Дневник
Дневник
Срещнах един човек. Един мъж. Още в началото си помислих, че е малко луд. От хубавата лудост, с тънка жила горчивина. Добра комбинация. Интересна и някак запленяваща. За някои беше идиот. А аз се лутах като пате в калчища. Чудех се дали съм прекалено доверчива, дали съм твърде посредствена, дали наивна до безобразие. После спрях да се чудя. Нямаше значение, беше ми интересно. Оставих се да реагирам първосигнално, какъв смисъл от дълбоките анализи. Не вярвам в тях. Винаги накрая изненадващо се появява неоспоримо контрадоказателство. Моментът, тук и сега, е това, което ме вълнува. Трябва да се съсредоточа в настоящето, да го изживея, да изпълня перфкетно деня си, той ще ми донесе следващия такъв, какъвто го искам. Дааа, ама не. Онзи, мъжът, дето го срещнах. Неотразим сега и зъл след 5 минути. Пълен шах. Подозирах, че богатите, интересните хора са така. Но пусто нали все търся справедливост, търся баланс, не мога просто така да се примиря. Затова накрая трябваше да избера за себе си - избрах добротата. Не мога да се възхищавам на някой, който въпреки че носи изключителен интелект, не може да се измъкне от собствените демони, от напиращата злоба или по-скоро от невъзможността да прощава. Има добри хора, много добри, изпитваш умилиние чак. Ама са скучни. Не го казвам с лошо чувство, никак даже, защото съм склонна и себе си в тази група да впиша.
Това, което ме яде е - дали направих правилния избор. Ясно ми, че е всъщност въобще не е задължително да се прави избор. Трябва да се науча да приемам нещата такива, каквито са. Но не мога. И страшното е, че отново като ме облива студен душ - този мъж, другия, и всички хора не се променят. Никога не се променят. Тъпо ми е за липсата на доверие. Не искам да е така. Не искам само на един човек да вярвам. Искам да си подаваме ръка и да не сме толкова самовлюбени.
И какво - да не би пък да ви харесва - завряни в собствени си "домове-крепости"? Лудост е това. Също като на онзи мъж.
Това, което ме яде е - дали направих правилния избор. Ясно ми, че е всъщност въобще не е задължително да се прави избор. Трябва да се науча да приемам нещата такива, каквито са. Но не мога. И страшното е, че отново като ме облива студен душ - този мъж, другия, и всички хора не се променят. Никога не се променят. Тъпо ми е за липсата на доверие. Не искам да е така. Не искам само на един човек да вярвам. Искам да си подаваме ръка и да не сме толкова самовлюбени.
И какво - да не би пък да ви харесва - завряни в собствени си "домове-крепости"? Лудост е това. Също като на онзи мъж.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: Дневник
За мен, ку може, превод.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: Дневник
Да, правилният избор е.latrevw написа:Срещнах един човек. Един мъж. Още в началото си помислих, че е малко луд. От хубавата лудост, с тънка жила горчивина. Добра комбинация. Интересна и някак запленяваща. За някои беше идиот. А аз се лутах като пате в калчища. Чудех се дали съм прекалено доверчива, дали съм твърде посредствена, дали наивна до безобразие. После спрях да се чудя. Нямаше значение, беше ми интересно. Оставих се да реагирам първосигнално, какъв смисъл от дълбоките анализи. Не вярвам в тях. Винаги накрая изненадващо се появява неоспоримо контрадоказателство. Моментът, тук и сега, е това, което ме вълнува. Трябва да се съсредоточа в настоящето, да го изживея, да изпълня перфкетно деня си, той ще ми донесе следващия такъв, какъвто го искам. Дааа, ама не. Онзи, мъжът, дето го срещнах. Неотразим сега и зъл след 5 минути. Пълен шах. Подозирах, че богатите, интересните хора са така. Но пусто нали все търся справедливост, търся баланс, не мога просто така да се примиря. Затова накрая трябваше да избера за себе си - избрах добротата. Не мога да се възхищавам на някой, който въпреки че носи изключителен интелект, не може да се измъкне от собствените демони, от напиращата злоба или по-скоро от невъзможността да прощава. Има добри хора, много добри, изпитваш умилиние чак. Ама са скучни. Не го казвам с лошо чувство, никак даже, защото съм склонна и себе си в тази група да впиша.
