Рано, рано, на кръстовището на горнобански път спирам до огромен тир. Зяпам насам натам, Дарик мърмори нещо. За тва няма пари, за онова няма пари, ББ във Франция, аман, що па ги слушам тия работи, сменям. Зирок хелоин ми плаче thank to you, my dear old friend, but you can't help, this is the end балада, не ми се слушат ревльовци. Сменям пак, сменям, сменям. Вчера се карах на децата, виках. Големия си легна много рано, уморен е много. То па, братче, направо му стапят лагерите от зубрене на това лапе. Но отчасти си легна и заради това, да не му проверявам домашното и да не му чета конско на нова тема.
Je sui досадник от класа, moi meme. Да видите че знам френски.
Трябва да си сменя ника в клуба. "Досада" Ще ми залепне.
Сега ще досаждам в офиса. На бас че това, което приготвих вчера и трябва да е занесено, си седи в офиса. Просто чувам, ама не можах, ама работата това, ама разбрах се с клиента... Бе аз си правя някакви планове, бе ей! Като съм казал да се занесе, значи да се занесе, не мога да обяснявам всяка елементарна заповед с по сто аргумента.
Егати и тъпите песни. А! То и заваля. Чадъра мислех да го взема, ама нали, какво ще го мокря, да го амортизирам само. Ще земе да се развали, нека си седи на сухо. Да, де, то ако беше в мене нямаше да вали, нали така?
Айде сега пак кал. Живея в мръсен град, на едно от най- замърсените му места, но пък работя на още по- мръсно. Така, като се прибирам вечер ми е кеф.
Няма да гледам улиците, ще зяпам само дъжда, е така, се едно не съм тука.
Погледа ми се спира на тира. Гледай ти, вози рунтави овце! Наблъскани са една до друга плътно, не могат да мръднат. Една е навела глава под корема на съседката си, друга пък е проточила врат. Мъка, сигурно са се схванали вече, невъзможно е нито едната да вдигне главата си нито па другата да се премести. Натъпкани са здра-во. Сигурно така трябва, иначе ще почнат да се търкалят. Кой знае откога пътуват така, хем смрад наоколо, хем не мърдат... ужас
Точно до моя прозорец, на най- долния етаж на тира, една животинка ме гледа право в очите... Какво ме гледаш- викам си- муцуно? Леко се развеселявам. Тва животните верно оправят настроението на човека. - Телепатия-викам- няма, хич и не се опитвай! Па и да успееш да ме разшифроваш, само ще се отчаеш от живота си. Аз съм човек, а ти си овца. Егати живота!
Тоя па- вика си овцата- хубаво че не може да чете мисли, че ако сравни неговите грижи с моите ще се затреля на минутата. Егати и живота!
Венеца на творението
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Венеца на творението
Последно промяна от Green Light на 13.10.09, 09:05, променено общо 1 път.
-
Пенчо Заека
- Мнения: 1264
- Регистриран на: 24.09.06, 08:58
- Местоположение: Южния парк
- Обратна връзка:
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
дай да го обръщаме това на Клуб на депресаря.
Не зная това стандартна есенна депресия ли е, нервното напрежение дето го имам ли ме сдуха, кризата ли ми разката фамилията, но и аз съм с настроения от Марианската падина.
Ако нещо нэмаш настроение довечера да врътнеш по шамар на твоите, само кажи и аз ще ги опухам като за световно.
Не зная това стандартна есенна депресия ли е, нервното напрежение дето го имам ли ме сдуха, кризата ли ми разката фамилията, но и аз съм с настроения от Марианската падина.
Ако нещо нэмаш настроение довечера да врътнеш по шамар на твоите, само кажи и аз ще ги опухам като за световно.
Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
-
сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Есенна депресия - едно унило състояние, когато деня става кратък, вали и всичко е сиво.АВе написа:дай да го обръщаме това на Клуб на депресаря.
Не зная това стандартна есенна депресия ли е, нервното напрежение дето го имам ли ме сдуха, кризата ли ми разката фамилията, но и аз съм с настроения от Марианската падина.
Ако нещо нэмаш настроение довечера да врътнеш по шамар на твоите, само кажи и аз ще ги опухам като за световно.
Спасението е светлина, лампи, които имитират слънчевия спектър. Помагат пресните плодове, повечето сън, спорта, разходките в парка и сигурността и топлината, която създават хората около нас.
През есента хората по-често се поддават на депресивни настроения, настройват се меланхолично, особено чувствителните натури.
Това е съвсем нормално и не бива да се бърка с болестта депресия.
Една от основните причини да се поддаваме на такива настроения е стресът при връщането на работа след лятната отпуска. Есента за нас се превръща в прехода от "искам" към "трябва".
Друга причина е това, че денят става по-кратък.
Най-доброто лекарство е прекарването повече време на слънце, спортуването, намирането на приятни занимания през почивните дни и търсенето на позитивното.
Есента не трябва да се възприема само като края на лятото, тя е и един красив сезон, част от естественият биоритъм.
