За Големината. (Внимание, много букви!)

[Влад]

Една блондинка (на ЗоЧо възраст), с ослепително зелени очи (не, ама честно!, виждали ли сте толкова зелени очи?), ми каза:
"Стой над тези неща!"
Не знам каква верига от невронни връзки изтегли веднага в съзнанието ми героя на големият Ал:

"...и човекът започва да разделя атомите със силата на желанието.
Егото му става по-голямо от катедрала.
Само го свържете с оптичен кабел към Света.
Поръсете тъпия му сън
с малко позлатени фантазии и той става император на желанието.
Става свой собствен бог."
...
Колко сме големи? Над какво можем да се "извисим"? Колко нависоко се реем в облаците?
А кое всъщност е високо? А кое - низко?
Въпросирах си се, без да мога да си отговоря еднозначно, защото, може би, еднозначен отговор на тези въпроси няма...
И исках да ви обясня (за да ви питам),
но ... "аз понакуцвам в теория, и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история."(Обожавам Вапцаров!):
Истинска случка от живия живот (даже познавам един от участниците, но това нищо не променя), която искам да разкажа в две части.
(Подсъзнанието е голям шегаджия, лъкатуши си през спомените както му скимне.)
Когато аз я чух, достигайки до това място, до което ще ви предложа първата част, вече имах готов финал. Събеседникът ми
явно го отгатна (по неговата усмивка, от която бузите ми пламнаха) и ... ми разказа докрая.
Та ето, ще ви разкажа първата част и моя финал, ако и вие ми разкажете вашите.
А после ще дойде време за реалността.

Историята.
Първа част.

Най-обикновена самотна майка в малко градче. Единствен син, с тежко заболяване, при раждането получава травма, лекарите
нещо повредили, дълго крепили и лекували, но в резултат - тежък проблем с нервната система. Не пречи, не се проявява на пръв поглед,
но по лекарско предписание детето не бива да преживява дори и най-леко вълнение, нужен е пълен психически покой и комфорт.
Синът расте, ходи на детска градина, в един момент задава естественият въпрос - "А къде е моят татко?"(знам, че е банално).
Майката, с онази изобретателност, която е присъща само на майките при неподготвени въпроси от поколението, измисля историята,
че таткото е разузнавач и че го няма, защото е на мисия. Детето разпитва за подробности и фантазията на майката се проявява в
многосериен разказ. Синът вече не дава да се изхвърли стария костюм на бившия, така че костюмът се превръща в част от легендата.
И ето, детето е вече на пет. Обикновен ден, то си играе пред къщи, мама го наглежда през прозореца, вече почти се мръква...
И изведнъж се втурва в къщи възбуден, крещейки шепнешком: "Мамо! Намерих татко!". Майката се опитва да го упокои, но той не слуша,
и само това си повтаря: "Аз го намерих, той там лежи, трябва бързо да го приберем!", и я дърпа за ръката навън. Виждайки, че
няма да излезе на глава, майката тръгва с него. Довлачена до края на улицата, където местните имат навика да изхвърлят всякакви боклуци,
наблюдава обичайната картинка: лежи, пиян, мръсен, най-вероятно бездомник, лицето в синини, но жив - мърда. Жената се опитва да
отведе детето, но то, вече близо до истерия, крещи: "Това е татко, той е ранен." А детето не трябва да се вълнува! В паниката си,
майката решава да заведе бездомника вкъщи, може би дори да го нахрани (какво добро дело!), докато детето се успокои и легне да
спи. А после да го изрита по живо по здраво и на другата сутрин да каже, че тати отново е заминал на мисия. Двамата почват да се
мъчат да повдигнат бездомника, той нещо там си мучи, но все пак се понадига и бавно-бавно върви. Завеждат го вкъщи, и майката
казва: "Сега татко ти ще се умие в банята, после ще се навечеря, но не бива да му пречим да се съвземе, така че ти отивай да спиш."
Но детето, все още близко до истерията:"Не! Искам при тати!". Заедно го замъкват в банята, майката му смъква ризата, облива го обилно
със студена вода, бездомникът нищо не разбира, но все пак от студеното се поосвества, прави някакви опити да формира нещо членоразделно,
но естествено не му се получава. Майката тихо, но със най-строгия си глас му заповядва: "Мий се, после ще говориш!". Тук детето
донася костюма от гардероба: "Тате, облечи се!". Бездомникът вече с единия крак в нашия свят, но нищо не разбира. Майката,
през зъби: "Обличай се без въпроси!". Синчето завлича мъжа в кухнята и казва "Мамо, татко е гладен!". Налага се да му сложи нещо за
ядене. Синът възторжено подава хляба. Мъжът яде, постепенно идва на себе си. Майката се опитва да сложи най-после детето да спи,
но то заявява, че ще спи с татко си! Постилат му на пода, тя цяла нощ не спи, за да го варди да не се измъкне с някоя особено ценна вещ
от къщата. На сутринта - същата история, синът води "госта" в банята, дава му самобръсначката на майката, после в кухнята, хранят се.
Само че, вече човекът въобще не изглежда зле, измит нахранен, облечен като за сватба - съвсем приличен. Издебвайки момент, когато
детето го няма, разпитва набързо майката, научава много за себе си, и после си тръгва, давайки тържествено обещание на "сина си",
че трябва да свърши нещо спешно, но до вечерта непременно ще се върне...

