Продължава да ми звучи доста руски.Влад написа: И така:
Реалността
Вечерта, разбира се, никой не идва. На майката не се налага да обяснява много-много, защото детето само предлага вариант - тати сега сигурно е на доклад при началника си, майката му разправяла как нейният началник я викал на доклад.
Но на другата сутрин, въпросният "бездомник" действително се появява, със служебната кола и шофьор, едва удържащ огромния букет цветя. Оказва се - човекът бил заместник директор в местна фабрика, наскоро се развел и започнал да пие. При последния запой, явно го и понабили...
В наши дни, те са щастливо семейство, а второто им дете вече е на десет годинки. Отначало на детенцето казали, че татко му бил се контузил, и затова вече ще си смени работата и ще работи във фабриката, години по-късно му разказали истинате, естествено.
Детето (както и второто) си е живо и здраво, всъщност е кадет в средно военно училище, с годините болестта отшумяла и психиката му се възстановила.
Надявам се, че ви хареса историята, както на мен. Има много филми и книги, някои от дях дори са хубави и реалистични... Но такава история, чута от устата на една майка, разказана с простички думи, ей така по човешки...
Хубава е историята.
Но според мен тя показва не това, че трябва да се извисяваме над нещата (което безспорно си е така), а че понякога самият живот го прави. И че не се знае каква посока ще вземе иронията на съдбата.
:crying::crying:
:rotfl24::rotfl24:
