Щото съм една... не знам и аз каква.
Снощи говорих надълго и нашироко с една дама (тя сега е над 70-годишна, но това го видях в нета, иначе не бих разбрала по вида и поведението й).
Трябваше да ми разказва за вече починалия си мъж, за живота и работата му. И понеже животът на мъжете (не знам дали сте забелязали) е свързан някак с този на жените им, стана дума и за нейната кариера, за нещата, които тя е правила, как той се е отнасял към тях. Преобладаваше обратната посока, разбира се - от нея към него, то това беше и идеята на разговора ни. Разказваше ми с много обич и едно такова грижовно.
В края на срещата извади да ми показва снимки. От периода на активната им работа, когато и двамата са били във вихъра на множество контакти с интересни хора, на много пътувания, на... абе златните им години. Има снимки в купчинката и на двамата и аз очаквам тя да ми обясни той (щото за него съм отишла да я питам) тук с кого е, кога е това, защо е снимано и т.н. Обаче - много интересно - тя ми показва своите снимки, набляга на това как е била облечена, обръща ми внимание на детайли по тоалета и изобщо се очаква да кажа "Ах, колко красива сте била" (ама наистина красавица, то и иначе се носят легенди).
Само че аз се спъвам в това "била" - защото тя и сега е красива, наистина вече по друг начин, но... тогава е било различно за нея и тя явно иска да си го припомня. Точно като някогашно.
А пък аз не успях да й го кажа. Точно заради това "била", което така и не можах да изрека - и от прекалена деликатност (но по-скоро от втораченост в това, което според мен е истина, снимките са от миналото, те са в минало време, пък тя е и сега, направо се раздвоих) - в крайна сметка не я свърших никаква. А тя явно очакваше да го чуе, искаше го някак.
Пфу.
:rotfl24::rotfl24: