Питанка към Snow

[І]

ий, мамка му това беше метафора:lol:

Знам бре сУънце. И затова яко се изхилих.. Сигурно съседите се стреснаха през 2 етажа..

[Мнемозина]

Тъй. Чакай ся.. /нали си разсъждавам на глас тука/. Но на този въпрос аз съм си съставил отговора, затова и метнах онез въпроси горе. Та нека отговоря по обширно в темата с най-кратко зададените въпроси.

Значи...съдейки по това, че е нормално да сме по двама /или "поне по двама" /, както и съм свикнал цял живот да съм с някой- ДА, НЕ ИСКАМ ДА СИ ЛЯГАМ САМ! /е те тук разума винаги почва да ми крещи нечленоразделно "абе ти луд ли си бе тъпанар?!" и изрежда горе доле нещата дет Мнемо ги изписа, но не с такъв благ и културен тон. Тук определено почвам да викам "не, не, не..." ама едно плахо такова...
Отговаряйки си на този въпрос така почти еднозначно положително идат обаче мноу други пресп-ъни камънииии..
Връзките ми винаги са били дълготрайни, нямам къса. И кат малък винаги съм гледал на гаджетата като на парньор за у живота и те затова някви краткотрайни сексове и заигравки не влизат в програмата. До тук добре...ама това означава, че девойката следва да е много читава, да се харесаме и обикнем и т.н. С което доста яко се стеснява кръга на възможните /е го момента на критериите/.
Знаейки /от Мемо естествено /, че това ЛибОФта не е нещо кат цел да я поставиш и достигнеш не съм си я и поставил кат цел и затова и не търся...сиреч активно /представи си ме да лопам по вратите на хората или да им чукам по прозорците на колите на кръстовищата и да питам "абе Вие немате ли желание да...така едно за цял живот, примерно ". Единственото дето правя е да дам някакъв шанс тва дет ми е писано да ме срещне, разширявайки кръга на "възможните заподозренииии". Имам впредвид купончета, Елмаз, срещи из бачкането доколкото има въобще такива.. Шанс на шанса. И така...обаче. Харесваме с е с някоя девойка, видим се, още повече се харесаме и ..нищо ми не трепвааа. Или другия вариант, абе харесаме си компанията дори и приятелска да остане...и кат дзвънне следващия път мен бачкането ме награбило и не мога да ида. И те така 2-3 пъти и девойката се откаже от мене завинаги /щот си е намислила, примерно че съм АЗ, или остава с убеждението, че съм някъф супернесериозник../. Четири девойки те така си отидоха, а бяха страхотна компания и изумителни партньори за лаф. Дори и другарчета не О`станахме. И те тук почнах да се замислям аджеба защо на такива естествено готини хора не ми чуква камбанката?! Значи или нещо са се задръстили филтрите на лазерния газанализатор за феромонни частици или..чакам наистина някво извънземно егаси?!
Па гледайки предишните ми любови, винаги са ме привличали обикновени момичета...не някви супергърли. Явно не чакам извънземно. Значи нещо у радара ще е. И кат с някой от приятелите се разговорим и колкото и да не ми се иска да мисля по тези теми, те си идват на дневен ред. И за да не бягам от отговорите...е те тука на дъската за порицание.
Обаче ето имам вече няколко визии за случващото се:
-Страх от нараняване от следващата голяма обич (3 позиции, но и моята е там и затова на първо място);
-Глупаво мислене кат на юноша бледен, чел току що серия рицарски романи - от там може би пък и страха от твърде голямото обвързване на отсрещната страна... (п.п. Тази позиция бележи вече 6 последователя...че трябва да си преодолея тъпнята и да си лягам с повече жени за по-кратко, отколкото с една за дълго...или поне докато се отърся от тия "глупави" предразсъдъци.)
-"Криенето" зад ролята на романтичната жертва на обстоятелствата ( зВерче, не смеех да те цитирам за да не се разсърдиш) - тази теория има 2-ма поддръжника както и онуй за стъклената пантовка дет я нося и чакам някоя принцеса да влезе у "модела". Всичко това си е обаче за замазване на очите на отсрещния, щото води като следствие на т.1- СТРАХЪТ от последващото..докато се изплъзвам от контакта.
Струва ми се, че за сега това са 3 доста стройно аргументирани от изказалите ги теории и може да се залавям за работа.

