Адски ми е неудобно
Адски ми е неудобно
да ви занимавам, но нямам много варианти и съм длъжна да пробвам всичко.
Търся 10 човека, които да могат всеки месец за неопределен период от време да отделят по 50 лв. Става дума за благотворителност пак, разбира се. Може би сте забелязали, че аз принципно не вземам отношение по тези теми; имам едно идиотско отношение, трудно ми е да обясня.
Но днес се разстроих ужасно и много бързо трябва да направя нещо. Става дума за следното:
Една позната, далечна, с две деца на 4 и 8 години, с току-що починал мъж на 30 и няколко години. Почина от рак, след две години стоене в къщи с поставена диагноза и ясно съзнание, че му остават точно определен брой дни. Не знам как са живели, можете или по-точно не можете да си представите. Но поне беше жив, поне му изплащаха някаква инвалидна пенсия или нещо от сорта, преди това пътуваше и имаха малко заделени пари. Сега жената е сама с двете деца, които вероятно са травмирани от смъртта на баща си. Но тя не може да е покрай тях, защото трябва да работи. Естествено няма работа. Намерила си е работа в магазин за щори и пердета, плащат й 400 лв, осигуряват я на 4 часа и сега искат да й плащат само на процента от оборота, защото нямало работа, т.е. ще паднат парите още повече. Няма баби, на които да разчита, абе съвсем сама и с помощ от съседи. Едното детенце ходи на училище и се спасява само, защото майка му няма как да плати за занималня, малкото остава последно в градината, защото майка му е на работа до 18,30 и едва стига до градината в 19 ч. Това е още един шок за милото, което до сега е стояло в къщи с баща си, който го е гледал поради това, че така или иначе можеше само да стои в къщи.
Мислех си, че трябва да й намеря работа, защото ще се побъркам иначе. А забравих да кажа, че преди 11 години, когато се запознахме работихме заедно и няма такъв работлив и съвестен човек; никога не я мързеше, страшно организирана, страшно ефективен служител. За съжаление не знае английски и аз, и Уишеса просто няма как да я вземем на работа, защото при нас всичко е с език, нямам какво да й дам да прави. От друга страна не мога да се примиря с мисълта, че всичко ще остане така.
Единият вариант е ние просто да й плащаме едни 500 лв на месец, тя да си остане с децата, голямото сега ще е и ваканция, т.е. ще трябва по цял ден 8-годишно да стои само. Ще ми се поне лятото да си изкара с децата и да си търси спокойно работа, която да е малко по-добре платена и с подходящо работно време.
Другият вариант е, ако се съберем тук 10 човека, които да превеждаме по сметката й 50 лв месечно, предполагам, че така няма да се чувства толкова задължена на мен, а и лично на мен ще ми е трудно дълго време всеки месец да й превеждам по 500 лв. А ако си ги разделим, можем поне една година време да й осигурим.
Тя разбира се не знае нищо за това. Срещнах я тази сутрин, сега разбрах, че вече е починал мъжа й.
Знам, че има хиляди други каузи, които са сигурно още по-трагични, болни деца, на които нашите 50 лв могат да помогнат за лечение и по-нататъшен щастлив живот.
Но просто аз не мога да понеса това нещастие и тази несправедливост. Никой не заслужава това, което те са преживели. Ама пък тя съвсем, толкова свестен човек, винаги сама и с много труд е постигала всичко, от малка е и без баща, абе ужас отвсякъде и сякаш я преследват нещастията.
Та има ли някой, който може в рамките на 1 година да отделя всеки месец по 50 лв?
Извинявам се много за темата. И въобще не се чувствайте длъжни да пишете в нея. Аз просто трябаше да опитам
Търся 10 човека, които да могат всеки месец за неопределен период от време да отделят по 50 лв. Става дума за благотворителност пак, разбира се. Може би сте забелязали, че аз принципно не вземам отношение по тези теми; имам едно идиотско отношение, трудно ми е да обясня.
