъжно - защото като че ли вси4ко е предопределено - имал си някакви психотравми в детството - значи неминуемо пренасяш модела си на общуване и като възрастен... Не, че не е истина, но някак си ми се иска да има и някаква динамика - като самонаблюдение и самокорегиране - иначе - работата е безнадеждна... Та в тази връзка , а и нали сме в темата за безусловната любов - искам да споделя нещо, което за мен беше поврат: ако исакаш да имаш качествена връзка - първо самия ти трябва да станеш качествен партнер
snowprincess написа:ако човек не е получавал достатъчно обич - няма как да се е научил да обича и ще търси постоянно някаква химера
ако не са му вярвали - станал е и той недоверчив, и дори истината да го плясне по челото пак няма да повярва
ако не се харесва - почти е сигурно, че и другите няма да го харесват
...
и ако човек не започне да се вглежда в себе си, винаги ще обвинява другите, че са виновни затова, че е сам, неразбран, необичан, използван, лъган
сори, сноу, ама хич не мога да се съглася, не само щото е доста клиширано.
какво като човек не е получавал достатъчно обич? може да дава много повече от това колко някога е получил или изобщо ще получи. може да е по-щедър в раздаването на обич от някой, който е бил глезеник на съдбата и е бил обграден с много обич...
и какво като не са му вярвали и се очаква да е станал недоверчив? напротив - може да си е пълен наивник, въпреки многобройните срещи с разочарованието
може изобщо да не харесва себе си, а хората да го харесват. въпрос на критерии
за последното имам леки колебания, но пак е неточно - щом не се вглежда в себе си, смяташ ли, че достатъчно задълбочено ще се вгледа където и да било... просто изкривени са му образите като цяло - неговия, на околните...
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Прочетох с интерес изложението ти - дори се намерих там... Но ми става малко тъжно - защото като че ли вси4ко е предопределено - имал си някакви психотравми в детството - значи неминуемо пренасяш модела си на общуване и като възрастен... Не, че не е истина, но някак си ми се иска да има и някаква динамика - като самонаблюдение и самокорегиране - иначе - работата е безнадеждна... Та в тази връзка , а и нали сме в темата за безусловната любов - искам да споделя нещо, което за мен беше поврат: ако исакаш да имаш качествена връзка - първо самия ти трябва да станеш качествен партнер
не е безнадеждно, човек може да промени поведението си ако разбере причините, заради които реагира по даден начин
Метаморф написа:...
нещо бъркаш обичта с брака...
все едно да сбъркаш софтуер с хардуер...
П.П. те тука: http://vbox7.com/play:c4947342 поета го е казал толкова точно, композитора толкова прочувствено, а Марги е перфектна...
ами за хардуерно реализирания софтуер? Софтуер и хардуер са много, много тясно свързани. Както точно е фърмуера? Ами мидълуера? По-добре давай други примери. А и освен "обич" има понятия като любов, влюбване и т.н. И става едно дълго и обяснително
Мнемозина написа:
Виж, цялата сложнотия идва оттам, че точно това не изключва самото обичане, то е може би просто една от възможните му прояви - и ако се доверим на цитата, дето Сноу го е пуснала, е свързано с несигурност, неувереност, усещане за зависимост и т.н.
На 40 години...би трябвало да имаш собствен мироглед. Не този на алчните ти родители или...дори на Фройд.
Хубаво е хората да не порастват, ама не точно у менталните си способности.
На 40 следва поне да ги пречупват нещата през придобитият опит през годините викам аз, а?
Но тук говорехме за нещо друго.
...я представи си, ако този човек наистина ме обичаше. Какъв би бил сценарият?! /естествено също пречупвам историята през моите си визьори и това, дето се е случило около мен/.
А всъщност аз си я обичам именно защото няма значение какво е направила, прави или ще прави... Щото он`ва дет обсъждаме... е безусловна/та. Но понеже съм разумен, а и инстинкта за самосъхранение ми е по-силен от желаното някога...никога няма да се върна там.
Инстинктите на "най-ниско ниво" са и най-силните. Разума ми може да се метне у "рисайкъл биин-а"
Fairy of the Flowers написа:За мен любовта повече си прилича с раждането и смъртта - тези тайнства, в които не можем да прозрем и които не можем да разберем. Не говоря за брака и ежедневния комфорт, който си създаваме, правейки двойка и създавайки връзка.
