Тема

[Green Light]

Една тема искам да пусна от обяд. Първо беше за това че ми е лудница, ама че и това ще мине. После беше за това, че от тая зима искам снежни топки, планина, камина и червено вино. Странниче да види в куфара, да порови малко, да не са се скрили тия неща в някой чорап. И на трето място за това какво е успеха и откъде пък накъде, бе риш трябва да набъркваме децата в тая работа. И кое ви е любимото кафе, опитвали ли сте еспресото и моката в Costa. Веднага да ги опитате!
Ама нищо от тия работи не излезе. Та само се отчитам, че да знаете.
Пу пускам начи тема.

[bead_]

Пу пускам начи тема.

многоспектърна.
и отчасти рекламна

[Мнемозина]

Една тема искам да пусна от обяд. Първо беше за това че ми е лудница, ама че и това ще мине. После беше за това, че от тая зима искам снежни топки, планина, камина и червено вино. Странниче да види в куфара, да порови малко, да не са се скрили тия неща в някой чорап. И на трето място за това какво е успеха и откъде пък накъде, бе риш трябва да набъркваме децата в тая работа. И кое ви е любимото кафе, опитвали ли сте еспресото и моката в Costa. Веднага да ги опитате!
Ама нищо от тия работи не излезе. Та само се отчитам, че да знаете.
Пу пускам начи тема.

Аз пък щях да вдигам пушилка и да ви бия.
Като ще се отчитаме, да го сторя и аз...

Кой и как набърква децата в успеха, нещо не мога да разбера?
Това - извън въпроса що е успех.

[Green Light]

Една тема искам да пусна от обяд. Първо беше за това че ми е лудница, ама че и това ще мине. После беше за това, че от тая зима искам снежни топки, планина, камина и червено вино. Странниче да види в куфара, да порови малко, да не са се скрили тия неща в някой чорап. И на трето място за това какво е успеха и откъде пък накъде, бе риш трябва да набъркваме децата в тая работа. И кое ви е любимото кафе, опитвали ли сте еспресото и моката в Costa. Веднага да ги опитате!
Ама нищо от тия работи не излезе. Та само се отчитам, че да знаете.
Пу пускам начи тема.

Аз пък щях да вдигам пушилка и да ви бия.
Като ще се отчитаме, да го сторя и аз...

Кой и как набърква децата в успеха, нещо не мога да разбера?
Това - извън въпроса що е успех.

Недей да ни биеш. Откажи се. Опашката е от тука до 7ми километър.

Ами искам малкия да се яви на пробен изпит. Защо- ми вика той. Ами за да си подготвен, да видиш че е лесно. Е защо, де? Ами за да се явяваш спокойно на други такива изпити. За какво пък да се явявам? Защото си попаднал на такъв баща, мой човек му викам. А аргументите минават наум- Ами за да се реализираш, да се развие потенциала ти и да успееш. Ама той и в ума ми продължава да ме пита. Това не е ли твоята представа за успех, понеже моята е- да играя с брат ми, без да се дразниме, защото тогава е най- интересно, да впечатля приятелите си, да помечтая със самурай Джак и да отидеме най- после двамата с тебе в планината. Може би успех е да стана алпинист или градинар, или да мисля не по стереотипите... Може би именно конформизма е неуспеха ми. А с твоите уроци, изпити, правила и забрани нямам достатъчно време да мисля сам, с десетгодишния си ум. А десетгодишния си ум ще го имам само сега.
Много силно личи добрината при децата ми сега. Самобитен ум, добрина и енергия. А аз ги вкарвам в калъп за да "успеят".
И няма не искам(за себе си говоря вече) и няма недей. Така трябва, така е тръгнало и избор няма. Образование, реализация, дом, семейство. Това е успех, а другото не е. И го налагаме с манипулация, молби, подкупи и накрая - насила. После се чудим накъде е тръгнал света. Ами натам накъдето с вас го бутаме.
Тоя влак, който върви към пропастта, дето все ни е в писанията, сме ние с вас. А на линията са децата.
Говорили сме го, не очаквам дискусия, но няма да престана да се питам.

[Remmivs]

говориш за лимоните и лимонадата
ми така му го кажи и на него
ще има бая лимони да получиш от живота
научи се да си правиш поне лимонада от тях
пращай го!

