А, ето и мнението на Мартин Карбовски по случващото се в последните дни:
Изненада! И у нас има книги за джихад
Властта да иде при децата, които сричат Корана
Мартин Карбовски
Българите имат един номер - когато се появи проблем, всички слагат маските си на изненада. Вътрешното лицемерие и външното - не забелязваме нещата, подминаваме ги дотогава, докато не станат причина за първи страници на вестниците.
В момента цялата държава се пули и куми над някаква "забранена" книга, намерена в мюсюлмански дом. В нея пишело за джихад. Верските понятия са разтегливи като локум - джихад може да значи и да се бориш с корупцията - такива са повелите на времето. Но всички цъкат с език и говорят за ислямизъм.
Проблемът не е за подценяване, има ислямизъм и забранени книги у нас - но защо ги гледаме на парче - турците казват, че по една люспа си личи цялата риба. У нас доскоро се правехме, че не знаем колко зелени ислямски училища има в Родопите, колко деца зубрят Корана на арабски, колко неделни училища и школа за Коран има в Шуменско, Казанлъшко, Смолянско, Гоцеделчевско. И в момента се хващаме за главата - намерихме книга за джихад. А само се разходете из Делиормана - от новите сгради близо до ремонтираните джамии се разнася напевно детски глас - учи се наизуст, какво - не ни пускат да разберем. Често ходжата или учителят по Коран побийват. Но това е в рамките на нормалното. За добро е, казват и забравят християнската пословица, че пътят към ада е застлан с добри намерения.
Зеленият цвят на исляма първо е сив - тук ходят учениците, там ходят деца, тук джамия, там настоятелство. Мюсюлманите у нас преживяват това, което едно време за българите се наричаше Възраждане. Доскоро никой не говореше за това, защото страхливите сънародници свързваха тези места за попиване на религията с ДПС. Само че партията на Доган почти няма нищо общо с тях - това се финансира отвън от религиозни саудитски и кувейтски фондации, които говорят за приятелство. Зад това приятелство обаче има много неизяснени неща и дейности. У нас съществуват медресета, срещу които в Турция биха скочили да ги закрият. У нас има хора, на които в Турция не биха им разрешили да проповядват. У нас се случват неща, които са далече-далече от светския ислям и срещу които самата Турция би се възпротивила. И ако държавата съществува и е сериозна - тепърва трябва да влезе (внимателно) там, където не пускат християни журналисти. Паметникът в Славяново освен провокация може да бъде и повод да си кажем онова, което знаем - ислямът бавно гради своя човешки стълб у нас. За какво ще се ползва това след време - и Аллах още не знае. Но казват - за добро е. А кое е доброто, когато все повече деца знаят Корана, а не могат да си купят книга на български?! Къде е това добро и чие е?! Правим се на изненадани, луди и либерални - някой ден ще платим за това.
Не го харесвам тоя пич, но няма как да не призная, че засяга доста брутално парливи теми. Има чудната способност с лекота и с патоса на първооткривател да насочва вниманието към неща които са ни пред очите, неща които всички виждаме и всички знаем, но на малцина им стиска да говорят открито за тях.
До статията стигнах чрез свежо на този адрес:
hapcheto.com/content/iznenada-i-u-nas-ima-knigi-za-djihad
