На pocti_bezobidna, се посвещава...

[Влад]

Календар
(Любэ - Свои, 2009)

В нашия град е студено и художникът Мраз,
С бял конец по прозорците, избродира розов храст.
Ти ми пишеш, че може би, ще долетиш за Рождество...
В нашия град е студено, изстинало е цялото ми същество.

Над реката се носят, чувам, гласове на камбани пасхални.
Ти ми пишеш, че може би, към лятото ... да не бъдем нахални!
Незабелязано ще разцъфне, полекичка, на прозореца мушкатото.
Календарът на стената ще отметне ден, и нощта след него ... и лятото.

Тротоарите са обагрени, зад сивата завеса на дъжда.
Есента е разляла отивайки си, на подправки миризма.
Ти ми пишеш, че може би ... Но аз писмото ще скъсам.
В нашия град е Нова Година, за нов живот ще се нахъсам.

Ти ми пишеш, "не бери грижа" ...

Нова година и нов календар на стената със нея.
И изведнъж, без причина, отново чувствам че живея.

[І]

Много приятна песен и ..тъжна да го... ххх.
Мразя да съм далече!

Отговор: Тянет к людям - Любэ

Както и едно интересно от историческа гледна точка мнение:

Източник
"Генезисът на мутрите

Надали може да се оспори, че нашият “преход” от социализъм към капитализъм се оказа далеч не толкова успешен, колкото примерно чешкият или словенският. Повечето хора, които са го наблюдавали внимателно, отбелязват две основни причини.

Едната е попадането на властта в ръцете на най-различни “бивши”, заинтересовани да запазят феодалната си власт под външността на новата форма. Причините са много и различни; пълният им анализ е далеч извън възможностите на един запис в блог.

Втората е надигането на организираната престъпност, и по-точно на един неин вид - така наречените мутри. Именно те са ударната сила, способна силово и мотивирана икономически, която разори почти до човек надигащата се след 10 ноември средна класа, и остави икономиката в ръцете на господарите си - отново хора от средите на “бившите”, или тясно свързани с тях.

Резултатът е около нас, и се вижда чудесно при сравняване със Словения, Чехия, Унгария, и дори Полша, Хърватско или Словакия. Все още кретаща средна класа, силна корупция, държава - разграден двор, и т.н. Всичко, което прави актуален вица за българина, попаднал пред Свети Петър: “Иди в ада, чадо, да видиш какво е рай…”

Накратко, българската схема за преход се оказа изключително злокачествена. Затова и е полезно да бъде познавана - за да бъде избягвана за в бъдеще. Защото нейни варианти и елементи могат да бъдат срещнати във всяко преходно време, а напоследък кажи-речи всяко време е преходно. И част от това познаване е познаването на генезиса на мутрите като явление, структура и организация.

Люберци

Началото на нещата е далече - в едно подмосковно градче, наречено Люберци.

Около олимпиадата в Москва през 1980 г. Люберци е един от центровете, където тече подготовката на съветските тежкоатлети. Разпалено от лозунгите за слава и подръчнато от партийни повели, местното ръководство дава активно зелена светлина на младежките школи за силови спортове.

Младежите приемат почина с ентусиазъм, допълнително разпалван от още един факт. На мода сред нея излиза културизмът. Властите официално го забраняват, което му придава привлекателност. В същото време, забелязали, че това увлечение е най-силният стимул на младите за занимания със силови спортове, властите не правят нищо на практика, за да го ограничат. Резултатът е желаният - тренировъчни зали, младежки школи и атлетически клубове никнат като гъби. Младежите са сплотени от общото увлечение, сблъскванията между групички от различните райони на града рязко намаляват, уличната престъпност рязко намалява. Към партийните ръководства текат въодушевени отчети както от спортни дейци, така и от милицията.

Общото увлечение през 1980-те довежда до появата на единна общност. Още отначало в нея се оформят два клона: “спортисти”, които се вълнуват от спортни постижения, и “хулигани”, които тренират за поддържане на криминална форма. “Спортистите” нямат какво да делят помежду си, имат на практика еднакви ценности и мироглед, и това бързо ги сплотява в подобщност, която научава “хулиганите” да я уважават. Естествено, със силови средства - други тази общност не познава, нито пък биха били ефективни.

Друг сплотяващ елемент е присъствието на големия град наблизо, и честите посещения там на групички люберецки младежи. Единството и силовата им подготовка се оказват ключови в “изясняването на отношения” в силно териториалната и с богати хулигански традиции социалистическа Москва. Ражда се движението на люберецката младеж, което по-късно ще получи името “любери”.

Ключов елемент в самоосъзнаването на люберите като субкултура е сблъсъкът между група люберецки юначаги и групичка московски неофашисти, решили да празнуват през 1982 г. рождения ден на Хитлер (20 април) на Червения площад. Пак оттогава датира и сътрудничеството между люберите и милиционерите, които също идват там със задачата да опердашат здраво неофашистите.

Този инцидент е, който реално създава идеологията на люберите - социалистическа и патриотична, “борба за идеята”, насочена срещу всичко, което “позори съветския начин на живот”. (Дали аналогията с националсоциализма е случайна или не, е отделна тема.) Люберите виждат себе си като антипод на всякаквите “неформали”, поддаващи се на нездрави западни влияния. Това подобрява още повече връзките им с органите на реда.

