История с коте

[АВе]

Този уикенд бяхме в Тетевен. Там нали имаме къща на мегдана. Последните два мес. диво посещение на благата и приятно прохладна къща. То не бяха братчеди с жени и дечурлига, тъст ми с приятели, братчеда на жената с новата му кандидат-съпруга... и такааа.

Заварваме пред вратата доста хърбава котка, чинно стояща до купичка, в която някой и е сипвал вода. Веднага бива разпозната. Не котката, бе! Купичката! С огромно възмущение: "Тази купичка е от Намсикойси Сервиз на Пра-прабаба Ми - Виенският!!! Ще го убия, който я е изнесъл и оставил на улицата!"

А котката: "Мяу, мяу, мяааа-о-у!" Нахраних я с кренвирш от хот-дог от площада, жена ми и смени "съда за водопой".

Следобед отидох с книгата си в едно близко кръчме на главната, обичам го и персоналът му си ме обича.

Трябва човек и бира-две да пийне в тази жега, нали?!
Масата на сянка, рахат, хубава музика, тихо - местните простаци ходят по други кръчми. Пуска се само рок и блус, джаз само вечер и то рядко. Кухнята е превъзходна. Обслужването - също.

И ето ти изненада! Едно малко коте, цялото ми се побра в шепата, почва да ми се гали в глезена и да си проси внимание. Трябва да се отбележи, че първите 3-4 потърквания/измяуквания бяха баш в такт с музиката. Това си е постижение.

Явно е пряк наследник на норвежката горска котка (НГК)*, която подарих на една съседка преди 4-5 г. (сем. на мюзикайдълката). Много красиво момиченце - дългокрако и с чудесно зелени очи с цвят на старо леко опушено стъкло. Като едновремешните бутилки...
Ама гладно.

Купихме си с котето мезе и си го разделихме.
Наяде се и ми заспа на бедрото. Преди това не пропусна да ми понахапе и поиздраска пръстите докато си играеше, доволно от живота.

Келнерката каза, че ми го подарява - навъртало се около кръчмата, но стопанинът не давал да хранят бездомни котета и кучета. Барманката потвърди дарението.

Стана време за вечеря. Жената се наспала, минала през нейния си ритуал на мързелива глезотия с дълга баня, огромно кафе с мляко, козметика, макиажи и разни гулпави за мен списания.
Посрещнах я с новината, че съм прекарал следобеда си с ослепително красива зеленоока чаровница. Тя не ми повярва.

- И коя е красавицата? - пита.

Посочих и, вдигнал красавицата от скута си.

Отиваме в друга кръчма да вечеряме.

По пътя срещнахме познати от Сф. С двете им деца.
Много харесаха котето и им го подарих.

На това му викат реемиграция. Майката (или бабата) е заточена в Тетевен, една от многобройните и внучки се връща победоносно в София.

_____________
* Преди това нямаха НГК в града и околностите. А породата си е баш за такъв терен и климат.

[Мнемозина]

Ох.

Добре, че котешката популация у дома е добре попълнена напоследък. Тия твои НГК все ме умислят... обаче други са ми писани на мен.

Благодаря за историята.

[АВе]

Благодаря за историята.

Моля! Радвам се, че ти е харесала!:-)

[Green Light]

Аве, за Тетевен ти завиждам. За кръчмето и за мезето, тоже. Почувствах отпуската някак. Но с котки мене трудно ще ме плениш. Тия твари ми изглеждат прекалено независими на мене. Само гледат ползата, а привързаност- нула.
Помниш ли в богат беден, таткото на двете момчета как се казваха, бе, главните герои Еди и ... Рик ли да бяха..., германеца, бе, хлебаря. Та той се загледа в котарака веднъж и му вика – Така - вика- както ме гледаш и си представяш че си тигър, нали? Виждаш се като един грамаден тигър и как скачаш и ми отхапваш главата? И котарака доволно примижа.
И аз същото си го мисля. Хишници, които само мерят разстоянието за скок.

[Мнемозина]

Аве, за Тетевен ти завиждам. За кръчмето и за мезето, тоже. Почувствах отпуската някак. Но с котки мене трудно ще ме плениш. Тия твари ми изглеждат прекалено независими на мене. Само гледат ползата, а привързаност- нула.
Помниш ли в богат беден, таткото на двете момчета как се казваха, бе, главните герои Еди и ... Рик ли да бяха..., германеца, бе, хлебаря. Та той се загледа в котарака веднъж и му вика – Така - вика- както ме гледаш и си представяш че си тигър, нали? Виждаш се като един грамаден тигър и как скачаш и ми отхапваш главата? И котарака доволно примижа.
И аз същото си го мисля. Хишници, които само мерят разстоянието за скок.