[Green Light]

говориш за лимоните и лимонадата
ми така му го кажи и на него
ще има бая лимони да получиш от живота
научи се да си правиш поне лимонада от тях
пращай го!

Да, него го пращам. Аз за себе си ги мисля тия

[Remmivs]

Да, него го пращам. Аз за себе си ги мисля тия

ми значи, направи си и ти една лимонада, егати
от тия ти мисли
наздраве!

[Gaspode]

Една тема искам да пусна от обяд. Първо беше за това че ми е лудница, ама че и това ще мине. После беше за това, че от тая зима искам снежни топки, планина, камина и червено вино. Странниче да види в куфара, да порови малко, да не са се скрили тия неща в някой чорап. И на трето място за това какво е успеха и откъде пък накъде, бе риш трябва да набъркваме децата в тая работа. И кое ви е любимото кафе, опитвали ли сте еспресото и моката в Costa. Веднага да ги опитате!
Ама нищо от тия работи не излезе. Та само се отчитам, че да знаете.
Пу пускам начи тема.

Аз пък щях да вдигам пушилка и да ви бия.
Като ще се отчитаме, да го сторя и аз...

Кой и как набърква децата в успеха, нещо не мога да разбера?
Това - извън въпроса що е успех.

Недей да ни биеш. Откажи се. Опашката е от тука до 7ми километър.

Ами искам малкия да се яви на пробен изпит. Защо- ми вика той. Ами за да си подготвен, да видиш че е лесно. Е защо, де? Ами за да се явяваш спокойно на други такива изпити. За какво пък да се явявам? Защото си попаднал на такъв баща, мой човек му викам. А аргументите минават наум- Ами за да се реализираш, да се развие потенциала ти и да успееш. Ама той и в ума ми продължава да ме пита. Това не е ли твоята представа за успех, понеже моята е- да играя с брат ми, без да се дразниме, защото тогава е най- интересно, да впечатля приятелите си, да помечтая със самурай Джак и да отидеме най- после двамата с тебе в планината. Може би успех е да стана алпинист или градинар, или да мисля не по стереотипите... Може би именно конформизма е неуспеха ми. А с твоите уроци, изпити, правила и забрани нямам достатъчно време да мисля сам, с десетгодишния си ум. А десетгодишния си ум ще го имам само сега.
Много силно личи добрината при децата ми сега. Самобитен ум, добрина и енергия. А аз ги вкарвам в калъп за да "успеят".
И няма не искам(за себе си говоря вече) и няма недей. Така трябва, така е тръгнало и избор няма. Образование, реализация, дом, семейство. Това е успех, а другото не е. И го налагаме с манипулация, молби, подкупи и накрая - насила. После се чудим накъде е тръгнал света. Ами натам накъдето с вас го бутаме.
Тоя влак, който върви към пропастта, дето все ни е в писанията, сме ние с вас. А на линията са децата.
Говорили сме го, не очаквам дискусия, но няма да престана да се питам.

Ш`си призная, че и аз го мисля това постоянно. И се улавям, че го говоря на голямото природно бедствие. За подготвянето, трупането на знания, конкурентност и прочее. Това, което пропуснат сега, няма да могат да го наваксат в бъдеще. Важи за съжаление и за знанията и за времето за игра.

От друга страна каква е алтернативата?

[annonymus]

Ами искам малкия да се яви на пробен изпит. Защо- ми вика той. Ами за да си подготвен, да видиш че е лесно. Е защо, де? Ами за да се явяваш спокойно на други такива изпити. За какво пък да се явявам? Защото си попаднал на такъв баща, мой човек му викам. А аргументите минават наум- Ами за да се реализираш, да се развие потенциала ти и да успееш. Ама той и в ума ми продължава да ме пита. Това не е ли твоята представа за успех, понеже моята е- да играя с брат ми, без да се дразниме, защото тогава е най- интересно, да впечатля приятелите си, да помечтая със самурай Джак и да отидеме най- после двамата с тебе в планината. Може би успех е да стана алпинист или градинар, или да мисля не по стереотипите... Може би именно конформизма е неуспеха ми. А с твоите уроци, изпити, правила и забрани нямам достатъчно време да мисля сам, с десетгодишния си ум. А десетгодишния си ум ще го имам само сега.
Много силно личи добрината при децата ми сега. Самобитен ум, добрина и енергия. А аз ги вкарвам в калъп за да "успеят".
И няма не искам(за себе си говоря вече) и няма недей. Така трябва, така е тръгнало и избор няма. Образование, реализация, дом, семейство. Това е успех, а другото не е. И го налагаме с манипулация, молби, подкупи и накрая - насила. После се чудим накъде е тръгнал света. Ами натам накъдето с вас го бутаме.
Тоя влак, който върви към пропастта, дето все ни е в писанията, сме ние с вас. А на линията са децата.
Говорили сме го, не очаквам дискусия, но няма да престана да се питам.

