Ей такава каша настъпва в главата ми от слушане на телевизия... когато ти повторят милион пъти едно и също нещо с една и съща интонация, то се разпада, пренарежда се и започваш да го възприемаш като все-едно-какво съчетание от думи с определен ритъм (но не поезия).
Това дали е някаква самозащита?
Рекламите днес са като лозунгите по социалистическо време.
Освен всичкото, рекламите докато ги гледаш никакво впечатление не ти правят, обаче след това, внезапно, без изобщо да си очаквал, се появяват и започваш да разсъждаваш най- подробно върху фабулата. Има една реклама с някакви индийци. Когато съм я видял първите петнайсет пъти изобщо не съм подозирал, че ще ми наложи такъв тормоз. Какво се рекламира, какво искат да кажат тия индийски чичовци, защо се появяват, единия почва да плаче най- неочаквано, какво му стана, защо? Няма никакъв смисъл, дори продукт липсва. Питах Бейби. Бейби не можа да се сети изобщо. Взех да разпитвам децата- тцъ никой не е виждал такава реклама. Може да е някакво свръхестествено преживяване, връзка с отвъдното. Явяват ми се от небитието възрастни чичковци индийци, единия плаче и рита злобно едно плюшено мече. Някому ангели, някому, риш, горящи храсти, пък на мене кретени.
После. Докато карах вчера от морето към нас и се размислихме(пак с Бейби) каква е идеята на рекламата с дините. Изобщо не съм мислел, че я знам с детайли, но оказа се че всяка секунда от тая реклама е в главата ми. Първия въпрос отпадна бързо. Мастика рекламират, понеже става въпрос за кристали. Но защо певицата извика тоя човек и какво искаше от него, той сервитьор ли е, как така отива и и носи таблата, пък после си сяда при приятелите? На мене, честно, това не ми е ясно. И ме тормози.
Но все пак тия индийци са ми най- големия проблем. Някой друг да ги е виждал?
Последно промяна от Green Light на 13.07.09, 11:50, променено общо 1 път.
Green Light написа:Освен всичкото, рекламите докато ги гледаш никакво впечатление не ти правят, обаче след това, внезапно, без изобщо да си очаквал, се появяват и започваш да разсъждаваш най- подробно върху фабулата. Има една реклама с някакви индийци. Когато съм я видял първите петнайсет пъти изобщо не съм подозирал, че ще ми наложи такъв тормоз. Какво се рекламира, какво искат да кажат тия индийски чичовци, защо се появяват, единия почва да плаче най- неочаквано, какво му стана, защо? Няма никакъв смисъл, дори продукт липсва. Питах Бейби. Бейби не можа да се сети изобщо. Взех да разпитвам децата- тцъ никой не е виждал такава реклама. Може да е някакво свръхестествено преживяване, връзка с отвъдното. Явяват ми се от небитието възрастни чичковци индийци, единия плаче и рита злобно едно плюшено мече. Някому ангели, някому, риш, горящи храсти, пък на мене кретени.
После. Докато карах вчера от морето към нас и се размислихме(пак с Бейби) каква е идеята на рекламата с дините. Изобщо не съм мислел, че я знам с детайли, но оказа се че всяка секунда от тая реклама е в главата ми. Първия въпрос отпадна бързо. Мастика рекламират, понеже става въпрос за кристали. Но защо певицата извика тоя човек и какво искаше от него, той сервитьор ли е, как така отива и и носи таблата, пък после си сяда при приятелите? На мене, честно, това не ми е ясно. И ме тормози.
Но все пак тия индийци са ми най- големия проблем. Някой друг да ги е виждал?
Да бе, и после аз съм била интересна...
Като ги описа тия индийци, и като си ги представих, и на третото прочитане взех да се съмнявам дали пък не съм ги виждала някъде.
Чакай, Семирамис е по "на ти" с индийците, може тя да се сети.