Очаквайте развръзката, но не просто "чакайте", а напишете нещо.
Само имам такава молба, нека отговорите да са от един от двата типа:

1. Аз мисля, че историята продължава така: ...
или
2. Бе ти пак не си си пил хапчетата, да те [тиииииииииит]!

просто за по-голяма яснота.

Моят финал
... (Аз не го споделих, с разказвача на историята, но съм сигурен, той го прочете в очите ми, и съжалявам, че оная
история с разтварянето на земята, не може да се случи наистина...)
...И наистина се върнал вечерта. Но маааалко по-късничко. Уморената майка спяла дълбоко, както спи човек след безсънна нощ, последвана
от цяла вечер уморителни обяснения, защо "тате" не си идва, той нали обеща. Детето спяло дълбоко, като ... дете. Възползвайки се от това,
бездомникът спокойно прибира от къщата всичко ценно, сутринта спокойно набелязано, и изчезва необезпокояван в нощта, под прикритието
на свежо избръснатото си лице и добре изгладения костюм...

Добавено 24.07:
Реалността
Вечерта, разбира се, никой не идва. На майката не се налага да обяснява много-много, защото детето само предлага вариант - тати сега сигурно е на доклад при началника си, майката му разправяла как нейният началник я викал на доклад.
Но на другата сутрин, въпросният "бездомник" действително се появява, със служебната кола и шофьор, едва удържащ огромния букет цветя. Оказва се - човекът бил заместник директор в местна фабрика, наскоро се развел и започнал да пие. При последния запой, явно го и понабили...
В наши дни, те са щастливо семейство, а второто им дете вече е на десет годинки. Отначало на детенцето казали, че татко му бил се контузил, и затова вече ще си смени работата и ще работи във фабриката, години по-късно му разказали истинате, естествено.
Детето (както и второто) си е живо и здраво, всъщност е кадет в средно военно училище, с годините болестта отшумяла и психиката му се възстановила.

[bead_]

Само че, вече човекът въобще не изглежда зле, измит нахранен, облечен като за сватба - съвсем приличен. Издебвайки момент, когато
детето го няма, разпитва набързо майката, научава много за себе си, и после си тръгва, давайки тържествено обещание на "сина си",
че трябва да свърши нещо спешно, но до вечерта непременно ще се върне...
..

