Когато си помисля колко много са вселените
и че всемирът векове наред е бил такъв,
небето сякаш е затвор с нещастни пленници,
а залезната светлина — от жертви кръв.
Отново всички спойки ще се разрушат, нелепо
се късат връзките, за да настъпи пак
игра на ненаситни атоми — чудовищно-свирепи,
невидими циклони и стихиен мрак.
И после пак ще завъртят водовъртежите спирални
планети нови, и в космическата тишина
със странна музика, безмълвна и печална,
в неземни пропасти ще плисне светлина.
И както векове наред — за да е здраво всяко здание,
в основата му е зазиждан млад живот —
сияещите звездности са пълни със страдание,
от тежки плочи е небесният ни свод.
ПО-ВНИМАТЕЛНИ БЪДЕТЕ
По-внимателни бъдете с идолите развенчани,
твърде дълго сте се молили и сте давали обет.
Развенчаното величие с горди клепки ще остане
и пророкът-съчинител винаги ще е поет.
С падналите благороден благородният ще бъде,
слабият е бил надменен и дивакът е жесток.
Посред виковете бойни остани спокоен, мъдър,
и тогава ще ти кажа, че си цар, мъдрец и бог.
Слънчеви деца, недейте да забравяте за брата,
аз обичам вашто утро, блянът ви и храбростта,
че над всички се надвесват залезът и тъмнината,
а в началото и края всички сме като цветя.
Разцъфтете, прецъфтете, многоцветно, пълновластно,
и помнете, младо слънце докато над вас кръжи,
и смъртта, като живота, е чудесна и прекрасна,
и че царствено величие над гробовете лежи.
* * *
Може да живееш слепешката,
да не искаш нищо от света,
да си вземеш сбогом с небесата,
щом цари наоколо смъртта.
Може да живееш безсловесен,
за мига да не изпитваш жал —
като оредяващ лес наесен,
като блян, отдавна помрачнял.
Можеш всичко скъпо да оставиш,
но не можеш чак до старини
всичко преживяно да забравиш,
да зачеркнеш миналите дни.
ЗАКЛИНАНИЕ НА ВОДАТА И ОГЪНЯ
Ще пална — знак, ще пална — знак
светлик на този бряг.
Ела, но тихо.
На камъка блести вода,
върви до мен с лъча-звезда,
на камъка блести вода.
Ела, но тихо.
Един до друг, един до друг.
Май има някой тук.
Ела, но тихо.
Дали ни чува в пустошта?
Виж пламъчето на свещта.
Пази водата във нощта.
Ела, но тихо.
Денят-Нощта, Нощта-Денят —
са наши роби. Ш-ът.
Ела, но тихо.
Ръка в ръка, следа в следа,
на камъка блести вода,
свети до мен с лъча-звезда.
Ела, но тихо.
Ето го и на руски:
ЗАКЛИНАНИЕ ВОДЫ И ОГНЯ
Я свет зажгу на этом берегу.
Иди тихонько.
Следи, на камне есть вода,
Иди со мной, с огнем, туда.
На белом камне есть вода,
Иди тихонько.
Рука с рукой, рука с рукой,
Здесь кто-то есть другой.
Иди тихонько.
Тот кто-то, может, слышит нас.
Следи, чтоб свет наш не погас,
Чтобы вода не пролилась.
Иди тихонько.
Мы свет несём, мы свет несём,
Рабы нам ночь со днём.
Иди тихонько.
Следи, рука с рукой тверда,
На белом камне есть вода.
Свети, идём с огнем туда.
Иди тихонько.
