Депресия, майката си трака

[Пенчо Заека]

И от тая ще се измъкна, ама сега ми е много зле. Сега се чудя с колко бачкане да се зария, че да не мисля за детето, дето е на 1700 км и кой знае кога пак ще го видя. Обаче страшна квартира му спретнахме за рекордните 10 дни- от нищо, даже без прости крушки. Боядисахме, купихме, докарахме и сглобихме сума ти мебел. За да чуя накрая "Абе вие сега като свършихте, що не си тръгвате, че тук стана голям катун..". Оххх. Ще рева.

[Green Light]

И от тая ще се измъкна, ама сега ми е много зле. Сега се чудя с колко бачкане да се зария, че да не мисля за детето, дето е на 1700 км и кой знае кога пак ще го видя. Обаче страшна квартира му спретнахме за рекордните 10 дни- от нищо, даже без прости крушки. Боядисахме, купихме, докарахме и сглобихме сума ти мебел. За да чуя накрая "Абе вие сега като свършихте, що не си тръгвате, че тук стана голям катун..". Оххх. Ще рева.

Дай да ревеме заедно.
Начи: ти- където си
Аз- в офиса
Детето- на 1700 км
А моите се разписаха вчера, сега едва ли реват, но винаги мога да ги шамаросам довечера. Арумента ще бъде. Бе вие къде ше ми ходите, бе! Чак се ядосах!

[сър Айвънхоу]

И от тая ще се измъкна, ама сега ми е много зле. Сега се чудя с колко бачкане да се зария, че да не мисля за детето, дето е на 1700 км и кой знае кога пак ще го видя. Обаче страшна квартира му спретнахме за рекордните 10 дни- от нищо, даже без прости крушки. Боядисахме, купихме, докарахме и сглобихме сума ти мебел. За да чуя накрая "Абе вие сега като свършихте, що не си тръгвате, че тук стана голям катун..". Оххх. Ще рева.

Дай да ревеме заедно.
Начи: ти- където си
Аз- в офиса
Детето- на 1700 км
А моите се разписаха вчера, сега едва ли реват, но винаги мога да ги шамаросам довечера. Арумента ще бъде. Бе вие къде ше ми ходите, бе! Чак се ядосах!

Реви Марко, реви братко!
Двама да ревеме.
Аз на двора, ти в обора.
Да се пука Дечо Пора!

Чудомир



ей, разбирам ви напълно, ама я се стегнете, бе!

[latrevw]

ще свикнеш, представям си само колко ти е гадно сега, но пък според мен си направила най-доброто за детето. трябва да се научим да живеем по-настрани от тях, да правим всичко за тях като им осигуряваме възможности и начин да пробват от всичко, сега, докато е време.
специално ти смятам, че само можеш да се гордееш с твоя син и с това, което сте направили с баща му за него. тупай се в гърсите и се кефи; ще му ходиш от време на време на гости, от време на време ще постояваш в стаята му и ще ревеш, пък ако тръгнеш да гледаш снимки още повече ще ревеш. но това са хубави сълзи
аз ужасно се притеснявам, че прекалено завися от децата си, но пък от друга страна мисля, че съм готова и ако се наложи, ще си рева като побъркана, но ще ги пратя насам-натам, ако съм убедена, че е за тяхно добро.

не знам дали ударих рамо, но ти си пич, Пенчо!

[Green Light]

100% ще заминат всичките. Айде да не са 100, ама 99% са навън. Умни хора, които искат да се развиват, в свят без граници. Шерлок би казал че всичко е ясно. Дедукцията решава. Най- хубавото, което можем да направим за децата си е да им бием шута в западна посока.

Ама само като се замисля и ми става зле.

[Remmivs]

сила, заек, пораснало е детето
това го знаеше, че идва
сила, радвай се за него
и тъжи

всичко е едно

[vyara]

Няма как, мамка му и прасе!

Щом е жив, здрав и щастлив, всичко е наред, Пенчо.

[АВе]

Абе, така е. Децата се отделят и тъжим за тях.

Беше ми пратила една твоя колекция от предложения за сглобяеми къщи, но някъде съм я затрил..

Би ли ми я лашнала пак, (ave@trbg.net) та поне да си помечтая малко в тоя скапан дъжд, и при тези телефони, които мълчат като пукъли.

[Green Light]

Абе, така е. Децата се отделят и тъжим за тях.

Беше ми пратила една твоя колекция от предложения за сглобяеми къщи, но някъде съм я затрил..

Би ли ми я лашнала пак, (ave@trbg.net) та поне да си помечтая малко в тоя скапан дъжд, и при тези телефони, които мълчат като пукъли.

направо я плесни тук.
Аз се каня да правя нещо такова.

[Пенчо Заека]

Рев, рев....ама само аз. Детето се радва....вече и на скайпа ми се крие.

Ей ви и Къщите, да си плакнете очите. Има много примерни проекти. Има и други сайтове.

А, и мерси за подкрепата, ама не спря да ми се реве.