... но никога не се връща. много му се иска, но не смее. и по-добре.
момчето след години разбира истината. и целува нежно майка си все едно й казва "обичам те безкрайно, ти си прекрасна, най-невероятната майка на света, благодаря ти"

[Влад]

...благодаря ти

И аз на теб!

[annonymus]

...И наистина се върнал вечерта.

Детето е на седмото небе, майката трябва да избира - до продължи ли да поддържа легендата или да каже истината? За истината май е твърде късно, а една такава легенда е опасна за поддържане. Но все пак човекът изглежда съвсем прилично, а и той като че ли харесва рлята си на баща.
Та - детето днес е мъж със семейство, вече знае истината, а бащата-разузнавач разхожда внучетата в парка.

ПС. Хубаво пишеш.
ПС2. Нещо руско има май в тая история - дали в начина на изказ, дали в словореда, не мога да разбера какво точно.

[vyara]

Хубав тест.
Ето, вземи Бийд. Тя е много добра майка според мен. И това лични в отговора й. Почти Безобидна е по филмите, а те са с хепиенд повечето.
Понеже започна така, па иначе и го усука някакси, аз седя и търся уловката. Онова за извисяването. Не ми се ще да се тествам току така.... хм...

Но ако трябва да се замисля за край все пак... през цялото време се тревожа за детето и че това вълнение няма да остане безнаказано. Кофти!
Дали пък това вълнение не довежда до излекуването му?!

И ето, Влад поръсва тъпия ми сън
с малко позлатени фантазии и аз ставам император на желанието.
Ставам свой собствен бог. И като такъв правя детето да оздравее.
Воала!

[annonymus]

Почти Безобидна е по филмите, а те са с хепиенд повечето.

Един хепиенд не на място може да скапе всеки филм.

ПС. Забравих да попитам Влад - кой е "големият Ал"?

[Мнемозина]

...
Колко сме големи? Над какво можем да се "извисим"? Колко нависоко се реем в облаците?
А кое всъщност е високо? А кое - низко?
Въпросирах си се, без да мога да си отговоря еднозначно, защото, може би, еднозначен отговор на тези въпроси няма...
И исках да ви обясня (за да ви питам),
но ... "аз понакуцвам в теория, и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история."(Обожавам Вапцаров!):

Ох, ами като не виждам реене в облаците в тази история?
Виждам страха и паническите реакции на майката, които с цел предпазване на детето от вълнения го въвличат в още по-големи вълнения... Как се извисява човек над здравето на едно дете?
Ако не беше това, наистина би могло да изглежда като руска романтична комедия и вероятно бих избрала съответен финал - заради логиката на жанра.

Каква всъщност е посоката на темата ти?

[annonymus]

...като руска романтична комедия и вероятно бих избрала съответен финал - заради логиката на жанра...

Казах ли аз, че има нещо руско в историята?
Единственото, което ми куца драматургично е защо детето решава че именно пияницата-бездомник е раненият баща-разузнавач.

[Влад]

...ПС. Хубаво пишеш...

До колкото си спомням и ти, затова е още по-ценно!

[Влад]

...И като такъв правя детето да оздравее...

Ти не само си много мила, но имаш такова добро сърце! Мисля, че няма да навредя на изненадата от финала, като кажа, че детето благополучно в края на историята ( внаши дни) е съвсем здраво и ... вече не е дете, разбира се.

[bead_]

...като руска романтична комедия и вероятно бих избрала съответен финал - заради логиката на жанра...

Казах ли аз, че има нещо руско в историята?
Единственото, което ми куца драматургично е защо детето решава че именно пияницата-бездомник е раненият баща-разузнавач.

е, и костюмът му е по мярка. . . аз затова първо реших, че това е бившият - пропил се драматично и променил се до неузнаваемост, ама много ми се видя бозаво и отпадна като вариант

[Мнемозина]

...като руска романтична комедия и вероятно бих избрала съответен финал - заради логиката на жанра...