Това, което ме яде е - дали направих правилния избор. Ясно ми, че е всъщност въобще не е задължително да се прави избор. Трябва да се науча да приемам нещата такива, каквито са. Но не мога. И страшното е, че отново като ме облива студен душ - този мъж, другия, и всички хора не се променят. Никога не се променят. Тъпо ми е за липсата на доверие. Не искам да е така. Не искам само на един човек да вярвам. Искам да си подаваме ръка и да не сме толкова самовлюбени.
И какво - да не би пък да ви харесва - завряни в собствени си "домове-крепости"? Лудост е това. Също като на онзи мъж.
Щом си го направила, вече няма начин да не е правилен.
Само грешиш за промяната.
Хората се променят, но само донякъде, и не е ясно кога, защо и в каква посока. Особено за тези шарените и "нескучните", както ти ги нарече, посоката е абсолютно непредвидима.
Поне според моите наблюдения, които са си твърде непредставителна извадка, но с друга не разполагам.
Panta rhei...
Re: Дневник
Ку няма превод, на първи април* шъ "направя най-страшното признание" и то точно когато "под мостовете не шумят реки".
*- малей от миналия втори април го чакам
*- малей от миналия втори април го чакам
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Re: Дневник
Това сега първоаприлска ли е или пак закъсняхме?holi_day написа:Ку няма превод, на първи април* шъ "направя най-страшното признание" и то точно когато "под мостовете не шумят реки".
*- малей от миналия втори април го чакам
Panta rhei...
Re: Дневник
ти ку не си преводачка, хич не ми се баждайМнемозина написа:Това сега първоаприлска ли е или пак закъсняхме?
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Няма такова нещо като любов към хората. Има върховен егоизъм и егоцентризъм. Ако си честна към себе си, ама до болка, ще си го признаш. Наум.
Всичко останало е наивитет, глупост, проклетия, далтонизъм или много четени романчета.
П.П. Така както го описа, аз харесах много мъжа, струва ми се и ти. С него може да си заедно, да работиш, да разчиташ на него. Защото е егоцентрик, т.е. Аз-ът е важен повече от всичко, а такива са страхотни партньори. Не семейни, ъф коурс, но пък там е една дълга...
Да, не се променят, обстоятелствата и фактите обаче се променят. И такъв тип човеци затъват много страшно.. Ако!
П.П. 1. Огледай се, ослушай се, светът е шарен, само на мен днес ми подадоха ръка около ... сто човека. Ето линк. За да разбереш, че егоизмът е единственото качество, което ни държи прави!! (Краси, благодаря, преосмислям думите ти)
Линкът: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... sb=5&part=
Всичко останало е наивитет, глупост, проклетия, далтонизъм или много четени романчета.
П.П. Така както го описа, аз харесах много мъжа, струва ми се и ти. С него може да си заедно, да работиш, да разчиташ на него. Защото е егоцентрик, т.е. Аз-ът е важен повече от всичко, а такива са страхотни партньори. Не семейни, ъф коурс, но пък там е една дълга...
Да, не се променят, обстоятелствата и фактите обаче се променят. И такъв тип човеци затъват много страшно.. Ако!
П.П. 1. Огледай се, ослушай се, светът е шарен, само на мен днес ми подадоха ръка около ... сто човека. Ето линк. За да разбереш, че егоизмът е единственото качество, което ни държи прави!! (Краси, благодаря, преосмислям думите ти)
Линкът: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... sb=5&part=
4avdar4e написа:Няма такова нещо като любов към хората. Има върховен егоизъм и егоцентризъм. Ако си честна към себе си, ама до болка, ще си го признаш. Наум.
Всичко останало е наивитет, глупост, проклетия, далтонизъм или много четени романчета.
ха, много точно си ме насочила към това, което най-много ме вълнува; даже аз не се бях осъзнала. Само дето не си права. Явно проблемът ми е точно това, че не мога да приема "че няма любов към хората". Аз го чувствам точно така, което не пречи да се ядосвам, да псувам хората, но винаги изхождам и след всички перипетии пак се връщам към презумпцията за доброто у и към хората. Причините може да са тези, които си посочила (без романчетата - уф, как мразя да ми го пускат тоя лаф), но аз не мога да се погледна отстрани, не мога да погледна на света "обективно".
радвам, че имаш хора, които да те подкрепят; но може пък твоят скептицизъм да е резултат на наскоро преживяното; това си е голяма болка, която трудно се преодолява
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Абе сигурно пак нещо не съм разбрал с моята първосигналност, но все пак да си кажа.