Към средата на 1980-те люберите създават своя символика, химн (доста многозначителен), кодекс на честта (не винаги спазван), определен тип облекло. Движението се разраства, в него се въвличат повечето подмосковни градове. Все по-често членовете му се занимават с хулиганство или дори престъпления. Горе-долу тогава и “любери” заменя “люберчани”.

Към края на 1986 г. информация за люберите за пръв път излиза в централни съветски медии. Това катализира обединяването и изчистването на субкултурата, свързва отделните й групички в обща система, налага единна символика и “униформа” (най-вече прословутите карирани панталони). Година по-късно вече “любери” вече се използва не в смисъл на младежи от Люберци, а обозначава именно субкултурата.

Особеностите на люберската субкултура са:

- културизъм (най-вече)
- демонстративен консерватизъм (поддръжка на социализма и отечеството, прочутият лозунг “Социализъм на всяка цена!”, антифашизъм, рязко неприемане на западните субкултури - хипита, рокаджии, пънкове, метъли, неофициално - често национализъм и антисемитизъм)
- музикални вкусове: слушат официална съветска музика, криминални (”блатные”) песни, песни на тръгналите от това движение групи - Любе, Дюна; не приемат западен тип песни - хард-рок, хеви метъл, пънк

Към началото на 1990-те, с разпада на Съветския съюз, започва разпад и сред люберите. Повечето от тях стават членове на Люберецката или на други криминални групировки (някои от тях по-късно загиват), част просто порастват и улягат. Още пет години по-късно движението вече на практика не съществува.

България

През 1989 г. на България предстои преход, който досега не е бил изминаван от никоя държава. Повечето политици са смаяни и се чувстват безпомощни пред неизвестното. Един обаче е изключение - Андрей Луканов. Великолепен интелект, лишен от какъвто и да било идеализъм, той ясно разбира същността на прехода - промяна на формата на власт, в чисто практически план.

Към 1989 г. социалистическата форма на власт вече е доказала своята икономическа непригодност и изчерпаност. По класификацията на Маркс тя би трябвало да се определи всъщност като феодализъм с елементи на робовладелство, така че резултатът от икономическото съревнование с капитализма е предизвестен. В същото време, от гледна точка на властниците социалистическата система има един огромен недостатък - управляваните прилагат насажданите им чрез пропаганда морални ценности към управниците. Това рязко ограничава нещата, които управниците могат да си позволят: своеволията и пилеенето, дори когато се правят в затворените за “простосмъртни” резиденции, бързо стават известни на хората. От една страна, това прави управниците в очите на управляваните смешни (което ще рече слаби), а от друга страна трупа възмущение и недоволство сред управляваните, които заплашват един ден да изригнат. Колкото повече самоволия, толкова повече присмех и недоволство, тоест опасност от противодействия. Иначе казано, системата е неизгодна както за управляваните, така и за управляващите.

Луканов знае това отлично. Неговият проблем е как сегашните властници (и по-точно той лично) да бъдат и бъдещи властници, как да запазят и разширят властта, всепозволеността и безнаказаността си. Задачата му никак не е лека. Дори най-хитрият нагаждач и практик в партийната върхушка, Тодор Живков, демонстративно е отказал да приеме промяната, вместо да я прегърне и използва за свои цели. Нещата трябва да започнат с отстраняването му.

Първият ход на Луканов е да си осигури подкрепата на ключови фигури в Политбюро - Петър Младенов и Добри Джуров. Манипулирането им не е никакъв проблем за интелекта му. Опрян на тях, и донякъде на губещото интерес към България тогавашно съветско ръководство, той организира иззад сцената и успешно провежда преврат срещу Тодор Живков.

Тежката част от борбата обаче тепърва му предстои. Слабата, зле организирана и неопитна “парникова” опозиция не е никакъв проблем за Луканов, тя дори му е полезна - заплахата с нея прави Политбюро по-лесно за манипулиране. Истински сериозната битка остава невидима за повечето хора в България - тя се води срещу групата на “идеолозите” в ЦК на БКП, по-късно ВС на БСП, начело с Александър Лилов. Водена от идеалистичното желание да построи някакъв вид реформиран социализъм, и разполагаща с голямо влияние в БКП / БСП, тя е най-сериозната заплаха за плановете на Луканов.

Първата стъпка на Луканов е да постигне “разделение на работата” в новия ЦК / ВС, като запази за себе си неблагодарния към момента икономически раздел. Подсигурил си така подкрепа, Луканов обмисля потенциалните икономически модели на развитие на България. Отличен системолог, той разбира - нужен му е модел, при който населението да бъде принуждавано по икономически път да работи здраво и да произвежда ресурси, а в същото време властниците “отгоре” да могат да си позволяват каквото им скимне, без никаква възможност населението да ги контролира или да може да ги застраши, още повече, отколкото при социализма.

Един от моделите, който Луканов обсъжда, е развитие по пътя, който е поет по-късно от Китай - тоталитарен капитализъм под железния контрол на Партията. За съжаление, малката и здраво закъсала България не може да си позволи такова развитие, ако няма одобрението на най-големите играчи на Запад, а техните интереси категорично го изключват.

Луканов не се предава, и взема мерки за обвързване на България с Русия. Това увеличава значително тежестта на руските интереси и лостовете за влияние на Русия у нас. Междувременно обаче Русия и Западът вече са се разбрали за сфери на влияние, и България е договорена като сфера на влияние на Запада. Оттук нататък Русия ще играе в България единствено деструктивно. Нищо лично, просто политика. Да цъфтим трябва ние - каквото вече не е наша колония, трябва да запада и гние. Всяка империя действа така.