Казах ли аз, че има нещо руско в историята?
Единственото, което ми куца драматургично е защо детето решава че именно пияницата-бездомник е раненият баща-разузнавач.

Е един пиян бездомник с ореол в детските очи е дълбоко руско нещо. Поне в нашите представи.
Както и случайното изтрезняване в чужд дом.

Ирония судьбы...

[Влад]

...Ох, ами като не виждам реене в облаците в тази история?

Реенето е във връзка такава: Когато си мислим, че сме се издигнали над дребничките неща в живота, всъщност над какво сме се издигнали? Кое е това, което ни дава право да наречем каквото и да било (или когото и да било) "дребно". Някой хора смятат, например, че са се издигнали над приятелството, любовта, свободата...

...
Виждам страха и паническите реакции на майката, които с цел предпазване на детето от вълнения го въвличат в още по-големи вълнения... Как се извисява човек над здравето на едно дете?

Панически си права!

Ако не беше това, наистина би могло да изглежда като руска романтична комедия и вероятно бих избрала съответен финал - заради логиката на жанра.

Каква всъщност е посоката на темата ти?

С това нали не искаш да кажеш, че е "дребничка"? Посоката е такава - когато измислиш финал, това може да отговори на някои съществени въпроси за самия тебе... (си мислам аз...)

[annonymus]

е, и костюмът му е по мярка. . . аз затова първо реших, че това е бившият - пропил се драматично и променил се до неузнаваемост, ама много ми се видя бозаво и отпадна като вариант

Да, щом му стана костюма, това беше първото, дето ми мина през ума. Твърдо шаблонно и изтъркано.

[bead_]

Твърдо шаблонно и изтъркано.

реплика на пепеляшка, нали?

[annonymus]

...като руска романтична комедия и вероятно бих избрала съответен финал - заради логиката на жанра...

Казах ли аз, че има нещо руско в историята?
Единственото, което ми куца драматургично е защо детето решава че именно пияницата-бездомник е раненият баща-разузнавач.

Е един пиян бездомник с ореол в детските очи е дълбоко руско нещо. Поне в нашите представи.
Както и случайното изтрезняване в чужд дом.

Ирония судьбы...

Бе мацката с много желязна ръка действа. Заради детето разбира се. Мен ми напомни "Москва ен вярва на сълзи". Асоциации някакви

[Мнемозина]

...Ох, ами като не виждам реене в облаците в тази история?

Реенето е във връзка такава: Когато си мислим, че сме се издигнали над дребничките неща в живота, всъщност над какво сме се издигнали? Кое е това, което ни дава право да наречем каквото и да било (или когото и да било) "дребно". Някой хора смятат, например, че са се издигнали над приятелството, любовта, свободата...

...
Виждам страха и паническите реакции на майката, които с цел предпазване на детето от вълнения го въвличат в още по-големи вълнения... Как се извисява човек над здравето на едно дете?

Панически си права!

Ако не беше това, наистина би могло да изглежда като руска романтична комедия и вероятно бих избрала съответен финал - заради логиката на жанра.

Каква всъщност е посоката на темата ти?

С това нали не искаш да кажеш, че е "дребничка"? Посоката е такава - когато измислиш финал, това може да отговори на някои съществени въпроси за самия тебе... (си мислам аз...)

Не, разбира се, но за мен... как да ти кажа, съчиняването на финал е игра. А със здравето на дете не мога да се заигравам.

И извисяването в моите представи има друг смисъл, то няма как да бъде "над приятелството, любовта, свободата".
Да се извисиш над своето здраве може, даже сигурно и трябва в определени моменти, но над нечие друго - не знам.
Не мога да схвана кои са представите за "дребно", твоите представи, в тази история.

[annonymus]

Твърдо шаблонно и изтъркано.

реплика на пепеляшка, нали?