Омразата е чувство също толкова силно колкото обичта/любовта, само че с обратен знак. Той и поета го е казал добре - силно да любя и мразя. То и моето мнение, макар и далеч от всякакви пацифистки и човеколюбиви философии е, че когато не познаваш омразата с какъв аршин ще измериш(познаеш) любовта.
Омразата е чувство също толкова силно колкото обичта/любовта, само че с обратен знак. Той и поета го е казал добре - силно да любя и мразя. То и моето мнение, макар и далеч от всякакви пацифистки и човеколюбиви философии е, че когато не познаваш омразата с какъв аршин ще измериш(познаеш) любовта.
абе то и аз едно прекрасно пиша, обаче и теб не те разбрах - трябва да позная омразата, за да позная и любовта? замислих се, аз наистина май никого не мразя, не че не ми се иска, но освен когато бях 16-годишна и си мислех, че мразя майка ми, май никога не ми е идвало да кажа - мразя. Просто не мога, само се възмущавам силноБоЕВ написа:Абе сигурно пак нещо не съм разбрал с моята първосигналност, но все пак да си кажа.
Омразата е чувство също толкова силно колкото обичта/любовта, само че с обратен знак. Той и поета го е казал добре - силно да любя и мразя. То и моето мнение, макар и далеч от всякакви пацифистки и човеколюбиви философии е, че когато не познаваш омразата с какъв аршин ще измериш(познаеш) любовта.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Дневник
Във фитнеса, където ходя, треньора ми ми вика, да не повдигам рамене си, когато съм под напрежение. Когато се мъча нещо да вдигна аз ги накокошинвам, вдигам ги нагоре и естествено получавам болки всякакви. Така съм и когато карам бързо, тичам, бързам, нося нещо или въобще нещо правя под напрежение. Раменете трябва да са смъкнати надолу, така човек е по силен и използва правилно тялото си.latrevw написа:Срещнах един човек. Един мъж. Още в началото си помислих, че е малко луд. От хубавата лудост, с тънка жила горчивина. Добра комбинация. Интересна и някак запленяваща. За някои беше идиот. А аз се лутах като пате в калчища. Чудех се дали съм прекалено доверчива, дали съм твърде посредствена, дали наивна до безобразие. После спрях да се чудя. Нямаше значение, беше ми интересно. Оставих се да реагирам първосигнално, какъв смисъл от дълбоките анализи. Не вярвам в тях. Винаги накрая изненадващо се появява неоспоримо контрадоказателство. Моментът, тук и сега, е това, което ме вълнува. Трябва да се съсредоточа в настоящето, да го изживея, да изпълня перфкетно деня си, той ще ми донесе следващия такъв, какъвто го искам. Дааа, ама не. Онзи, мъжът, дето го срещнах. Неотразим сега и зъл след 5 минути. Пълен шах. Подозирах, че богатите, интересните хора са така. Но пусто нали все търся справедливост, търся баланс, не мога просто така да се примиря. Затова накрая трябваше да избера за себе си - избрах добротата. Не мога да се възхищавам на някой, който въпреки че носи изключителен интелект, не може да се измъкне от собствените демони, от напиращата злоба или по-скоро от невъзможността да прощава. Има добри хора, много добри, изпитваш умилиние чак. Ама са скучни. Не го казвам с лошо чувство, никак даже, защото съм склонна и себе си в тази група да впиша.
Това, което ме яде е - дали направих правилния избор. Ясно ми, че е всъщност въобще не е задължително да се прави избор. Трябва да се науча да приемам нещата такива, каквито са. Но не мога. И страшното е, че отново като ме облива студен душ - този мъж, другия, и всички хора не се променят. Никога не се променят. Тъпо ми е за липсата на доверие. Не искам да е така. Не искам само на един човек да вярвам. Искам да си подаваме ръка и да не сме толкова самовлюбени.
И какво - да не би пък да ви харесва - завряни в собствени си "домове-крепости"? Лудост е това. Също като на онзи мъж.
Докато прочета постинга ти, съм вдигнал раменете си до ушите.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
БоЕВ написа: "Мразя" нещата които ме карат да се възмущавам силно.
