Четохте ли това:

[Ън]

"Убих човек. Нормално ли е да нямам угризения?

Не, не очаквайте трогателна история в стил Ставийски – не съм пил и не съм сгазил дете....Знаете пътя от Котел към „Петолъчката” – стръмен и с остри завои. Трафикът беше необичайно натоварен за това място, но аз не бързах за никъде – чакаше ме цяла седмица на море, карах си с максималната разрешена скорост и с усмивка тупах в такт волана като Кевин Спейси на песента “American Woman”. Опитвах се да не обръщам внимание на досадната астричка, тип „резачка”, която ми се беше лепнала на три сантиметра от бронята и агресивно и на тласъци правеше безуспешни опити да ме изпревари от доста време. В нея типичният шушляк, който в града бръмчи на зигзаг между колите в различните платна, а извън – реже колоните и се шмугва току пред броните на връхлитащите коли....абе с две думи леке. Как да не го мразиш?....На края не му издържаха нервичките и събра кураж за финален щурм, но точно на най-неподходящия завой. Можеше да избегне насрещния камион, ако в момента в който го видя, беше натиснал спирачките и се беше прибрал кротко зад мен. Вместо това, (вероятно както е гледал в „Бързи и яростни”, а и разчитайки, че аз и отсрещният камион ще намалим, а той триумфално сред облак прах, бибиткане и псуввни ще се шмугне помежду ни, „на една боя разстояние”, а после, след няколко километра ще запали цигара, да си прокара адреналина), той отчаяно натисна газта до дупка.
Бих излъгал, ако кажа, че съм натиснал в този момент и аз газта с някаква назидателна цел или в пристъп на справедлив гняв срещу „Убийците на пътя”... Бих могъл и да се оправдая пред съвестта си с едно „Ей такива нагли келеши убиват вашите невинни семейства по пътищата!”, но истината е, че го направих без дори да мисля, със същото онова любопитство, с което дъщеря ми къса глави на скакалците – за да види какво има вътре и какво ще стане после... Безразлично, хладно и безнаказано. Без да извърша никакво пътно нарушение. Дори и да съм извършил – кой би доказал, че за секунда съм дал тласък на двата тона, върху които седя и по този начин не съм дал възможност на прошляка да ме засече?...А ако бях с полско фиатче, сигурно щеше да ме избута от пътя, а? Зад мен се чу трясък като от грамотевична буря, а аз си продължих към морето с разумна и предпазлива скорост. Изкарах една весела и приятна почивка, единственото, което се питам е дали е нормално, че нямам угризения?...впоследствие, четох, че във въпросното ПТП има един загинал, шофьорът на камиона не е ранен."

"Хубав" човек, а?
Или просто трол...

[Мнемозина]

А къде го пише това?

И на мен ми прилича на провокация, направо не е за вярване да има такива хора.

[Света вода ненапита]

чист трол, но... инак... хубава идея, като се замисли човек...

[snowprincess]

А къде го пише това?

И на мен ми прилича на провокация, направо не е за вярване да има такива хора.

ако това е истина, много хора биха реагирали по този начин

той говори като наблюдаващ и рационализира, а не като преживяващ

всеки един, който кара кола знае, че на завой в подобна ситуация, инстинктивно човек гледа да се спаси от подобен инцидент и почти няма ход да мисли за другите, дали ще набиеш спирачките или ще натиснеш газта е въпрос на секунди и зависи от реакциите на човека

тази психологическа защита след травма се нарича - разцепване /splitting , "изхвърля" се емоционалното и се рационализира, затова казва, че няма угризения, а би ли трябвало да изпитва чуство на вина и угризения ако не е можел да реагира по никакъв начин, по този начин съзнанието му се защитава от обвинението

разцепваме нещата на добри и лоши, но добрите остават цялостни, а лошите са фрагментирани

рационализацията може да се определи като използване на добри причини, но не истинските причини за държането по определен начин, защото съзнанието няма механизмите, с които да определи, че дадено събитие не е било в негова власт

[Мнемозина]

А къде го пише това?

