Секретно циркулярно предписание на началника на Азиатския департамент до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886 г, номер 2078
...
Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите “че времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да се надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън. България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще. Господарят Император се надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки вътрешните интриги, открито и дружно ще се присъединят към Русия и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България”.
Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 1) да се отстранят от власт незаконните български регенти и управници; 2) да се образува ново министерство от лица, действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности; 4) да се прекрати военното положение и да отсрочат за неопределено време изборите за Велико народно събрание; 5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър; 7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз. Императорски наместник ще бъде назначен измежду българите; 8) конституцията, свободата и независимостта на Княжеството ще бъдат вечно запазени; 9) и освен това да се увери българското население, че нито княз Александър, нито някой от неговите братя под никакъв предлог не могат да се върнат в България и да се възкачат на нейния престол.
Вследствие на това имам честта най-покорно да Ви помоля, почитаеми господине, да благоволите да оказвате на генерал-майор барон Каулбарс всички възможни съдействия при изпълнение на горепосочената мисия, ръководейки се от неговите указания и инструкции.”
Стр. 144-148, Окупационен фонд основан за създаване на руско-дунавска област, изд. София, Българска народна печатница, 1892, преиздадена Русе, 1993 – Библиотека “Из нашето минало”
От писмото на директора на Азиатския департамент Мелников до русчукския консул, цитира думите на руския генерал Обручев (името на генерала в писмото е кодирано като 3sohywt):
“Какво ни влиза в работата това, че някакъв си Петко Каравелов и Драган Цанков в България либералничат? Бог да им е на помощ, техният вътрешен ред не ни влиза в работата. Нашата задача в Изтока съвсем не е завършена. Ние в България само положихме трайни основи за бъдещото построяване на прекрасната сграда...”
...
по-надолу Мелников предава и своите думи към генерала:
“Не ни трябва да се обръщаме към архивни справки, пред нас е живият пример на Румъния. Малко кръв ли се проля за румънската свобода и независимост и какво излезе от всичко това? Румънците...се провъзгласиха за независимо кралство начело с Карл Хехенцолерн. Ето Ви, любезни генерале, плода на нашето нехайно отношение към Румъния, с която рано или късно ще ни се наложи да се съобразяваме. И така, имайки пред очите си такъв жив пример като Румъния, ние не трябва да правим същите тези грешки и в България, и следователно нашето пряко задължение е да следим за вътрешното развитите и за вътрешното протичане на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. ... Под секрет ще Ви кажа, че не е било и заради каквито и да са братушки [в контекст на “заради кого са воювали”]. Нашата задача беше да прочистим пътя до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства, които са избрани сега от нас. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, а не с уличната тълпа, която българите наричат Народно събрание.”
Стр. 50-53, Окупационен фонд основан за създаване на руско-дунавска област, изд. София, Българска народна печатница, 1892, преиздадена Русе, 1993 – Библиотека “Из нашето минало”
Малко цитати от писъмца...
Малко цитати от писъмца...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Аре моля те... Без приказки от детската градинка. Професионалните войници (или наемните такива) умират за пари. Погледни десетките войски (не само на Русия, но и нейните) и ми обясни какво са си мислили войниците. Върховете винаги намират някакви обяснения за подножията. Га е справедливост, га е освобождение, га е друго.Мнемозина написа:Хааа, откровената дипломация - или нещата такива, каквито са.
Разговорите "по върховете" винаги са различни от обясненията им "в подножията". Това си е част от играта.
Онези русначета, които са гинели тук, те за какво са си мислели, че умират? Това също не е без значение, нали?
Коренно друг е въпросът за българското опълчение и доброволци. Там наистина са се записвали по желание и са умирали за родината си. И любопитното е, че там от около 45 000 доброволци има 15 000 жертви - съотношение 1:3. Всички останали етноси са с далеч по-различно съотношение участие:жертви.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Уф, омръзна ми да споря с тебе, а уж едно и също казваме.ELBI написа:Аре моля те... Без приказки от детската градинка. Професионалните войници (или наемните такива) умират за пари. Погледни десетките войски (не само на Русия, но и нейните) и ми обясни какво са си мислили войниците. Върховете винаги намират някакви обяснения за подножията. Га е справедливост, га е освобождение, га е друго.Мнемозина написа:Хааа, откровената дипломация - или нещата такива, каквито са.
Разговорите "по върховете" винаги са различни от обясненията им "в подножията". Това си е част от играта.
Онези русначета, които са гинели тук, те за какво са си мислели, че умират? Това също не е без значение, нали?
