Пилците се броят на есен...

[wild_moon]

...а някой път и зимъска .... или пък точно преди Коледа както се оказа при мен. Днес ме гонят едни такива мисли за това дали е само въпрос на естествен подбор или въпрос на все по-сериозно хлопване на кепенците на широко отворените ни до вчера души. Защо ми се налага (все по-често като че ли, а може и просто така да ми се е сторило) да захвърля някои доскорошни приятелства като захапана ябълка, от която за мое голямо разочарование е изпълзял червей!? Нормално ли е с ядно и отривисто движение да ми се налага да зачеркна някого от телефона си, от скайпа и от живота си? Аз ли станах по-придирчива към ябълките или отмина времето, когато ябълките бяха все сочни и дъхави и те караха да се усмихваш без да можеш да спреш.... Питам аз и отговор не чакам от другиго освен себе си...

[І]

...а някой път и зимъска

Уф...ти па и 1 празнична тема зачекна...
Е го мен да вземем. От повече от месец съм се заровил в бумаги, чертежи и спесификации.. До преди седмица гледах като гаврошче от прозореца топлото и тихо време навън и на фона на прозореца наредените десетки самолеДчета. И пак се навеждах над компютъра. Ама требе и да се яде.
Миналата година по това време 4 девойки се отказаха от мен....точно поради същата причина. Нямах време за 1 кафе дето се вика. То и затова девойките прескачат тия кат мен и се меткат на лошите момчета, щот те киснат по баровете и дискотеките да си утрепат кинтите от трафик, наркотици, далавера некоя... Обаче са там де. И на разположение. А не тъкмо кат си направиш планове и 1 телефонно обаждане да те прати на гъза на географията спасявайки я света, я някой закъсал приятел, я някой закъсал инвеститор..
Имаш ли идея как се вдига процента на сърдещите се съобразно броя на приятелите и добрите познати?! Не ти пожелавам да си на мое място. Еле по празниците лавинообразно. И точно сега си мисля, че не е чак толкова лоша идеята да работиш за работодател /не че имах чак толкова повече свободно време, но поне понякога можех да се опъвам/. Уж имаш все пак някакъв нормиран работен ден, в края на месеца някакъв бюджет постъпва в касичката и той е сигурен и знаеш колко е. Остава само да си го преразпределиш за нуждите и за купоните. Отпуска. Божеее...какво точно беше това?! По спомени май е нещо за ядене...
Е от моята позиция казвам- добре, че са комуникациите. Вечер като ти се отворят на скайпа 10-12 прозореца...поне размениш по приказка дали си жив.
Има и друго. Е сега се връщам /или по-точно избягах по-рано/ от празничен фирмен купон. То и това си е работа...кат те видят 10-тки човеци и решават, че именно това е мястото и времето да те обсебят и да почнат да ти говорят за общата ви работа. Щот през седмицата си практически недосегаем. А аз уж бях тръгнал на купон...да се социализирам. Малко...колкото може..
То затова и дращим толкова в тоя клуб. Щот си искаме общуването, но я не стига време, я не е подходящото за срещи ф2ф., я са ни затиснали куп проблеми или задължения.
Та...не си само ти. А за червея..аз понеже не съм вегетарианец и знам кви се въдят и в моята ябълка... все не успявам да се разсърдя на приятелите като се разминем. Просто времето е такова. Вече трудно ни съвпадат моментите.

[wild_moon]

....Просто времето е такова. Вече трудно ни съвпадат моментите.

Мъжжжжчо, ние все пак за различно разминаване явно говорим. Щото аз ти говоря за кардинално, принципно и окончателно такова, а не за невъзможност да се съчетаят графиците. Колкото до графиците, имам приятели, с които се виждаме на живо веднъж в годината, а може и по-рядко, но са ми все така близки и все едно не сме пропуснали ден да се видим. Тва е щото орбитите ни са близки и си оставаме наоколо, колкото и да не успяваме да се настигнем по трасето. Наздраве!

[Мнемозина]

...а някой път и зимъска .... или пък точно преди Коледа както се оказа при мен. Днес ме гонят едни такива мисли за това дали е само въпрос на естествен подбор или въпрос на все по-сериозно хлопване на кепенците на широко отворените ни до вчера души. Защо ми се налага (все по-често като че ли, а може и просто така да ми се е сторило) да захвърля някои доскорошни приятелства като захапана ябълка, от която за мое голямо разочарование е изпълзял червей!? Нормално ли е с ядно и отривисто движение да ми се налага да зачеркна някого от телефона си, от скайпа и от живота си? Аз ли станах по-придирчива към ябълките или отмина времето, когато ябълките бяха все сочни и дъхави и те караха да се усмихваш без да можеш да спреш.... Питам аз и отговор не чакам от другиго освен себе си...