И на мен ми прилича на провокация, направо не е за вярване да има такива хора.

ако това е истина, много хора биха реагирали по този начин

той говори като наблюдаващ и рационализира, а не като преживяващ

всеки един, който кара кола знае, че на завой в подобна ситуация, инстинктивно човек гледа да се спаси от подобен инцидент и почти няма ход да мисли за другите, дали ще набиеш спирачките или ще натиснеш газта е въпрос на секунди и зависи от реакциите на човека

тази психологическа защита след травма се нарича - разцепване /splitting , "изхвърля" се емоционалното и се рационализира, затова казва, че няма угризения, а би ли трябвало да изпитва чуство на вина и угризения ако не е можел да реагира по никакъв начин, по този начин съзнанието му се защитава от обвинението

разцепваме нещата на добри и лоши, но добрите остават цялостни, а лошите са фрагментирани

рационализацията може да се определи като използване на добри причини, но не истинските причини за държането по определен начин, защото съзнанието няма механизмите, с които да определи, че дадено събитие не е било в негова власт

Увличаш се.

Рационализацията е вид обяснение за нещо, рационализация би било нещо от рода на третото ти изречение. Всеки инстинктивно би спасявал първо себе си, разбира се, но обясненията защо е постъпил по този начин също показват много.
А това горното звучи като самопохвала, което ме кара да го виждам точно като провокация.

[snowprincess]

Увличаш се.

Рационализацията е вид обяснение за нещо, рационализация би било нещо от рода на третото ти изречение. Всеки инстинктивно би спасявал първо себе си, разбира се, но обясненията защо е постъпил по този начин също показват много.
А това горното звучи като самопохвала, което ме кара да го виждам точно като провокация.

виж, заявката на човека (говорим ако е истина) е - убих човек, защо не чувствам нищо

той казва - "Бих могъл и да се оправдая пред съвестта си с едно „Ей такива нагли келеши убиват вашите невинни семейства по пътищата!”, но истината е, че го направих без дори да мисля"

а това - "със същото онова любопитство, с което дъщеря ми къса глави на скакалците – за да види какво има вътре и какво ще стане после... Безразлично, хладно и безнаказано" е ала-бала, което му съчинява в последствие съзнанието или ти си мислиш, че в онази минута той хладнокръвно е имал време и е решил да убие човека, м

наскоро ми се случи нещо подобно - аз карах от нас надолу по баира, в колата и двете ми принцеси, на един завой ме изпревари тир, а насреща друг тир, скочих на спирачките и почти заковах колата, за да избегна ако мога катастрофата и да остана назад, изобщо не мислех, а какво остава да е хладнокръвно, после децата разправяха на татко си как два тира щели да се блъснат, а можех и да натисна газта...

[Мнемозина]

Увличаш се.

Рационализацията е вид обяснение за нещо, рационализация би било нещо от рода на третото ти изречение. Всеки инстинктивно би спасявал първо себе си, разбира се, но обясненията защо е постъпил по този начин също показват много.
А това горното звучи като самопохвала, което ме кара да го виждам точно като провокация.

виж, заявката на човека (говорим ако е истина) е - убих човек, защо не чувствам нищо

той казва - "Бих могъл и да се оправдая пред съвестта си с едно „Ей такива нагли келеши убиват вашите невинни семейства по пътищата!”, но истината е, че го направих без дори да мисля"

а това - "със същото онова любопитство, с което дъщеря ми къса глави на скакалците – за да види какво има вътре и какво ще стане после... Безразлично, хладно и безнаказано" е ала-бала, което му съчинява в последствие съзнанието или ти си мислиш, че в онази минута той хладнокръвно е имал време и е решил да убие човека, м

Може да е ала-бала, а може и да не е. И според мен по-скоро не е, точно защото такова нещо не му се е случило.
Ако каквото и твое действие е довело до нечия смърт, не би го разказала по този начин. Ти помниш ли преди време как се угризяваше за уволнението на онова момче, нещо далеч по-малко фатално и всъщност съвсем поправимо?
Не мисля, че някой нормален човек би го разказал по този начин.
Интуиция, бе, зарежи психологията малко, че ще те повреди.