Тогава животът отново се активизира след лятната почивка.
За "успокоение - лошото настроение се засилвало и през пролетта.
Причината е, че тогава всичко се възражда за нов живот и ако човек не се чувства по този начин, контрастът го потиска.Но иде зима, така, че раздавайте ските и стига с тия настроения!
"Спаси си деня!" - Green Light
-
Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Я марш от темата ми!Remmivs написа:дрън-дрън
каних
виж темите дето ги вдигнах
ти не обели
начи ти си глоба!
П.П. Едно време когато излезли електронните часовници, играят Миньор и Академик Свищов. Вуйчо ми ми го разказа тоя случай! И преди мача, рефера вижда такъв часовник, от тия с червените цифри, помни ли ги някой, на ръката на един от свищовлии. Бе вика- дай да гледам по него, че така е по- лесно. Ми хубаво вика футболистчето, и му дава джаджата. Тръгва мача, играят, съдията свири. Обаче айде един фал за Миньор, айде втори, айде жълт картон за свищов, айде накрая и дузпа срещу тях. Футболиста се поспрял така с наклонена глава, направил няклоко крачки към съдията и му рекал. -Бе, я си ми дай часовника!
нанананана 
ще си стоя колкото си искам пък
даже и другата или тази беше прочетох, за овцата
тази беше май
щом си я пуснал, вече не е твоя
примири се
тя има собствен живот
ps
майка ми имаше такъв часовник
руски
рубинени цифри
трябваше да го натиснеш, за да видиш колко е часа
страшна гъзария беше
като казах рубини и се сетих да вдигна още една песен
добре де
две
ще си стоя колкото си искам пък
даже и другата или тази беше прочетох, за овцата
тази беше май
щом си я пуснал, вече не е твоя
примири се
тя има собствен живот
ps
майка ми имаше такъв часовник
руски
рубинени цифри
трябваше да го натиснеш, за да видиш колко е часа
страшна гъзария беше
като казах рубини и се сетих да вдигна още една песен
добре де
две
Re: Венеца на творението
Тъй, тъй, стой си тук и с такива писания колкото искаш ни досаждай.Green Light написа:Рано, рано, на кръстовището на горнобански път спирам до огромен тир. Зяпам насам натам, Дарик мърмори нещо. За тва няма пари, за онова няма пари, ББ във Франция, аман, що па ги слушам тия работи, сменям. Зирок хелоин ми плаче thank to you, my dear old friend, but you can't help, this is the end балада, не ми се слушат ревльовци. Сменям пак, сменям, сменям. Вчера се карах на децата, виках. Големия си легна много рано, уморен е много. То па, братче, направо му стапят лагерите от зубрене на това лапе. Но отчасти си легна и заради това, да не му проверявам домашното и да не му чета конско на нова тема.
Je sui досадник от класа, moi meme. Да видите че знам френски.
Трябва да си сменя ника в клуба. "Досада" Ще ми залепне.
Сега ще досаждам в офиса. На бас че това, което приготвих вчера и трябва да е занесено, си седи в офиса. Просто чувам, ама не можах, ама работата това, ама разбрах се с клиента... Бе аз си правя някакви планове, бе ей! Като съм казал да се занесе, значи да се занесе, не мога да обяснявам всяка елементарна заповед с по сто аргумента.
Егати и тъпите песни. А! То и заваля. Чадъра мислех да го взема, ама нали, какво ще го мокря, да го амортизирам само. Ще земе да се развали, нека си седи на сухо. Да, де, то ако беше в мене нямаше да вали, нали така?
Айде сега пак кал. Живея в мръсен град, на едно от най- замърсените му места, но пък работя на още по- мръсно. Така, като се прибирам вечер ми е кеф.
Няма да гледам улиците, ще зяпам само дъжда, е така, се едно не съм тука.
Погледа ми се спира на тира. Гледай ти, вози рунтави овце! Наблъскани са една до друга плътно, не могат да мръднат. Една е навела глава под корема на съседката си, друга пък е проточила врат. Мъка, сигурно са се схванали вече, невъзможно е нито едната да вдигне главата си нито па другата да се премести. Натъпкани са здра-во. Сигурно така трябва, иначе ще почнат да се търкалят. Кой знае откога пътуват така, хем смрад наоколо, хем не мърдат... ужас
Точно до моя прозорец, на най- долния етаж на тира, една животинка ме гледа право в очите... Какво ме гледаш- викам си- муцуно? Леко се развеселявам. Тва животните верно оправят настроението на човека. - Телепатия-викам- няма, хич и не се опитвай! Па и да успееш да ме разшифроваш, само ще се отчаеш от живота си. Аз съм човек, а ти си овца. Егати живота!
Тоя па- вика си овцата- хубаво че не може да чете мисли, че ако сравни неговите грижи с моите ще се затреля на минутата. Егати и живота!
Да, ама овцете са се и топлели така.
Според мен не си ги разбрал правилно.
И изобщо толкова хубаво си беше - що им трябваше да развалят времето сега?
Panta rhei...