п.п. Всичко това естествено щеше да свърши работа, ако на мен в миналото не ми трябваха около 7 секунди за да идентифицирам "Онази голямата"...или поне до сега така е ставало. Никога не се е случвало "плавно" да се стигне до там, а винаги е било кат гръм по тимбарицата и на второто примигване с клепките, аз може и малък...ама вече знам.

Сугурно малко разхвърляно стана...ама нали казах, разсъждавам си на глас щото има кой да ме чуе и да оспори. Дано да не досаждам...много
А на мен това ми помага за да не влизам в самозаблуждения.

Ох, ти пишеш сериозни неща и това всичкото очевидно е нещо, което те тормози, обаче пък така самоиронично го описваш, че да се чуди човек какво да ти каже.

Първо, не си ме разбрал. Аз просто ти казах да не го мислиш толкова, а да се вслушаш в себе си и да гледаш в по-кратки срокове. И ако антенките ти не долавят нищо, просто да приемеш, че за момента няма какво да доловят. И вариантите са два - или повече няма да долавят такива неща, или ще ги доловят, когато му дойде времето. Според мен е най-добре да се съсредоточиш върху първата възможност и да се нагласиш вътрешно спрямо нея. Което значи да даваш шансове на шанса, без да имаш очаквания за втората възможност. Ама никак, хич да не ти и идва на ум въпросът защо нищо не ти трепва.

За мен това с "романтичната жертва на обстоятелствата" например не е поза, ако човек наистина се чувства така в момента. И мисля, че всички романтични жертви на обстоятелствата на наша възраст много добре си знаят, че те самите са едно от обстоятелствата, направили ги жертви.
За мен по-умното е да приемеш съдбата си именно като част от собствената ти личност и така да си я харесаш - щото си е твоя и това си си ти. То това ми и беше чудно там в "Едно" - хубаво, пътищата са хиляди, обаче не можеш да бъдеш все ти, ако в единия ръкав на времето си избрал голямата си любов, а в другия си я загърбил заради кариера, това вече са двама коренно различни люде, с различни ценности, мислене и т.н. Как беше, произвеждаме се в избора.
Ще бъдеш ли същият ти, ако престанеш да търсиш своето Извънземно?

Аз, за разлика от повечето, чиито мнения включваш в трите теории, не смятам, че човек е способен да се промени изведнъж и радикално, защото така щяло да бъде по-добре за него. Всякакви препоръки в тая посока ме настройват скептично, направо нездравословно ми се вижда. Човек се променя, когато е готов за това. Да спреш да ходиш с пантофката ще те направи по-щастлив или поне по-спокоен само тогава, когато на самия теб това вече не ти е нужно.

С една дума: бързаш.
А не трябва.
Което ти казах още в първия си постинг.

Но мойта персона така или иначе мисли по женски и всичко, дето го написах, няма да ти помогне. Изначално женската позиция е на промяна чрез приемане и примиряване, мъжката е на промяна чрез активно действие...

Хехе, успях по-разпиляно и от теб да го напиша.

[Магия]

И.. няма нужда да си лагате с мене. Къде ти го роди главицата това...

ий, мамка му това беше метафора:lol:

А, да бе ! Сега ли се казва, че е метафора.
Някои сме се подготвили да "помагаме" .

[bead_]

ти ИСКАШ или НЕ ИСКАШ да си лягаш сам?

Тъй. Чакай ся.. /нали си разсъждавам на глас тука/. Но на този въпрос аз съм си съставил отговора, затова и метнах онез въпроси горе. Та нека отговоря по обширно в темата с най-кратко зададените въпроси.

Значи... ДА, НЕ ИСКАМ ДА СИ ЛЯГАМ САМ! /е.

ако наистина чувстваш потребност от това - всичко е ок. просто един ден ще пламне една страст, ще награбиш съответната девойка и чудото ще се случи. тежко щеше да е, ако беше отговорил НЕ ИСКАМ:winkw:

[vyara]

п.п.2 Забравих да линкна мнение, доста преди тази дискусия да се появи.
www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=223731#223731