[Ън]

Пуснато е в един голям форум. Стана ми интересно, възможно ли е, човешки възможно ли е, да се отнасяш по този начин към смъртта, която си причинил. Реших, че не е възможно. Мисля, че това е разказ, измислица.

[Глас в пустиня]

Хех!
Стига бе момичета! Това са бръщолевения на стандартния, средностатистически български комплексар на който не му стиска да направи каквото и да е. Просто е написал това което би му се искало да направи.

От скромният си опит като водач на МПС - 20години - мога да заявя най-отговорно, че в така описаната ситуация няма начин да се измъкнеш сух. Както ти мислиш за собствената си безопасност, така и изпреварващия джигит мисли по същия начин - сиреч - - ще избере да те изблъска от пътя(ако не му даваш да те изпревари) отколкото да се цунка челно в камион.

[Глас в пустиня]

Мисля, че това е разказ, измислица.

Точно!
Писаница на келеш който едва ли има и книжка.

[Мнемозина]

Пуснато е в един голям форум. Стана ми интересно, възможно ли е, човешки възможно ли е, да се отнасяш по този начин към смъртта, която си причинил. Реших, че не е възможно. Мисля, че това е разказ, измислица.

И на мен така ми се струва.
Обаче пък също така си мислех, че вероятно до подобно отношение към причинената от теб смърт се стига примерно по време на война.
Изобщо границите на човешкото са твърде неясни.

[Ън]

Сигнатурата ти -

[Ън]

Обаче пък също така си мислех, че вероятно до подобно отношение към причинената от теб смърт се стига примерно по време на война.

Да, но дори и те сънуват кошмари после. Слушах разни дядковци по на 80+, които разправяха, че няма ден, в който да не мислят за това, което са правили. Бяха бивши СС-овци

[Глас в пустиня]

Сигнатурата ти -

БоЕВ в целият си чар и величие!

[snowprincess]

Пуснато е в един голям форум. Стана ми интересно, възможно ли е, човешки възможно ли е, да се отнасяш по този начин към смъртта, която си причинил. Реших, че не е възможно. Мисля, че това е разказ, измислица.

отговорът ми - възможно е
за един психолог няма значение дали е изфантазирано или разказва спомен, и двете неща са психичното на дадения клиент
не можеш да му кажеш - "аууу, ама верно ли" или "ти ме лъжеш", приемаш априори, че историята, която ти разказва е истина
а причините могат да бъдат много и различни, едната от които я казах по-горе, другата да е психопат...

[Ън]

отговорът ми - възможно е
за един психолог няма значение дали е изфантазирано или разказва спомен, и двете неща са психичното на дадения клиент

Добре, ама между фантазия и спомен има бая голяма разлика, нали? И точно в тази разлика е същността. Същността, разделяща убиеца от нет трола.

[snowprincess]

Добре, ама между фантазия и спомен има бая голяма разлика, нали? И точно в тази разлика е същността. Същността, разделяща убиеца от нет трола.

за лъжата значение имат моралните ни ценности, които определят дали да приемем създаденият от друг образ в нашето съзнание или не
ние често имаме изграден образ в представите си как трябва да реагира нормалния човек и ако фантазния образ не се отдалечава от тази представа, ние я приемаме за истина
а всеки реагира на една и съща случка по различен начин, дори един и същи човек в различни моменти може да реагира на едно и също нещо по различен начин

аз приемам, че е възможно да е реална историята или би могла да стане реална

[Мнемозина]

Пуснато е в един голям форум. Стана ми интересно, възможно ли е, човешки възможно ли е, да се отнасяш по този начин към смъртта, която си причинил. Реших, че не е възможно. Мисля, че това е разказ, измислица.

