За Големината. (Внимание, много букви!)

[lancelote]

...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

Няма такова лице. То е художествен герой.

[Green Light]

...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

[annonymus]

...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

Няма такова лице. То е художествен герой.

Не ви ли казах - сбъркал си е професията - бизнес върти.
Цък, цък, язък!

[annonymus]

...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

Хм. На Влад ква му е тарифата. Всъщност.

[annonymus]

Ами пияния се връща.

Бива си те.
Реалистично го докара.

[Remmivs]

хляб ще има ли
щото зрелищата почнаха
вече и гладиатори ще излизат

ма за мен ако може нещо печено, примерно пепър стек с хрупкава коричка и сочен отвъртре, да не кажа кървав, че ще изглеждам кръвожаден пък аз съм само още гладен
а да
и един мях червено вино

аве цезаре

[Remmivs]

Бива си те.
Реалистично го докара.

глупости, аз съм сто пъти по-добър, питай него
кой мислиш иска да очисти първи
даже не го е и написал, само на влад
другите трима са просто бизнес пречки

[annonymus]

хляб ще има ли
щото зрелищата почнаха
вече и гладиатори ще излизат

ма за мен ако може нещо печено, примерно пепър стек с хрупкава коричка и сочен отвъртре, да не кажа кървав, че ще изглеждам кръвожаден пък аз съм само още гладен
а да
и един мях червено вино

аве цезаре

Тва да не е към темата с правителството?

[Remmivs]

Тва да не е към темата с правителството?

не, що

от друга страна

всичко е едно (правителство)

като ще добавяме

може ли да има и жени, мерси

[annonymus]

Бива си те.
Реалистично го докара.

глупости, аз съм сто пъти по-добър, питай него
кой мислиш иска да очисти първи
даже не го е и написал, само на влад
другите трима са просто бизнес пречки

От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

[Remmivs]

От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

[Green Light]

От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

Завист нещичко, май като балсам усещам аз за изстрадалата ми душа. Стои риш в окото на буята, на парченце застинала вечност... Нахал!

[annonymus]

От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

Аз съм взискателен читетел, да знаеш. Така че тва си чист комплимент за Грийна.

[annonymus]

От Влад? Можеш да се справиш с поръчката до вторинк?
Леле, кви хора имало в този форум

нищо не разбра начи
омаял те е да му се невиди и пустия грийнго и това си е

Завист нещичко, май като балсам усещам аз за изстрадалата ми душа. Стои риш в окото на буята, на парченце застинала вечност... Нахал!

Брей, пък си и суетен

[Remmivs]

Завист нещичко, май като балсам усещам аз за изстрадалата ми душа. Стои риш в окото на буята, на парченце застинала вечност... Нахал!

ми да, завист черна ме изяжда в тая буря в този тайфун и ураган
не знаех довчера името му
ама днес го разбрах най-накрая мамка му и тайфун
никак не му е нежно името, то па тия синоптици все такива ги измислят начи
Грийн се казвал, моля ти се

[Green Light]

хахахахаха! яко!

[annonymus]

Айде чакаме сега Влад да даде истинския завършек
Нали има хепиенд?

[Мнемозина]

...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

На това му се вика да използваш изкуството за... за... за други цели.
Приложно, демек.

[snowprincess]

може това да е било преломен момент в живота му
излязъл, намерил си работа, върнал се и заживели щастливо тримата заедно

след малко ще прочета другите коментари
само да вметна, че подсъзнателно в психологията е безсъзнателно и не се разхожда в спомените, а излиза на повърхността само с помощта на терапевт, другото е емоционална памет, нещо, което свързваме с нашия опит при слушане на някаква история и извиква спомен

[vyara]

Айде чакаме сега Влад да даде истинския завършек
Нали има хепиенд?

Това май не е истинска история.

[annonymus]

Айде чакаме сега Влад да даде истинския завършек
Нали има хепиенд?

Това май не е истинска история.

Шттт! Тайна!

[Влад]

"Ще го очистя" с края на тази история, имах пред вид. Но обръщайки се към Грийн, имах предвид, кой му е сторил днешното настроение, а това,че героят от неговия вариант е измислен герой, беше ясно, Ланс!

Веднъж един свещеник ми обясни, че е грях да молим Господ, да ни даде знак, да направи чудо, за да повярваме в Него. Защото, каза свещенникът, истинските Божи чудеса са около нас, трябва да имаме очи да ги видим...
Тази история ме грабна, хареса ми силно, може би така ярко изпъква, заради времената, в които ни се случи да живеем, не знам...
За всички, на които им замириса на "руско", добре си ви е обонянието, но на мен повече ми прилича на Шолоховия разказ "Съдбата на човека"...

И така:
Реалността
Вечерта, разбира се, никой не идва. На майката не се налага да обяснява много-много, защото детето само предлага вариант - тати сега сигурно е на доклад при началника си, майката му разправяла как нейният началник я викал на доклад.
Но на другата сутрин, въпросният "бездомник" действително се появява, със служебната кола и шофьор, едва удържащ огромния букет цветя. Оказва се - човекът бил заместник директор в местна фабрика, наскоро се развел и започнал да пие. При последния запой, явно го и понабили...
В наши дни, те са щастливо семейство, а второто им дете вече е на десет годинки. Отначало на детенцето казали, че татко му бил се контузил, и затова вече ще си смени работата и ще работи във фабриката, години по-късно му разказали истинате, естествено.
Детето (както и второто) си е живо и здраво, всъщност е кадет в средно военно училище, с годините болестта отшумяла и психиката му се възстановила.

Надявам се, че ви хареса историята, както на мен. Има много филми и книги, някои от дях дори са хубави и реалистични... Но такава история, чута от устата на една майка, разказана с простички думи, ей така по човешки...

