Като добро вино, като приятна компания,

[Green Light]

и усмивка на любима- това са хубавите думи.
Хайтов ще ви пусна този път. Кратък откъс от
Гората
Една загадка са например шумовете в гората... Представете си: лятна привечер в боров лес. Неми дървета, застинали в дрямка. Клони, потънали в мир. Листа, които отпочиват след душната жега. Изведнъж долавяш някакъв звън, наподобяващ на жужене. Бръмчене от тихи струни, звъннали над тебе като песен. Озърташ се - никъде никаква жива душица! Кой тогава произвежда дивната мелодия, която те опива? Откъде се носи тя? От тавана на гората ли се процежда хладен въздух или от земята се вдигат нагорещени вълни, уловени от мембраните на милионите иглици?

Озърташ се - напразно! Пеят струните невидими - галят те, потопяват те в чудната си песен и след малко ти забравяш - външни ли са тия струни или те са струните ти вътрешни, екнали в съзвучие с немите стволи и притихналите клони на бориките.

[Мнемозина]

и усмивка на любима- това са хубавите думи.

А дали са истина - и какво значение има всъщност това?

Извинявам се.
Но отговорите на въпроси от едни теми често си откриваме сами в други теми.

[Semiramis]

като тембъра на любимия глас.

много е хубаво това, Грийн
отнасящо, мерси

[Remmivs]

като страната отвъд
там където си и не си