Снощи

[Мнемозина]

Прибирахме се с дъщеря ми. Не много късно, но не и много рано. Пътем влязохме в едно магазинче.
Докато се разсейвах по витрината и чаках да се появи продавачката, чух зад себе си ведър пиянско-тютюнджийски глас, който обясняваше нещо за първи юни как бил ден на детето. Обърнах се - човек с вид на клошар тикаше в ръцете на мойта щерка наръч поувяхнали рози. Щото било първи юни.
Тя го гледаше леко стреснато - после каза, че розите й бодяли.
Проверих дали е благодарила (възпитанието е страшна досада), благодарих му и аз и той излезе.
Като си тръгвахме от там, човекът седеше отсреща, усмихнат един такъв и кротко пиеше бира. Махнахме си за довиждане, пожелахме си всичко хубаво и това беше.
Вкъщи не обърнах внимание на китката, само я натопих в някакъв съд.

Тази сутрин цветята бяха се съвзели. И, честно да ви кажа - а по това време на годината доста цветя разнасям насам-натам, както всички май - това се оказа страхотно красив букет. От истински, бодливи градински, ухаещи едри рози на гроздове. Подреден, пък жив.

Хора...

[jazz]

закарай му една бутилка водка на човека

[І]

Да. Цветята са носители на някакъв особен емоционален заряд.
Сигурно съм го разказвал... 3 месеца след 8-ми март.. на зъболекар.
И докато девойката ровичка из устата ми, чистейки зъбните ролингстоунси изведнъж се сепва и.. "Знаеш ли какво стана с розата дето ми подари?"
-Какво?!
Ами..ей я там пред теб..цъфти в импровизираната вазичка...

Та... "Закарай му бутилка водка!"

[Green Light]

интересна работа са клошарите. сега има да фантазирам по темата...

[wild_moon]

Мерси, че сподели тази история с нас!
Животът ни се зъби всеки ден, но се случва и да ни се усмихне от най-невзрачното или неочаквано място

[Мнемозина]

закарай му една бутилка водка на човека

Абе аз понечих, обаче продавачките ме спряха. Пък и... все пак букетът беше за детето и щеше да си е несъответен жест.

Пък сега вече няма какво да направя, щото не си бях в района тогава, тукашните образи горе-долу ги познавам.

Много шантаво.

[Мнемозина]

интересна работа са клошарите. сега има да фантазирам по темата...

Е хайде де!

А мен питаш ли ме?
Продължавам да се чудя защо го е приготвил тоя букет - защото то не е просто откършено клонче от някоя градинка, ами са си съчетани бели и розови цветове, и са добавени листа от някакво дърво, изобщо "аранжиран" е.
Защо цветята дойдоха при нас е ясно - очевидно истинският им адресат не се е появил. Ама пък човекът изглеждаше... наистина пийнал, обаче щастливо пийнал, не беше оклюмал.

[Мнемозина]

Мерси, че сподели тази история с нас!
Животът ни се зъби всеки ден, но се случва и да ни се усмихне от най-невзрачното или неочаквано място

Моля, моля, пак заповядайте.

Напоследък си мисля, че животът ни се зъби само за да ни научи по-добре да ценим усмивките му.
Обаче знаеш ли го каква всъщност му е идеята... то и той е един клошар, като се замислиш.

[frisky lioness]

Интересна историйка:-)

[Green Light]

интересна работа са клошарите. сега има да фантазирам по темата...

Е хайде де!

А мен питаш ли ме?
Продължавам да се чудя защо го е приготвил тоя букет - защото то не е просто откършено клонче от някоя градинка, ами са си съчетани бели и розови цветове, и са добавени листа от някакво дърво, изобщо "аранжиран" е.
Защо цветята дойдоха при нас е ясно - очевидно истинският им адресат не се е появил. Ама пък човекът изглеждаше... наистина пийнал, обаче щастливо пийнал, не беше оклюмал.

Може би сте срещнали Фауст, който е отхвърлил офертта. Гретхен- Маргарита, естествено е забегнала със студента. Фауст няма да узнае тайните на науката, няма да получи любов, няма да е богат... Но и никого няма да нарани, няма да прични зло, може малко да прави, но ще е добро, и затова е леко на кеф. Щастлив, несполучил в любовта Фауст, радостен от това, че е намерил подходящ обект за своите рози, пиян заради тая Гретхен и клошар, заради отхвърлената сделка.
Може периодично да има един по Фауст. Един на сто години. А може да са на групи, може всички клошари да са.
Май са

[wild_moon]

Чудех се къде ли й е мястото на тази песничка и реших, че точно тук ще й е най-уютно!