Само да те успокоя: по-добре индийци, отколкото горящи храсти, не знам защо. Една отговорност стоварват отгоре ти храстите...
А за ангелите, снощи три пъти понечих да пусна един спам и три пъти се спрях, обаче довечера ще ви го пусна вече, край, реших.
Ей такава каша настъпва в главата ми от слушане на телевизия... когато ти повторят милион пъти едно и също нещо с една и съща интонация, то се разпада, пренарежда се и започваш да го възприемаш като все-едно-какво съчетание от думи с определен ритъм (но не поезия).
Това дали е някаква самозащита?
Рекламите днес са като лозунгите по социалистическо време.
някой някъде бе изчислил, че ако слагаш редовно Калгон... след 3-4 години ще може да си купиш нова пералня... т.е. напълно излишно е ползването на Калгон :)
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
ELBI написа:
някой някъде бе изчислил, че ако слагаш редовно Калгон... след 3-4 години ще може да си купиш нова пералня... т.е. напълно излишно е ползването на Калгон :)
Понякога на майтап започвам състезание с рекламите. Да направя така, че за един ден, или предиобед поне, да не чуя нито една. Започне ли реклама, сменям станцията. До сега не съм успял. Човек трябва все за това да мисли, пък и рекламите така се правят, че докато се усетиш и хоп- чул си я. Не ми е голяма болка, но все пак е за отбелязване, че от двайсетина година нямам ден без чута реклама.
Вчера бях на път. По малки пътища между малки градчета. Ту планина, ту поле. Слушах дискове, пях, аз пея много хубаво, тук таме намирам някое местно радио, има много хубави фокладжийски песни впрочем. Има и тъпи, но на петия път стават. На първа среща съм прелъстена, а втора среща е с точка червена, тарарарара, завеса пада... добър си! Чалга радиата са окупирали етно музиката. Слушах страхотна гръцка песен, едва ли ще я чуя пак. Много е неправилно, бих слушал гръцко, ориенталско.. българския фолкор също с огромно удоволствие.
По едно време, към обяд, попаднах на радио, по което точно свършваше образователно предаване. За игрите. Кои са най- популярните, най- новите, стратегията, позиционирането. Японската игра Го. Играта на Дама. Аз не мога да играя Дама, никога не се научих и затова, и не разбрах обясненията за Го. Го е тая игра на която се местят черни и бели камъчета по разграфена дъска. Била най- добрата стратегия и единствената игра на света, в която човек с лекота побеждава машините. Слушах и за един от новите спортове- тия с парашутите и сърфа по вълните. За 5 часа се научавало в специално училище. Усетих се, че не съм сменял станцията сума време. После почна "Библиотека" предаване за средноевропейските кухни. Егати и това, даже, ми стана интересно. Викам си- човече, в тва уиски снощи какво имаше, бе, какво има да слушаш, риш откъде произлиза виенския шницел? Произлизал от Италия и това ми се стори изключително интересен факт. Разтърсващ направо. Продължи сигурно час. Австрийската кухня. Супи, печено, десерти, кой от къде произлиза, интервю с жената на посланника. На палачинките им викали "палачинки"! Защо, бе, Боже, слушам това?! После почна за чешката, после за унгарската. Защо слагали червен пипер, от къде произлиза, чие влияние олицетворява червения пипер. Егати! Ма па интересно. Ако щете вярвайте изслушах го открай докрай. С удоволствие. После някаква мадама направила фотоизложба в Червената къща. От околосветското си пътешествие. Решила един ден, че и се пътува, науснала работа и обиколила за една година и половина 15 държави. Света е хубав и хората са добри- вика. Никъде по целия широк свят не може да останеш без подслон и гладен. Като разберат- вика- че съм сама, с тая раница и е така без нищо друго, и ме хващат за ръка, и ме водят до спирката, която ми трябва, бутат ми в ръцете плодове. Или пък дъректно ме водят в къщи. Никъде нищо не и откраднали, никой не я нападнал, нищо не и се е случило. Може да е грозна- викам си разсеяно. Но фразата за добрия свят ми влезе под черупката и си остана. Радиото не захлъхна, не взе да пращи, нищо. Хубав, ясен сигнал, въпреки, че пообикалях доста за тия два три часа докато го слушах. После на връщане, вече на магистралата, след поредното кафе, пак си го пуснах. Предаване за филмова музика. Луис Армстронг, Боб Дилън, бе спокойствие и кеф. И там, сред билбордовете се усетих защо ми хареса толкова. Или поне една от причините. Няма реклами. Никакви, нищо. Радио без перилни препарати, депозити, без ДОМО, без МИДЕЯ, най- добрата дограма, сериала Перла, Алианц, Тойота, Памперс, нашия нов дом, почивка в хотела на мечтите ми, без телефоните на които да се обадя ако някой накърни етноса и вярата ми, ама въобще без това. Нищо, освен някоя песен или към филм или тогава покрай кухните чешко нещо, унгарско, такива работи.
