Тя е изперкала на тема риболов. При нея това си е семейно изперкване - в тандем с мъжа и. Като постъпвала на работа в старческия дом единственото и условие било да е в отпуск винаги през целия август, защото тогава се събирала рибарската и компания и хойкали за риба по целите Балкани. Тя е изпушила по този коловоз някъде към 33-ата си година, сега си е за нашия клуб отдавна, но такива работи не я интересуват.
Друг такъв приятел имам, асистент във ВУЗ, живее наблизо до старческия дом, който като постъпва на работа единственото му условие е шефът му също да е въдичар.
Негова е фразата: "Направо се родих като навлезнаха в употреба ГСМите! Иначе, като си на майната си за риба, а тя клюца ли клюца (кълве), трябваше да слизам до най-близкото село, па да пращам телеграма до шефа-а-а... А сега просто му се обаждаш и той ти пуска още 2-3 дни отпуска, нали?!"
Той си няма отдавна кабинет вкъщи. Има си помещение, което е олтар на въдичарството. Стелажи, спец шкафове със спец чекмеджета... работен плот да си майстори блесни, изкуствени мухи, спец кукички...
Тоз вече е на възраст за отиване към по-горния клуб.
Мой колега, и той на клубна възраст, преди 7-8 години изперка на тема билярд.
Преспал при приятел след няква сватба. На сутринта отишли да пият кафе/биричка в местно кафене, а там имало билярдна маса. И нашият махмурлия изведнъж се оказал едва ли не роден да играе тази игра. Сега е сред 10-те най-добри в България.
Изби си стената м/у хола и трапезарията, та да може да си сложи ЛИЧНА билярдна маса там. Жена му го гледаше много кръвнишки, щото, нали се сещате, билярдните маси от най-добрия им производител в света не струват евтино.
Друг приятел е нещо като моя случай - отишъл да стреля с пистолет покрай негов колега, който искал да се похвали с новата си гърмяща играчка, и се оказал изключително добър стрелец. Доста по-добър от хвалещия се с новото си желязо колега. А нашият не е ходил в казармата и никога преди не е стрелял с пистолет. Запали се, изкара си разрешително за оръжие, вече има три патлака, ходи всяка седмица и стреля по 150-200 патрона. Което си е сериозен разход - първото му оръжие струваше над два бона, а патроните далеч не са без пари.
На мен това изперкване ми се размина. Не си извадих разрешително, не си купих пистолет.
Но пък съм изперкал по друго и то отдавна. По съкращения. Вече повече от дузина години. Аз не чета вестници като нормалните хора, аз търся нови съкращения. Аз не гледам по витрините, като вървя по улиците, гледам табелите на фирми и организации - да видя ново съкращение.
Такива ми ти работи.
Интересното е, че всички тези изперквания са станали в началото или в средата на тридесетте години на всички ни.
А вашите изперквания какви са, любими клубари мои?
