latrevw написа:snowprincess написа:
успяхме заедно с мъжа ми
преди 20 години аз живеех с родителите ми в тристаен апартамент, а мъж ми дойде във варна само с ризата на гърба си
сега имаме жилищна площ, която се равнява на 1000 кв. м. и бизнес, който ни осигурява стотинките за деня
в сметките дори няма да сложа земите, които имам в наследство (около 100 декара покрай морето от балчик до бургас) - дядовците ми са били предвидливи хора, купували са на парче земята на различни места, ако удари градушка на едната нива, да оцелее посятото на другата
имам ли основание да говоря убедено за старините си
но това, че не говоря за страховете си, не означава, че ги нямам - знам точно какаво би ме изкарало извън релси и ще ме направи развалина, но това не е липсата на пари или желанието за повече
браво на вас! сигурна съм, че сте се трудили много, но на мен друга ми беше мисълта - наследството отпада моментално от разговора, защото говорим лично ти какво си успяла (ако въобще е нормално успяването да го мерим в пари). това, за което говоря е примерно, че и моите родители и много други са давали цял живот всичко от себе си в работата си, защото и двамата много си я обичат, но накрая не на 40, а на 70 години пак не могат да се похвалят с 1000кв.м. Затова ти казвам, че е относително, зависи от човека, но не от трудолюбието му, и от мястото и обстоятелствата, в които попада, много е трудно и по принцип не може да се говори.
Това, което сте постигнали е страхотно, но всички не сме поставени при "равни други условия".
Успяването е да постигнеш това което искаш, по начина който искаш. Може да не го мерим в пари, даже може да се окаже че меренето на успеха в пари е заблуждаващо. Просто така е най- лесно.
Успеха в живота ми е, да бъда такъв какъвто се виждам на ум. Най- лесно е да го илюстрирам в бъдеще време, но "успеха" важи и за сега. Ако съм положил усилия и те са довели до желан резултат, значи успявам. И временния характер, това че се отнася само до един аспект на живота ми или размера на този успех е без значение. Постигам ли, успял съм. Както е без значение и временния характер на неуспеха(който ме преследва сега). Да, верно, иде нов тираж и палачинката ще се обърне, но сега, днес, аз, уви, съм неуспял. Бъдещето е друга работа.
Мой познат мечтае да рисува Витоша или градината си, вижда се със сламена шапка, пред един статив, навън в двора на хубава къща, да си рисува. Този, неговия успех без пари няма как да стане, но как да го измериш в пари? Примерно има три милиона в банката, но статив, спокойствие и свободно време ниц. Не е успял.
Относно условията- не сме поставени в еднакви условия, да. Равни други условия значи:
- еднакво образование, детство, морална подкрепа от родителите
- семейна подкрепа
- приятели
- и тука на четвърто ли се пада място идват неща като хъс, характер, трудолюбие. А надоолу много са имоти и пари за старт.
Така мисля аз. Може и да са глупости, тук в тая тема никой не е застрахован и много ясно си личи разлчината ни гледна точка, но така го мисля.