Толкова е просто - обичам <-> мразя; + и -; огън и вода; лято и зима.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Неееее, пак ще трябва да се дообяснявамlatrevw написа: ха, много точно си ме насочила към това, което най-много ме вълнува; даже аз не се бях осъзнала. Само дето не си права. Явно проблемът ми е точно това, че не мога да приема "че няма любов към хората". Аз го чувствам точно така, което не пречи да се ядосвам, да псувам хората, но винаги изхождам и след всички перипетии пак се връщам към презумпцията за доброто у и към хората. Причините може да са тези, които си посочила (без романчетата - уф, как мразя да ми го пускат тоя лаф), но аз не мога да се погледна отстрани, не мога да погледна на света "обективно".
радвам, че имаш хора, които да те подкрепят; но може пък твоят скептицизъм да е резултат на наскоро преживяното; това си е голяма болка, която трудно се преодолява
Никога не съм вярвала в такова едно обобщено нещо, каквото са Хората, вярвам в отделни личности, лягам за тях на релсите и покривам амбразурата. Но всичко извън тях е .. стадо, повярвай ми. Вярвам в индивидуалността, личността, хората, у които егоизмът е дотолкова силен, че могат и да помагат. Знам, че може да изглежда нелогично на пръв поглед, но е съвсем вярно. Ако някой се харесва, обича, цени, знае стойността си, той има достатъчно уважение към останалите. И сили.
А ... и съм щастлива, че живея на място, където сезоните са повече от 2, защото има пролет и есен, има цветове и звуци, има шарени хора, не вярвай на Боев, той само си говори, виж за Уишес съм по-склонна да повярвам на черно-бялото виждане
Re: Дневник
има такива мъже. богати, умни, интересни. и УЖАСНО САМОТНИ.latrevw написа: Подозирах, че богатите, интересните хора са така. Но пусто нали все търся справедливост, търся баланс, не мога просто така да се примиря. Затова накрая трябваше да избера за себе си - избрах добротата. Не мога да се възхищавам на някой, който въпреки че носи изключителен интелект, не може да се измъкне от собствените демони, от напиращата злоба или по-скоро от невъзможността да прощава. .
големите пари са проклятие. защото не можеш да ги скриеш.
аз познавам също един такъв човек и знам колко десетки хора всеки ден буквално го причакват в офиса, в ресторанта, на коктейла, на конференцията... приятели, съдружници, любовници, кандидатлюбовници, бивши любовници, роднини, съседи, подчинени - всички искат едно и също: парче от баницата. и не му остава нищо друго освен да ги презира или да ги мрази.
just perfect
Re: Дневник
но пък от друга страна... ние, мъжжжо, ако ни се падне някога такова имане, такова богатство няма пъ да ставаме такива катили, нали?! така ми се иска да вярвам. дай па да ни се падне и да видиме читави ли сме, читави ли са тия наоколо? кво ше каеш...МЪЖжжж написа:Благословените...духом.bead_ написа:...
just perfect
Re: Дневник
Никога не съм се променял...bead_ написа:кво ше каеш...
Установявайки напоследък, че може би за зла врага..
Що ми задаваш такива трудни въпроси?!
п.п. Егати...3-ти път редактирам темата.
Не Биид! Лакмусовата хартия са приятелите! А те са същите както и преди, така и сега.
Няма да се променим!
Която и физиономия да си изберем за продължението..
Това и предай от мен на твоя познат. Ако може да се научи да приема света такъв, какъвто е. Без омраза, без над/под ценяване. Ако успява да открива мотивите на хората дето го преследват, значи още е жив и има чувствителност. Ако не....горко му. Остава му само да се отбранява.
Re: Дневник
До някъде - да. Но зависи и от характера. И от житейското кредо на човека. Има няколко медийно известни случая на подобни хора - сякаш не са много самотни - не знам и аз точно, но мисля, че всичко може да се окаже проклятие, ако не можеш да го контролираш и то почне да те контролира.bead_ написа:има такива мъже. богати, умни, интересни. и УЖАСНО САМОТНИ.latrevw написа: Подозирах, че богатите, интересните хора са така. Но пусто нали все търся справедливост, търся баланс, не мога просто така да се примиря. Затова накрая трябваше да избера за себе си - избрах добротата. Не мога да се възхищавам на някой, който въпреки че носи изключителен интелект, не може да се измъкне от собствените демони, от напиращата злоба или по-скоро от невъзможността да прощава. .
големите пари са проклятие. защото не можеш да ги скриеш.