Но днес се разстроих ужасно и много бързо трябва да направя нещо. Става дума за следното:
Една позната, далечна, с две деца на 4 и 8 години, с току-що починал мъж на 30 и няколко години. Почина от рак, след две години стоене в къщи с поставена диагноза и ясно съзнание, че му остават точно определен брой дни. Не знам как са живели, можете или по-точно не можете да си представите. Но поне беше жив, поне му изплащаха някаква инвалидна пенсия или нещо от сорта, преди това пътуваше и имаха малко заделени пари. Сега жената е сама с двете деца, които вероятно са травмирани от смъртта на баща си. Но тя не може да е покрай тях, защото трябва да работи. Естествено няма работа. Намерила си е работа в магазин за щори и пердета, плащат й 400 лв, осигуряват я на 4 часа и сега искат да й плащат само на процента от оборота, защото нямало работа, т.е. ще паднат парите още повече. Няма баби, на които да разчита, абе съвсем сама и с помощ от съседи. Едното детенце ходи на училище и се спасява само, защото майка му няма как да плати за занималня, малкото остава последно в градината, защото майка му е на работа до 18,30 и едва стига до градината в 19 ч. Това е още един шок за милото, което до сега е стояло в къщи с баща си, който го е гледал поради това, че така или иначе можеше само да стои в къщи.
Мислех си, че трябва да й намеря работа, защото ще се побъркам иначе. А забравих да кажа, че преди 11 години, когато се запознахме работихме заедно и няма такъв работлив и съвестен човек; никога не я мързеше, страшно организирана, страшно ефективен служител. За съжаление не знае английски и аз, и Уишеса просто няма как да я вземем на работа, защото при нас всичко е с език, нямам какво да й дам да прави. От друга страна не мога да се примиря с мисълта, че всичко ще остане така.
Единият вариант е ние просто да й плащаме едни 500 лв на месец, тя да си остане с децата, голямото сега ще е и ваканция, т.е. ще трябва по цял ден 8-годишно да стои само. Ще ми се поне лятото да си изкара с децата и да си търси спокойно работа, която да е малко по-добре платена и с подходящо работно време.
Другият вариант е, ако се съберем тук 10 човека, които да превеждаме по сметката й 50 лв месечно, предполагам, че така няма да се чувства толкова задължена на мен, а и лично на мен ще ми е трудно дълго време всеки месец да й превеждам по 500 лв. А ако си ги разделим, можем поне една година време да й осигурим.
Тя разбира се не знае нищо за това. Срещнах я тази сутрин, сега разбрах, че вече е починал мъжа й.
Знам, че има хиляди други каузи, които са сигурно още по-трагични, болни деца, на които нашите 50 лв могат да помогнат за лечение и по-нататъшен щастлив живот.
Но просто аз не мога да понеса това нещастие и тази несправедливост. Никой не заслужава това, което те са преживели. Ама пък тя съвсем, толкова свестен човек, винаги сама и с много труд е постигала всичко, от малка е и без баща, абе ужас отвсякъде и сякаш я преследват нещастията.
Та има ли някой, който може в рамките на 1 година да отделя всеки месец по 50 лв?
Извинявам се много за темата. И въобще не се чувствайте длъжни да пишете в нея. Аз просто трябаше да опитам
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
има ли някакво образование и квалификация тази жена?
не е ли по-добре да задвижите с уишес всичките си връзки, за да й намерите работа
като е за малко пари и държавната работа е вариант и английски не й трябва
пък и в частния сектор има доста административна работа за малко пари, но с яки препоръки
свестни хора винаги трудно се откриват
не е ли по-добре да задвижите с уишес всичките си връзки, за да й намерите работа
като е за малко пари и държавната работа е вариант и английски не й трябва
пък и в частния сектор има доста административна работа за малко пари, но с яки препоръки
свестни хора винаги трудно се откриват
търсенето на работа си остава, дай боже, ако успеем да намерим нещо по-рано; но идеята ми е да й осигуря малко време, те и тези 500 лв толкова ще й стигат, но поне ще има малко време да се съвземе и да е с децата.shshtt написа:има ли някакво образование и квалификация тази жена?