отговорът ми - възможно е
за един психолог няма значение дали е изфантазирано или разказва спомен, и двете неща са психичното на дадения клиент
не можеш да му кажеш - "аууу, ама верно ли" или "ти ме лъжеш", приемаш априори, че историята, която ти разказва е истина
а причините могат да бъдат много и различни, едната от които я казах по-горе, другата да е психопат...

Щом самите психо-... науки работят с класификации като "психопат", то и при тях се признава възможността за отклонения от нормалното, нали? И не говоря за морални ценности, които само донякъде съвпадат с нормалното поведение и възприемане на света и действията ни; нито пък за истина или лъжа, нито пък за реалност и/или фантазия.

Не ме карай да чета сега за границата между психологията и психиатрията, която била именно психопатологията.

Хората могат да кажат всичко и да направят всичко и в този смисъл наистина тази история е възможна, както и обяснението й по този начин.
Но не всичко е нормално, това ми е мисълта.

И преди всичко не забравяй, че ние не сме психолози и този човек не е дошъл да търси помощ от нас (или пък от онези в големия форум, в който го е писал това), което си е много съществен момент. Защото при това положение мотивите да се напише такова нещо могат да бъдат далеч повече.

[Semiramis]

" Изкарах една весела и приятна почивка, единственото, което се питам е дали е нормално, че нямам угризения?...впоследствие, четох, че във въпросното ПТП има един загинал, шофьорът на камиона не е ранен."

"Хубав" човек, а?
Или просто трол...

в такъв момент го чета, че определено мисля, че е истинско.
Има такива хора - оперирани от доста човешки емоции и толкова преситени, и изхабени до изсъхване отвътре, че вътрешният им коректив е изгубен напълно. Всъщност е ужасно лесно да отнемеш живот.
но не колкото своя.

[Света вода ненапита]

Сигнатурата ти -

верно!

[snowprincess]

Пуснато е в един голям форум. Стана ми интересно, възможно ли е, човешки възможно ли е, да се отнасяш по този начин към смъртта, която си причинил. Реших, че не е възможно. Мисля, че това е разказ, измислица.

ако приемем, че е художествена измислица

Гадамер заявява, че: “В действителност онова, което се научава, опитва и разбира в една художествена творба и към което е насочен интересът, е най-вече следното: доколко е истинно, т.е. доколко се познава и разпознава нещо в него, а така – доколко тук се откривам и аз самият.” Лъжата в театралното пространство ме касае, като зрител, само дотолкова доколкото тя отразява “мене си”, т.е. “моите си” интереси, терзания, желания и копнежи, “моето си” любопитство към света и “моята си “ истина. Всичко останало е игра на вариативност, защото ако тази лъжа “не ме играе” аз просто ставам, напускам салона и продължавам стерилния си живот до момента, в който някой съумее да ме излъже с “моята си” истина, такава каквато аз бих възприел безпрекословно, т.е. бих понечил да декодирам и разбера и бих активирал опцията за обратна връзка, осъществявайки акта на комуникация.
Но drama не е приключила и dromenon не е спрял само заради факта, че аз съм напуснал салона, защото театралното представление е започнало именно тогава когато някой е повярвал на лъжата и докато трае играта, този някой без съмнение ще продължи да й вярва.

[Stranniche]

Това са бръщолевени стандартния, средностатистически български комплексар на който не му стиска да направи каквото и да е. Просто е написал това което би му се искало да направи.