Пепеляш? Тц. Предсказуемо някак си просто. Разваля драматизма на историята.
И става така:
Тя го гледа - облечен в костюма, изкъпан, сресан - и не може да повярва на това, което вижа. Или се страхува. Той се обръща, за да се погледне в огледалото (голямо, но не прекалено) и среща очите и в него. Но отражението й не е на самотната майка с болно дете, а на жената, в която някога се е влюбил.
Мека светлина и приглушени тонове впредимно в жълто и червено, останалата част от помещението е в сенки, само от кухнята се процежда ивица светлина.
Ей сега ще се случи нето, той ще се обърне и двамата ще се познаят, но в този момент дотичва детето, намесва се в огледалната идилия и започва да дърпа баща си за ръкава - ела да вечеряш...
Мнда.

[Мнемозина]

реплика на пепеляшка, нали?

Пепеляш? Тц. Предсказуемо някак си просто. Разваля драматизма на историята.
И става така:
Тя го гледа - облечен в костюма, изкъпан, сресан - и не може да повярва на това, което вижа. Или се страхува. Той се обръща, за да се погледне в огледалото (голямо, но не прекалено) и среща очите и в него. Но отражението й не е на самотната майка с болно дете, а на жената, в която някога се е влюбил.
Мека светлина и приглушени тонове впредимно в жълто и червено, останалата част от помещението е в сенки, само от кухнята се процежда ивица светлина.
Ей сега ще се случи нето, той ще се обърне и двамата ще се познаят, но в този момент дотичва детето, намесва се в огледалната идилия и започва да дърпа баща си за ръкава - ела да вечеряш...
Мнда.

Ужас... :lol::lol:
Не ви ли е срам, разсмяхте ме!

[annonymus]

А със здравето на дете не мога да се заигравам.

И извисяването в моите представи има друг смисъл, то няма как да бъде "над приятелството, любовта, свободата".
Да се извисиш над своето здраве може, даже сигурно и трябва в определени моменти, но над нечие друго - не знам.
Не мога да схвана кои са представите за "дребно", твоите представи, в тази история.

Детето е съвсем добре към днешна дата.
"Никакво вълнение" - вълнението от случайната среща с бащата разузнавач е достатъчно, за да нанесе куп поражения.
Пустия му разузнавач - ей това е, дето му подхлъзна по посока на руския елемент в разказа! Ама и в структурата на разказа има нещо...
Чакаме истинския финал.

[annonymus]

реплика на пепеляшка, нали?

Пепеляш? Тц. Предсказуемо някак си просто. Разваля драматизма на историята.
И става така:
Тя го гледа - облечен в костюма, изкъпан, сресан - и не може да повярва на това, което вижа. Или се страхува. Той се обръща, за да се погледне в огледалото (голямо, но не прекалено) и среща очите и в него. Но отражението й не е на самотната майка с болно дете, а на жената, в която някога се е влюбил.
Мека светлина и приглушени тонове впредимно в жълто и червено, останалата част от помещението е в сенки, само от кухнята се процежда ивица светлина.
Ей сега ще се случи нето, той ще се обърне и двамата ще се познаят, но в този момент дотичва детето, намесва се в огледалната идилия и започва да дърпа баща си за ръкава - ела да вечеряш...
Мнда.

Ужас... :lol::lol:
Не ви ли е срам, разсмяхте ме!

Какъв ти тук ужас?
Некои с такива истории правят страшни боксофиси. Че и награди им дават - червен килим, благодаря на този, на онзи.

[Влад]

...Не мога да схвана кои са представите за "дребно", твоите представи, в тази история.

Всеки си мисли, че се извисява понякога, от друга страна всеки има добро мнение за себе си. За съжаление моята "извисеност" (или както и да го наречем), пролича в моя вариант на финала. Когато доизслушах историята, това ми подейства като мокър парцал, някак си се засрамих от себе си... Защото моят вариант е реален, и доста вероятен, но понякога ... може би ни трябва (или поне на мен самия) повече вяра в добрия изход, може би си струва понякога да подтискаме практичното в себе си, да поизваждаме от време на време мечтите си, да ги изтупваме от праха и да им се насладим отново (поне за малко) ...

