може бе, ама да не се казва евгениpocti_bezobidna написа:Що ватмана да е не-мъжки избор? Кво му пречи на един мъж да е ватман?
Евровизия - срам, срам
А, сега те разбрах.Remmivs написа:може бе, ама да не се казва евгениpocti_bezobidna написа:Що ватмана да е не-мъжки избор? Кво му пречи на един мъж да е ватман?
Не, и "ватманите" не ми пречат. Да прави кой каквото иска, стига да се съобразява с останалите.
На ти права, ама си спазвай задълженията - това за всички важи.
да, това като че ли е от ония вечните спорове...pocti_bezobidna написа:Правата са и задължения, колкото и да е неприятно.holi_day написа:това с равните права винаги ни изнася, ама с равните задължения - неpocti_bezobidna написа:Не че сме еднакви, просто имаме еднакви права.
И аз не съм по войнстващия феминизъм - не обичам крайностите.
ПС. Мернах една реклама на Каменица в защита на бедните мъже, пострадали от феминизацията - весела е.
Тъй че щом искаш права - получаваш и задържения.
Като не щеш задължения - ще трябва да се примириш с някои ограничения.
Тъй де - не може и ... до края, и душата в рая.
Несправедлив е живота, какво да се прави
и спорът обикновено е не между мъжете и жените, а между самите жени - как да се отнасят към тях мъжете, за отношения и пр., както и между мъжете - как е редно да постъпват...
колко и какви са правата и задълженията на половете... постигната хармония е успехът.
интересно е и къде се локализира разминаването в правата - в обществото или "зад завесата" на личните взаимоотношения...
Все пак припомняйки ей това нещо, писано отдавна:
"Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден, когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение."
Джек Лондон
искам да кажа, че някъде все още е така, другаде е иначе
и така е наистина откакто свят светува. На пръв поглед е важно къде и в коя епоха си роден/а, но ако се вгледаме, това може съвсем да няма значение, така както в настоящето, тук и сега за един има равнопоставеност, за друг - не. Нали и живеейки на едно и също място и по едно и също време - живеем различно и се чувстваме по различен начин...
П.П. Нямаше как да не цитирам Джек Лондон, нали сме на вълча тематика.
П.П. Очистително, а?
продължение на горния цитат
"...Когато се случи такова нещо на Юкон, мъжът обикновено слага храна в лодката, ако това става през лятото, запряга кучетата си, или ако е през зимата, поема на Юг. След няколко месеца, стига да надделее верността му към Севера, той се завръща с жена, която трябва да сподели с него тази вярна любов, а наред с нея и лишенията. Това е само още едно доказателство за вродения егоизъм на мъжа."
Джек Лондон
колко е лесно да е ясна вината къде е.
:blum:
"...Когато се случи такова нещо на Юкон, мъжът обикновено слага храна в лодката, ако това става през лятото, запряга кучетата си, или ако е през зимата, поема на Юг. След няколко месеца, стига да надделее верността му към Севера, той се завръща с жена, която трябва да сподели с него тази вярна любов, а наред с нея и лишенията. Това е само още едно доказателство за вродения егоизъм на мъжа."
Джек Лондон
колко е лесно да е ясна вината къде е.
:blum:-
Пенчо Заека
- Мнения: 1264
- Регистриран на: 24.09.06, 08:58
- Местоположение: Южния парк
- Обратна връзка:
кой бря, аз бях зает с изпита за специалнос, път тивито беше бизи със зв.рейнджъри и лаб.на декстър, да не са разклатили крушите пак някой като елица и стоян пак, оная вода много ме беше изкефила ей:-)jazz написа:тва пък е бахти смотания конкурс
77. Морските кончета винаги пътуват заедно - хванати опашка за опашка.