[Remmivs]

сто процента измишльотина
боевски е адски прав
аз също предпочитам да се изпердаша с някой в моята посока и, не дай Боже, това бих направил

[snowprincess]

Хех!
Стига бе момичета! Това са бръщолевения на стандартния, средностатистически български комплексар на който не му стиска да направи каквото и да е. Просто е написал това което би му се искало да направи.

От скромният си опит като водач на МПС - 20години - мога да заявя най-отговорно, че в така описаната ситуация няма начин да се измъкнеш сух. Както ти мислиш за собствената си безопасност, така и изпреварващия джигит мисли по същия начин - сиреч - - ще избере да те изблъска от пътя(ако не му даваш да те изпревари) отколкото да се цунка челно в камион.

БоЕВ, от вчера мисля какво да ти отговоря
това не са бръщолевения, а строен разказ на интелигентен човек
единственото, което липсва е чувство на вина и страх от разкриване, но никой не го е обвинил в убийство, а сам го е направил
ето го прохода описан в историята, накъде може да те изблъскат, в мантинелата ли

[Влад]

"Убих човек. Нормално ли е да нямам угризения?
...
"Хубав" човек, а?
Или просто трол...

Според мен не се е случила в действителност историята, но това не пречи да му се е искало в един момент така да постъпи.
Не се е случила по две причини:
1а. Астрата тръгва да изпреварва, той настъпва и не му дава възможност да го изпревари. Ако това е така, зад него има достатъчно място за да се прибере "келеша" с опела.
1б. Ако го е оставил да се изравни с него, е не просто ненормален, а абсолютен дебил, защото при челен удар, вървящия редом автомобил не може да не бъде засегнат.
2. Ако виждаш, че насреща ти идва камион, и не успяваш да изпревариш, по инстинкт завърташ волана, за да избегнеш челния удар. Наляво не може - има мантинела, остава надясно, пък този дето го изпреварваш, да се спасява както може.
По-скоро това е мисловна проекция и мислено продължение на реална ситуация, в която, изнервен от досаждането на задния автомобил, му се е искало така да постъпи, но смятам, никой нормален човек не би го направил. И то не за да спаси живота на идиота, а собствения си.

ПП За два дни изминах 2200км, през четири държави, не искам да съм черноглед, но толкова дебилизъм, колкото на пътя Бургас - Приморско, не съм виждал! Аз в такива ситуации намалям, намалям даже когато "сценката" се развива през наколко коли напред от мен. Верижните катастрофи, особено на такъв тесен път, не са от най-приятните, а в колата съм с партнерката и детето...

[Remmivs]

доколкото помня отпреди новата ера, сега може и да е друго
като те изпреварват е забранено да ускоряваш
аз обикновено натискам спирачката, за да улесня изпреварването

[Stranniche]

доколкото помня отпреди новата ера, сега може и да е друго
като те изпреварват е забранено да ускоряваш

Това го имаше в листовките на изпитите за взимане на книжка.

[Green Light]

Според мен е възможно. За липсата на чувство за вина говоря. Според мен съществува такова нещо.

[Green Light]

доколкото помня отпреди новата ера, сега може и да е друго
като те изпреварват е забранено да ускоряваш
аз обикновено натискам спирачката, за да улесня изпреварването

А не ти ли се е случвало обратното? Изпреварваш някого, а той започва да се състезава с тебе.

[Remmivs]

А не ти ли се е случвало обратното? Изпреварваш някого, а той започва да се състезава с тебе.

много пъти
аз затова помагам обикновено

иначе си прав, че може да ти липсва това чувство, както и всякакво друго
обаче
аз съм за чувствата

наздраве!

[Green Light]

много пъти
аз затова помагам обикновено

иначе си прав, че може да ти липсва това чувство, както и всякакво друго
обаче
аз съм за чувствата

наздраве!

Наздраве! И аз

Имаше някакъв куплет, от тия песни дето ги пеем по купоните "Много чувства във корема, а в главата само хрема"

[bead_]

А не ти ли се е случвало обратното? Изпреварваш някого, а той започва да се състезава с тебе.