Бе ти си се питай, нищо лошо няма да се питаш, ама действителността е друга - изпити, конкуренция, хъс. Пращай малкия да свиква, кажи му, че това също е начин да впечатли брат си (не знам доколко удачен аргумент е това - ти си познаваш децата).
Ми да, това е успеха - образование, реализация, дом, семейство. И другото не е. Независимо дали ни се харесва. Другото може да си го пази за приказките с приятели и форумите, щото в реала не е вървежно.

[Gaspode]

Ми да, това е успеха - образование, реализация, дом, семейство. И другото не е. Независимо дали ни се харесва. Другото може да си го пази за приказките с приятели и форумите, щото в реала не е вървежно.

Парите май са единственият успех

[Мнемозина]

Недей да ни биеш. Откажи се. Опашката е от тука до 7ми километър.

Ами искам малкия да се яви на пробен изпит. Защо- ми вика той. Ами за да си подготвен, да видиш че е лесно. Е защо, де? Ами за да се явяваш спокойно на други такива изпити. За какво пък да се явявам? Защото си попаднал на такъв баща, мой човек му викам. А аргументите минават наум- Ами за да се реализираш, да се развие потенциала ти и да успееш. Ама той и в ума ми продължава да ме пита. Това не е ли твоята представа за успех, понеже моята е- да играя с брат ми, без да се дразниме, защото тогава е най- интересно, да впечатля приятелите си, да помечтая със самурай Джак и да отидеме най- после двамата с тебе в планината. Може би успех е да стана алпинист или градинар, или да мисля не по стереотипите... Може би именно конформизма е неуспеха ми. А с твоите уроци, изпити, правила и забрани нямам достатъчно време да мисля сам, с десетгодишния си ум. А десетгодишния си ум ще го имам само сега.
Много силно личи добрината при децата ми сега. Самобитен ум, добрина и енергия. А аз ги вкарвам в калъп за да "успеят".
И няма не искам(за себе си говоря вече) и няма недей. Така трябва, така е тръгнало и избор няма. Образование, реализация, дом, семейство. Това е успех, а другото не е. И го налагаме с манипулация, молби, подкупи и накрая - насила. После се чудим накъде е тръгнал света. Ами натам накъдето с вас го бутаме.
Тоя влак, който върви към пропастта, дето все ни е в писанията, сме ние с вас. А на линията са децата.
Говорили сме го, не очаквам дискусия, но няма да престана да се питам.

Мда, ужасно е трудно да си родител понякога.
Обаче приеми, че ти просто си длъжен да правиш това, колкото и да ти е неприятно и каквито и други мисли да идват в главата ти.
А той пък трябва да намери начин - и винаги ще търси начини - да отвоюва себе си и собствената си представа за успех. И ако е умен (а той със сигурност е), все някога ще разбере ценността на твоята позиция спрямо него.

Дълга е темата, да.
Винаги съм казвала, че възпитанието и образованието са вид насилие, но много необходимо насилие. Това е положението.
Да не мислиш, че аз съм се примирила с това? :lol:

П.П. За боя - още не съм се отказала. Мисля по въпроса.

[Gaspode]

Мда, ужасно е трудно да си родител понякога.
Обаче приеми, че ти просто си длъжен да правиш това, колкото и да ти е неприятно и каквито и други мисли да идват в главата ти.
А той пък трябва да намери начин - и винаги ще търси начини - да отвоюва себе си и собствената си представа за успех. И ако е умен (а той със сигурност е), все някога ще разбере ценността на твоята позиция спрямо него.

