Няколко дни преди смъртта му, успяхме да си поговорим. Каза, че ми прощава всичко / а има ужасно много за прощаване /. На следващият ден със сетни сили успях да различа думите "хубаво е, че си тук".......и това беше. Следваха четири дни морфин до дупка...... нямаше го вече...бяха останали само жалки остатъци от повехнало и изтискано от рака тяло.
Вечерта в неделя започна дихателната недостатъчност, засилена и от морфина......усетих, че остават часове и психясах. Не мръднах от него, докато вече буквално не заспивах над тялото му. Някъде към два съм заспал...събудих се в три и половина и него вече го нямаше.
Бях му сърдит, че си отиде докато съм спял, но много хора ми казват, че не е искал да ме плаши и за това е чакал да заспя......
Направихме му изключително достойно погребение. Имаше към 150 човека. Децата от театралната студия, колегите му от театъра, страшно много приятели, комшии....директорката на театъра направи невероятна реч. Говореше за ролите му, за него самия, за куриозни преживявания с него, за гафовете на сцената.......накрая започна да ръкопляска за както се изказа тя " финала на монолога му".....цялата зала ръкопляскаше. Много се надявам да е гледал отгоре, пукнал се е от кеф, сигурен съм.
И така...баща ми вече го няма. Влизам вече в релси, или поне се опитвам. Много ми е мъчно, много ми тежи, но както казва една моя позната, "Човек може да се справи със всичко, освен със собствената си смърт"
Снимам като откачен и това е единственото, което ме държи. От там нататък са дъщерите ми и искренно се надявам времето да лекува, защото иначе е страшно.......СТРАШНО.........
P.S. Само некролози не са се мъдрили тук, но много искам да ви покажа какво направиха децата от театралната студия:
Може би само че знам защо е важно погребението. и всичко. преживяла съм го, даже два пъти. първия така, внезапно, днес ти казва иди карай ски, не се притеснявай за мен, и на следващия ти звънят, че го няма вече. Но пък от втория път ми останаха разговорите, и са ми много скъпи. не че става по-леко, като ти го каже някой, но за такива случаи думи подходящи никога няма да има.. Стисни зъби, целувай децата си още по-често и ..така. 
И със сигурност си е изживял живота така, че да го запомнят!