Да оставим тълкуването на боговете. Ние да си ги изживеем..
Мнемозина написа:
Виж, цялата сложнотия идва оттам, че точно това не изключва самото обичане, то е може би просто една от възможните му прояви - и ако се доверим на цитата, дето Сноу го е пуснала, е свързано с несигурност, неувереност, усещане за зависимост и т.н.
На 40 години...би трябвало да имаш собствен мироглед. Не този на алчните ти родители или...дори на Фройд.
Хубаво е хората да не порастват, ама не точно у менталните си способности.
На 40 следва поне да ги пречупват нещата през придобитият опит през годините викам аз, а?
Но тук говорехме за нещо друго.
...я представи си, ако този човек наистина ме обичаше. Какъв би бил сценарият?! /естествено също пречупвам историята през моите си визьори и това, дето се е случило около мен/.
А всъщност аз си я обичам именно защото няма значение какво е направила, прави или ще прави... Щото он`ва дет обсъждаме... е безусловна/та. Но понеже съм разумен, а и инстинкта за самосъхранение ми е по-силен от желаното някога...никога няма да се върна там.
Инстинктите на "най-ниско ниво" са и най-силните. Разума ми може да се метне у "рисайкъл биин-а"
Ти говориш за точно определен случай (който аз не познавам), а аз - по принцип. Затова се и разминаваме.
Да, би трябвало на 40 години човек да има собствен мироглед, но това не винаги се случва. Или пък е напълно възможно този собствен мироглед да включва несигурността в себе си - и това да няма нищо общо с родителите (за Фройд не знам ).
Второ, обичането и проявите му не винаги имат отношение към менталните способности, точно в обичането и проявите му май се запазва детското у нас. Както и в гнева и в разни други емоции... не знам. Или поне в момента така ми изглежда.
Има някакво понятие в тия актуалните психологии - емоционална интелигентност. Та когато я имаш, би трябвало да съумееш да променяш сценария, когато усещаш, че от точно определен тип изява на емоциите започваш да губиш (конкретен човек, група от хора, понякога дори себе си... ).
Метаморф написа:...
нещо бъркаш обичта с брака...
все едно да сбъркаш софтуер с хардуер...
П.П. те тука: http://vbox7.com/play:c4947342 поета го е казал толкова точно, композитора толкова прочувствено, а Марги е перфектна...
ами за хардуерно реализирания софтуер? Софтуер и хардуер са много, много тясно свързани. Както точно е фърмуера? Ами мидълуера? По-добре давай други примери. А и освен "обич" има понятия като любов, влюбване и т.н. И става едно дълго и обяснително
бе, мани... комунистите са виновни...
гузен, негонен бяха...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Fairy of the Flowers написа:За мен любовта повече си прилича с раждането и смъртта - тези тайнства, в които не можем да прозрем и които не можем да разберем. Не говоря за брака и ежедневния комфорт, който си създаваме, правейки двойка и създавайки връзка.
Да оставим тълкуването на боговете. Ние да си ги изживеем..
какво, казваш има за тълкуване?
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Както много често се случва. Даже не че се случва, ами си е правило направо, отметнахте темата далеч от главната ми мисъл. Сигурно затова е станала и хубава тема.
По две причини. Едно- защото сте вятър и мъгла хора. И второ- защото мисъл липсва. Та трудно се хваща.
Иначе това, което ми светна като лампата на заека Бъни един ден е, че когато е сигурно, че обичаш някого, това не значи че му мислиш доброто. "Обичам те", не значи "искам да се чувсташ добре". Това е.
От собствен опит го почувствах, естествено.
Не е ли интересно?
Green Light написа:Както много често се случва. Даже не че се случва, ами си е правило направо, отметнахте темата далеч от главната ми мисъл. Сигурно затова е станала и хубава тема.
По две причини. Едно- защото сте вятър и мъгла хора. И второ- защото мисъл липсва. Та трудно се хваща.
Иначе това, което ми светна като лампата на заека Бъни един ден е, че когато е сигурно, че обичаш някого, това не значи че му мислиш доброто. "Обичам те", не значи "искам да се чувсташ добре". Това е.
