Aбитуриент номер 2
Aбитуриент номер 2
(хронологично де, иначе всяко дете си е номер 1) и данданията около него е в близкото минало. Лудницата (не беше на 4-ти км) около изпращането и разни дрехи, подаръци и т.н. отминаха. Сега като го гледам си мисля, че важното бе, че се усмихваше и му беше леко и приятно - съвмести родители, баби, разни близки с дузината си приятели, преди да отпраши към класосъбирането. После пред Нар. театър довършихме батерии и карти на апаратите точно в момента, когато почна да капе дъждец и красивите млади момичета и момчета се отправиха към ресторанта. А ние- към къщите си ...
Детето си остава такова за цял живот и грижи и помощ от различен характер винаги ще има (пък и в България сме си повечко патриархални и все още държащи на семейни събирания и отношения ... докато на Запад съвсем типично е родители-деца да се виждат по Коледа, Благодарността или някой друг р.д.). Все пак фактът си остава, че най-основната задача - да порасне здраво и да завърши училище ... вече е приключила. А дните са съвсем същите като преди и ... съвсем същите, като онези дни, когато тези прекрасни създания се появиха на бял свят, когато проходиха, слагаха си пръстчетата в пантите на вратите или изяждаха главичките на клечките кибрит... училището също не винаги беше най-любимото място, докато не станахме 10-11-12 клас, когато времето с приятели надвишаваше това с нас от години с номера 0, 1, 2. Даже снощи нямах време за някаква равносметка на какво ги научих добре и какво не успях. Просто ги гледах и им се радвах, снимах се с приятелите им и даже 2-3 пъти виках с тях. Но като цяло си стоях настрани, вдигах дясната ръка с одобрителен жест и просто си бях щастлив. Животът продължава, но този вододел край на училище/пълнолетие е преминат. Сетих се и за моя такъв и ... е, не беше чак толкова отдавна, картините от тогава са все още неизтрити в паметта... И му пожелах мислено да изпита това, което изпитвах в момента... едно особено състояние на щастие, удоволетвореност от изпълнен дълг и ... очакване и мечти за живота пред нас. Защото вярвам и мечтая, че ще имаме още не малко усмивки и прекрасни моменти. Каквито пожелавам на всички!
Детето си остава такова за цял живот и грижи и помощ от различен характер винаги ще има (пък и в България сме си повечко патриархални и все още държащи на семейни събирания и отношения ... докато на Запад съвсем типично е родители-деца да се виждат по Коледа, Благодарността или някой друг р.д.). Все пак фактът си остава, че най-основната задача - да порасне здраво и да завърши училище ... вече е приключила. А дните са съвсем същите като преди и ... съвсем същите, като онези дни, когато тези прекрасни създания се появиха на бял свят, когато проходиха, слагаха си пръстчетата в пантите на вратите или изяждаха главичките на клечките кибрит... училището също не винаги беше най-любимото място, докато не станахме 10-11-12 клас, когато времето с приятели надвишаваше това с нас от години с номера 0, 1, 2. Даже снощи нямах време за някаква равносметка на какво ги научих добре и какво не успях. Просто ги гледах и им се радвах, снимах се с приятелите им и даже 2-3 пъти виках с тях. Но като цяло си стоях настрани, вдигах дясната ръка с одобрителен жест и просто си бях щастлив. Животът продължава, но този вододел край на училище/пълнолетие е преминат. Сетих се и за моя такъв и ... е, не беше чак толкова отдавна, картините от тогава са все още неизтрити в паметта... И му пожелах мислено да изпита това, което изпитвах в момента... едно особено състояние на щастие, удоволетвореност от изпълнен дълг и ... очакване и мечти за живота пред нас. Защото вярвам и мечтая, че ще имаме още не малко усмивки и прекрасни моменти. Каквито пожелавам на всички!
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
снимки - следващата седмица. Още не мога да обработя снимките от Чехия...
изданията за детските книжки са действително безброй, но веднъж (и ти и детето ти) стават пълнолетни и завършват училище. После може да имаш 1, 2, 3 у-тета, висши, докторати, професури, какво ли не... но да си непълнолетен и да станеш пълнолетен се случва веднъж. А по това време казваш чао на училището... всичко става малко по-различно после. И за тях, и за нас...