доста често, ама "акъл - море, глава - шамандура". ако идва тир насреща най-много да го фраснеш, а най-малко да го засечеш...

[snowprincess]

сто процента измишльотина
боевски е адски прав
аз също предпочитам да се изпердаша с някой в моята посока и, не дай Боже, това бих направил

преди да кажа какво открих, да те питам -
отпред камион, отстрани 2т. джип, а ти си с астричка... и като го изпердашиш кво, ще го отместиш ли от пътя...

[snowprincess]

"Хубав" човек, а?
Или просто трол...

Незнайни, страхотен разказ, кара те да се замислиш, благодаря ти!
Не го възприемай за трол. Авторът ня всяка история иска нещо да ни каже. Можем да го разберем само ако не излезем от салона преди края на действието.

[snowprincess]

А къде го пише това?

И на мен ми прилича на провокация, направо не е за вярване да има такива хора.

има такива хора, но права си, това е наистина провокация, Мнемо

дамусеневиди, по-лесно можех да стигна до номера на джипа му и до името на любовницата му, отколкото да видя/усетя от раз какво е искал да каже автора (ама това е нещо, което знам вече за себе си - че търся под вола теле)

та,
"Авторът ни предлага една измислена история, с която хваща за раменете вечния и непогрешим Съдник - общественото мнение, и ни разтърсва заедно с него, за да погледнем нещата от една неочаквана страна:
Винаги ли е вярно само очевидното? Само една страна ли имат Истината и Вината? Знаем ли винаги абсолютната граница между лошото и доброто, истината и лъжата, вината и невинността? С какви факти решаваме кой е жертва и кой престъпник, когато сме само странични наблюдатели?
Читателят вероятно ще се замисли над този малък, но всъщност реален контрапункт на казуса "Стависки" и титаничния абсолютизъм, до който достигна размаха на неговата публична дискусия при местенето на мерките и теглилките в публичното пространство.
Авторът прави своя собствена перифраза на заключението на древните: Нещата не са "или..., или...". Те са "и...,и...". И е избрал за това собствения си субективен поглед върху една от най-жестоките войни в историята на човечеството - войната по пътищата."

и все пак, историята би могла да бъде истинска...

[Ън]

"След поста на Холограма, не виждам какво може да се напише."

[Remmivs]

преди да кажа какво открих, да те питам -
отпред камион, отстрани 2т. джип, а ти си с астричка... и като го изпердашиш кво, ще го отместиш ли от пътя...

лесно е
(1) камионът е колко тона х колко километра в час на квадрат цялото това делено на две
(2) ти си колко тона по колко километра на квадрат и пак делено на две

събери ги сега и запомни това число

(3) джип или каквото е там 2 тона х колко километра на квадрат делено на две

извади от (3) (2) и ще видиш каква е кинетичната енергия, която ще бъде "разпиляна" (т.е. разламаринена, разбита, разкъсана) ако удариш колата до теб при скорост над 40 км/ч дори и астрата е достатъчна да извади от равновесие джип (особено ако го удари с подходяща ъглова скорост) и да се забият двамата заедно и/или поотделно в някое дърво отдясно - все е по-добре в това отколкото във връхлитащите тонове ускорени до скоростта на камиона отсреща при които трябва да сумираш (1) и (2)

[Remmivs]

А къде го пише това?

И на мен ми прилича на провокация, направо не е за вярване да има такива хора.