Във връзка с тази безусловност се сетих да ти кажа още нещо. Понеже, както виждам, не обърна внимание на оня пасаж - че когато обичаш някого, обичаш всички хора едновременно, които са в него, защото у всеки живеят много хора, много потенциални възможности и именно любовта ти би ги съживила - за теб. Ти едва ли си обичал жена си. Не просто си й отговарял "не", когато те е питала, ами и когато си й казвал "обичам те", пак не си я обичал. Не можеш да обичаш някого и да му поставяш условие "не обичай родителите си" (защото нали заради това се разведе). Преживял си 20 години в псевдолюбов, закачайки се за една друга странична илюзия - Уинона, която също е псевдолюбов. Сега е много интересно като анализираш (уж да не се самозаблудиш, а пак правиш тъкмо обратното), казвайки: "мдаааа, 2 гласа за този аргумент, 6 гласа за оня, ще поработя в тази посока... дрън-дрън". Забрави! Няма да стане така. Говориш за безусловности, а си тръгнал с "пантофката", калъпа и т.н. Ама тя да е с черна коса и намси кво, все условия, които априори задаваш на нищо неподозиращата "кандидатка" ?! И какво очакваш при това положение? Ами това е смешно. Трябва да се разделиш с още много илюзии и очаквания. Да изпразниш чашата си, дето се вика, за да може животът да я напълни. Иначе няма как да стане.
Или ще ме разбереш или няма. По-вероятно е второто. По-вероятно е да не ти помогне никой, колкото и разумно да звучи всеки довод и аргумент.
Както и да е. Пиша не защото ще ти помогна, а защото и аз те обичам. И ме е яд на тебе. Ще ми се да те ритна и май това се опитвам да направя, де...

[Green Light]

Не знам за Мъжж, но аз я разбрах Вяра.
Мъжката ми гледна точка по въпроса може да се изрази със следното. Такива като Мъжж действително имат голям успех с жените. Мъжж е искрен и открит, а ние мъжете не сме. Не знам дали е от страх и неувереност или от мързел. Голям чанч е да откриваш душата си, мъка и тежък труд. Има и по лесно, щом го има, търсете ме там. Да, но жените иди ги разбери, от лесното се отегчават и им е скучно. Интересно им е, с тези които правят дисекция на истинските си мечтите и рисуват с истински цветове това, което без проблем може да се нарисува с фантасмагории.
Затова отново- брато, остани си все такъв! В един ненаписан постинг ти казвах, че имаш нещо което кара хората да показват доброто от себе си, дано не го загубиш никога.
Ако искаш да променяш нещо, не съм аз дето може да ти даде акъл по въпроса как и какво да промениш по отношение на жените. Ба ли го идея си нямам, според мене всичко е ненормално обърнато. Много ти е мисленето, това със сигурност е верно. Освен Змея, това според мен ти казва и Вяра.
Карай нататък, карай както знаеш, всичко ще се нареди. Ще стане по хубаво отколкото го мислиш затова не го мисли. Относно пиенето- змея уцели в десетката. Малко ти е. В смисъл това което си изпил с мене. Искам един два пъти да осъмнеме. Едно- да наваксаме и второ- имам нужда от яко здраво мъжко освинване. Направо ще ми дойде дюшеш.

[Мнемозина]

Във връзка с тази безусловност се сетих да ти кажа още нещо. Понеже, както виждам, не обърна внимание на оня пасаж - че когато обичаш някого, обичаш всички хора едновременно, които са в него, защото у всеки живеят много хора, много потенциални възможности и именно любовта ти би ги съживила - за теб...

От това, което пишеш (не тук, а по-надолу в постинга си), излиза, че има някакъв единствено-правилен начин на обичане.
Обаче аз имам съмнежи по въпроса.

[vyara]

Във връзка с тази безусловност се сетих да ти кажа още нещо. Понеже, както виждам, не обърна внимание на оня пасаж - че когато обичаш някого, обичаш всички хора едновременно, които са в него, защото у всеки живеят много хора, много потенциални възможности и именно любовта ти би ги съживила - за теб...

От това, което пишеш (не тук, а по-надолу в постинга си), излиза, че има някакъв единствено-правилен начин на обичане.
Обаче аз имам съмнежи по въпроса.

Хубаво щеше да е да го твърдях аз, но се хванах за неговите твърдения за безусловност в любовта. От там произтича написаното в постинга.
Интересно ми е все пак твоето лично мнение - условна или безусловна е любовта между мъжа и жената? За други любови не питам.

[annonymus]

Мъже, една връзка е двустранна. От това, което си писал тук, струва ми се, твърде лични неща правиш обществено достояние. Сред приятелите - както и да е. Но в нета, дето чете куцо и сакато...

