Писма в плик
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Писма в плик
Диана Найденова от Челюсти пред Труд:
"Получавам и писма в плик. Те ме радват повече, защото аз съм по-консервативен човек - фейс-ту-фейс комуникацията ми е по-симпатична. И когато някой човек положи усилия да напише на онези старите пликове “До г-жа Диана Найденова, водеща на предаването... “Клещи”, е страхотно. Това ми е любимото писмо и си го пазя!
А наскоро имах и друго писмо. Някакъв мъж, който казва: “Моля ви, престанете да седите със скръстени ръце и крака, защото аз съм доктор и това натоварва аортата, ще имате проблеми с кръвообращението, със сърдечния ритъм.” Обичам такива писма"
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=261561
Отдавна е. От 24.10.2009г, ма няма значка, де.
На мен ми липсват тия писма, картички и темподобни. Повече- да ги пиша. Дали пак ще им изгрее модата? Вуйна ми разправяше, че мойте писма от казармата ставали едно- за пример за невъзможни грешки- и името и съм успял да сбъркам и две- за радиото. Само на мене и на бате Асен по Хоризонт се хилели неделно време.
"Получавам и писма в плик. Те ме радват повече, защото аз съм по-консервативен човек - фейс-ту-фейс комуникацията ми е по-симпатична. И когато някой човек положи усилия да напише на онези старите пликове “До г-жа Диана Найденова, водеща на предаването... “Клещи”, е страхотно. Това ми е любимото писмо и си го пазя!
А наскоро имах и друго писмо. Някакъв мъж, който казва: “Моля ви, престанете да седите със скръстени ръце и крака, защото аз съм доктор и това натоварва аортата, ще имате проблеми с кръвообращението, със сърдечния ритъм.” Обичам такива писма"
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=261561
Отдавна е. От 24.10.2009г, ма няма значка, де.
На мен ми липсват тия писма, картички и темподобни. Повече- да ги пиша. Дали пак ще им изгрее модата? Вуйна ми разправяше, че мойте писма от казармата ставали едно- за пример за невъзможни грешки- и името и съм успял да сбъркам и две- за радиото. Само на мене и на бате Асен по Хоризонт се хилели неделно време.
Re: Писма в плик
вярвам й на вуйна ти безрезервно!Green Light написа:Само на мене и на бате Асен по Хоризонт се хилели неделно време.
just perfect
- snowprincess
- Мнения: 5650
- Регистриран на: 24.09.06, 17:50
Re: Писма в плик
очаквам да получа картичка и писмо от германия ако не ги краднат или не се загубят по пътя

Re: Писма в плик
Че напиши някое, какво ти пречи!Green Light написа: На мен ми липсват тия писма, картички и темподобни. Повече- да ги пиша. Дали пак ще им изгрее модата? Вуйна ми разправяше, че мойте писма от казармата ставали едно- за пример за невъзможни грешки- и името и съм успял да сбъркам и две- за радиото. Само на мене и на бате Асен по Хоризонт се хилели неделно време.
Но се съмнявам, че после ще мислиш пак, че ти липсват.
Ако трябва да напиша нещо на ръка - ама такова, дето после ще трябва да го четат и други хора - изпадам в ужас. Почеркът ми е станал
Иначе ги намирам тия писма за нещо много ценно. Беше попаднала у мен кореспонденция между двама големи в моята област, но самите оригинали. Ами направо изтръпнах - от хартията (една дебела и релефна и различни бледи цветове, специална хартия за писма), от почерците (особено на единия, страшно силно излъчване дори и от писаното от него)...
Panta rhei...
Да де...знам, че пак /или отново се шегувах/.
Не е така. Обичам хартията.
След 5 години казарма /нали бях във военен институт/ с много време за губене и липса на днешните комуникации, бях изписал тонове писма. И получавах тонове. ВКР-тата с интерес ги четяха...ама и те се умориха по едно време.
Занесох си вкъщи 3 найлонови плика. Препълнени. От онези дето искаш да си ги запазиш и някой ден да отвориш и да докоснеш хартията. И да докоснеш отново човека, с когото това къшче целулоза те е свързал по някакъв вълшебен начин.
Бяха интересни времена. Много от момчетата бяха дошли от селата, нямаха нито езика, нито изразните средства. А всеки от тях искаше поне за празниците да каже някак си малко по-особено това, което чувства към девойката дето е оставил някъде си там да го чака. Е така прописах... Заживявах в душите на колегите ми по живот и стая. Защото бяха близко до мен и ги познавах от корен. И знаех кой какво и как го мисли. Просто не можеха да изразяват в писмен вид.