Дълга е темата, да.
Винаги съм казвала, че възпитанието и образованието са вид насилие, но много необходимо насилие. Това е положението.
Да не мислиш, че аз съм се примирила с това? :lol:

А защо пък да съм длъжен да го правя? Времето е лимитиран ресурс - като отнемам от времето му да го развивам в някаква избрана от мен и смятана за важна, необходима и прочее област, със сигурност отнемам от времето, в което той би могъл сам да стигне до някаква собствена реализация. До своя си упсех. Грийн е прав за калъпа - вкарваме децата си в калъпите на обществото. И то при положение, че (поне аз де) не го харесваме. Обществото.

Интересна тема е това, наистина - какво съм длъжен и какво не съм като родител? М?

[Remmivs]

Парите май са единственият успех

гати и успеха
честно

[Green Light]

Ми да, това е успеха - образование, реализация, дом, семейство. И другото не е. Независимо дали ни се харесва. Другото може да си го пази за приказките с приятели и форумите, щото в реала не е вървежно.

Парите май са единственият успех

Универсалният измерител. Много гадно.

[Мнемозина]

А защо пък да съм длъжен да го правя? Времето е лимитиран ресурс - като отнемам от времето му да го развивам в някаква избрана от мен и смятана за важна, необходима и прочее област, със сигурност отнемам от времето, в което той би могъл сам да стигне до някаква собствена реализация. До своя си упсех. Грийн е прав за калъпа - вкарваме децата си в калъпите на обществото. И то при положение, че (поне аз де) не го харесваме. Обществото.

Интересна тема е това, наистина - какво съм длъжен и какво не съм като родител? М?

Длъжен си да бъдеш ограничението, от което децата да бягат, за да откриват себе си.
Добре де, не си длъжен, обаче така или иначе се получава по някакъв начин.
Психологията така го е измислила.

[Remmivs]

Интересна тема е това, наистина - какво съм длъжен и какво не съм като родител? М?

Каквото те учи сърце и душа. Това си длъжен. Според мен.

а за калъпите
неизбежно е, ние сме ограничени същества, ерго калъпирани по природа
виж си примерно краниума

[Gaspode]

Парите май са единственият успех

гати и успеха
честно

Ми кво? Класика - кат` си толку умен къде са ти парите?

[Remmivs]

Длъжен си да бъдеш ограничението, от което децата да бягат, за да откриват себе си.
Добре де, не си длъжен, обаче така или иначе се получава по някакъв начин.
Психологията така го е измислила.

Главологията по-скоро...

[Green Light]

Мда, ужасно е трудно да си родител понякога.
Обаче приеми, че ти просто си длъжен да правиш това, колкото и да ти е неприятно и каквито и други мисли да идват в главата ти.
А той пък трябва да намери начин - и винаги ще търси начини - да отвоюва себе си и собствената си представа за успех. И ако е умен (а той със сигурност е), все някога ще разбере ценността на твоята позиция спрямо него.

Дълга е темата, да.
Винаги съм казвала, че възпитанието и образованието са вид насилие, но много необходимо насилие. Това е положението.
Да не мислиш, че аз съм се примирила с това? :lol:

А защо пък да съм длъжен да го правя? Времето е лимитиран ресурс - като отнемам от времето му да го развивам в някаква избрана от мен и смятана за важна, необходима и прочее област, със сигурност отнемам от времето, в което той би могъл сам да стигне до някаква собствена реализация. До своя си упсех. Грийн е прав за калъпа - вкарваме децата си в калъпите на обществото. И то при положение, че (поне аз де) не го харесваме. Обществото.

Интересна тема е това, наистина - какво съм длъжен и какво не съм като родител? М?

Ами дето питаш по- горе: Какъв ти е избора? Нямаш. Не ти харесва да караш децата си да ядат жаби, но нямаш избор. Или ядат жабите или седят гладни.
И аз не го харесвам обществото.

[Gaspode]

Длъжен си да бъдеш ограничението, от което децата да бягат, за да откриват себе си.
Добре де, не си длъжен, обаче така или иначе се получава по някакъв начин.
Психологията така го е измислила.