Не съм съгласна!
Най-хубаво е, когато към теб е привързано едно крайно независимо същество, защото то постоянно ти казва "Мога и без теб, но предпочитам обратното".


Иначе и кучета обичам, де, да не си помислиш, но с котките разговорът е по-особен.

[Green Light]

Аве, за Тетевен ти завиждам. За кръчмето и за мезето, тоже. Почувствах отпуската някак. Но с котки мене трудно ще ме плениш. Тия твари ми изглеждат прекалено независими на мене. Само гледат ползата, а привързаност- нула.
Помниш ли в богат беден, таткото на двете момчета как се казваха, бе, главните герои Еди и ... Рик ли да бяха..., германеца, бе, хлебаря. Та той се загледа в котарака веднъж и му вика – Така - вика- както ме гледаш и си представяш че си тигър, нали? Виждаш се като един грамаден тигър и как скачаш и ми отхапваш главата? И котарака доволно примижа.
И аз същото си го мисля. Хишници, които само мерят разстоянието за скок.

Не съм съгласна!
Най-хубаво е, когато към теб е привързано едно крайно независимо същество, защото то постоянно ти казва "Мога и без теб, но предпочитам обратното".


Иначе и кучета обичам, де, да не си помислиш, но с котките разговорът е по-особен.

Е, с тебе спор по тази тема ще е много труден, май. Красиви са, това не може да се отрече. Котешкото цялото семейство са най- красивите животни, може би.

[Мнемозина]

Е, с тебе спор по тази тема ще е много труден, май. Красиви са, това не може да се отрече. Котешкото цялото семейство са най- красивите животни, може би.

Всички животинки са красиви... ъъъ... почти.

За вътрешна красота говорех. Богата душевност и т.н.
Снощи се чудех на какво ли се викаше "богат вътрешен живот"...

[annonymus]

Не съм съгласна!
Най-хубаво е, когато към теб е привързано едно крайно независимо същество, защото то постоянно ти казва "Мога и без теб, но предпочитам обратното".


Иначе и кучета обичам, де, да не си помислиш, но с котките разговорът е по-особен.

Хе-хе. Нали имам и куче, и котка.
Друго нещо си е котката. Има характер, собствено мнение по повечето въпроси, почти сигурна съм, че е и по-умна от кучето. Прави само това, което реши.
Много си обичам кученцето, ама котаната ми е любимка

[Green Light]

Хе-хе. Нали имам и куче, и котка.
Друго нещо си е котката. Има характер, собствено мнение по повечето въпроси, почти сигурна съм, че е и по-умна от кучето. Прави само това, което реши.
Много си обичам кученцето, ама котаната ми е любимка

И куче, и котка? Трябва ти папагал. И аквариум.

[annonymus]

Хе-хе. Нали имам и куче, и котка.
Друго нещо си е котката. Има характер, собствено мнение по повечето въпроси, почти сигурна съм, че е и по-умна от кучето. Прави само това, което реши.
Много си обичам кученцето, ама котаната ми е любимка

И куче, и котка? Трябва ти папагал. И аквариум.

не, не. Не ща папагал. А рибите ще ги уморя със сигурност - я ще ги прехраня, я водата ще забравя да им сменя. Обмислям варианта за декоративно зайче обаче. Или костенурка. Или морско свинче.
Като малка дори таралеж имах за известно време - намерих го в градинката между блоковете.
после го занесохме на вилата, щото на балкона се чустваше зле.

[Stranniche]

Благодаря за хубавата история!

Пренесе ме в атмосферата там.

[Мнемозина]

не, не. Не ща папагал. А рибите ще ги уморя със сигурност - я ще ги прехраня, я водата ще забравя да им сменя. Обмислям варианта за декоративно зайче обаче. Или костенурка. Или морско свинче.
Като малка дори таралеж имах за известно време - намерих го в градинката между блоковете.
после го занесохме на вилата, щото на балкона се чустваше зле.

Един познат сега си е взел таралеж от някакъв зоомагазин.
Много е смешен и никак не обича да го галиш по бодлите.

