, шегувам се, нямам предвид с децата си да се хвалите; въпреки че може би и това би следвало да включа във въпроса.Провокира ме една ситуация, която може би е и малко снобарска, но така или иначе, винаги ми е било странно някой сам да хвали себе си. Аз не мога; понякога пред чужди хора си хваля децата, но и това е ужасно рядко, обикновено хората казват нещо хубаво за собствените си деца, а аз изтърсвам: а моето е голямо лайно.
Само че да оставим децата.
Себе си мога да похваля много рядко и то само пред Уишеса, и след това ще умра от срам и в повечето случаи ще се се поправя, че всъщност нищо особено не е станало.
Много ми е тъпо да слушам някой да се хвали, но предполагам, че нещо в мен е сбъркано или съм пълна с комплекси или нещо от сорта.
Според мен човек пак може да си е със самочувствие, ама не е нужно да се хвали?
Обаче искам да ме оборите.
