Green Light написа:
Не е остаряло, щом децата ми се смеят на това. Както не могат да остареят нежността и човечността. И безпощадния свят на чийто фон да се забележат. И може би дори сега се ражда твореца, който да го надниме най- после в показването на тези неща.
Просто са остарели нашите нежност и човечност в битките ни със зъби и нокти. И нашата безпощадност в обичта, честност в дреболиите...
и П.П. уви нашата любов. Скучни са. Като Под игото и Караджата.
Точно като тях.
Не, и нашите не са остарели. Или ако са, мисля, че все пак сме способни да променим това, да ги изтръгнем от скуката. А ако не го направим сами, понякога се получава от само себе си.
Под игото и Караджата са съвсем, съвсем друго нещо обаче.