На Луканов му е все едно дали България ще цъфти или гние, стига той и хората му да имат неограничена и безконтролна власт. При положение обаче че неговите инструменти за въздействие действат чрез руски ресурси, а Русия няма интерес България да се развива добре икономически, китайският модел остава неприложим.

Тогава Луканов се обръща към резервния вариант - латиноамерикански вид престъпна, корумпирана и само де юре демократична бананова република, в която държава и престъпност са се сраснали. С едно негово “подобрение”. В типичните бананови републики силният човек в държавата се стреми да бъде неин президент, и упражнява властта си чрез официалните държавни средства (модел на “държавно-престъпност” - водеща в конгломерата между държава и престъпност е държавата, той се контролира чрез държавната власт). Тази роля обаче го поставя в публична позиция, подобно на соц-лидерите. Луканов планира обратния модел (на “престъпно-държавност” - водеща в конгломерата е престъпността, и тя е, която контролира чрез средствата си сраслата се с нея държава).

За целите на Луканов обратният модел е далеч по-добрият. При него силният човек (или хора) е не-публична фигура, която упражнява властта си чрез влиянието си върху едрата престъпност и нейния контрол върху държавата. Официалните управници са марионетки, сменяеми при нужда като бушони. Дори ако срещу властта се надигне силно недоволство, “бушоните” могат да бъдат сменени, и реалната власт да остане пак в същите ръце. Това подсигурява на силния човек на практика безконтролна и безотговорна власт.

(Социалната схема, която имаме през целия преход досега, е именно тази. На нея дължим разсипията и загниването в обществото и държавата ни. Много крадльовци и корупционери я усъвършенстваха и доизчистиха значително. Техните приноси обаче са само козметични донагласяния на сградата, проектирана и изградена до ниво “груб строеж” от Луканов.)

Тази схема има една слаба точка, и Луканов, като отличен системолог, е наясно с нея. Тя изисква поставянето на икономиката в ръцете на престъпността - в условия на капитализъм това е начинът тя да контролира държавата. Ако обаче надигащата се средна класа бъде оставена да се развива и цъфти, тя ще задуши тепърва създаващата се престъпност и ще я измести в сивите ъгълчета на обществото - довчерашните кримки и ченгета много рядко са добри бизнесмени. Не се ли подсигури социален механизъм, който да унищожава кълновете на средната класа, а да щади престъпността, схемата няма да се реализира. (Точно както не се реализира в повечето други бивши соц-държави.)

Тук идват на помощ добрите познания на Луканов в съветските дела. По това време мощната Люберецка престъпна групировка вече масово разорява чрез рекет, изнудване и силови разправи надигналите се по Горбачово време ранни бизнеси в Подмосковието и Москва, и трупа сили от това разоряване. Ударната мощ на групировката са именно влезлите в нея любери. Те са изпълнителите на силови поръчки, без които машината й ще буксува на празен ход… Ето го идеалният модел за унищожаване на средната класа и процъфтяване на престъпния бизнес.

Ситуацията в СССР и у нас по това време е доста различна. Движение, подобно на това на люберите, у нас няма дори в зачатък. Дори да се появи, то надали ще изповядва социалистически ценности, а пък ако ги изповядва, лесно ще надигне срещу себе си масовата младеж, която симпатизира на опозицията, и вероятно ще бъде смазано. Липсата на социалистически ценности обаче не пречи на Луканов, дори напротив - те биха били пречка пред другия, престъпния аспект на движението. Следователно всичко, което е нужно, е то да бъде активно създадено, и насочено още със създаването си в нужната посока.

Криминалната насока рядко е трудна за придаване на движение на яки, но не твърде интелектуални младежи. Особено ако наоколо е пълно с прохождащи бизнеси, които вече са почнали да правят пари, но още нямат големи ресурси за самозащита (а и да имаха, милицията е под контрола на твоята партия). Западането на спорта, и спадналият жизнен стандарт на свикналите дотогава на слава и добър живот елитни спортисти също са отличен стимул. Нужно е единствено някой да ги организира, да им нарисува перспективи за вълнуваща професия и пребогат живот, и да им посочи как да си ги вземат.

Идеалната кандидатура за организатор е един стар познайник на Луканов - Боян Радев. С двете си олимпийски титли по борба той е неоспоримото име в света на българските силови спортове - каже ли нещо, няма спортист, който да не го послуша. Има и скъпо хоби, което да изисква доста пари - събирането на картини, тоест би бил заинтересован от схемата и лично. Отлично контролируем е - твърди се, че е бил щатен офицер в ДС, и дълго време е бил доносникът в изпращаните в чужбина наши отбори по борба. И най-сетне, не се очаква да е дългосрочно енергичен и активен - по това време вече има начална зависимост от алкохола. (Кой да предполага, че двайсет години по-късно Луканов отдавна вече ще е покойник, а черният дроб на Боян Радев още ще насмогва?…)

Нямам документални доказателства, че именно Луканов е наредил на Боян Радев да организира спортистите, и да ги превърне в мутри (тогава - “борци”, защо ли?…). Но съм чул, че Радев се заел със задачата след дълъг разговор с “много висопоставен член на Политбюро”. В Политбюро тогава не бяха много хора, “много високопоставени” сред тях бяха само двама - Лилов и Луканов. Лилов е най-малко вероятният поръчител на подобно нещо не само в тогавашното Политбюро, а сигурно дори от ниво градски комитет на БКП нагоре - той беше учен и в голяма степен идеалист. Луканов пък беше най-вероятният, пак и далеч извън Политбюро. Затова смятам, че с на практика пълна сигурност е бил той.