Мдам
Съдба, риш`ли :)

[jazz]

http://www.youtube.com/watch?v=ecCGZZBs9mI

[Gaspode]

Каквото те учи сърце и душа. Това си длъжен. Според мен.

а за калъпите
неизбежно е, ние сме ограничени същества, ерго калъпирани по природа
виж си примерно краниума

От тиква до тиква разликата е огромна.
При това е важно съдържанието на тиквата, не външната обвивка
Ма кво съм седнал да ти говоря...
Тва е тема за маса, казвам аз

[latrevw]

А защо пък да съм длъжен да го правя? Времето е лимитиран ресурс - като отнемам от времето му да го развивам в някаква избрана от мен и смятана за важна, необходима и прочее област, със сигурност отнемам от времето, в което той би могъл сам да стигне до някаква собствена реализация. До своя си упсех. Грийн е прав за калъпа - вкарваме децата си в калъпите на обществото. И то при положение, че (поне аз де) не го харесваме. Обществото.

Интересна тема е това, наистина - какво съм длъжен и какво не съм като родител? М?

абе кво се правите на ударени и дълбокомислещи. от край време родителите насочват децата си, така както смятат за добре, грешно-правилно - това е. колко от децата оставени да се развиват сами и да стигнат до "собствена реализация", са направили нещо. Те ИМАТ НУЖДА да ги насочваме, както е нормално да се съпротивляват. Единици са тези, които от малки имат някакъв интерес и го следват. Ай огледайте се сред вашите връстници, тези, които бяха "свободни", докато мен ме натискаха да уча, сега какво са... не искам да обиждам, но не искам да съм на тяхното място - мерси от тази свобода. човек не е свободен да прави каквото си иска - никога не е свободен, нито като малък, нито като голям. и въобще не е толкова страшно, че ни се налага да се съобразяваме. нормално е след като живеем заедно, има си правила.

[Remmivs]

страшна песен
имая я и на български
макар, че грийн не я харесва

http://www.youtube.com/watch?v=yJKCAV_FDsQ

[Мнемозина]

Каквото те учи сърце и душа. Това си длъжен. Според мен.

а за калъпите
неизбежно е, ние сме ограничени същества, ерго калъпирани по природа
виж си примерно краниума

От тиква до тиква разликата е огромна.
При това е важно съдържанието на тиквата, не външната обвивка
Ма кво съм седнал да ти говоря...
Тва е тема за маса, казвам аз

Странниче е тук и ни призоваваше да се видим, обаче вас като все ви няма...

[Gaspode]

Ами дето питаш по- горе: Какъв ти е избора? Нямаш. Не ти харесва да караш децата си да ядат жаби, но нямаш избор. Или ядат жабите или седят гладни.
И аз не го харесвам обществото.

Ако не го карам да руча жабета, остане гладен, и земе та изнамери начин да лови глигани на морков, примерно?
Избор винаги има

[bead_]

ми значи, направи си и ти една лимонада, егати

така ще му е криво и чоглаво докато му препоръчвате лимонада, а не му сипете едно голямо ирландско

[latrevw]

http://www.youtube.com/watch?v=ecCGZZBs9mI

yes! абсолютно точно е казано в текста на песента - всички дискусии стават излишни това си е простата истина

[Gaspode]

абе кво се правите на ударени и дълбокомислещи. от край време родителите насочват децата си, така както смятат за добре, грешно-правилно - това е. колко от децата оставени да се развиват сами и да стигнат до "собствена реализация", са направили нещо. Те ИМАТ НУЖДА да ги насочваме, както е нормално да се съпротивляват. Единици са тези, които от малки имат някакъв интерес и го следват. Ай огледайте се сред вашите връстници, тези, които бяха "свободни", докато мен ме натискаха да уча, сега какво са... не искам да обиждам, но не искам да съм на тяхното място - мерси от тази свобода. човек не е свободен да прави каквото си иска - никога не е свободен, нито като малък, нито като голям. и въобще не е толкова страшно, че ни се налага да се съобразяваме. нормално е след като живеем заедно, има си правила.

Понеже питаш...
Един от "свободните" - зае*а математиката, почна да свири в неква измислена група, хиподил, не вярвам да сте я чували :)
просто ми дойде на ум
и аз не искам да съм на негово място
но той успял ли е? повече от мен ли? как мерим успеха?