От собствен опит го почувствах, естествено.
Не е ли интересно?
Интересно, но не споделям мнението ти, че обичайки някого не искаш той да се чувства добре
Че как ще се чувствам аз ако те обичам, а ти страдаш, имаш проблеми, нещо те мъчи, нещо те боли...
Няма ли да страдам и аз с теб
дори повече
защото е възможно да съм свидететл на страданието ти без да мога да ти помогна. Да те гледам как се мъчиш и всичко, което мога да направя е да държа ръката ти и да те успокоявам
Ужасна болка е това. Ужасна
Докато ако ти си добре, щастлив, доволен, весел...добре ще съм и аз. Дори да имам някакви проблеми, те ще са с един по-малко, защото ще знам, че при теб всичко е ОК:-)
All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Green Light написа:Както много често се случва. Даже не че се случва, ами си е правило направо, отметнахте темата далеч от главната ми мисъл. Сигурно затова е станала и хубава тема.
По две причини. Едно- защото сте вятър и мъгла хора. И второ- защото мисъл липсва. Та трудно се хваща.
Иначе това, което ми светна като лампата на заека Бъни един ден е, че когато е сигурно, че обичаш някого, това не значи че му мислиш доброто. "Обичам те", не значи "искам да се чувсташ добре". Това е.
От собствен опит го почувствах, естествено.
Не е ли интересно?
Ама ти да не мислиш, че твоята мисъл има нещо общо с темата?
Дип твърде бързо я схванахме ние нея.
Обаче когато "обичам те" не значи "искам да се чувстваш добре", тогава обикновено значи "искам да се чувстваш добре така, както би трябвало според мен да се чувстваш добре" или нещо подобно. Тоест, желанието да се чувстваш ти добре всякак го има, само идеята за "добре" е различна.
Значи, Мнемо и Фриски ще съчиня хипотетичен случай.
Момче и момиче. Обичат се. Това е в условието, не подлежи на съмнение.
Момичето все се сърди. В половината от случаите момчето дори не знае защо. Не се е прибрал навреме, забравил е нещо, говорил е с някоя жена, разказал е нещо, дори дума или име е споменал. бе нещо не е направил както трябва. Толкова за нея.
Той(на принципа на Мъжж, което според мене е принцип на всеки мъж) твърдо действа по правилото "за мен и моята любов, важни са не думите, а действията" Обяснява се, отделя време на своята обич, грее се и се топли от нея, и любовта им, и това му е достаъчно. Не му трябват приятели, работа или отстояване на позиции пред родителите. За какво са му? Те са нищо, прашинки в окото, дреме му на него за някакви прашини.
Така, както го гледам, как ми седи във фантазията, момчето не е путьо. Мъкарче е, има си принципи и си ги отстоява не дава на никого да му се качва на главата, просто твърдо градира нещата и се отнася с внимание към тази градация.
Какво правим по отношение на вечното сърдене? Ами минават години и от сърденето, като от натъртено място, започва прекалено много да боли. Човека не знае какво е направил, нещо там е сбъркал, обул си е сиви чорапи, които на етикета си са имали първата буква от името на негово гадже от 8ми клас. Или затворил врата на колата на баща и малко по силно, или не му харесва последния и парфюм и не е съумял да се преструва. Нещо е направил и тя за пореден път се разсърдва, тва си и е номера в живота, естествено нещо, като скръстването на ръце, отмятането на глава или примерно смеха при други. Някои хора безпричинно се смеят други - се сърдят. Натиска пак момичето натъртеното място на момчето.
И този път той се извърта. Не признава и не иска да го натискат там, понеже го боли. С други думи не признава сърденето за факт. Това е обидно и малко нечестно, понеже дълги години играта не е е водела така, но това излиза от темата.
Какво ще се случи с нашите герои не знаем. Изхождайки от условието ще продължат все така. Но в тази елементарна и не стигаща до никакви крайности фантастична(но житейска) ситуация в която има и мой и чужд опит. Моля ви, кажете ми тези двамата, които се обичат, казват си го и вършат нещата според любовта си ден след ден. Те двамата замислят ли се за ежедневния комфорт на любимия? Така както бихте се замислили за комфорта на някой гост, когото харесвате. Е така, да си помислят, как да направя така че настроението на моя любим да е добро?