Предполагам, че планът на Луканов е бил да бъде “капо ди тути капи” - силният човек, който хем с интелекта си е този, който обединява, балансира и насочва съвместно различните криминални босове, хем с връзките си с Москва и контрола си върху енергийните доставки и други ключови суровинни и търговски позиции държи контрола върху баланса на различните икономически отрасли (т.е. техни босове). Ако беше успял, той с пълна сигурност щеше да бъде първият български милиардер (което обаче щеше да остане неизвестно за публиката), и който и да искаше нещо от България, щеше да трябва да го иска от него. На условията, които Луканов постави.

Грешките в плана на Луканов бяха две, и двете породени от една и съща фундаментална слабост. Хора като него никога не допускат, че в играта може да има и по-умели играчи от тях. А ако го допуснат, са склонни да рискуват свръх разумното. Интелекти като техните са редки, и това ги подлъгва, че са уникални…

Едната грешка на Луканов беше, че Западът (ЕС и САЩ) няма да разгадаят играта му достатъчно рано, и да вземат необходимите мерки. Или че ако решат да ги вземат, той ще им предложи неограничено блюдолизничество и изпълнителност, и ще се спазари… Не беше предвидил обаче една от възможностите за действие на Запада - да го остави на Русия. Защото не предполагаше, че тя може да му стане враг, още по-малко пък че Западът ще предвиди и използва това.

Другата грешка на Луканов беше именно отношението на Русия. Той предполагаше, че ще се справи с Русия по точно същия начин - с предложения за пълно подчинение. Планираната от него система обаче задължително предполага поне един силен човек в България, който да може да дърпа конците на всичко - самият той. А Русия не харесва такава система, дори ако силният човек й обещава безусловно покорство. Тя знае, че покорството е до мига, в който тя се окаже в по-слаба позиция. Затова й трябва не безусловно покорен силен човек, а пълна липса на силен човек. Трябва й сравнително широка групичка потенциални силни хора, като всички те са под руски контрол, и при нужда могат да бъдат сменяни като бушони. Силата на тези хора обаче трябва да бъде използвана не за полезни неща, а за борби един срещу друг - тази стратегия е, която постига в България така желаната разкапаност. (Писах вече - нищо лично, просто имперски интереси. Всяка империя е така.)

Не зная дали е тъжна ирония, или заслужена справедливост. Но човекът, който планираше други да бъдат бушони, и да изгарят, за да остане той на власт, накрая изгоря сам като бушон, за да опази на власт руските имперски интереси в България - безвластието и корупцията тук.

А мутрите останаха. Вече са до голяма степен заглъхнали, къде заради легализирането на някои мутренски групировки и “откъсването на опашката”, къде заради набирането на способност за самозащита от средната класа. Срастването им с полицията на местно ниво удължи малко агонията им като явление, но и така са вече на изчерпване.

Интересно е сравнението на мутрите с люберите. Мутрите също бяха до голяма степен субкултура в български условия. Вместо карирани панталони предпочитаха анцузи, вместо идеологически значки - златни ланци, вместо съветски песни - чалга: разликата не е принципна. Подобно на люберите, създадоха свои песнопевци (естествено, чалга вместо съветския поп на класическите любери, и “блатните” криминални песни на люберите-кримки).

И двете общности поставяха агресивността и физическата сила над интелекта и търсенето на съгласие. Общността на люберите обаче налагаше на членовете си идеологически ценности и морален кодекс, ако и несъвършени. Общността на мутрите налагаше на членовете си безогледен материализъм; единственото в нея, което би могло да се квалифицира като ценност, беше помощта при нужда за другите мутри в групата. Както може и да се предположи, ценностната система на мутрите е сродна на тези на “хулиганите” от ранния етап на люберството и на криминализираните групички любери, станали част от големи престъпни групировки.

(Отлично сравнение на ценностните им системи предлага сравняването на мотивите и ценностните системи на аудиториите, към които са насочени песните на техните песнопевци. Сравнете например някоя песен на Любе с някоя чалга, популярна сред българските мутри, и разликата ще ви бръкне в очите. Особено ясна и жива е, ако отчитате инуендото в двете, и сравнявате разликите му: приликата и разликата в психологиите на любера и на мутрата лъсват като на поднос.)

Това сравнение откроява разликата в предназначението на двете субкултури. Тази на люберите представляваше инструмент на съветските соц-власти, който да чисти дребните отклонения от социализма: като такъв от нея се очакваше да е избирателна, да създава у членовете си определени задръжки. Тази на мутрите представляваше инструмент на престъпните босове, който да изпълнява и най-мръсните му поставени задачи безотказно: като такъв от нея се очакваше да е безотказна, тоест да премахва от членовете си всякакви задръжки, които биха могли да имат.

… Не вярвам да е нужно да тегля чертата и да пиша изводи. Предполагам, че който си е направил труда да изчете тоя предълъг запис чак дотук, надали има нужда да му се поднася сдъвкано. А ако някой има… пишете един коментар. Някой път може и да го направя."

[Влад]

...