Е те така и Маготича ме хокаше навремето...ма накрая дигна ръце и каза, че това "си е моят начин"
Пък и...нямам връзка все още, та под чуковете си стоя аз самия с шопската тимбарица несварена.

Грешен ти е начина, да знаеш. Искаш да те обичат и да се грижат за теб, и ако девойката насреща не отговори на кретериите - целия виртуал научава... Честно казано, това на моменти ме дразни, въпреки че не ги знам кои са девойките, дето ги обрусуваш тук. Просто намирам, че отношенията между двама души, които имат интимна връзка са лични, затова и връзката е интимна и огласяването й пречи. Лично пространство, неща, които са само ваши си - както искаш го наречи.
Не унивай, все ще намериш своя човек.

[majemela4ka]

И ти не си мой тип Боев и ти.. Или поне не все още.. Е го Метаморф...кат спахме у едно легло да виждаш няква промяна в отношенията ни? Ма и той не е мой тип гадтта проклета.. Само на пиенЬе и разговори ни избива..

Дедо ще станеш скоро, а не ти дойде акъла:blum:

Пожелавам ти внуче да те научи кое как.

[Semiramis]

Кажи ми професионално де ми е проблема.. Никой не ще да ми каже директно, дори и от приятелите. Викат...нямаш ама пЦулютно никъФ проблем. Около мен се въртят десетки, да не кажа стотици жени /даже ми завиждат за присъствието/, а аз си лягам сам вечер /когато си легна/. Явно някъде в мен е проблемацията. Значи определено нещо не е наред.

Саше, мога ли да кажа нещо гадно и след това да го замажа с нещо хубаво? Знам, знам че не може
Плащаме си когато не следваме себе си. Това е лошата новина. Добрата е, че се учим.
Казани са много неща - аз ще съм кратичка -
Не се променяй, не е нужно да се промениш, за да срещнеш човека. Двойката е онази комбинация, в която всеки реализира себе си най-добре.

[Мнемозина]

Хубаво щеше да е да го твърдях аз, но се хванах за неговите твърдения за безусловност в любовта. От там произтича написаното в постинга.
Интересно ми е все пак твоето лично мнение - условна или безусловна е любовта между мъжа и жената? За други любови не питам.

Този ти въпрос съм го пропуснала.

Нищо, тъкмо сега няма никой и ще ти отговоря тайничко.

Моето лично мнение е, че няма общо положение, хората са различни и обичат различно. Всеки може да говори само за себе си.

[Marygold_vn]

Плащаме си когато не следваме себе си. Това е лошата новина. Добрата е, че се учим.
Казани са много неща - аз ще съм кратичка -
Не се променяй, не е нужно да се промениш, за да срещнеш човека. Двойката е онази комбинация, в която всеки реализира себе си най-добре.

Позволи ми маненко да те апострофирам, Семи:shy:
Това с ученето - рядко се случва...
И още - не можеш да очакваш да ти се случи нещо различно ако винаги постъпваш по един и същи начин...
Трябва да промениш себе си или поне гледната си точка... което май е едно и също:shy:

[І]

Трябва да се разделиш с още много илюзии и очаквания. Да изпразниш чашата си, дето се вика, за да може животът да я напълни. Иначе няма как да стане. :

Знам. И разбирам всичко което ми казваш, дори без да се налага да ме риташ. Само дето е трудно да се бориш със собствените дресирани тигри...
Михаил Боярский- дрессировщики
п.п. И не за това се разведохме..никога не съм искал това от нея. /онуй с родителите/. Нито бих си помислил, че мога да го поискам някога.
А! И..никога не съм твърдял, че тя е "Голямата". По-скоро беше една спокойна и постоянна обич като към дете или към някой, за когото трябва да се грижиш, защото не може все още да се пази от живота. Сигурно и в това съм грешал...ама ...тигри. Други бяха онези 3-те Големите. И никога не са били "подходящите", даже напротив..

[І]

Плащаме си когато не следваме себе си. Това е лошата новина. Добрата е, че се учим.

Лошата е, че винаги си плащаме. Добрата е...ако си е заслужавало.

Ако нямахме леля... ;)

Изборът си е наш. Както пасивите и активите.

[І]

Грешен ти е начина, да знаеш. Искаш да те обичат и да се грижат за теб

Обратното. Свикнал съм да се грижа за някого. Без значение.. Трябва да се променя, някак си. Явно.

[І]

Голям чанч е да откриваш душата си, мъка и тежък труд.