[bead_]

Ето, вземи Бийд. Тя е много добра майка според мен.

да, да вземете бийд, тя е много добра майка. ама не пускайте децата си на купон у тях. щот ше има и текила, и наргиле и разни там безобразни...

[annonymus]

За съжаление моята "извисеност" (или както и да го наречем), пролича в моя вариант на финала. Когато доизслушах историята, това ми подейства като мокър парцал, някак си се засрамих от себе си... Защото моят вариант е реален, и доста вероятен, но понякога ... може би ни трябва (или поне на мен самия) повече вяра в добрия изход, може би си струва понякога да подтискаме практичното в себе си, да поизваждаме от време на време мечтите си, да ги изтупваме от праха и да им се насладим отново (поне за малко) ...

Ъъъ, това че разсъждаваш по-прагматично в никакъв случай не те прави по-лош или по "неизвисен".
Що си решил така?

[Remmivs]

прецаках се
написал си края

така е то, като чета всичко

аз, да ти кажа, имам малко особено отношение към тази връзка майка-син, особено единствен

виж баща-дъщеря е друго

[Влад]

...
Тя го гледа - облечен в костюма, изкъпан, сресан - и не може да повярва на това, което вижа. Или се страхува. Той се обръща, за да се погледне в огледалото (голямо, но не прекалено) и среща очите и в него. Но отражението й не е на самотната майка с болно дете, а на жената, в която някога се е влюбил.
Мека светлина и приглушени тонове впредимно в жълто и червено, останалата част от помещението е в сенки, само от кухнята се процежда ивица светлина.
Ей сега ще се случи нето, той ще се обърне и двамата ще се познаят, но в този момент дотичва детето, намесва се в огледалната идилия и започва да дърпа баща си за ръкава - ела да вечеряш...
Мнда.

Умееш да въведеш елемент на изненада и обрат в събитийния поток.
:rotfl24::rotfl24:

[Мнемозина]

Ето, вземи Бийд. Тя е много добра майка според мен.

да, да вземете бийд, тя е много добра майка. ама не пускайте децата си на купон у тях. щот ше има и текила, и наргиле и разни там безобразни...

А пияни разузнавачи?

[Влад]

прецаках се
написал си края...

Тц.

[Мнемозина]

...Не мога да схвана кои са представите за "дребно", твоите представи, в тази история.

Всеки си мисли, че се извисява понякога, от друга страна всеки има добро мнение за себе си. За съжаление моята "извисеност" (или както и да го наречем), пролича в моя вариант на финала. Когато доизслушах историята, това ми подейства като мокър парцал, някак си се засрамих от себе си... Защото моят вариант е реален, и доста вероятен, но понякога ... може би ни трябва (или поне на мен самия) повече вяра в добрия изход, може би си струва понякога да подтискаме практичното в себе си, да поизваждаме от време на време мечтите си, да ги изтупваме от праха и да им се насладим отново (поне за малко) ...

Да, мисля че горе-долу ми стана ясно. Само дето сега трябва да ми кажеш и кой от тримата участници е трябвало да изтупа мечтите си от праха.
Или просто ще почакам реалния финал на историята.

[annonymus]

Ето, вземи Бийд. Тя е много добра майка според мен.

да, да вземете бийд, тя е много добра майка. ама не пускайте децата си на купон у тях. щот ше има и текила, и наргиле и разни там безобразни...

Що не пратиш децата на море и да спретнеш един купон за приятели, а?

[lancelote]

Ето, вземи Бийд. Тя е много добра майка според мен.

да, да вземете бийд, тя е много добра майка. ама не пускайте децата си на купон у тях. щот ше има и текила, и наргиле и разни там безобразни...

Що не пратиш децата на море и да спретнеш един купон за приятели, а?