Тая сутрин слушах Дарик, слушах, слушах, пък пак го смених на това радио. Представяха една 8 годишна поетеса. Почти на 9. Журналистката съвсем сериозно взе интервю от нея, а след това прочете едно стихотворение. На мен стихотворението много ми хареса.
Помните ли, че имаше и такова радио? Програма Христо Ботев.
Без реклами, егати!
Green Light написа:После почна "Библиотека" предаване за средноевропейските кухни. Егати и това, даже, ми стана интересно. Викам си- човече, в тва уиски снощи какво имаше, бе, какво има да слушаш, риш откъде произлиза виенския шницел? Произлизал от Италия и това ми се стори изключително интересен факт. Разтърсващ направо. Продължи сигурно час. Австрийската кухня. Супи, печено, десерти, кой от къде произлиза, интервю с жената на посланника. На палачинките им викали "палачинки"! Защо, бе, Боже, слушам това?! После почна за чешката, после за унгарската. Защо слагали червен пипер, от къде произлиза, чие влияние олицетворява червения пипер. Егати! Ма па интересно. Ако щете вярвайте изслушах го открай докрай. С удоволствие.
И аз те прочетох от край до край, направо ми спести няколко часа слушане на радио!
Не обичам радио и не само заради рекламите, а и заради еуфоричните гласове на водещите. Имам чувството, че нарочно се нахилват, преди да започнат речитатива си, за да ми звучат бодро и оптимистично и това кой знае защо ме дразни. Голямо дърдорене пада.
Напоследък забелязвам, че припрените, шумни и еуфорични хора ме дразнят. Сигурно щото съм станала една спокойна, спокойна...
Green Light написа:...
Помните ли, че имаше и такова радио? Програма Христо Ботев.
Без реклами, егати!
И аз те прочетох, и то с голямо удоволствие.
Към тая програма си имам стари пристрастия - нищо, че почти изобщо не слушам радио, само в конкретни случаи.
Затова пък, както си казах и горе в темата, слушам телевизия.
Защото ако седна и да гледам, рекламите започват война с мен. Щом седна - започват реклами. И си тръгвам, слушайки.
Ужас.
слушам радио много
и с кеф
дайе и на бачкането
прас слушалките и съм в джаза
тази седмица пътувах с влак
час и половина напред
и толкова на връщане
слагаш слушалките
и черните очила
и само си наблюдаваш
ще се острижа почти 0 номер
и ще си прасна някоя татуировка :)
Green Light написа:...
Помните ли, че имаше и такова радио? Програма Христо Ботев.
Без реклами, егати!
И аз те прочетох, и то с голямо удоволствие.
Към тая програма си имам стари пристрастия - нищо, че почти изобщо не слушам радио, само в конкретни случаи.
Затова пък, както си казах и горе в темата, слушам телевизия.
