Green Light написа:
Ами какво иска, ако не това?
ако ти е интересно можеш да прочетеш повече
копнала съм само отделни части
http://www.vi-books.com/lib/terr/1.2.htm
Немалко изследователи (Брус Хофман, братя Малисон и др.) смятат, че истинската цел на терористите е преди всичко да формират страх (дори невротичен страх) сред определени категории от населението на дадена страна или сред всичките нейни жители. Те сочат, че истинските обекти на терористите не са техните физически жертви, а тези, които остават живи, тъй като те ще се чувстват застрашени, нормалната им дейност ще е парализирана от страх.
Съществува древна китайска поговорка: „Убий една маймуна, за да изплашиш останалите“.
Известният северноирландски изследовател на тероризма К. Уеб казва: „Стремежът на изплашеното общество да се въоръжава и самоотбранява води единствено до нарушаване правата на човека, поражда междуобщностни и междуетнически конфликти, имащи вторичен характер...“
Всичко това в крайна сметка е възможно да доведе до въвеждането на твърд подход в държавното управление с характер на тоталитарност, заключаващ се във въвеждането и утвърждаването на редица ограничителни мерки. Казано накратко, експанзията на тероризма може да стане повод за въвеждането на авторитарни (дори тоталитарни) форми и методи на управление в дадена държава (например на военен режим).
Сравнително точно определение предлагат американските учени братята В. Мелисън и С. Мелисън: „Тероризмът е систематизирано използване на крайно насилие и заплаха с насилие за постигане на политически цели“
Когато се съпостави съдържанието на цитираните дефиниции, както и на други известни, се налага изводът, че тероризмът е сложно политико-правно явление, в което се съдържат елементи на вътрешната и международната политика, на вътрешното и международното право. В същото време се констатира, че основна цел на терористите е да дестабилизират политическата власт и форма на управление на държавите, където извършват своята престъпна дейност. Отслабването на държавните структури и формирането на проблеми в управлението на страната са главните цели на терористите, а това разкрива същността на тероризма като явление.
От дефинициите, възприети в законодателството на различни европейски държави и на Съединените щати, е ясно, че тероризмът (респективно терористичната дейност) се изразява в насилие или заплаха с насилие за създаване на затруднения или ликвидиране на съществуващата държавна власт и форма на управление. В никакъв нормативен документ като терористични действия не се категоризират престъпления, извършени с мотивировка, различна от политическата.
Съвета на Европейския съюз в текста на чл. 10 от предложението за Рамково споразумение относно борбата с тероризма: „Необходимо е дефиницията на съставните елементи на тероризма да бъде единна за всички страни членки, включително и престъпленията, отнасящи се до терористичните групи“. Ето какво се казва в т. 3 на уводната част на цитирания документ: „Повечето терористични актове са главно обикновени престъпления, които се превръщат в терористични единствено във връзка с мотивацията на извършителите. Ако мотивите им са да се променят сериозно или разрушат основни принципи или стълбове на държавността..., сме изправени пред терористична заплаха. Такава е възприетата гледна точка от законодателствата на членовете на Европейския съюз, регламентиращи борбата срещу тероризма“.
Глобализацията на съвременния тероризъм, основаваща се на близките връзки и координацията между терористични организации от еднакъв идеен тип, е неговата най-ярко проявяваща се характеристика. А това не дава ли основание вече да се говори за наченки на формиране на международно терористично общество, където общият враг е консолидиращият това общество елемент. А общият враг е известен – западното демократично общество, включително Израел.
След края на студената война все по-ярко изпъква информационната функция на разузнаването, докато провеждането на остра подривна дейност (взривявания, отравяния, убийства на конкретни лица и пр.) срещу конкретни противници остава на по-заден план и е изключително прикрито. Ако все пак пред разузнаването е поставена задачата да се разстрои вътрешнополитическата, икономическата и пр. стабилност на конкретна държава, при съвременните условия провеждането на остра подривна дейност е на последно място в разузнавателния арсенал от средства. Достатъчно е разузнаването да придобие агентура на високо йерархично равнище в държавната структура на съответната държава (включително и в нейните специални служби), чрез която да постави под свой контрол държавното управление и по този начин да провежда деструктивна вътрешна, а и външна политика, насочена срещу националните интереси на тази държава. Все пак при конкретни обстоятелства е възможно да възникне необходимост от провеждане на остра подривна дейност, което налага да се използват сили, намиращи се извън държавните структури (респективно разузнаването), които биха могли да я осъществят. Това налага преориентиране на някои разузнавателни служби към конкретни терористични организации, чрез чиято дейност да решават свои задачи, включително и водене на остра подривна дейност. Симбиозата между специалните служби и тероризма (терористичната дейност) придава качествено нов облик на тероризма, който може да бъде наречен спецтероризъм.
Изследователите на тези процеси сочат като начало на спецтероризма 1972 г., когато в Ливан е проведена конференция, председателствана от Дж. Хабаш, тогавашен ръководител на лявото крило на „Национален фронт за освобождение на Палестина“. На нея присъстват освен представители на арабски и европейски терористични организации и висши ръководители на арабски разузнавателни служби и на КГБ на СССР. В периода на студената война не по-малко емблематична е подкрепата на ЦРУ и КГБ за конкретни терористични организации в района на Близкия изток. Тогава, през годините на съветска окупация на Афганистан, Съединените щати се възползват от фанатичната и напълно логична омраза на афганистанците спрямо агресора (съветските войски), създавайки тренировъчни лагери за терористи на територията на съседен Пакистан. В тях те биват обучавани от американски експерти и инструктори в провеждането не само на подривна дейност, т.е. осъществяването на терористични актове, но и на разузнавателна дейност, която е необходима за всеки конкретен терористичен акт.
За ефективността в борбата срещу тероризма е необходимо научно прилагане на системния подход на държавно и международно равнище. Най-важното условие, произтичащо от това, е необходимостта от високоорганизирано звено, включващо професионално обучени специализирани кадри, познаващи в детайли същността, формите и съвременните тенденции в развитието на тероризма. Чрез придобиването на изпреварваща достоверна информация за него, включително и „отвътре“, специализираните органи получават благоприятната възможност за ранно предизвестяване за терористична опасност. Ако становището бъде разширено, ще придобие следния вид: тероризмът е носител на висока степен на обществена опасност, което прави наложително навременното туширане на всеки риск от терористична дейност още в нейния зародиш. Това ще предпази обществото от пагубните последици, породени от грозното явление. Недопустимо е днес да се разчита на силови методи за борба с тероризма. Съвременният тероризъм не е бандитизъм, което ще рече, че с чекистко-войскови операции антитерористичната борба предварително е обречена на неуспех. Подобен род силови операции единствено радикализират терористите и само временно отлагат насилието.
Всяко опростяване на борбата срещу тероризма е вредно и опасно за обществото. Въпреки че за момента в България не съществува практическа опасност от терористични актове, никоя държава при съвременните условия не е застрахована от връхлитащото цялото модерно общество зло