има такива хора, но права си, това е наистина провокация, Мнемо

дамусеневиди, по-лесно можех да стигна до номера на джипа му и до името на любовницата му, отколкото да видя/усетя от раз какво е искал да каже автора (ама това е нещо, което знам вече за себе си - че търся под вола теле)

та,
"Авторът ни предлага една измислена история, с която хваща за раменете вечния и непогрешим Съдник - общественото мнение, и ни разтърсва заедно с него, за да погледнем нещата от една неочаквана страна:
Винаги ли е вярно само очевидното? Само една страна ли имат Истината и Вината? Знаем ли винаги абсолютната граница между лошото и доброто, истината и лъжата, вината и невинността? С какви факти решаваме кой е жертва и кой престъпник, когато сме само странични наблюдатели?
Читателят вероятно ще се замисли над този малък, но всъщност реален контрапункт на казуса "Стависки" и титаничния абсолютизъм, до който достигна размаха на неговата публична дискусия при местенето на мерките и теглилките в публичното пространство.
Авторът прави своя собствена перифраза на заключението на древните: Нещата не са "или..., или...". Те са "и...,и...". И е избрал за това собствения си субективен поглед върху една от най-жестоките войни в историята на човечеството - войната по пътищата."

и все пак, историята би могла да бъде истинска...

ако беше истинска авторът щеше да е убиец при това умишлен*
колкото и да кривим нещата с безумието което имаме за правосъдие у нас
колкото и да са недостатъчни и неточни понятията ни за добро и зло
всеки от нас знае дълбоко в себе си кога постъпва правилно и кога грешно
това е може би нашата божествена искра - съвестта ни, може би благословия, може би проклятие, може би и двете
но едно е сигурно - тя е в нас и не можем да излъжем себе си
никога

PS
* за разлика от Ставийски, който доколкото съм запознат, е убиец, но неволен (макар и да е под въпрос доколко неволно е да се качиш пиян зад волана)

PPS
кажи сега за любовницата, номера не ме интересуват, както и имена
хубава ли е? с големи очи?

[Мнемозина]

А къде го пише това?

И на мен ми прилича на провокация, направо не е за вярване да има такива хора.

има такива хора, но права си, това е наистина провокация, Мнемо

дамусеневиди, по-лесно можех да стигна до номера на джипа му и до името на любовницата му, отколкото да видя/усетя от раз какво е искал да каже автора (ама това е нещо, което знам вече за себе си - че търся под вола теле)

та,
"Авторът ни предлага една измислена история, с която хваща за раменете вечния и непогрешим Съдник - общественото мнение, и ни разтърсва заедно с него, за да погледнем нещата от една неочаквана страна:
Винаги ли е вярно само очевидното? Само една страна ли имат Истината и Вината? Знаем ли винаги абсолютната граница между лошото и доброто, истината и лъжата, вината и невинността? С какви факти решаваме кой е жертва и кой престъпник, когато сме само странични наблюдатели?
Читателят вероятно ще се замисли над този малък, но всъщност реален контрапункт на казуса "Стависки" и титаничния абсолютизъм, до който достигна размаха на неговата публична дискусия при местенето на мерките и теглилките в публичното пространство.
Авторът прави своя собствена перифраза на заключението на древните: Нещата не са "или..., или...". Те са "и...,и...". И е избрал за това собствения си субективен поглед върху една от най-жестоките войни в историята на човечеството - войната по пътищата."

и все пак, историята би могла да бъде истинска...

Аз пък от това, дето си го цитирала, съвсем се обърках. Защото ако историята е измислена, тя практически не е "реален контрапункт" на казуса "Стависки". И ако е мислена като такъв контрапункт, то посоката ми се вижда сбъркана. Или пък така и не съм доразбрала какво е рекло общественото мнение за този казус.
Както и да е.

И така и не разбрах кое според теб би могло да бъде истинско - дали говориш за описаната на пътя ситуация или за описанието и обяснението й?
Всичко може да бъде истинско, да, това го казах и аз няколко пъти. С теб гледахме към тая история от различни посоки просто. Ти - като ситуацията сама за себе си, аз - като ситуацията в определен контекст. И т.н.

[Green Light]

Наличието или липсата на разкаяние е това което мен ме занимава. Социопатия ли е, или е присъщо на всички? От тези мисли малко ме хваща страх