Приятелю! (Ако мога да те нарека така? Чел съм твоите мнения във форума, извинявай! Това не е фамилиарничене, но чувствам близки идеите, които споделяш (Само за авиация ако почна...). Ако смяташ, че съм прекалено директен, ще го махна това!)
Аз пуснах тази тема, защото един от нас (pocti_bezobidna), се обиди по недоразумение.... (в момента върви "Коктейл" по канал едно, под впечатленията съм)...
А БоЕВ каза, "форумът е по-интересен"... аз смятам, че е по-интересно когато има повече мнения! Различни!
Може би pocti_bezobidna вече не чете тук, може би vyara само чете, може би всички останали просто преминават, но ... ние сме тук!
Сърбят ме пръстите да напиша разни неща....
Да, песента е тъжна. Но, аз имах предвид първата й част, надеждата, че здравият разум ще се върне, че доброто ще победи (както в живота!)...
Оптимистичната нотка, че живота продължава...
Статията, която си пуснал.... Има много за обсъждане, но ако не те обиждам, бих я изнесъл в друга тема, защото тези неща са ми интересни и на мен, а като жив свидетел на събитията и "човек в нужното място" (ако ти е интересно, разбира се!) бих могъл да ти разкажа неща, които няма да прочетеш в никой вестник... Мнението на обикновения човек, което (за мен), винаги е било по-интересната гледна точка...
И, разбира се, смятам, че ценността е да спорим с мненията, не с хората! Зад буквите и думите стоят живи хора, да! Но това, което виждаме и чувстваме от тях, тук, е мнението, идеята. Да спорим, но да не се претегляме, защото няма значение колко силно удряш клавишите, резултатът изразява единствено твоята идея за момента...
Има и котета, ей тука, за мнемозина, например ...
(`тва чуждо небе, така ме затиска...)

[І]

Приятелю! (Ако мога да те нарека така?)

Разбира се, че можеш! Точно тук бих искал всички да сме такива, независимо от изказаните мнения. Даже лекинко се учудвам, че "Лейдито от почти безобидните" нещо се е спекла. /пак /. Но тя си е такава и се пеняви също като Боев, ма аз затова и си ги харесвам бре.
Жалко, нямам време да следя форума, иначе съм определено на мнението на Че-ге Боев. Форума със сигурност е по-интересен от всяка лелевизия.
Обичам си зВерчето. Дано да чете.
Но статията... не ми се щеше да я пускам на друго място. Просто направих паралел между чувствата от песните и ..шибаната действителност /нека така да го наречем /.
Любе ми "бъркат в здравето", но определено не им позволявам да ми замъглят разума. Затова ми се стори интересно да направя този паралел между чувства и ...история.
Между впрочем и Почти безобидна и Боев са проявявали достатъчно здрав разум, макар и на различни позиции по разни мнения и за тях хич не се безпокой.

На този клуб определено му липсва честото споменаване на "НАЗДРАВЕ!"
Е па НАЗДРАВЕ бре гамени!

п.п. А Любето и "Календар" ме метнаха в предишните 2 дни с "моето македонче" и разстоянията дето ни делят. Затова е тъжна.. щот си я слушаме от "нашите си кули" и пречупваме от преживяното..

А иначе..
За звездите и самолетите..

[Stranniche]

Календар
(Любэ - Свои, 2009)

В нашия град е студено и художникът Мраз,
С бял конец по прозорците, избродира розов храст.
Ти ми пишеш, че може би, ще долетиш за Рождество...
В нашия град е студено, изстинало е цялото ми същество.

Над реката се носят, чувам, гласове на камбани пасхални.
Ти ми пишеш, че може би, към лятото ... да не бъдем нахални!
Незабелязано ще разцъфне, полекичка, на прозореца мушкатото.
Календарът на стената ще отметне ден, и нощта след него ... и лятото.

Тротоарите са обагрени, зад сивата завеса на дъжда.
Есента е разляла отивайки си, на подправки миризма.
Ти ми пишеш, че може би ... Но аз писмото ще скъсам.
В нашия град е Нова Година, за нов живот ще се нахъсам.

Ти ми пишеш, "не бери грижа" ...

Нова година и нов календар на стената със нея.
И изведнъж, без причина, отново чувствам че живея.

Не можеш да си представиш как ме прободе това.

[Мнемозина]

Както и едно интересно от историческа гледна точка мнение:

Източник
"Генезисът на мутрите

...

Тюх, начи!
И мутрите им са по-възвишени от нашите...

Това писание си е баш по темата на АВе, докъдето я докарахме (темата).

Направо бих написала там с линк насам, че ни липсва не национален елит, а нещо много по-простичко - идеали.

[Мнемозина]

Статията, която си пуснал.... Има много за обсъждане, но ако не те обиждам, бих я изнесъл в друга тема, защото тези неща са ми интересни и на мен, а като жив свидетел на събитията и "човек в нужното място" (ако ти е интересно, разбира се!) бих могъл да ти разкажа неща, които няма да прочетеш в никой вестник... Мнението на обикновения човек, което (за мен), винаги е било по-интересната гледна точка...
И, разбира се, смятам, че ценността е да спорим с мненията, не с хората! Зад буквите и думите стоят живи хора, да! Но това, което виждаме и чувстваме от тях, тук, е мнението, идеята. Да спорим, но да не се претегляме, защото няма значение колко силно удряш клавишите, резултатът изразява единствено твоята идея за момента...
Има и котета, ей тука, за мнемозина, например ...
(`тва чуждо небе, така ме затиска...)

Благодаря за котетата, ние сме доста котколюбители тук.