Защото ако седна и да гледам, рекламите започват война с мен. Щом седна - започват реклами. И си тръгвам, слушайки.
Ужас.
Вчера следобед и по Христо Ботев чух реклами. Първо оная за обида на етнос, вяра и чест, а некой ви обиди, а веднага звънете на телефона. Тая реклама е една от натрапчивостите, които ме преследват, мислех че съм се спасил. После едно велико изказване на Кирил Маричков - "Слушайте програма Христо Ботев за да станете по- умни", но удържах, и после една реклама за автомивка. Рекламодателите имат шпионин тука. Почнаха го, риш!
Green Light написа:
Вчера следобед и по Христо Ботев чух реклами. Първо оная за обида на етнос, вяра и чест, а некой ви обиди, а веднага звънете на телефона. Тая реклама е една от натрапчивостите, които ме преследват, мислех че съм се спасил. После едно велико изказване на Кирил Маричков - "Слушайте програма Христо Ботев за да станете по- умни", но удържах, и после една реклама за автомивка. Рекламодателите имат шпионин тука. Почнаха го, риш!
О, те отдавна са го почнали и най-вероятно ще го довършат, както е тръгнало.
Но има още време.
От там имам вътрешни информации и знам, че щенията за привеждане и на тази програма в пазарен вид са доста силни.
Green Light написа:Освен всичкото, рекламите докато ги гледаш никакво впечатление не ти правят, обаче след това, внезапно, без изобщо да си очаквал, се появяват и започваш да разсъждаваш най- подробно върху фабулата. Има една реклама с някакви индийци. Когато съм я видял първите петнайсет пъти изобщо не съм подозирал, че ще ми наложи такъв тормоз. Какво се рекламира, какво искат да кажат тия индийски чичовци, защо се появяват, единия почва да плаче най- неочаквано, какво му стана, защо? Няма никакъв смисъл, дори продукт липсва. Питах Бейби. Бейби не можа да се сети изобщо. Взех да разпитвам децата- тцъ никой не е виждал такава реклама. Може да е някакво свръхестествено преживяване, връзка с отвъдното. Явяват ми се от небитието възрастни чичковци индийци, единия плаче и рита злобно едно плюшено мече. Някому ангели, някому, риш, горящи храсти, пък на мене кретени.
После. Докато карах вчера от морето към нас и се размислихме(пак с Бейби) каква е идеята на рекламата с дините. Изобщо не съм мислел, че я знам с детайли, но оказа се че всяка секунда от тая реклама е в главата ми. Първия въпрос отпадна бързо. Мастика рекламират, понеже става въпрос за кристали. Но защо певицата извика тоя човек и какво искаше от него, той сервитьор ли е, как така отива и и носи таблата, пък после си сяда при приятелите? На мене, честно, това не ми е ясно. И ме тормози.
Но все пак тия индийци са ми най- големия проблем. Някой друг да ги е виждал?
Green Light написа:...Страшна реклама, как да не се стресне човек, като се сети по някое време?
А можеш ли да си представиш как действат някой от тези бисери на "децата"! Поради компютърната обработка на изображението(наситеност и контрастност на цветовете) и звука(ефекти, съраунди, инфраниски честоти), веднага грабват детското внимание и дребосъците направо "залепват". И каквито са попивателни, нали се сещаш, как им се набива в малките мозъчета. Аз разправях (мисля на Мнемозина), някой майки до протест пред парламента стигнаха, именно заради рекламите и безкритичността към тематиката на филмчетата. И си има вече (поне една) детска национална телевизия без реклами. Отделно, филмчетата излизат в ефир, само след одобрение от детски психолог (макар че това би трябвало да е стандарт за всяка телевизия).
