Правя експеримент. Най-вероятно безсмислен.
Всеки си има някакви неща, които не може да приеме.
Едно от моите такива са хвърлените фасове. Не по улицата или по плочки (там така или иначе нищо не расте, пък и теоретично (!) може да се изметат), а в зеленината. Като видя нещо такова, и ме обхваща тих ужас.
Тъй де, не че непрекъснато събирам фасове от градинките, просто избягвам да се вглеждам.
Обаче.
Има край нашия блок градинка, за която хората горе-долу се грижат. Нищо особено, разкопават, бодат цветенца, после поливат... ама цветенца и градинка.
Има в нашия блок и някакви странни наематели, които за по-лесно понякога като излизат, си оставят торбите с боклук в градинката. Иначе не ги мятат през балкона, не, просто културно и небрежно ги оставят пътьом.
Донякъде разбираемо, човещинка, не е всеки ден, все някой събира после боклуците.
Дамската част от тези наематели също така явно държи на чистия въздух у тях и затова излиза групово да пуши пред входа
. Без пепелник, щото има удобна за целта градинка. Туй вече леко ме напряга и взех да събирам фасове.
Онзи ден дори се случи да изляза точно когато те пак пушеха и се получи известна демонстрация от моя страна.
Те малко се притесниха, минаха отстрани на блока и си хвърлиха фасовете в другата градинка. Днес пак събрах реколтата и я сложих в една специално поръчана тенекия от сирене, която им оставих като пепелник до входа.
Какъв ли ще е ефектът?
Личният ми отговор клони към "никакъв", но все пак ми е интересно.
Явно.
Примерно. Но пък там имаме душевна красота... или пък чистота... или пък всичко е любов 
С 3 е май :)