аз познавам също един такъв човек и знам колко десетки хора всеки ден буквално го причакват в офиса, в ресторанта, на коктейла, на конференцията... приятели, съдружници, любовници, кандидатлюбовници, бивши любовници, роднини, съседи, подчинени - всички искат едно и също: парче от баницата. и не му остава нищо друго освен да ги презира или да ги мрази.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Дневник
той е наясно и това е цялата трагедия. да знаеш, че зад всяка усмивка, зад всяко ръкостискане, зад всеки разговор гледат да ти измъкнат някой лев. и тогава или ставаш зъл и лош, или лицемерно започваш да използваш другите, за да получаваш от тях това, от което имаш нужда. да имаш много, наистина много пари е ... проклятие.МЪЖжжж написа: Ако успява да открива мотивите на хората дето го преследват, значи още е жив и има чувствителност. Ако не....горко му. Остава му само да се отбранява.Стискам му палци за първото.
just perfect
Re: Дневник
недей, че се разревавам и няма да мога да спра.bead_ написа:той е наясно и това е цялата трагедия. да знаеш, че зад всяка усмивка, зад всяко ръкостискане, зад всеки разговор гледат да ти измъкнат някой лев. и тогава или ставаш зъл и лош, или лицемерно започваш да използваш другите, за да получаваш от тях това, от което имаш нужда. да имаш много, наистина много пари е ... проклятие.МЪЖжжж написа: Ако успява да открива мотивите на хората дето го преследват, значи още е жив и има чувствителност. Ако не....горко му. Остава му само да се отбранява.Стискам му палци за първото.
Като е проклятие, да се освободи от тях. Това е най-елементарното и не изисква усилия.
Друг е въпросът, че е проклятие, когато навсякъде виждаш само лицемерие и ставаш зъл. Но може да станеш зъл и защото имаш хубава жена и всеки ти завижда, защото си добър професионалист в нещо и пак всеки ти завижда и т.н. и т.н. Just thinking.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Дневник
ELBI написа:
Друг е въпросът, че е проклятие, когато навсякъде виждаш само лицемерие и ставаш зъл. Но може да станеш зъл и защото имаш хубава жена и всеки ти завижда, защото си добър професионалист в нещо и пак всеки ти завижда и т.н. и т.н. Just thinking.
Даже нямам желание да доуточня или добавя нещо (не че нямам какво
Не мога да не го отбележа!
Panta rhei...
Re: Дневник
елби, за рев си е. първо яките кинти са виртуални. имаш някакви 100 милиона евра, ама не са ти надиплени в дюшеците, нали. т.е. харчиш толкова, колкото успееш за имоти, автомобили, пътувания, вещи, жени. параноята, обаче няма как да я избегнеш, защото не просто ти завиждат, а работят усърдно, денонощно, брутално и самоотвержено да те избутат. я се разсеяш за миг и са ти подложили банановата кора. и си чао, лека нощ и довиждане. плуваш си ти в океана, а около тебе - АКУЛИ, три реда зъби, изгладнели, свирепи както си му е реда там.ELBI написа:
недей, че се разревавам и няма да мога да спра.
Като е проклятие, да се освободи от тях. Това е най-елементарното и не изисква усилия.
.
п.п. от друга страна, както споделих с мъжжж, няма да е зле някой ден и ние да опитаме чак толкова ли е тежка царската корона
just perfect
Re: Дневник
повече от ясно е, че като имаш кинти (и хубава жена, кола, къща...), трябва да полагаш усилия да не ти ги схрускат/вземат/отнемат/очукат...bead_ написа:елби, за рев си е. първо яките кинти са виртуални. имаш някакви 100 милиона евра, ама не са ти надиплени в дюшеците, нали. т.е. харчиш толкова, колкото успееш за имоти, автомобили, пътувания, вещи, жени. параноята, обаче няма как да я избегнеш, защото не просто ти завиждат, а работят усърдно, денонощно, брутално и самоотвержено да те избутат. я се разсеяш за миг и са ти подложили банановата кора. и си чао, лека нощ и довиждане. плуваш си ти в океана, а около тебе - АКУЛИ, три реда зъби, изгладнели, свирепи както си му е реда там.ELBI написа:
недей, че се разревавам и няма да мога да спра.
Като е проклятие, да се освободи от тях. Това е най-елементарното и не изисква усилия.
.