От друга страна(това в отговор по темата на мнемозина), докато си бяхме вкъщи, партнерката работеше като копирайтер (миналата година още въртяха някои от нейните идеи). Та донякъде съм в час как се правят рекламите, особено по радиото. Значи задължително се правят (поне) два варианта (стандарта е три), съответно с различна степен на агресивност и "замислящост" (в смисъл на директност на посланието). И се предлагат на рекламодателя. И той, рекламодателят, си избира варианта. Така че, дебилността на рекламите зависи от самия рекламодател и/или PR-ът му. Трябва да ти кажа... не няма да ти казвам, сама се досещаш кой вариант се избира.
От трета страна в закона за радиото и телевизията, знам, е регламентирано времето за реклами на всеки час, т.е. по колко минути реклама в час могат да се излъчват, и това, че някои предавания, не могат да са прекъсвани от реклами - например новините(поради което бТВ си "разделиха" вечерните новини на два блока). Но защо си мисля, че радио Христо Ботев въобще трябваше да няма реклами, защото се субсидира изцяло от държавата(за това последното не съм сигурен, ако някой знае да каже). Аз разбирам, че рекламите са основен източник за издръжка, но си мисля, че и това е просто признак за нивото на медиите.
Както е признак (но вече не само за нивото на телевизиите...) това, че може би сме единствената държава без собствена интернет телевизия. Някои излъчват (например тази същата бТВ), но само за България. Някой може ли да ми обясни за какво им е да раздават стрийм от програмата си само на юзъри в България (филтрират по IP), след като навсякъде можеш да я гледаш ефирно, даже и без антена?!?
Влад написа:
А можеш ли да си представиш как действат някой от тези бисери на "децата"! ...
Да, помня, че го разказваше това за протестиращите майки.
То е ясно, че нивото на агресивност на рекламата се определя от рекламодателя.
Нивото на рекламите също така отразяват и начина, по който рекламодателите си представят потенциалните си клиенти.
Изобщо... дълга и широка е тая тема.
Само дето многото реклами в частните медии са нещо обяснимо и явно необходимо.
В държавните обаче не би трябвало да е така.
Една приятелка ми беше споделила (май писах тук), че във Франция от сравнително скоро в държавните телевизии е забранено да се излъчват реклами в праймтайма.
Пък при нас всичко е смесено, т.е. никакво.
Обаче: има и хубави реклами, да му се не види!
Да ви пусна ли една, сигурно я гледате всеки ден? Или само песничката към нея?
Я само песничката:
Мнемозина написа:...начина, по който рекламодателите си представят потенциалните си клиенти...
Това имах предвид, ако рекламата обижда интелигентността на таргет групата си, не би имала никакъв успех, обаче навярно мнението е, че таргет групата не би могла да бъде обидена ... по този начин.
Мнемозина написа:
Обаче: има и хубави реклами, да му се не види!
Да ви пусна ли една, сигурно я гледате всеки ден? Или само песничката към нея?
Я само песничката:
Тази не съм я виждал. Сигурна ли си че е правена у нас? Нали се сещаш, в комършъл пула има достатъчно "готови", на които им сменят таргета и съответно (но не винаги) дублаж на съответния език...
Мнемозина написа:
Обаче: има и хубави реклами, да му се не види!
Да ви пусна ли една, сигурно я гледате всеки ден? Или само песничката към нея?
Я само песничката:
Тази не съм я виждал. Сигурна ли си че е правена у нас? Нали се сещаш, в комършъл пула има достатъчно "готови", на които им сменят таргета и съответно (но не винаги) дублаж на съответния език...
Мнемозина написа:
Обаче: има и хубави реклами, да му се не види!
Да ви пусна ли една, сигурно я гледате всеки ден? Или само песничката към нея?
Я само песничката:
Тази не съм я виждал. Сигурна ли си че е правена у нас? Нали се сещаш, в комършъл пула има достатъчно "готови", на които им сменят таргета и съответно (но не винаги) дублаж на съответния език...
Сигурна съм, че не е правена у нас, разбира се.
Глобализация бе, то не може само луди индийци...
ЕДИТ Ако не знаеш, нашите РомЕи са от индийски произход...