изданията за детските книжки са действително безброй, но веднъж (и ти и детето ти) стават пълнолетни и завършват училище. После може да имаш 1, 2, 3 у-тета, висши, докторати, професури, какво ли не... но да си непълнолетен и да станеш пълнолетен се случва веднъж. А по това време казваш чао на училището... всичко става малко по-различно после. И за тях, и за нас...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Да де, точно, някакви единствени дни в живота.ELBI написа:снимки - следващата седмица. Още не мога да обработя снимките от Чехия...
изданията за детските книжки са действително безброй, но веднъж (и ти и детето ти) стават пълнолетни и завършват училище. После може да имаш 1, 2, 3 у-тета, висши, докторати, професури, какво ли не... но да си непълнолетен и да станеш пълнолетен се случва веднъж. А по това време казваш чао на училището... всичко става малко по-различно после. И за тях, и за нас...
Макар че от друга страна всеки ден си е единствен.
Panta rhei...
мойто гардже е пушкаELBI написа:ти кажи за твойто гардже... не се скътавай...Quid написа:са почваш отначалооооооооооооо
набързо още 2 бройки праиш начи:-)
аааааааааа
кво се моткаш
леле, оня ден ман юнайтед как се изложиха ...
чакам цяла седмица да ми даде снимките:rotfl24:
направо е трепач
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
Re: Aбитуриент номер 2
Честит ти абитуриент Елби!ELBI написа:(хронологично де, иначе всяко дете си е номер 1) и данданията около него е в близкото минало.
Детето си остава такова за цял живот и грижи и помощ от различен характер винаги ще има (пък и в България сме си повечко патриархални и все още държащи на семейни събирания и отношения ... докато на Запад съвсем типично е родители-деца да се виждат по Коледа, Благодарността или някой друг р.д.). Все пак фактът си остава, че най-основната задача - да порасне здраво и да завърши училище ... вече е приключила.
... вярвам и мечтая, че ще имаме още не малко усмивки и прекрасни моменти. Каквито пожелавам на всички!
Да ти е живо и здраво детето!
Попътен вятър занапред в живота му желая! Нека птиченцето на късмета винаги да е на рамото му!
И ти винаги да си до него, когато той пожелае и има нужда от теб!
"Спаси си деня!" - Green Light
Ееееей, жив и здрав да ти е! И все повече такива поводи - радостни и безгрижни да ти носи.
Сигур е хубавец и той, ма ще чакаме снимките
Сигур е хубавец и той, ма ще чакаме снимките
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Aбитуриент номер 2
Честито, Елби
и на младежа също
Дано ти дава само поводи за радост и гордост:-)
и на младежа също
Дано ти дава само поводи за радост и гордост:-)

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Aбитуриент номер 2
Елби, не зная какво да ти кажа...ELBI написа:И му пожелах мислено да изпита това, което изпитвах в момента... едно особено състояние на щастие, удоволетвореност от изпълнен дълг и ... очакване и мечти за живота пред нас. Защото вярвам и мечтая, че ще имаме още не малко усмивки и прекрасни моменти. Каквито пожелавам на всички!
Може би точно това е като поглеждаш на живота си така, сякаш не ти го живееш, а някак отстрани успееш да хвърлиш едно око и да се усмихнеш. Тия няколко реда са като лекотата, когато равновесието е постигнато...
Благодаря, че можах да прочета тия твои мисли...
На добър час!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Aбитуриент номер 2
Страхотно, Елби! И аз вярвам в това. Пожелавам, не ами съм сигурен, че те чака огромен куп от прекрасни моменти със синовете ти. Попътен вятър на твоето момче!ELBI написа:...Защото вярвам и мечтая, че ще имаме още не малко усмивки и прекрасни моменти. Каквито пожелавам на всички!
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
- Piqndurnik
- Мнения: 2712
- Регистриран на: 26.09.06, 16:37
да пич. Даже има още у нас. Ще го довършим кат се видим. Да не говоря, че остана и Немиров (ако абитуриент 2 не е взел бутилката на сегашното турне извън софия...)Quid написа:успя ли да пиинеш братчед
щото аз не можах
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.