[snowprincess]

Ето, вземи Бийд. Тя е много добра майка според мен.

да, да вземете бийд, тя е много добра майка. ама не пускайте децата си на купон у тях. щот ше има и текила, и наргиле и разни там безобразни...

бих си пуснала децата у вас

[Stranniche]

Имаше един филм - "Къдрокосата Сю". Една мацка приюти бездомник с дете. Облече ги, нахрани ги... А той реши, че детето има нужда от дом и семейство... Филмът завърши с типичен американски хепиенд.
Искаше ми се историята на Влад да има такъв финал.
Но нещо се боря с реализма.

Благодаря за темата.

[Remmivs]

Влад, друже, сигурен ли си, че това е финала...

Малко се плаша от себе си, начи...

[snowprincess]

върнал се е, и е станал баща на детето, а майката се е влюбила в него и така
хепили евър афтър

[snowprincess]

...

Грийни, друже (ти извинявай, че така фамилиарно!), покажи ми този, дето ти е причинил това, ще го очистя направо!

На бележки ще ти ги пратя. Начи трима са. На едни фирми са в момента шефове. Директно ти давам адреси, номера на коли, всичко. Ще успееш ли до сряда?

хахахаха

[Stranniche]

И така:
Реалността
Вечерта, разбира се, никой не идва. На майката не се налага да обяснява много-много, защото детето само предлага вариант - тати сега сигурно е на доклад при началника си, майката му разправяла как нейният началник я викал на доклад.
Но на другата сутрин, въпросният "бездомник" действително се появява, със служебната кола и шофьор, едва удържащ огромния букет цветя. Оказва се - човекът бил заместник директор в местна фабрика, наскоро се развел и започнал да пие. При последния запой, явно го и понабили...
В наши дни, те са щастливо семейство, а второто им дете вече е на десет годинки. Отначало на детенцето казали, че татко му бил се контузил, и затова вече ще си смени работата и ще работи във фабриката, години по-късно му разказали истинате, естествено.
Детето (както и второто) си е живо и здраво, всъщност е кадет в средно военно училище, с годините болестта отшумяла и психиката му се възстановила.

Надявам се, че ви хареса историята, както на мен. Има много филми и книги, някои от дях дори са хубави и реалистични... Но такава история, чута от устата на една майка, разказана с простички думи, ей така по човешки...

Сега го прочетох. Мерси!

[annonymus]

Реалността

Знаех си, че ще има хепиенд!
И ми напомни една от историите тук

Един преподавател казваше, че никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

[bead_]

бих си пуснала децата у вас

[Remmivs]

[holi_day]

Надявам се, че ви хареса историята, както на мен.

да, но като фантасмагория ми `прозвуча`

[annonymus]

Надявам се, че ви хареса историята, както на мен.

да, но като фантасмагория ми `прозвуча`

В една фантасмагория най-важното е да ти я разкажат така, че да и повярваш.
Наистина звучи като измислена история, но пък ми се иска да е вярна.
И защо да не е?

[bead_]

никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

[annonymus]

никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

Най-хубавато на такива красиви истории е че са истински.

[Remmivs]

Реенето е във връзка такава: Когато си мислим, че сме се издигнали над дребничките неща в живота, всъщност над какво сме се издигнали? Кое е това, което ни дава право да наречем каквото и да било (или когото и да било) "дребно". Някой хора смятат, например, че са се издигнали над приятелството, любовта, свободата...

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=54795#54795

[Remmivs]

и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

respect

[Глас в пустиня]

...

Надявам се, че ви хареса историята,...

Много захаросано, като панаирджийска шекерена пръчка - холивудско та дрънка.

Защо бе? Защо? Защо детето хареса тъкмо пиянката на тротоара? Много просто - виждало е хиляди пъти мама да води такива "разузнавачи" в сумрака на студената и празна къща. Наемът и сметките трябва да се плащат, а светът не е създаден за самотни майки с болни деца.
Лебедът се оказва грозното пате - неудачник и проидоха който с мъка се задържа на неособено отговорен пост в семейната фирма и, ако иска да не бъде лишен от наследство, изхвърлен и прогонен от фамилията просто трябва незабавно да спре с купоните, дрогата и пиянските изцепки и да си намери жена.
Детето "печели" баща, майката финанси за скъпоструващото лечение и нашмъркан лигльо който да и циври в скута.

[Глас в пустиня]

никой не може да предложи по-изненадващ сюжет от самия живот

и аз имам една подобна история. истинска, ама звучи като измислица.
за един мъж, на който откриват тумор. и едно момиче, бременно в 6 месец, без никакъв шанс биологичният баща да помогне, без почти никакъв шанс родителите й да приемат бебето и целия "срам в селото". и за невероятното решение на този човек да се ожени за нея, да даде името си на бебето, да се грижи за тях, докато може, да им остави жилището си и всичките си спестявания и да си отиде от този свят по време на една безуспешна операция, оставяйки много снимки с бебето и усещането във вече порасналото дете, че е желано и обичано. само неколцина приятели знаем истината. сега и вие.

Дали го е направил заради бебето или заради себе си - това никой, никога няма да разбере.

[Влад]

...Много захаросано, като панаирджийска шекерена пръчка ...

Съгласен съм, Боев, захарта, особено в големи количества е вредна. Но, от една страна, Животът в никакъв случай не ни глези с много захар, от друга страна ... мозъкът ни се храни с нея...

Има два начина да се съпреживееш с някого или нещо "голямо", единият е да се издигнеш до нивото на "голямото", другият - да го принизиш до обикновена баналност...

Седем фута под кила ти желая!