Люсип, че и другите клубари....

[АВе]

по молба на една дама трябва да се издири книга на един чех...

книгата е сборник разкази... Тя поразказа 2 от тях...

1. "170-100"
170-100 е телефонна централа, която дава отговори на всички въпроси, истински мозъчен тръст. Независимо, кой и с какъв въпрос им се обади, те успявали да намерят верния отговор. Така един ден сложили край на хилядолетния въпрос има или няма бог - по линията се чуло пукане и в един момент слушалката вдигнал самия ТОЙ - Господ Бог с "Кажи чадо мое?"
Но като всичко в този свят винаги се намирал някой, който да търси под вола теле и един ден такъв човек се обадил за да попита "Как стърчи стърчишката?"
Дъхът на централата секнал! Включвали тук, включвали там, но никъде не намерили що годе приемлив отговор.... От тогава телефонната централа не може да отговори и на най-елементарния въпрос! Например на "колко е часът?" един разтреперен женски глас отговарял "Не знаем".
Горките загубиха самоувереността си

2. "Портиерското момиченце с дървен крак"
В един прекрасен пролетен ден децата играеха на топка в двора, а дъщерята на портиера, понеже беше с дървен крак се радваше когато останалите деца й позволяваха да им донася топката, когато тя отиде твърде далеч. Тя кротко седеше настрана и чакаше... В един момент топката излетя и през един счупен прозорец се търкулна в мазето. Момиченцето с все сили закуцука натам.
Влезна в тъмното и влажно мазе и зачака очите й да свикнат с тъмнината за да намери, къде е паднала топката... Нещо профуча през краката й (крака й) и се скри в боклуците в другия край на мазето
- Я, котенце! Не се плаши миличко - се зарадва момиченцето. После видя топката, взе я и с все сили закуцука в обратна посока
Мръсния, стар плъх - него бяха вземи за котенце, изпълзя от боклуците, изтръска си слепналата козина и се замисли... Момиченцето го беше взела за котенце... и беше толкова мила, начи ако беше котенце нямаше да го ритат и обиждат, както сега. Щеше да го галят и да му се радват... Ех, какъв хубав щеше да е живота му...., но той не се задоволи с това и продължи да мечтае - "ами, ако бях портиерско момиченце с дървен крак?!"

Сащаш ли се кой е този автор и как се казва книгата?:shy:
Щото аз не включвам:shy:

[Глас в пустиня]

Люсип доста отдавна не се е мяркала насам - провери в профила й за канали за връзка.

[І]

Люси чете...като и всички останали дето ни липсват. До сега не съм усетил накой да си е тръгнал за постоянно.. Затова и не обичам да казвам "Сбогом" или дори "Довиждане"
Просто има време за "почивка" от тук. И аз съм го ползвал това..

[Мнемозина]

Това първото съм го чела, обаче беше в един сборен сборник разкази , поради което абсолютно не мога да си спомня от кого е.
А по всеобщият закон този сборен сборник се е скрил някъде и ще излезе наяве, когато попиташ за нещо друго.

[Green Light]

Това първото съм го чела, обаче беше в един сборен сборник разкази , поради което абсолютно не мога да си спомня от кого е.
А по всеобщият закон този сборен сборник се е скрил някъде и ще излезе наяве, когато попиташ за нещо друго.

Бе така от дума на дума може да излезе нещо? Аз, много се извинявам ако говоря глупости, обаче от вчера, от поста на Аве си мисля за една руска поредица Зарубежная фантастика. Да не си(сме) го срещали там? Имаше и един разказ, от същия автор за войник, дето измислил машинка за превръщане на оръжената стомана в прах.

Ржавина.

Я да видим гугъл

Не пиша правилно. Как е ръжда на руски?

[АВе]

Това първото съм го чела, обаче беше в един сборен сборник разкази , поради което абсолютно не мога да си спомня от кого е.
А по всеобщият закон този сборен сборник се е скрил някъде и ще излезе наяве, когато попиташ за нещо друго.

Бе така от дума на дума може да излезе нещо? Аз, много се извинявам ако говоря глупости, обаче от вчера, от поста на Аве си мисля за една руска поредица Зарубежная фантастика. Да не си(сме) го срещали там? Имаше и един разказ, от същия автор за войник, дето измислил машинка за превръщане на оръжената стомана в прах.

Ржавина.

Я да видим гугъл

Не пиша правилно. Как е ръжда на руски?

ржавчина