Коренно друг е въпросът за българското опълчение и доброволци. Там наистина са се записвали по желание и са умирали за родината си. И любопитното е, че там от около 45 000 доброволци има 15 000 жертви - съотношение 1:3. Всички останали етноси са с далеч по-различно съотношение участие:жертви.
Да, именно, и аз това казах - за обясненията на върховете към подножията и че те са различни от разговорите помежду върховете.
Но това не е пречело на подножията да вярват в тези обяснения. Т.е. разговорът между нациите е различен от този между народите им.
Може и да е парадоксално, но не можеш да ме убедиш, че е невярно.
Panta rhei...
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Тая руско- дунавска област винаги ми се е струвало, като някаква шега, илзия, плашило. За първи път го чета така откровено. Един вид доказателсво виждам за илюзията.
Това което казваш за платените войници и дороволците също бих включил в моята официална история и това което бих споменавал.
Сега минавам на коментарите на Димитър Петков
Това което казваш за платените войници и дороволците също бих включил в моята официална история и това което бих споменавал.
Сега минавам на коментарите на Димитър Петков
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
Нормално. Колкото и героично да звучи горното, просто те са си били (или поне повечето) без никаква подготовка.ELBI написа:...
Коренно друг е въпросът за българското опълчение и доброволци. Там наистина са се записвали по желание и са умирали за родината си. И любопитното е, че там от около 45 000 доброволци има 15 000 жертви - съотношение 1:3. Всички останали етноси са с далеч по-различно съотношение участие:жертви.
Наздраве 
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Опълченците са на най-горещите точки, а въоръжението им е трагично. Турците са въоръжени основно с "Пибоди-Мартин" американско производство модел 1871г с най-добрата за времето си далекобойност и скорострелност, а опълченците предимно с "Шапсо", стрелящи с хартиени фишеци.Piqndurnik написа:Нормално. Колкото и героично да звучи горното, просто те са си били (или поне повечето) без никаква подготовка.ELBI написа:...
Коренно друг е въпросът за българското опълчение и доброволци. Там наистина са се записвали по желание и са умирали за родината си. И любопитното е, че там от около 45 000 доброволци има 15 000 жертви - съотношение 1:3. Всички останали етноси са с далеч по-различно съотношение участие:жертви.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Много добре знаеш, предполагам, че много от руските мужици са вярвали в "правото и свято дело". Такава е била пропагандата непосредствено преди войната, за да мобилизира зле подготвената и снабдена армия. Руско-турската война е низ от нелепи грешки и щастливи случайности. За опълчението и доброволците може доста да се говори, но малко известен е факта, че Самара е територия от Казанското ханство или да го кажем директно - населението е преобладаващо българско, от ония забравени волжки българи мюсолмани. Години по-късно татарите изколват няколко хиляди българи заради това, че по време на предвоенната кампания, българите са събирали помощи за опълчението, а татарите за турците(предимно информация). Голям шаш е било когато тия "българи" доброволци в руската армия са спирали в някой град или село и са търсели джамия за да се помолят на бога.ELBI написа:Аре моля те... Без приказки от детската градинка. Професионалните войници (или наемните такива) умират за пари. Погледни десетките войски (не само на Русия, но и нейните) и ми обясни какво са си мислили войниците. Върховете винаги намират някакви обяснения за подножията. Га е справедливост, га е освобождение, га е друго.Мнемозина написа:Хааа, откровената дипломация - или нещата такива, каквито са.
Разговорите "по върховете" винаги са различни от обясненията им "в подножията". Това си е част от играта.
Онези русначета, които са гинели тук, те за какво са си мислели, че умират? Това също не е без значение, нали?
Коренно друг е въпросът за българското опълчение и доброволци. Там наистина са се записвали по желание и са умирали за родината си. И любопитното е, че там от около 45 000 доброволци има 15 000 жертви - съотношение 1:3. Всички останали етноси са с далеч по-различно съотношение участие:жертви.
Прав си и за 2-те неща - както за лошото въоръжение, така и за джамиите. Всъщност почти никой не говори за дипломатическите усилия и резултати преди войната. Не се говори и за споразуменията в Райхщад и Будапеща, а те са изключително важни. Има и доста други неща, а има и куп уж дребни, но даващи по-друга гледка на тази война.
Преди време бях чел и че по време на тази война е установено дезинфекционното качество на алкохола! Забелязали, че когато (по случайност) използват алкохол вместо вода, процентът на оздравелите е много по-голям. Ала не помня точно източника...и дали беше сериозен ;)
Преди време бях чел и че по време на тази война е установено дезинфекционното качество на алкохола! Забелязали, че когато (по случайност) използват алкохол вместо вода, процентът на оздравелите е много по-голям. Ала не помня точно източника...и дали беше сериозен ;)
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.