Не е чанч Грийни. Понякога освен атаката, най-доброто средство за отбрана може би е да покажеш, че всъщност достъпът е свободен...и няма какво да се "атакува".
А за пиенЬето...винаги. /по рецепта на ЗмеЮ /
Наздраве! :)

[І]

всичко е ок.

Да си сбръчкаш нослето.. :)

[turist]

Здрасти Банда! ;)

Препоръчаха ми да попрочета тази тема; имало неща и за мен :)
Ми признавам си само първата страница (от общо 2; на мен така ми излизат), прочетох сравнително подробно...

Аз сега съм на вълна Ровене; Мисля Сноу бе споменала че трябва да се рови, за да се види къде се корени проблемата.

Тъй де. Ако щете ми се смейте, ама ей тъй случайно тръгнах на психотерапевт. Вече 4 срещи с Него имах. Терапевта де.
Много е дяволско. Да дълбаеш в мозъка си, психиката си. Ми напраихте му няколко забележки тук на Мъжжж-ът, да не се самоанализира... аз бих добавил, че да се САМОанализираш е малко по-скучно, отколкото да ти удрят едно (уж професионално) рамо при анализата;
По малко има вероятност да загубиш равновесие и да се залуташ нейде дет не требе; ама то секи сам си преценява де.
И как се завършваше:
Аз само да кажа... не че някой ме е питал ;)

Амин :)
Ще дерзаем - нема накъде ;)

Ритон - Джалма

[І]

Тъй де. Ако щете ми се смейте, ама ей тъй случайно тръгнах на психотерапевт.

Бих тръгнал.. стига да ме познава от няколко години. Така както приятелите или "добрите познати".
Повече вяра имам в тези, дето са били покрай мен последните години. И знаят както настроенията ми, така и кариесите на кътните ми зъби. Сори...доверието е една от чертите, дето имам доверие в нея. Но и аз съм имал доверието да "излагам" себе си пред тях..последните няколко години.
Без доверието...нито бизнес, нито брак или връзка, ни приятелства биха потръгнали...

п.п. А всъщност дигнах темата заради зВерчето и "изпразването на чашата" Този цитат търсех...

"Трябва да се разделиш с още много илюзии и очаквания. Да изпразниш чашата си, дето се вика, за да може животът да я напълни. Иначе няма как да стане."


Тъй че...бих повярвал на Сноу за експертизите, бих повярвал на Ести и Маггот за чувствата, бих повярвал на зВерчето за любовта, бих повярвал на Фриски, Лтервю и Семи за подкрепата, Бих повярвал на Биид за всичко що е разум или мода, бих повярвал на Холи и Мнемо за разнищването на философията около проблема или нейната шего-битност , бих повярвал на ТерЕ и инверсирано на Суити , но с пълно доверие за това, че съм добре или не съм добре , на Лейдито от рода на почтибезобидните за обвързването, на Чаве и Докторка за нещата от живота, бих повярвал на мъжжжжете от форума Елби, Гриин, Боев, Метаморф, Незнайни, Рем, Гасподе, Змею, дори и на Куиид /особено ако не иска кинти за това / и особено на чашка.. и всички останали дет пропускам /щот съм съ бил напил /, коментирали или не коментирали темата и т.н. вместо на психарите.
Въпреки, онзи професионализъм на психолозите. Аз кат се знам къФ инДженер съм..не смея на лекар да ида, а ти търчиш на психолог.. Той..въобще познава ли те?! Колко дни в годината беше с теб и ти с него?!
Или...по схемата за транжиране на месото. Рез от тук-по жилките, рез от там.. Качи се на една планина с Дарки, поиграй си с децата и на "бутилкомечове" и после опитай да се скараш по някакъв начин с нея...
Не вярвам на психолозите...не защото не са професионалисти, а защото не сме си изживяли заедно живота.

[turist]

И все пак аз не мога да пропусна и в Бърлогата на Психолога да вляза.

Трябва да се проучва навсякъде.
Любопитството едва не било убило котката...
Е хубу де, аз да не съм котка...
Верно, че като човек имам по-малко животи от нея , ама и т'ва не е проверено до край...

Да бъде ;)

[endrofini]

...

"Онова, чийто адрес си загубил не е Краят, а Началото. Не е Обектът, който трябва да се притежава, а Субекта, който притежава теб.
..... Камъните и сами оцеляват. И все пак боли" Умберто Еко из "Махалото на Фуко