Според мен- не!
Те веднага биха жертвали живота си за другия, биха дали всичките си пари, имот и кво ли не за неговите нужди. Но за това той да се чувства добре и доволен катаден, не се и замислят дори.
Green Light написа:Значи, Мнемо и Фриски ще съчиня хипотетичен случай.
...
Те веднага биха жертвали живота си за другия, биха дали всичките си пари, имот и кво ли не за неговите нужди. Но за това той да се чувства добре и доволен катаден, не се и замислят дори.
Ами явно не се замислят - обаче аз пък се замислих за катадневното обичане и за онова другото - празничното (или кризисното, жертването на всичко, виж как противоположностите се събират някъде, за да очертаят опозиция двете заедно срещу нещо трето).
Ежедневието, онова нормалното и незабележимо ежедневие, е страшен капан.
Ми... нищо не мога да ти кажа. Особено пък както си разпределил мъжката и женската позиция, съвсем трябва да млъкна.
Но по принцип май ежедневието на жените е по-ежедневно от това на мъжете и затова като цяло сме по-мърморещи, така си е.
Грийн, описаното от теб не е любов
Сори
Така видях аз нещата
или и да има любов е едностранна, еднопосочна, което не я прави по-малко любов
но всяка несподелена любов е като осакатена птица
А, да допълня и това, че "Обяснява се, отделя време на своята обич, грее се и се топли от нея, и любовта им, и това му е достаъчно. Не му трябват приятели, работа или отстояване на позиции пред родителите"
такива мъже не съществуват:lol::lol::winkw:
All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Green Light написа:Значи, Мнемо и Фриски ще съчиня хипотетичен случай.
Момче и момиче. Обичат се. Това е в условието, не подлежи на съмнение.
Момичето все се сърди. В половината от случаите момчето дори не знае защо. Не се е прибрал навреме, забравил е нещо, говорил е с някоя жена, разказал е нещо, дори дума или име е споменал. бе нещо не е направил както трябва. Толкова за нея.
Той(на принципа на Мъжж, което според мене е принцип на всеки мъж) твърдо действа по правилото "за мен и моята любов, важни са не думите, а действията" Обяснява се, отделя време на своята обич, грее се и се топли от нея, и любовта им, и това му е достаъчно. Не му трябват приятели, работа или отстояване на позиции пред родителите. За какво са му? Те са нищо, прашинки в окото, дреме му на него за някакви прашини.
Така, както го гледам, как ми седи във фантазията, момчето не е путьо. Мъкарче е, има си принципи и си ги отстоява не дава на никого да му се качва на главата, просто твърдо градира нещата и се отнася с внимание към тази градация.
Какво правим по отношение на вечното сърдене? Ами минават години и от сърденето, като от натъртено място, започва прекалено много да боли. Човека не знае какво е направил, нещо там е сбъркал, обул си е сиви чорапи, които на етикета си са имали първата буква от името на негово гадже от 8ми клас. Или затворил врата на колата на баща и малко по силно, или не му харесва последния и парфюм и не е съумял да се преструва. Нещо е направил и тя за пореден път се разсърдва, тва си и е номера в живота, естествено нещо, като скръстването на ръце, отмятането на глава или примерно смеха при други. Някои хора безпричинно се смеят други - се сърдят. Натиска пак момичето натъртеното място на момчето.
И този път той се извърта. Не признава и не иска да го натискат там, понеже го боли. С други думи не признава сърденето за факт. Това е обидно и малко нечестно, понеже дълги години играта не е е водела така, но това излиза от темата.
Какво ще се случи с нашите герои не знаем. Изхождайки от условието ще продължат все така. Но в тази елементарна и не стигаща до никакви крайности фантастична(но житейска) ситуация в която има и мой и чужд опит. Моля ви, кажете ми тези двамата, които се обичат, казват си го и вършат нещата според любовта си ден след ден. Те двамата замислят ли се за ежедневния комфорт на любимия? Така както бихте се замислили за комфорта на някой гост, когото харесвате. Е така, да си помислят, как да направя така че настроението на моя любим да е добро?
Според мен- не!
Те веднага биха жертвали живота си за другия, биха дали всичките си пари, имот и кво ли не за неговите нужди. Но за това той да се чувства добре и доволен катаден, не се и замислят дори.