Или в устен.. Спичаха се. Не, момчетата не си говорим за жени, похождения, "бройки"... както си мислят обикновено жените. Когато заговорим... говорим за именно това дето е дълбоко, дълбоко навътре. Нещото в което няма нищо сексуално. Само дето е трудно да го изкажем или дори напишем пред "противниковия" пол. 
Май от тогава ми е и тази откровенност, когато говоря за нещата. Научих се да говоря откровенно от името на другите, а след това и от свое име. Защото видях къде са и моите грешки. Аз също като тях не можех... Нищо че..изразните средства...
После се научих да рисувам. Портрети с молив. От мъничките снимки, които носеха в оня левия джоб на куртката без копче, а те никога не изпадаха от там за да се загубят. Подарък за рожденните дни. Малък, нищо не струващ, но явно много ценен. Така и не разбрах колко от момичетата са си ги сложили в рамка на стената. То и мойта бившата чак след 15-ина години търкаляне на кадастрона из прашасалите ъгли реши да го запази.
Но да се върнем на писмата. Един ден в изблик на някаква ярост, бившата взела и изсипала писмата в огъня...и добре се сгряла на спомените ми. Яд или болезнена ревност.. Сега са ми останали някъде около 700 по чудо спасили се в забравен плик заедно с "дневниците" от тогава. Интернета и блоговете са всъщност само продължение на това желание да споделиш с приятелите какво... Може би е и по-удобно. Четливо, можеш да се върнеш и да поправиш граматическите си грешки, може 1 писмо да се чете от 100-ици без да го преписваш за всеки.
Но...липсва ми онзи трепет докато чакаш пощата и извикат твоето име.
Сега нещата сякаш стават някак си мигновенно.. И именно това очакване липсва. Или изненадата..
Времена.
Мгновения
Не е така. Обичам хартията.
След 5 години казарма /нали бях във военен институт/ с много време за губене и липса на днешните комуникации, бях изписал тонове писма. И получавах тонове. ВКР-тата с интерес ги четяха...ама и те се умориха по едно време.
Занесох си вкъщи 3 найлонови плика. Препълнени. От онези дето искаш да си ги запазиш и някой ден да отвориш и да докоснеш хартията. И да докоснеш отново човека, с когото това къшче целулоза те е свързал по някакъв вълшебен начин.
Бяха интересни времена. Много от момчетата бяха дошли от селата, нямаха нито езика, нито изразните средства. А всеки от тях искаше поне за празниците да каже някак си малко по-особено това, което чувства към девойката дето е оставил някъде си там да го чака. Е така прописах... Заживявах в душите на колегите ми по живот и стая. Защото бяха близко до мен и ги познавах от корен. И знаех кой какво и как го мисли. Просто не можеха да изразяват в писмен вид.
Май от тогава ми е и тази откровенност, когато говоря за нещата. Научих се да говоря откровенно от името на другите, а след това и от свое име. Защото видях къде са и моите грешки. Аз също като тях не можех... Нищо че..изразните средства...
После се научих да рисувам. Портрети с молив. От мъничките снимки, които носеха в оня левия джоб на куртката без копче, а те никога не изпадаха от там за да се загубят. Подарък за рожденните дни. Малък, нищо не струващ, но явно много ценен. Така и не разбрах колко от момичетата са си ги сложили в рамка на стената. То и мойта бившата чак след 15-ина години търкаляне на кадастрона из прашасалите ъгли реши да го запази.
Но да се върнем на писмата. Един ден в изблик на някаква ярост, бившата взела и изсипала писмата в огъня...и добре се сгряла на спомените ми. Яд или болезнена ревност.. Сега са ми останали някъде около 700 по чудо спасили се в забравен плик заедно с "дневниците" от тогава. Интернета и блоговете са всъщност само продължение на това желание да споделиш с приятелите какво... Може би е и по-удобно. Четливо, можеш да се върнеш и да поправиш граматическите си грешки, може 1 писмо да се чете от 100-ици без да го преписваш за всеки.
Но...липсва ми онзи трепет докато чакаш пощата и извикат твоето име.
Времена.
Мгновения
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Re: Писма в плик
... ехааа... да ти завиди човек направо.Мнемозина написа:...от хартията (една дебела и релефна и различни бледи цветове, специална хартия за писма), от почерците (особено на единия, страшно силно излъчване дори и от писаното от него)...
Re: Писма в плик
ся да се разберемGreen Light написа:На мен ми липсват тия писма, картички и темподобни. Повече- да ги пиша.
оставяме адреси, та да си получим писмата и картичките или пишеш, сканираш и пращаш