п.п. от друга страна, както споделих с мъжжж, няма да е зле някой ден и ние да опитаме чак толкова ли е тежка царската корона
Аз точно това исках да ти кажа - според мен тази тежка корона хич не е толкова тежка и не ми харесват врънканици и хленченици на тази тема. И вервай ми - ако нямаше пари - този човек пак щеше да се чувства самотен и пак щеше да разправя кой как иска да го измести, изяде и т.н. ;) Щото такива тиради чувам не рядко - при това със сигурност от хора, които нямат 100 милиона.
Такива ми ти работи.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Дневник
гладният на сития не вярва, ако ми позволиш така фриволно да разбъркам поговоркатаELBI написа:според мен тази тежка корона хич не е толкова тежка и не ми харесват врънканици и хленченици на тази тема. .
just perfect
Re: Дневник
само ако си прилично облечена в този момент...bead_ написа:гладният на сития не вярва, ако ми позволиш така фриволно да разбъркам поговоркатаELBI написа:според мен тази тежка корона хич не е толкова тежка и не ми харесват врънканици и хленченици на тази тема. .
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Re: Дневник
по-го-вор-ка-та казах. поговорката да разбъркам, не дайкиритоELBI написа:само ако си прилично облечена в този момент...bead_ написа:гладният на сития не вярва, ако ми позволиш така фриволно да разбъркам поговоркатаELBI написа:според мен тази тежка корона хич не е толкова тежка и не ми харесват врънканици и хленченици на тази тема. .
just perfect
Re: Дневник
целувката ме обърка. Ала приятноbead_ написа:по-го-вор-ка-та казах. поговорката да разбъркам, не дайкиритоELBI написа:само ако си прилично облечена в този момент...bead_ написа:гладният на сития не вярва, ако ми позволиш така фриволно да разбъркам поговоркатаELBI написа:според мен тази тежка корона хич не е толкова тежка и не ми харесват врънканици и хленченици на тази тема. .
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Re: Дневник
Към днешна дата никой не може да ти отнеме жената без ТЯ да го поиска, а щом го е поискала значи никога не е била твоя.ELBI написа:повече от ясно е, че като имаш кинти (и хубава жена, кола, къща...), трябва да полагаш усилия да не ти ги схрускат/вземат/отнемат/очукат...bead_ написа:елби, за рев си е. първо яките кинти са виртуални. имаш някакви 100 милиона евра, ама не са ти надиплени в дюшеците, нали. т.е. харчиш толкова, колкото успееш за имоти, автомобили, пътувания, вещи, жени. параноята, обаче няма как да я избегнеш, защото не просто ти завиждат, а работят усърдно, денонощно, брутално и самоотвержено да те избутат. я се разсеяш за миг и са ти подложили банановата кора. и си чао, лека нощ и довиждане. плуваш си ти в океана, а около тебе - АКУЛИ, три реда зъби, изгладнели, свирепи както си му е реда там.ELBI написа:
недей, че се разревавам и няма да мога да спра.
Като е проклятие, да се освободи от тях. Това е най-елементарното и не изисква усилия.
.
п.п. от друга страна, както споделих с мъжжж, няма да е зле някой ден и ние да опитаме чак толкова ли е тежка царската корона
Аз точно това исках да ти кажа - според мен тази тежка корона хич не е толкова тежка и не ми харесват врънканици и хленченици на тази тема. И вервай ми - ако нямаше пари - този човек пак щеше да се чувства самотен и пак щеше да разправя кой как иска да го измести, изяде и т.н. ;) Щото такива тиради чувам не рядко - при това със сигурност от хора, които нямат 100 милиона.
Такива ми ти работи.
За другото си абсалютно прав! В това "интересно" време в което живеем, за да направиш 100милки неминуемо трябва да нагвацаш у лайната => и да береш страхове кой, откъде и как ще те свитне - "Краят на песента"
Н`ам що, но покрай клубните разговори се сещам За Е и Х Георгиеви, Д А Ценов, Буров и много други безсрамно богати и скандално известни личности, самотници, отдали се на благотворителност. Когато си човек с главно Ч няма как дребнотемието от ежедневието да те озлоби. Мрънкялото си е мрънкяло, дали ще е с 10кинта в джоба или със 100к - все тая.
Re: Дневник
Значи трябва да тръгне леко брадясал, по дънки и тишърки.. Не му трябват "тия глупости".bead_ написа: той е наясно и това е цялата трагедия.
www.vbox7.com/play:c91d1058