момичето наистина страда и се чувства зле, затова не може да разбере момчето или да се постави на негово място, хората са егоисти когато са болни "моята болка е по-важна от тази на другите"
но то също не я разбира, не разбира и какъв точно е проблема, а той е, че тя е емоционално зависима от него
причините за поведението и са в нейното миналото, не в постъпките на момчето, ако те не работят по въпроса, този хипотетичен сценарий ще се повтаря, докато на някой от двамата му писне от болката и сложи край
snowprincess написа:хората са егоисти когато са болни "моята болка е по-важна от тази на другите"
Болни! Не обичащи... И ревността също е болест /сигурно причинена от същата слаба самооценка/ и казаното от Снежанката..
Възможният сценарий /понеже на мен ми е до болка познат /.
Когато мъжа вече не може да понася болката, ще почне по-често да се извърта от натиска и постепенно тези обяснения към момичето ще намалеят. Тя ще се почувства още по-беззащитна и ще започне да използва "тежката артилерия", защото с тези дребни нещица, които до сега стоварва връз главата на момчето да сега е постигала целта си /вниманието, ухажването, чувството на значимост гледайки онзи как се гърчи в жалките опити../.
Ще има наказателни акции по спиране на секса /това е първото оръжие на момиченцата /, после почват все по дългите стоянки "у наще", докато накрая не се изнесе за няколко дни, седмица, две". Естествено се връща...това си е цикъл. До 3-4 път, когато момчето не прозре, че тук любов няма, има притежание. А момичето продължава да тропа с крачета ядно, както го е правила и като малка. На 5-тия път, момчето вече няма да е сигурно дали иска момичето да се върне. Следва развод, поискан от момичето, а момчето понеже я обича винаги изпълнява нейните желания...щом това е свободата ти- давам ти я.
Момичето ще смята, че това е най-голямото натриване на носа на момчето, докато не почне да разбира, че сама е изпълнила най-големия си страх: да НЕ ИЗГУБИ притежавания мъж.
Момчето обаче вече е пораснало.
Green Light написа:Значи, Мнемо и Фриски ще съчиня хипотетичен случай.
Момче и момиче. Обичат се. Това е в условието, не подлежи на съмнение.
.
хипотетичният случай, който описваш, се отнася именно до МОМЧЕ и МОМИЧЕ. не до МЪЖ и ЖЕНА.
п.п. някои жени и на 99 си остават момичета...
п.п.п. някои мъже и на 99 не могат да приемат, че споделят мечтите/леглото/децата/спомените/живота си с момиче, а не с жена
п.п.п.п. същите тези мъже обичат същите тези момичета само защото и понеже не са се превърнали в жени иначе щяха да се влюбят в произволно избран трети обект
bead_ написа:
ей, сега да не почнеш и ти да разправяш, че говориш за хипотетичен случай:winkw::blum:
Не.
Аз затова написах "възможен сценарий". Защото на всеки един от етапите му, би могъл да се прекъсне. Стига хората да се усетят, или някой добър приятел от другия пол да ги "светне" в тайностите и изхода от ситуацията.
За съжаление, момичетата рядко имат приятели /такива дет основната цел не е да им "бъркат по дупките"/, а момчетата имат по много..но те не влияят на момичетата по никакъв начин /от страната на младоженеца са /.
Семейството се прави и запазва от нежната половинка...каквото и да ми разправяте. Няма как да заобиколим милионите години природа.
snowprincess написа:
шъ ти дам ена Снежанка
кажи нещо по-галено, нищо че не се познаваме, аааамаха
ООооооо, Обич моя ненагледна и ненаслушана, тръпка на кожата и тактилността ми, флейта на слуха и струна в сърцето ми! Да бях поет като Пишурката...
Ма те на, обикновен шоп простак.
МЪЖжжж написа:
ООооооо, Обич моя ненагледна и ненаслушана, тръпка на кожата и тактилността ми, флейта на слуха и струна в сърцето ми! Да бях поет като Пишурката...
Ма те на, обикновен шоп простак.
ТерЕ ме светна за един цитат от лоя любимец Ричард Бах.
"Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия,
означава, че не те интересува кой е той и какво прави!
Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!"
Мамка му и време...