[Gaspode]

Каквото те учи сърце и душа. Това си длъжен. Според мен.

а за калъпите
неизбежно е, ние сме ограничени същества, ерго калъпирани по природа
виж си примерно краниума

От тиква до тиква разликата е огромна.
При това е важно съдържанието на тиквата, не външната обвивка
Ма кво съм седнал да ти говоря...
Тва е тема за маса, казвам аз

Странниче е тук и ни призоваваше да се видим, обаче вас като все ви няма...

Тука сме бе
Кога и къде?

[Green Light]

ми значи, направи си и ти една лимонада, егати

така ще му е криво и чоглаво докато му препоръчвате лимонада, а не му сипете едно голямо ирландско

две

[latrevw]

Понеже питаш...
Един от "свободните" - зае*а математиката, почна да свири в неква измислена група, хиподил, не вярвам да сте я чували :)
просто ми дойде на ум
и аз не искам да съм на негово място
но той успял ли е? повече от мен ли? как мерим успеха?

писах май - е-д-и-н-и-ц-и са!!! и обикновено става дума за талант, за силна вътрешна необходимост, склонност и силно желание, което те е завладяло.

[bead_]

как мерим успеха?

по усмивката, която виждаме сутрин в огледалото, докато си мием зъбите

и по това правим ли някого щастлив

п.п.имаш ли по-добри мерки?

[Green Light]

А защо пък да съм длъжен да го правя? Времето е лимитиран ресурс - като отнемам от времето му да го развивам в някаква избрана от мен и смятана за важна, необходима и прочее област, със сигурност отнемам от времето, в което той би могъл сам да стигне до някаква собствена реализация. До своя си упсех. Грийн е прав за калъпа - вкарваме децата си в калъпите на обществото. И то при положение, че (поне аз де) не го харесваме. Обществото.

Интересна тема е това, наистина - какво съм длъжен и какво не съм като родител? М?

абе кво се правите на ударени и дълбокомислещи. от край време родителите насочват децата си, така както смятат за добре, грешно-правилно - това е. колко от децата оставени да се развиват сами и да стигнат до "собствена реализация", са направили нещо. Те ИМАТ НУЖДА да ги насочваме, както е нормално да се съпротивляват. Единици са тези, които от малки имат някакъв интерес и го следват. Ай огледайте се сред вашите връстници, тези, които бяха "свободни", докато мен ме натискаха да уча, сега какво са... не искам да обиждам, но не искам да съм на тяхното място - мерси от тази свобода. човек не е свободен да прави каквото си иска - никога не е свободен, нито като малък, нито като голям. и въобще не е толкова страшно, че ни се налага да се съобразяваме. нормално е след като живеем заедно, има си правила.

Ааа, моля, моля! Аз съм си ударен и дълбокомислещ.

[jazz]

как мерим успеха?

как в какво
с номера на обувките
и дължината на носа

[latrevw]

но той успял ли е? повече от мен ли? как мерим успеха?

може би е успял повече от теб, ако не се пита дали е успял

успехът го мерим, с това дали ни се налага да го мерим. почнеш ли да се мериш, отиде... мир със себе си, да си доволен и да се стремиш към повече без да е болна амбиция

[bead_]

две

[Gaspode]

http://www.youtube.com/watch?v=ecCGZZBs9mI

yes! абсолютно точно е казано в текста на песента - всички дискусии стават излишни това си е простата истина

И кво точно е казана в песента? Айм джъст а парт ъф ю? А не ма нужда
Ми ако дятете не е просто част от мен? Ако е различно? Как моите виждания за "кое е дясно и грешно" могат да са му от полза? Примерно

[Gaspode]

как мерим успеха?

по усмивката, която виждаме сутрин в огледалото, докато си мием зъбите

и по това правим ли някого щастлив

п.п.имаш ли по-добри мерки?

Нямам по-добри мерки. Въобще нямам приложими мерки.
някой може да е щастлив от това аз да съм в калта - това успех ли е за мен?

Няма мерки за успеха, според мен. Принципно няма. Което не пречи да се говори наляво-надясно за него. Странна работа

[Gaspode]

как мерим успеха?

как в какво
с номера на обувките
и дължината на носа

Айде бе
нали размерЪТ не бил от знаКчение