БоЕВ написа:Мнемозина написа:
Цял ден ми се върти в главата... нещо с Гръцката махала във Варна също трябва да направим, защото така не може.
Боев, толкова сме омесени тук на Балканите, че като плюем по съседите, право върху нас пада.
Няма смисъл от всичко това.
Да, бе, ебати махалата!
...
Всъщност, в много градове и села има и "арнаутска махала/квартал", това означава ли че са населени(махалите) с арнаути(албанци)?:lol:
пп Имам чичо и братовчед на които жените им са от "гръцката" махала на гр. Бяла Варненско, те самите не знаят че са гъркини, ще се наемеш ли да им го обясниш и да поправиш тая въпиюща неправда.
Ами да! Нали това казвам - трябва да се забранят имената на тия махали, както и да се сменят фамилиите на всички, които се именуват Арнаудов, Арнаутски, Македонски (познавах един такъв във Варна, добре, че малкото му име не беше Александър), щото това недвусмислено показва, че предците им произлизат от съответните места. Или да си ходят откъдето са дошли.
Само за Любов Френска трябва да помислим малко повече.
Редукцио ад абсурдум ти правя.
Змеят ти говори за ей това:
Особено показателен е случаят с възрастната Пасхалина от село Амбаркьой, Кукушко. Първоначално тя разказва на Каракасиду как по време на Междусъюзническата война българската армия отвлякла сестра й и брат й. Пасхалина ги видяла отново едва след десетки години, в София, където имала нужда от преводач, за да ги разбира. В същото време в Гърция тя имала големи проблеми, хората я наричали „българката“, което я накарало дори да заведе дело в съда. Впоследствие обаче, когато Пасхалина е на смъртно легло, тя има нов разговор с Каракасиду, където разказва съвсем друга история. Оказва се, че Амбаркьой е било плячкосано не от българската, а от гръцката войска, защото е било изцяло българско. Затова семейството бяга и част от него остава в България. Когато след войната тя се връща заедно с баща си в стария си дом, той е опожарен. Това ги кара да се преместят в Асирос, където бащата се крие, за да не отиде в затвора, и малко по-късно умира. Пасхалина решава да стане гъркиня и да съди всеки, който я нарича българка. И така – до смъртния одър.
Такива истории има купища, и в едната, и в другата посока. В онова време всяка, ама всяка от балканските държави е била възпалена от това да пази териториите и населението си, и това възпаление си е било поддържано от политиците. Ако си зададеш въпроса защо в Гърция са я наричали "българката" и защо това е звучало обидно за нея - ами защото и тогава и едните, и другите са били наострени и са си търсели кусурите. И са си мислели, че те нещо делят, пък са го делили други.
Като се поддаваш на такива мисли, наливаш вода в мелницата на такива като Доган, който сега най-вероятно жално и заплашително ще обяснява за етническата несправедливост в България и как всички бият и обиждат българските турци и това, знаеш, ще е само ако не може той да си разиграва коня. И по-точно за да може да си го разиграва.
Нациите и културите са като хората, БоЕВ, това съм ти го писала вече.
Големите и зрелите не се плашат от околните си, а съумяват да усвоят доброто от тях, да го смелят и да го направят свое (това е по повод на примера ти "донесеното" от сАмия Александър Македонски от Изтока). Защото знаят кои са, силни са и стоят стабилно в собствените си представи. Силните са спокойни и толерантни.
Малките и незрелите все обясняват на другите колко са лоши, виновни още от сътворението на света, и как целият им живот е погрешен.
В този смисъл тази ти позиция я намирам са абсолютно антипатриотична.
Възмутена съм!