не е ли по-добре да задвижите с уишес всичките си връзки, за да й намерите работа
като е за малко пари и държавната работа е вариант и английски не й трябва
пък и в частния сектор има доста административна работа за малко пари, но с яки препоръки
свестни хора винаги трудно се откриват
лошото е, че нямам кой знае какви връзки, а познатите ни с фирми, всички искат език. имам един вариант чрез майка ми да се примолим на рецепция в един медицински център, но нищо не се знае. но междувременно искам веднага да напусне шибания магазин и да бъде до децата си; представяш ли как всяка вечер 4-годишното момиченце стои на вратата на градината с госпожата, също облечена и спретната за заминаване и чакат майката; а другото е само в къщи; в събота сутрин стават и ги разпределя по съседи, защото и в събота е на работа. ще намерим нещо, но искам малко да й е по-леко; преживяла е две години с мъж, за който и тя и той всеки път като се погледнат знаят, че са обречени. аз не мога да си го представя, не мога да понеса мисълта, не знам как се свиква. как се псравя тази жена не знам. и дори сега не може да тъгува, кой знае дали има време и до гроба му да отиде... абе идиотска история
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
според мен нека първо да я съкратят, за да се регистрира на борсата с обезщетение
парите са мизерни но все пак са нещо.
има право на пенсия тя и децата като вдовица
дайте й пари на заем, да ай-върне като се стабилизира
но най-важното според мен е да и дадете компютър ако няма
и книги да сяда да се учи и да търси работа и да общува с различни хора, че ще изпадне иначе
ще и покажеш малко в началото и тя нататък ще се оправи
парите са мизерни но все пак са нещо.
има право на пенсия тя и децата като вдовица
дайте й пари на заем, да ай-върне като се стабилизира
но най-важното според мен е да и дадете компютър ако няма
и книги да сяда да се учи и да търси работа и да общува с различни хора, че ще изпадне иначе
ще и покажеш малко в началото и тя нататък ще се оправи
да, благодаря ти. мисля, че си има комп, много се надявам да й помогна поне малко наистинаshshtt написа: ще и покажеш малко в началото и тя нататък ще се оправи
а за заем, мислех си го, но няма да вземе сигурна съм, защото първата й мисъл ще бъде - как ще ги върна
честно казано, аз никак не съм убедена, че и тези пари ще иска да вземе, без да ги е изработила, но не мисля да я питам
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Ние с моите приятели, се помъчихме да предложим помощ на едно семейство. Приятели от Габрово. Не стана добре, и с всяко следващо предложение ставаше все по- зле. Конфузия. Нито пари може така като подарък, нито заем,... кажи речи нищо освен работа не става.latrevw написа:да, благодаря ти. мисля, че си има комп, много се надявам да й помогна поне малко наистинаshshtt написа: ще и покажеш малко в началото и тя нататък ще се оправи
а за заем, мислех си го, но няма да вземе сигурна съм, защото първата й мисъл ще бъде - как ще ги върна
честно казано, аз никак не съм убедена, че и тези пари ще иска да вземе, без да ги е изработила, но не мисля да я питам
Трябва добре да обмислиш, какво и как ще предложиш на твоята позната. Преди всичко- как.
да, прави сте; но мисля да я натисна заради децата, а и тя толкова изтощена в момента, че са надявам поне за известно време да поддаде, а после вече да сме намерили работаGreen Light написа: Ние с моите приятели, се помъчихме да предложим помощ на едно семейство. Приятели от Габрово. Не стана добре, и с всяко следващо предложение ставаше все по- зле. Конфузия. Нито пари може така като подарък, нито заем,... кажи речи нищо освен работа не става.
Трябва добре да обмислиш, какво и как ще предложиш на твоята позната. Преди всичко- как.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: Адски ми е неудобно
най-малкото пък трябва да ти е неудобно!latrevw написа:да ви занимавам, но нямам много варианти и съм длъжна да пробвам всичко.
Търся 10 човека, които да могат всеки месец за неопределен период от време да отделят по 50 лв. Става дума за благотворителност пак, разбира се. Може би сте забелязали, че аз принципно не вземам отношение по тези теми; имам едно идиотско отношение, трудно ми е да обясня.
Но днес се разстроих ужасно и много бързо трябва да направя нещо.