ПС: Още къщи. Аз от тия проекти съм си пригодила един, ама га ли ше стане...па и за кого ли...

[bead_]

...

и в бг да си беше останал пак щеше да пита: вие няма ли вече да си тръгвате?!?

нормално е. ние пък по колко време сме отделяли за пълноценно общуване с нашите родители, че сме тръгнали да одумваме децата си?!?...

[Stranniche]

Спокойно - в циливилизацията е детето. И няма за какво толкова да се притесняваш. Остави го да "диша".

Аз бях от "другата страна на положението" - бях тази, която замина /на 9000 км/ - без родителска помощ, без моите хора да имат и най-малка представа от света, в който се озовах. Съзнанието им рисуваше апокалиптични картини и те още първата седмица ми изпратиха... вилица, лъжица и нож :shocked::shocked:! Явно са си представали, че там всички ядат само с клечки и не познават други прибори, я тяхното дете, понеже никога не си е служило с хаши и горкото за нищо не го бива, седи, души храната, слабее и умира от глад. Нищо не беше в състояние да ги убеди, че всичко е наред. Ти обаче си пътувал човек, не би трябвало да те връхлитат такива "майчини мисли" .

Между другото 1700 км съвсем не са много . Може да си идва когато си иска и вие да ходите да го виждате. Друго нещо си е Европата.

[сър Айвънхоу]

Явно са си представали, че там всички ядат само с клечки и не познават други прибори, я тяхното дете, понеже никога не си е служило с хаши и горкото за нищо не го бива, седи, души храната, слабее и умира от глад.

ти от тогава ли си толкова слабичка и крехка?

[АВе]

Рев, рев....ама само аз. Детето се радва....вече и на скайпа ми се крие.

Ей ви и Къщите, да си плакнете очите. Има много примерни проекти. Има и други сайтове.

А, и мерси за подкрепата, ама не спря да ми се реве.

ПС: Още къщи. Аз от тия проекти съм си пригодила един, ама га ли ше стане...па и за кого ли...

Стига рива!
Ея, това жените сте...

Ет ти ина къща

[Stranniche]

Явно са си представали, че там всички ядат само с клечки и не познават други прибори, я тяхното дете, понеже никога не си е служило с хаши и горкото за нищо не го бива, седи, души храната, слабее и умира от глад.

ти от тогава ли си толкова слабичка и крехка?

Като заминах, бях 38 кг. Пет години по-късно, на защитата на дисертацията бях с костюма, който ми ушиха преди да замина. Сутринта отидох до университета на колело и с дънки и се преоблякох в тоалетната точно преди събитието. Обаче улисана във възвишени мисли , въобще не ми хрумна, че в някакъв момент ще трябва и да седна! Нищо неподозираща, пуснах компютъра, издекламирах си пауър-пойнтната презентация пред отбраното общество страшни чичковци и... и тогава водещият кавалерски ми посочи стола и каза: "Моля седнете, докато се чете рецензията!"
Ей това ми беше най-страшният момент от защитата.

/П.п. панталонът издържа, но повече не го облякох ./

[Мнемозина]

И от тая ще се измъкна, ама сега ми е много зле. Сега се чудя с колко бачкане да се зария, че да не мисля за детето, дето е на 1700 км и кой знае кога пак ще го видя. Обаче страшна квартира му спретнахме за рекордните 10 дни- от нищо, даже без прости крушки. Боядисахме, купихме, докарахме и сглобихме сума ти мебел. За да чуя накрая "Абе вие сега като свършихте, що не си тръгвате, че тук стана голям катун..". Оххх. Ще рева.

Ми нормално е, какво. Поплачи си.
Аз упорито и много старателно се опитвам да не превръщам децата в център на живота си, обаче дали това би ми помогнало реално в някакъв подобен момент - всъщност май едва ли.
Малко по малко сигурно се свиква.
Важното е, че е добре и му е интересно.

[snowprincess]

И от тая ще се измъкна, ама сега ми е много зле. Сега се чудя с колко бачкане да се зария, че да не мисля за детето, дето е на 1700 км и кой знае кога пак ще го видя. Обаче страшна квартира му спретнахме за рекордните 10 дни- от нищо, даже без прости крушки. Боядисахме, купихме, докарахме и сглобихме сума ти мебел. За да чуя накрая "Абе вие сега като свършихте, що не си тръгвате, че тук стана голям катун..". Оххх. Ще рева.

разреши на себе си да поплачеш, поядосвай се - не се стискай, отреагирай на чувствата, не си в депресия

[І]

Рев, рев....ама само аз. Детето се радва....вече и на скайпа ми се крие.

Ей ви и Къщите, да си плакнете очите. Има много примерни проекти. Има и други сайтове.

А, и мерси за подкрепата, ама не спря да ми се реве.

ПС: Още къщи. Аз от тия проекти съм си пригодила един, ама га ли ше стане...па и за кого ли...

Пенич! От първия ти линк лъхат троянци. Сайта сигурно е заразен.

п.п. А иначе..те другите са ти го казали за реването.