Иначе... по принцип си прав, но и не съвсем.
Коментирането или споренето само с мнения би било нормално и за предпочитане в някакъв по-обтекаем форум, а тук вече доста се познаваме и затова не винаги ни се получава. Има си неща, от които явно не може да се избяга.
Но общо взето се справяме с баланса.

И разкажи наистина, дори и без да се изнася в друга тема.

[Semiramis]

Както и едно интересно от историческа гледна точка мнение:

Източник
"Генезисът на мутрите

...

Тюх, начи!
И мутрите им са по-възвишени от нашите...

Това писание си е баш по темата на АВе, докъдето я докарахме (темата).

Направо бих написала там с линк насам, че ни липсва не национален елит, а нещо много по-простичко - идеали.

абсолютно.
и на руснаците не им достига типично българския компенсаторен механизъм
желанието за равно признаване на ниво маса също води до неприемане на елитите.
и липсата на каквито и да са структури,дефинирани по учебник .
при добро желание може да се определи като прекалено ранно съзнаване на нацията

[Semiramis]

Просто направих паралел между чувствата от песните и ..шибаната действителност /нека така да го наречем /.
Любе ми "бъркат в здравето", но определено не им позволявам да ми замъглят разума.

[Remmivs]

искам да кажа нещо и аз
макар че пусто не ми стига времето напоследък за тук
и това определено ме натъжава
защото ви обичам

винаги има за какво да се делим
затова неведнъж съм казвал, че е хубаво да виждаме по-често нещата, които ни събират

и друго, исках да кажа, даже това е първото, всъщност

абе Влад

ти ли го преведе това?

Респект, друже!

[majemela4ka]

Благодаря за котетата, ние сме доста котколюбители тук.

Ей тук една котка космонавт! Ония дни скокна от петия етаж:shocked:, дано да не й е харесало.

п.п. Снимката е правена след полета.

[Мнемозина]

Ей тук една котка космонавт! Ония дни скокна от петия етаж:shocked:, дано да не й е харесало.

п.п. Снимката е правена след полета.

Ужас, ти стресна ли се много?

Иначе - хубавица става, доволна съм от нея. Изглежда отнесена и романтична.
Тя ми беше любимката от тримата, дано не ти създава повече проблеми.

[majemela4ka]

Ужас, ти стресна ли се много?

...

Стреснах се, ми.
Много.

Едно друго коте:

[Влад]

... по принцип си прав, но и не съвсем ...
И разкажи наистина, дори и без да се изнася в друга тема.

Естествено, когато се общува (макар и виртуално) дълго време с дадени хора, личните отношения са неизбежни. Но пък и тези лични отношения, понякога изкривяват преценката за нещата, и се получава невероятн(о)а (тъпата?) ситуация, и двете страни да са губещи. Естествено, pocti_bezobidna спокойно може да ми напомни, че нейните решения са си нейна работа, и да ме прати някъде ... по-далеч. И ще е права, разбира се! (А може просто да е на почивка, например! )

За статията на Григор Гачев ...
Статията казва верни неща, но и не съвсем. Да се прави паралел между движението Любери и нашенските мутри е ... меко казано несериозно. Дори и общия знаменател "спортисти" не подхожда, т.к. в случая на Любери това е обединяващ признак, който дава първоначалната предпоставка за
възникване на някакво спонтанно движение, докато нашенските мутри, просто ги набраха в наказателните отряди от средите на спортистите,
като по- ..., да кажем по-податливи на внушения момчета.
Да, навярно Луканов е използвал идеята, че добре физически подготвени момци, при това с желязна дисциплина, и необременени с излишни екзистенциални идеи, могат най-лесно да се наберат в средите на тежкоатлетите... Но тук свършва всякаква връзка... Аз бих разгледал въпроса малко по-отдалеч, въпросът, който лично мен ме занимава е, как ни победиха?

Но понеже е много дълго, ако има интерес, мисля да го бистря от плажа на ... Приморско, например.
ПП И не се отпускайте, щот` аз мога да не мога да отговарям, но чета, да знаете!

[Влад]

...абе Влад

ти ли го преведе това?

Респект, друже!

Не си струва и да го споменаваш, нескопосани са ми римите!
Оказва се, математиката не е като поезията (и vice-verca).

ПП Излезе нов навигатор за iPhone (iGO), интересува ли те?

[Remmivs]

Не си струва и да го споменаваш, нескопосани са ми римите!
Оказва се, математиката не е като поезията (и vice-verca).

ПП Излезе нов навигатор за iPhone (iGO), интересува ли те?

не, не са
трудно се превежда поезия, направо е почти невъзможно
и си го направил на крак
така че имаш уважението ми
сигурен съм че можеш и по-добре, но фактът че си го направил и че не го приемаш за нещо свръх говори сам за себе си

и според мен бъркаш яко

много са близки даже, преливат направо бих казал аз
заедно с музиката

и въобще, ако не съм го казвал преди, да го кажа сега

ВСИЧКО Е ЕДНО

не не си падам по iPhone

гледах едно друго чудесо наскоро

и вече си мечтая за него

http://www.mobile-review.com/review/nok ... 0-en.shtml

[Влад]

...не не си падам по iPhone

Първо: Благодаря за добрите думи!

За Ябълчицата:
Уф, значи погрешно съм си мислел, че ползваш!
Ако ти трябва именно PDA, мога да препоръчам това, което аз ползвам. Под уин 6.1 (само че съм го флашнал до 6.5), което за мен е по-удобно: 1. Има достатъчно много "достъпни" приложения и 2. (На мен ми) Е по-лесно да си драснеш нещо, ако не може да се намери ... макар че Apple пуснаха доста добро SDK, предполагам няма да е проблем и на него да се пише... (Тва щот аз се колебаех между iPhon-а).
ПП чак сега ми се отвори мобил ревю-то. Нокия е ммерцедеса, обаче имам впечатление, че Мерцедес нещо посвалиха гарда напоследък ... ако ме разбираш правилно, де.