на един човек да успееш да помогнеш...
стискам палци и ..за сега само толкова.
просто дълбая дъното напоследък.
Последно промяна от Semiramis на 05.06.09, 12:17, променено общо 1 път.
http://s3.postimage.org/1PQgi.jpg : )))
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползват.
Re: Адски ми е неудобно
много ти благодаря, Семи! аз се притеснявах толкова, защото не искам да притеснявам васSemiramis написа:но добри хора има. още.
но за пореден път се убеждам, че този клуб или пък много хора по принцип все пак са прекрасни и добри.
искам да благодаря и на всички, които ми се обадиха на лични.
хора, страхотни сте! много ви благодаря!
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: Адски ми е неудобно
дай сметка и това е. кой колкото може. и когато.latrevw написа:Та има ли някой, който може в рамките на 1 година да отделя всеки месец по 50 лв?
just perfect
Re: Адски ми е неудобно
лат, децата нямат ли право да получават пенсия, докато учат?
щом я осигуряват на 4ч., най-вероятно и върху мин.сума - най-вероятно може да получава ежемесечна помощ от социалните
друго, което задължително може да поиска е еднократна целева помощ пак от тях - възстановяват средства в размер на ок.200лв, но искат да се представи фактура примерно за непредвидена нужда от лекарства или друго...
отдел "закрила на детето" може да съдейства също за получаването на средства - и те имат резерви примерно за покупка на облекло, необходимо за училище или детска градина...
тая тема ме подсети за нещо -
моя роднина остана вдовица млада, двете й пораснали деца са на такъв хал, че не могат да я издържат
беше пенсионерка по болест
с много тежки операции на вените на краката
от ТЕЛК последния път намалиха процентът й неработоспособност и сега не получава пенсия
помогнах й по ено време без да е търсила, молила
просто разбрах, че майка й едва е успяла да отдели 20 лв, които да й даде, за да си купи лекарства
и за да не си купува билет за автобус, седеше и чакаше някакъв безплатен превоз...
после я взеха за 3 месеца по ненормалните програми на Бюрото по труда за аварийни дейности - представи си да почиства път от паднали камъни и сняг, при условие, че едва ходи
сега отново е безработна и трябва нещо да направя за нея... щото с тия едва три месеца - няма право на обезщетение...
щом я осигуряват на 4ч., най-вероятно и върху мин.сума - най-вероятно може да получава ежемесечна помощ от социалните
друго, което задължително може да поиска е еднократна целева помощ пак от тях - възстановяват средства в размер на ок.200лв, но искат да се представи фактура примерно за непредвидена нужда от лекарства или друго...
отдел "закрила на детето" може да съдейства също за получаването на средства - и те имат резерви примерно за покупка на облекло, необходимо за училище или детска градина...
тая тема ме подсети за нещо -
моя роднина остана вдовица млада, двете й пораснали деца са на такъв хал, че не могат да я издържат
беше пенсионерка по болест
с много тежки операции на вените на краката
от ТЕЛК последния път намалиха процентът й неработоспособност и сега не получава пенсия
помогнах й по ено време без да е търсила, молила
просто разбрах, че майка й едва е успяла да отдели 20 лв, които да й даде, за да си купи лекарства
и за да не си купува билет за автобус, седеше и чакаше някакъв безплатен превоз...
после я взеха за 3 месеца по ненормалните програми на Бюрото по труда за аварийни дейности - представи си да почиства път от паднали камъни и сняг, при условие, че едва ходи
сега отново е безработна и трябва нещо да направя за нея... щото с тия едва три месеца - няма право на обезщетение...
Re: Адски ми е неудобно
да, благодаря, холи, ще я разпитам дали се е стила да пита и да се възползва от разните там помощи, но така или иначе каквато и пенсия да получават или където и да се реди на опашки за тези "помощи", на нея й трябва нормален живот, с работа и всичко останало; затова идеята ми беше по този начин да й осигуря време, през което спокойно да си търси работа, да поостане с децата, а не да ходи да работи за разни измислени работодатели.holi_day написа:
съжалявам и за твоята позната; днес се сринах отвсякъде, много ми е трудно да понасям хорското нещастие; толкова несправедливост, не знам какво да мисля, камо ли какво да правя
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Не знам дали трябва изобщо да пиша по тая тема, като така и така не мога да помогна с нищо.
