"В известната приказка Буратино си поставя за цел да забогатее, за да помогне на баща си. Разсъжденията му са: ще засея златните монети в Полето на чудесата, ще израсне златно дърво и тогава ще купя на татко Карло театър. Естествено, тази цел не се осъществява, а докарва много грижи на дървеното момче. Защото то прави едновременно две груби грешки.
Първата е: целта не служи на самия него, а на другиго. Душата на Буратино мечтае за своето, а разумът мисли за благополучието на татко Карло. Алтруизмът е добро качество, но ако сте решили да се посветите в служба на друг, никога няма да бъдете щастливи. Чиста илюзия и самозалъгване е да виждате щастието си в служене на нещо или на някого, в помощ на слабите и беззащитните, да се отдадете изцяло на чуждо дело или идея.
В този случай разумът сериозно е завладян от махало и вижда щастието си изключително в служене на него. Колкото и да се убеждава, че е открил щастието си в служене на други хора или на някаква висока идея, душата на такъв човек е дълбоко нещастна и пъхната в калъф, дори няма сили да изрази правото си на собствено щастие. Убеждението на разума, че чуждата идея е негова и чуждото щастие е негово, е заблуда на човек, който така и не е успял да открие своята цел, а може би дори и не я е търсил.
Втората грешка на Буратино е, че гледа на парите като на средство за постигане на желаното. Както помните, те не могат да бъдат нито цел, нито средство, а са само съпътстващ атрибут по пътя към целта. Няма никакъв смисъл да съсредоточавате вниманието си върху парите. Напротив, мислите за пари най-често водят само до създаване на вредни излишни потенциали. Ако избраната цел е ваша, парите ще дойдат сами, за тях изобщо не бива да се безпокоите. Приказката за Буратино е чудесна илюстрация за това.
Тя потвърждава, че намерите ли собственото си щастие, ще успеете да доставите радост и на други. Защото ако постигнете целта си, при вас ще дойдат и пари, и благополучие, и, разбира се, ще помогнете на своите близки, тъй като действително ще разполагате с широки възможности. Но сега, докато още сте по пътя към целта, трябва да мислите единствено за своето щастие. Така няма да наплашите душата си с целта. Нека по пътя към нея тя да мисли само за себе си. След като я постигне, предоставете на алтруистичния си разум свободата колкото си ще да се грижи за близки, природа, бездомни животни, гладуващи деца и т.н."
Зеланд
с хиляди благодарности на Дивата Луна.
кво ше говорим?! говоренето е лесно, другото е трудно.
е сега наистина ще се разплача
я да не обиждаш управляващите! 
:lol:
поклон дълбок пред таланта, Грийн.