та...
днес майка ми става на 70 години, за първи път се вълнувам толкова ужасно много на нейн рожден ден. какво се вълнувам, искам да рева постоянно. знам защо, страх ме е, че остават толкова малко рожденни дни заедно. реве ми се, защото си спомням баба ми, представям си този ден преди 70 години колко прекрасен е бил за нея, как тогава всичко е започнало (майка ми й е първо дете), какво е следвало, колко беше горда с дъщеря си и има за какво. разговорите с майка ми днес почти винаги са спорове, ядосване, никога не сме на едно мнение, без да искаме се обиждаме една друга, НО егати какво нещо е майката и колко много всъщност я обичам, малко повече от колкото й се ядосвам
. не ми пожелавайте да е жива и здрава, така ще е, знам, но ще е за още малко време, а аз не знам как ще го преживея това. толкова сме заети винаги, че не можем да се чуем и видим с родителите си, я вземете се обадете днес на майките си и им кажете, че ги обичате или просто ги чуйте. това ще бъде един прекрасен подарък за моята майка.
и въобще обичам ви и вас, ама майка ми явно повече, за вас не рева
веднага през ума ще й минат сума ти гадни сюжети. аз ще я карам по старому, да ми е мирна главата.