[Remmivs]

За Ябълчицата:
Уф, значи погрешно съм си мислел, че ползваш!
Ако ти трябва именно PDA, мога да препоръчам това, което аз ползвам. Под уин 6.1 (само че съм го флашнал до 6.5), което за мен е по-удобно: 1. Има достатъчно много "достъпни" приложения и 2. (На мен ми) Е по-лесно да си драснеш нещо, ако не може да се намери ... макар че Apple пуснаха доста добро SDK, предполагам няма да е проблем и на него да се пише... (Тва щот аз се колебаех между iPhon-а).
ПП чак сега ми се отвори мобил ревю-то. Нокия е ммерцедеса, обаче имам впечатление, че Мерцедес нещо посвалиха гарда напоследък ... ако ме разбираш правилно, де.

отдавна го свалиха
това май ще ги върне обратно
но да видим
иначе гледах X1
но не за моите пръстчета фини

пък и си падам малко анти MS фен

[Мнемозина]

Тюх, начи!
И мутрите им са по-възвишени от нашите...

Това писание си е баш по темата на АВе, докъдето я докарахме (темата).

Направо бих написала там с линк насам, че ни липсва не национален елит, а нещо много по-простичко - идеали.

абсолютно.
и на руснаците не им достига типично българския компенсаторен механизъм
желанието за равно признаване на ниво маса също води до неприемане на елитите.
и липсата на каквито и да са структури,дефинирани по учебник .
при добро желание може да се определи като прекалено ранно съзнаване на нацията

Ъъъ, прекалено ранно съзнаване на нацията като маса? Или как?

Разбрах те, де, или поне така си мисля. Права си.

[Мнемозина]

Естествено, когато се общува (макар и виртуално) дълго време с дадени хора, личните отношения са неизбежни. Но пък и тези лични отношения, понякога изкривяват преценката за нещата, и се получава невероятн(о)а (тъпата?) ситуация, и двете страни да са губещи. Естествено, pocti_bezobidna спокойно може да ми напомни, че нейните решения са си нейна работа, и да ме прати някъде ... по-далеч. И ще е права, разбира се! (А може просто да е на почивка, например! )

За статията на Григор Гачев ...
Статията казва верни неща, но и не съвсем. Да се прави паралел между движението Любери и нашенските мутри е ... меко казано несериозно. Дори и общия знаменател "спортисти" не подхожда, т.к. в случая на Любери това е обединяващ признак, който дава първоначалната предпоставка за
възникване на някакво спонтанно движение, докато нашенските мутри, просто ги набраха в наказателните отряди от средите на спортистите,
като по- ..., да кажем по-податливи на внушения момчета.
Да, навярно Луканов е използвал идеята, че добре физически подготвени момци, при това с желязна дисциплина, и необременени с излишни екзистенциални идеи, могат най-лесно да се наберат в средите на тежкоатлетите... Но тук свършва всякаква връзка... Аз бих разгледал въпроса малко по-отдалеч, въпросът, който лично мен ме занимава е, как ни победиха?

Но понеже е много дълго, ако има интерес, мисля да го бистря от плажа на ... Приморско, например.
ПП И не се отпускайте, щот` аз мога да не мога да отговарям, но чета, да знаете!

Ами то даже не става въпрос толкова и за лични отношения, колкото до неизбежното възприемане на пишещите като личности, а не като сума от отделни мнения.
И смея да кажа, че колкото са ситуациите, в които и двете страни са губещи, много повече ми се струват другите - в които и двете страни печелят.
Не се притеснявай за Безобидна, тя ми е обещала една песен и няма начин да не ми я изпее.

За статията: странното е, че от моя гледна точка всякакви съпоставяния са уместни, дори и когато не са оправдани. По принцип. Мога да сравнявам дори и кит с хладилник, ако това ще покаже по нов и необичаен начин едното и другото.
И ако някой после ми обясни несъстоятелността на сравнението и че има повече разлики, отколкото прилики, от което ще науча още повече за кита и за хладилника, а също и за този някой.

Как ни победиха? Ами не знам, лесно е да се победи някой, който изобщо не подозира, че се води някаква битка, и който предполага у хората някаква цивилизованост и човечност.
Не знам, наистина. И в какво според теб се състои победата им? За да знам и кого са победили.

[lancelote]

Тюх, начи!
И мутрите им са по-възвишени от нашите...

Това писание си е баш по темата на АВе, докъдето я докарахме (темата).

Направо бих написала там с линк насам, че ни липсва не национален елит, а нещо много по-простичко - идеали.

абсолютно.
и на руснаците не им достига типично българския компенсаторен механизъм
желанието за равно признаване на ниво маса също води до неприемане на елитите.
и липсата на каквито и да са структури,дефинирани по учебник .
при добро желание може да се определи като прекалено ранно съзнаване на нацията

Ъъъ, прекалено ранно съзнаване на нацията като маса? Или как?

Разбрах те, де, или поне така си мисля. Права си.

Нация и маса!!!
ЕДИТ Това ми звучи като шопска салата и водка с утеха.