Това ми заприлича на С деца на море

[bead_]

А пияни разузнавачи?

това е една версия, която не съм предлагала на съпруга си.


засега

[Remmivs]

прецаках се
написал си края...

Тц.

аааааа
не си
много ми се спи, много
бачках до късно снощи
а сега така добре си похапнах, че ми се доспа още по-зверски
та, трудно включвам, искам да кажа

това е твоята версия

разбрах, бе аз съм си умен, даже и красив

после ще ни кажеш истинската

моята версия е

върнал се е, и е станал баща на детето, а майката се е влюбила в него и така
хепили евър афтър

[lancelote]

Това Докато свят светува ли е, Дързост и красота или Перла?:shocked:

[Remmivs]

Това Докато свят светува ли е, Дързост и красота или Перла?:shocked:

не ги знам тия

това е моята версия

аз съм си такъв - сигурно бих изкарал много пари като сценаристо латино гранде

но, за мен парите са плява

ланселоте, ланселоте, къде ти остана езерото и дамата на сърцето ти, рицарю

[lancelote]

Това Докато свят светува ли е, Дързост и красота или Перла?:shocked:

не ги знам тия

това е моята версия

аз съм си такъв - сигурно бих изкарал много пари като сценаристо латино гранде

но, за мен парите са плява

ланселоте, ланселоте, къде ти остана езерото и дамата на сърцето ти, рицарю

Ами...Еманципира се... А езерото... Екологичен проблем. Построиха хотел, на другия бряг - свинеферма... Тя пък филарала... Изобщо - БГ21век.

[Remmivs]

Ами...Еманципира се... А езерото... Екологичен проблем. Построиха хотел, на другия бряг - свинеферма... Тя пък филарала... Изобщо - БГ21век.

е, те тва вече е от сериал(Ът)

любовта - на прасетата
като жените

[lancelote]

Ами...Еманципира се... А езерото... Екологичен проблем. Построиха хотел, на другия бряг - свинеферма... Тя пък филарала... Изобщо - БГ21век.

е, те тва вече е от сериал(Ът)

любовта - на прасетата
като жените

Т.е. бих предложил заглавие - Необходимо зло.

[Green Light]

Ами пияния се връща. Веднъж пиян, друг път трезв, отива си, връща се, понякога остава да спи, понякога спи на улицата отпред. Не открадва нищо. Не и материално. Лека полека образа на таткото от въображение става реалния образ на един мъж.
Този мъж не е мъж на мама, не ми е и точно татко. "Отначало беше приятно да идваш. Скоро, миналата година или преди месец само не можех да спя за да те дочакам, не можех да дишам когато си далеч, живеех с теб, някъде другаде, не тук. Представях си как ме учиш, как ме хващаш за ръката, как ме поглеждаш, как ми казваш лека нощ. Но днес не е така. Днес искам да съм си тука, сам на спокойствие, без теб, твоя дъх и твоите шеги в които виждам повече подигравка. Стига, махай се, не ми се слуша че съм шумен, че преча, не ми се слуша за това кога мъжа опитва ракия. Да съм сам с мама, се превръща в желана мечта. Някак направо минах от обожанието към раздразнението. Защо не се махнеш? Изчезни, не искам да си наоколо!
Не искам да кажа това на глас. Какво да правя, какво да кажа, какво да мисля? Колко много, всъщност, открадна ти от нас!"
В крайна сметка сина постъпва в болница. Ппосле двамата с майка му се преместват в нов град. Приказката за бащата е приключила а заедно с нея всички приказки, въобще. Нервните сривове постепенно отшумяват. Момчето става стрелочник на една малка гара. Харесва му да гледа минаващи влакове. Създава свое хубаво семейство, на което е отдаден, но от душа мрази приказките. Неговите деца не чуват от него дори една. Но той никога, за нито един ден, не се отделя от тях.

[Влад]

...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!