Животът е гадно нещо. Първо мислех да ти пиша за съученика на дъщеря ми, на когото майката почина точно на абит.бал и я погребаха на рождения му ден. После мислих да ти пиша за едно наше познато момиче, което оцеля при Лим и се сдоби за цял живот с пси. травми, а баща му почина преди две седмици след години боледуване на легло от цироза. След това се сетих за друга наша позната на която мъжът и се обеси заради бизнес дългове и тя остана сама с двете си деца и от стрес, и несигурност изпрати едното дете при родителите си, и не ще да чуе вече за него. Но си дадох сметка че всичко си е башкъ, а общото е, че в такива моменти най-близките на починалите не трябва да остават сами защото изпадат в дълбоки депресии. Спасителното `клонче` в такъв момент е приятел до тях, ей така, като душеприказчик, да им чуе и сподели мъката, да ги изведе `на въздух` вън от семейното жилище и да ги откъсне от тежките мисли...такива дребни на вид неща.
Като и дадеш пари няма да и помогнеш, за нея в тоя момент е най-важна работата и колкото се може повече ангажименти, за да не и остава време да мисли за глупости. Удачен вариант, според мен, е да им организираш една почивка - десетина дена да се откъсне от обстановката която и е до болка позната, сама с децата, далеч от снизходителни и съжалителни погледи и думи.
Такива едни неща ми се въртят в главата.
Животът е гадно нещо. Първо мислех да ти пиша за съученика на дъщеря ми, на когото майката почина точно на абит.бал и я погребаха на рождения му ден. После мислих да ти пиша за едно наше познато момиче, което оцеля при Лим и се сдоби за цял живот с пси. травми, а баща му почина преди две седмици след години боледуване на легло от цироза. След това се сетих за друга наша позната на която мъжът и се обеси заради бизнес дългове и тя остана сама с двете си деца и от стрес, и несигурност изпрати едното дете при родителите си, и не ще да чуе вече за него. Но си дадох сметка че всичко си е башкъ, а общото е, че в такива моменти най-близките на починалите не трябва да остават сами защото изпадат в дълбоки депресии. Спасителното `клонче` в такъв момент е приятел до тях, ей така, като душеприказчик, да им чуе и сподели мъката, да ги изведе `на въздух` вън от семейното жилище и да ги откъсне от тежките мисли...такива дребни на вид неща.
Като и дадеш пари няма да и помогнеш, за нея в тоя момент е най-важна работата и колкото се може повече ангажименти, за да не и остава време да мисли за глупости. Удачен вариант, според мен, е да им организираш една почивка - десетина дена да се откъсне от обстановката която и е до болка позната, сама с децата, далеч от снизходителни и съжалителни погледи и думи.
Такива едни неща ми се въртят в главата.
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
И аз не исках да се изказвам по темата, още повече като няма с какво да помогна освен с "акъл". Подкрепям всички, които мислят, че за тази жена е по-добре да си намери работа, по възможност добре платена.
Думите ти, Боев, и споделеното от останалите ме подсеща за това, че трябва да се радваме и да сме благодарни на всеки един миг от живота си, на всичко, което имаме, колкото и незначително да ни се струва, защото има хора,които и толкова нямат. Защото нищо не е даденост, защото не знаем какви са плановете на Господ за нас......
всичко е суета
Днес е задушница. (не е за тази тема, но Лат ще ме извини:shy:). Дано Бог даде покой на душите на починалите ни близки
Думите ти, Боев, и споделеното от останалите ме подсеща за това, че трябва да се радваме и да сме благодарни на всеки един миг от живота си, на всичко, което имаме, колкото и незначително да ни се струва, защото има хора,които и толкова нямат. Защото нищо не е даденост, защото не знаем какви са плановете на Господ за нас......
всичко е суета
Днес е задушница. (не е за тази тема, но Лат ще ме извини:shy:). Дано Бог даде покой на душите на починалите ни близки

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.