[Влад]

...странното е, че от моя гледна точка всякакви съпоставяния са уместни, дори и когато не са оправдани ...
Не знам, наистина. И в какво според теб се състои победата им?...

За да те цитирам: "Ееее, ти пък сега що точно по този начин ме прочете?"
Под "лични отношения" имах предвид точно това, което си написала...
Специално за теб, сменяме думичката "съпоставям" с "приравнявам". Ок?

За победата ... нямах предвид мутрите, а и те не са победили.
Имах предвид, във връзка със статията, но по-общо: Нали светът беше двуполюсен. Как победи именно този полюс? Не знам как иначе може да се нарече разпадането и края на съществуването на голяма част от "противника", освен победа над него... Аз на "демократизиране" или "налагане на демокрация" не се връзвам.
Всъщност споменах го, заради една твоя реплика, която е точен (до буквалност) отговор на моя въпрос. Има пряка връзка с "Любери", но няма връзка с нашите мутри...
Всъщност това, против което спонтанно възниква това младежко движение в Русия, започва по времето на Брежнев, някъде около годината в която съм се родил...
И един цитат във връзка (много любим), от филма на Робърт Редфорт, The Last Castle:
Да вземем за пример една крепост, коя да е крепост.
Кои са основните неща, характерни за една крепост?
Те не са се променили за хиляда години.
На първо място, местоположението. На някоя височина, за да можем да контолираме територията,
докъдето стига погледа.
На второ място, прикритието, големи стени. Стени достатъчно дебели да удържат на фронтален удар.
Трето, гарнизона. Мъже, обучени да убиват.
Четвърто, флага. Казвате на хората си:
"Вие сте войници и това е нашият флаг."
"Никой не трябва да вземе нашето знаме!".
И поставяте флага на високо където всички могат да го виждат.
Сега имате пред себе си крепост.

[Мнемозина]

...странното е, че от моя гледна точка всякакви съпоставяния са уместни, дори и когато не са оправдани ...
Не знам, наистина. И в какво според теб се състои победата им?...

За да те цитирам: "Ееее, ти пък сега що точно по този начин ме прочете?"
Под "лични отношения" имах предвид точно това, което си написала...
Специално за теб, сменяме думичката "съпоставям" с "приравнявам". Ок?

За победата ... нямах предвид мутрите, а и те не са победили.
Имах предвид, във връзка със статията, но по-общо: Нали светът беше двуполюсен. Как победи именно този полюс? Не знам как иначе може да се нарече разпадането и края на съществуването на голяма част от "противника", освен победа над него... Аз на "демократизиране" или "налагане на демокрация" не се връзвам.
Всъщност споменах го, заради една твоя реплика, която е точен (до буквалност) отговор на моя въпрос. Има пряка връзка с "Любери", но няма връзка с нашите мутри...
Всъщност това, против което спонтанно възниква това младежко движение в Русия, започва по времето на Брежнев, някъде около годината в която съм се родил...
И един цитат във връзка (много любим), от филма на Робърт Редфорт, The Last Castle:
Да вземем за пример една крепост, коя да е крепост.
Кои са основните неща, характерни за една крепост?
Те не са се променили за хиляда години.
На първо място, местоположението. На някоя височина, за да можем да контолираме територията,
докъдето стига погледа.
На второ място, прикритието, големи стени. Стени достатъчно дебели да удържат на фронтален удар.
Трето, гарнизона. Мъже, обучени да убиват.
Четвърто, флага. Казвате на хората си:
"Вие сте войници и това е нашият флаг."
"Никой не трябва да вземе нашето знаме!".
И поставяте флага на високо където всички могат да го виждат.
Сега имате пред себе си крепост.

А, да, така и подозирах - че не съм те разбрала.
Е то така става много сложно да се отговори. Аз поне не бих могла.
Ако ще го мислиш като крепост... не че разбирам нещо от военни дела, но крепостта или пада сама (щото нещо не е наред вътре в нея или пък са й минали хилядата години и й е дошло времето), или се превзема с троянски кон.
Но каква точно е твоята идея - нямам представа.

[Remmivs]

Няма флаг - няма държава

Ние градим империи, крадем държави, така се прави, така се гради империя - крадем държави с помощта на хитроумното използване на флагове. Просто плаваме по света и забиваме флагове.

- Обявявам Индия за Британско владение!

А хората там казват:

- Бе как ще я обявяваш бе, тук живеем ние?! Около 500 милиона души...
- А имате ли си флаг?
- Не ни трябва никакъв шибан флаг това е нашата родина бе, тъпанар!
- Няма флаг - няма държава! Не можете да имате! Това са правилата, които току-що си измислих. И съм готов да ги подкрепя с помощта на това оръжие, което ми е предоставено от националната оръжейна асоциация...

[Green Light]

Няма флаг - няма държава

Ние градим империи, крадем държави, така се прави, така се гради империя - крадем държави с помощта на хитроумното използване на флагове. Просто плаваме по света и забиваме флагове.

- Обявявам Индия за Британско владение!

А хората там казват:

- Бе как ще я обявяваш бе, тук живеем ние?! Около 500 милиона души...
- А имате ли си флаг?
- Не ни трябва никакъв шибан флаг това е нашата родина бе, тъпанар!
- Няма флаг - няма държава! Не можете да имате! Това са правилата, които току-що си измислих. И съм готов да ги подкрепя с помощта на това оръжие, което ми е предоставено от националната оръжейна асоциация...

Ама на! Вече имат. И флаг, че и национална оръжейна асоциация...