От фонда

[Глас в пустиня]

Много ме кефи това, нищо че е старо!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост. Имаме широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко. Купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Придобиваме по-високо образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо. Ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени. Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличаваме притежанията си, но намаляваме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем:
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. На връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Теб, но ти позволява също и да го споделиш или просто да натиснеш "изтриване".

Запомни:
~ отделяй повече време на тези, които обичаш, защото те не са с теб завинаги...
Запомни:
~ кажи блага дума на този, който те гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до теб...
Запомни:
~ горещо прегърни човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можеш да дадеш от сърцето си и не струва нито стотинка...
Запомни:
~ казвай "ОБИЧАМ ТЕ" на любимите си хора, но най-вече наистина го мисли. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето...
Запомни:
~ дръж за ръка този, когото обичаш и цени моментите, в които сте заедно, защото един ден този човек няма да е вече до теб. Подари си време да се обичате, отдели време да си говорите и намери време да споделяте всичко, което имате да си кажете...

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

[Глас в пустиня]

И това също много ми хареса

ДЯВОЛ ЗНАЕ КОГА,

ЕЙ ТАКА, ИЗВЕДНЪЖ -

ДНЕС СИ ОЩЕ МОМЧЕ,

УТРЕ ВЕЧЕ СИ МЪЖ.

АЛА МЪЖ СИ ПО РЪСТ,

ПО ГОДИНИ И ВИД,

ЗАТОВА СИ ПОЧТИ

НЕИЗМЕННО СЪРДИТ,

ЗАТОВА СИ ТАКА

И СОЛИДЕН, И ЗРЯЛ.

ТИ СИ ИСТИНСКИ МЪЖ -

МНОГО ВРЯЛ И КИПЯЛ.

НО КАКВО ОТ ТОВА,

ЧЕ СИ МЪЖ ПО ЛИЦЕ.

ТИ СИ МЪЖ ПО ЛИЦЕ,

А МОМЧЕ ПО СЪРЦЕ.

ЗАТОВА ВСЕКИ ЧАС,

ВСЕКИ МИГ СИ ГОТОВ

ДА ПОТЕГЛИШ НА ПЪТ,

ДА ТРЕПТИШ ОТ ЛЮБОВ,

ДА СИ СВИРКАШ С УСТА

ИЗ СМЪЛЧАНИЯ ГРАД,

ДА СИ БЕДЕН И МЛАД,

А НЕ СТАР И БОГАТ

И ПРЕД ТЕБ, И ЗАД ТЕБ,

И ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ

ДА ТЕ ГЛЕДАТ В ЗАХЛАС

ВСИЧКИ МАЛКИ ЖЕНИ.

ДЯВОЛ ЗНАЕ КОГА,

ЕЙ ТАКА, ИЗВЕДНЪЖ -

ДНЕС СИ ОЩЕ МОМЧЕ,

УТРЕ ВЕЧЕ СИ МЪЖ.

НО КАКВО ОТ ТОВА,

ЧЕ СИ МЪЖ ПО ЛИЦЕ,

ТИ СИ МЪЖ ПО ЛИЦЕ ,

А М О М Ч Е ПО СЪРЦЕ!!!!!



НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

[Ън]

И на мен. Тъкмо щях да питам на кого е и стигнах края.

[frisky lioness]

Много ме кефи това, нищо че е старо!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост. Имаме широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко. Купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Придобиваме по-високо образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо. Ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени. Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличаваме притежанията си, но намаляваме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем:
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. На връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Теб, но ти позволява също и да го споделиш или просто да натиснеш "изтриване".

Това беше ново за мен
Благодаря:-)

[Влад]

Това беше ново за мен

Авторcтвото се приписва на Джордж Карлин. Американски журналист, сатирик, славещ се с острия си език.
Твърди се, че го е написал след като жена му починала и по повод атаките срещу СТЦ. Сам Карлин отрича на сайта си да е авторът.
Други източници твърдят, че авторът е Джеф Диксън в 1998 г.
Всъщност, оказва се, че авторът е д-р Муурхед (Dr. Moorehead), бивш пастор от християнската църква в Редмънт, щата Вашингтон.
Написано е в 1990, а за първи път е публикувано в 1995, в книгата му "WORDS APTLY SPOKEN".
Страхотно е, да! Но това не е целият текст. Ако те интересува: в doc формат. (Трябва да се махне ".pdf" от названието на файла, след като се изтегли.)

[Глас в пустиня]

Това беше ново за мен
Благодаря:-)

Моля, за мен е чест и удоволствие!

[frisky lioness]

Благодаря, Влад