Следобедната дрямка морна
събори ме като със чук
Промрънка старата флигорна,
изскърца клон, пропя капчук.
Зарадвах се на мисъл своя
и свих се страстно на кълбо,
безпаметно потънал в зноя
на августовското защо.
Блажена топлина премина
като отрова на змия,
отхапа половин година
и най-безсрамно се изсмя.
Уви, ленивата омара
приключи с първия гърмеж.
Небето сиво - възраст стара,
събуди глъч, вода, кипеж.
автор: oste
източник: тук