А пък аз по едно време гледах котарак, рибки и хамстер и нямаше особени стълкновения.
Само дето котаракът винаги, когато го ядосвах нещо, отиваше и измъкваше хамстера от аквариума му.
Просто ей така го измъкваше и го пускаше на свобода. Щото знаеше как се плаша и го търся.
Голяма гад беше.

[annonymus]

не, не. Не ща папагал. А рибите ще ги уморя със сигурност - я ще ги прехраня, я водата ще забравя да им сменя. Обмислям варианта за декоративно зайче обаче. Или костенурка. Или морско свинче.
Като малка дори таралеж имах за известно време - намерих го в градинката между блоковете.
после го занесохме на вилата, щото на балкона се чустваше зле.

Един познат сега си е взел таралеж от някакъв зоомагазин.
Много е смешен и никак не обича да го галиш по бодлите.

А пък аз по едно време гледах котарак, рибки и хамстер и нямаше особени стълкновения.
Само дето котаракът винаги, когато го ядосвах нещо, отиваше и измъкваше хамстера от аквариума му.
Просто ей така го измъкваше и го пускаше на свобода. Щото знаеше как се плаша и го търся.
Голяма гад беше.

Ау, аз преди имах една отмъстителна сиамка. Ама много злопамента беше.
Сегашната ми котка е много обичлива. Само като се обиди нещо - обръща гръб и се прави че не чува.
И непрекъснато се опитва да изпере кучето, особено ушите му.

[АВе]

Аве, за Тетевен ти завиждам. За кръчмето и за мезето, тоже. Почувствах отпуската някак. Но с котки мене трудно ще ме плениш. Тия твари ми изглеждат прекалено независими на мене. Само гледат ползата, а привързаност- нула.
Помниш ли в богат беден, таткото на двете момчета как се казваха, бе, главните герои Еди и ... Рик ли да бяха..., германеца, бе, хлебаря. Та той се загледа в котарака веднъж и му вика – Така - вика- както ме гледаш и си представяш че си тигър, нали? Виждаш се като един грамаден тигър и как скачаш и ми отхапваш главата? И котарака доволно примижа.
И аз същото си го мисля. Хишници, които само мерят разстоянието за скок.

Хехе, нали знаеш, че котките любезно и с леко иронична усмивка ни търпят нас, хората, до момонта, в който изобретим отварячка за консерви, с която може дасе борави с котешка лапа...

Иначе, от "Богат-беден" имам единствен спомен - дето местния бос заведе сестрата-девственица да гледа как се любят профита зад едностранно прозрачно огледало. Бях доста малък, когато го излъчваха филма за първи път.

[АВе]

Благодаря за хубавата история!

Пренесе ме в атмосферата там.

Радвам се, че ти е харесала!
За мен е чест!:-)

[АВе]

Снощи се чудех на какво ли се викаше "богат вътрешен живот"...

Богат вътрешен живот има човек, който играе и на рулетка, и на карти, и на зарове с представители на всички раси в региона. Даже и на табла!

Освен това е и широко скроен, рийш!:blum:

[Мнемозина]

Снощи се чудех на какво ли се викаше "богат вътрешен живот"...

Богат вътрешен живот има човек, който играе и на рулетка, и на карти, и на зарове с представители на всички раси в региона. Даже и на табла!

Освен това е и широко скроен, рийш!:blum:

Това може да е в най-добрия случай богат духовен живот.
Но защо да е вътрешен?

[annonymus]

Снощи се чудех на какво ли се викаше "богат вътрешен живот"...

Богат вътрешен живот има човек, който играе и на рулетка, и на карти, и на зарове с представители на всички раси в региона. Даже и на табла!

Освен това е и широко скроен, рийш!:blum:

Това може да е в най-добрия случай богат духовен живот.
Но защо да е вътрешен?

Може да играе руска рулетка. Тогава във всяка игра има нещо хамлетовско.
Оттам - дълбоко вътрешно разкъсване между светлината и мрака.
Оттам и вътрешния живот, разбира се.

[Мнемозина]

Може да играе руска рулетка. Тогава във всяка игра има нещо хамлетовско.
Оттам - дълбоко вътрешно разкъсване между светлината и мрака.
Оттам и вътрешния живот, разбира се.

Е, да.
Ама то това същото го има вероятно и при нормалната рулетка и при другите подобни. Чак сега разбрах.
Пък представителите на всички раси са заради широкото скрояване.