[Глас в пустиня]

Преди много години, при нас имаше един клошар, алкохолик. Всички го знаеха като Данчо цветето. Ходеше и събираше горски, и полски цветя, правеше ги на букетчета и ги подаряваше на случайни минувачки.

Красиво, романтично, трогателно и много тъжно.

[Sweety]

закарай му една бутилка водка на човека

:lol::lol:

а бе май е трябвало Мнемо да му я купи тая водка на човека:-) интересно как ли е щял да реагира?
можело е да стане интересно това класово социално поетично взаимодействие...

[Мнемозина]

Може би сте срещнали Фауст, който е отхвърлил офертта. Гретхен- Маргарита, естествено е забегнала със студента. Фауст няма да узнае тайните на науката, няма да получи любов, няма да е богат... Но и никого няма да нарани, няма да прични зло, може малко да прави, но ще е добро, и затова е леко на кеф. Щастлив, несполучил в любовта Фауст, радостен от това, че е намерил подходящ обект за своите рози, пиян заради тая Гретхен и клошар, заради отхвърлената сделка.
Може периодично да има един по Фауст. Един на сто години. А може да са на групи, може всички клошари да са.
Май са

Близо си до моите идеи по въпроса, но не изцяло.
В твоите мисли има момент на избор, в моите - само приемане на някаква линия.
Твоите са по-драматични.

[Мнемозина]

Преди много години, при нас имаше един клошар, алкохолик. Всички го знаеха като Данчо цветето. Ходеше и събираше горски, и полски цветя, правеше ги на букетчета и ги подаряваше на случайни минувачки.

Красиво, романтично, трогателно и много тъжно.

Ох, защо съм толкова зле с паметта... Някой, при това някой от тук, беше казал за един фотограф, който събирал клошари, обличал ги... не знам как, официално, и ги снимал. Имаше страхотни неща.
Боже, дали не беше Странниче, дето го разказваше?
Не си ли спомняте?

П.П. Не съм толкова зле.
Ето, намерих, тя е била, а фотографът - Шаварш Артин:

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=181562#181562

[Мнемозина]

закарай му една бутилка водка на човека

:lol::lol:

а бе май е трябвало Мнемо да му я купи тая водка на човека:-) интересно как ли е щял да реагира?
можело е да стане интересно това класово социално поетично взаимодействие...

Е що пък реши, че ще има класово социално взаимодействие? Ми може да съм клошарка...

П.П. Няма класи сега, има някакви паралелни светове, които много рядко се пресичат или срещат.

[Sweety]

Ми може да съм клошарка...

е няма как да си! била си с дъщеря си, клошарите не се движат по семейно му; явно си пазарувала след като си се отбила в магазинчето, клошарите не обикалят много по магазините и още по-малко да се расейват по витрините:-)
пък и ако беше клошарка едва ли щеше да успяваш да ги прочетеш тия книжки дето са ти попаднали преди да ги дадеш на вторични:winkw:

[Мнемозина]

Ми може да съм клошарка...

е няма как да си! била си с дъщеря си, клошарите не се движат по семейно му; явно си пазарувала след като си се отбила в магазинчето, клошарите не обикалят много по магазините и още по-малко да се расейват по витрините:-)
пък и ако беше клошарка едва ли щеше да успяваш да ги прочетеш тия книжки дето са ти попаднали преди да ги дадеш на вторични:winkw:

Еее, ама големи сте детективи...
Може пък да съм била в почивка точно тогава.

[Semiramis]

закарай му една бутилка водка на човека

:lol::lol:

а бе май е трябвало Мнемо да му я купи тая водка на човека:-) интересно как ли е щял да реагира?
можело е да стане интересно това класово социално поетично взаимодействие...

е, той е подарил без да очаква.
Два отделни жеста. Просто.

[bead_]

Подреден, пък жив.

Хора...

накараме да се усмихна

[Мнемозина]

е, той е подарил без да очаква.
Два отделни жеста. Просто.

Да, странната ситуация, в която ако отговориш на жеста, го обезсмисляш.

[Мнемозина]

Подреден, пък жив.

Хора...

накараме да се усмихна

Радвам се.

[Green Light]

Близо си до моите идеи по въпроса, но не изцяло.
В твоите мисли има момент на избор, в моите - само приемане на някаква линия.
Твоите са по-драматични.

Щях да кажа е така за лафа, че драмата ми е в кръвта, но всъщност не е верно. Обратното е.
Ама виж как ни занимава този клошар толкова време, чак взех да се заглеждам в това племе