Е то какво да ти кажем тогава, освен наздраве.

Знам ли вече кое е нормално и кое - не.
Зависи от приятелствата явно.
Обаче хората, които наистина са ти важни или за които наистина си важна, ще останат. Дори и да си мислиш, че си зачеркнала някого от тях. Така съм забелязала, че се получава.

[І]

Мъжжжжчо, ние все пак за различно разминаване явно говорим.
Наздраве!

Да..може би..

[frisky lioness]

Точно в най-тежките житейски моменти си проличава кой от какво тесто е замесен, ако мога така да се изразя.
Остават само истинските...
Понякога освен разочарованията има и истински изненади, при това приятни
Получаваш подкрепа от някого, от когото най-малко си очаквал
Същото като с предателството, но с обратен знак

Животът е шарен...

Случва се това, което трябва да се случи
и е добре да изпадаме в подобни ситуации, за да знаем в един момент, че сме заобиколени от истински ЧОВЕЦИ, пък билото то и само една шепа:-)

Хубав снежен ден ви желая:-)

[Мнемозина]

Хубав снежен ден ви желая:-)

Толкова е хубаво навън...

[Ън]

Не е нормално!
То, приятелството, е като да посадиш плодно дръвче. Първо го засаждаш, окопаваш, ториш, поливаш и не знаеш какво ще се пръкне от него- ще дава ли плод, какъв ще е. Даже не знаеш дали ще се захване. С годините полагаш постоянни грижи за него, пръскаш го срещу паразити и то ти се отплаща- ражда хубави ябълки години наред.
Е, някоя реколта може и да червяса, ама няма да отсечеш дървото за това, нали?
Напротив- догодина ще положиш повече грижи.

А от приятелите трябва да се очакват повече неща- не само клишето- да ти помагат в нужда, но и да те сръчкат в хълбока с думи- "-Какви ги вършиш, бе, диване?!", тогава, когато другите само ще те погледнат накриво или с насмешка.
Право да ти кажат в очите що за човек си според тях и кое не е читаво при теб и т.н.
Може и грешка да допуснат и да те наранят с думи, ама на приятели трябва да сме се научили да прощаваме такива неща, които на други- чужди, не бихме простили.

[snowprincess]

Не е нормално!
То, приятелството, е като да посадиш плодно дръвче. Първо го засаждаш, окопаваш, ториш, поливаш и не знаеш какво ще се пръкне от него- ще дава ли плод, какъв ще е. Даже не знаеш дали ще се захване. С годините полагаш постоянни грижи за него, пръскаш го срещу паразити и то ти се отплаща- ражда хубави ябълки години наред.
Е, някоя реколта може и да червяса, ама няма да отсечеш дървото за това, нали?
Напротив- догодина ще положиш повече грижи.

А от приятелите трябва да се очакват повече неща- не само клишето- да ти помагат в нужда, но и да те сръчкат в хълбока с думи- "-Какви ги вършиш, бе, диване?!", тогава, когато другите само ще те погледнат накриво или с насмешка.
Право да ти кажат в очите що за човек си според тях и кое не е читаво при теб и т.н.
Може и грешка да допуснат и да те наранят с думи, ама на приятели трябва да сме се научили да прощаваме такива неща, които на други- чужди, не бихме простили.

много ми хареса това, което си написал, но бих искала на всички да прощавам всичко, не само на приятелите

[Remmivs]

много ми хареса това, което си написал, но бих искала на всички да прощавам всичко, не само на приятелите

Да, страхотно го е написал!
Всъщност, иронията е, че на най-близките си - приятели и рода прощаваме най-трудно. А тъкмо на тях можем всичко да простим. Винаги.

[snowprincess]

много ми хареса това, което си написал, но бих искала на всички да прощавам всичко, не само на приятелите

Да, страхотно го е написал!
Всъщност, иронията е, че на най-близките си - приятели и рода прощаваме най-трудно. А тъкмо на тях можем всичко да простим. Винаги.

бе, аз почти винаги прощавам, имах само две затворени врати, едната отворих пак тази година, другата още не мога, страх ме е от мене си

[Green Light]

Не е нормално!
То, приятелството, е като да посадиш плодно дръвче. Първо го засаждаш, окопаваш, ториш, поливаш и не знаеш какво ще се пръкне от него- ще дава ли плод, какъв ще е. Даже не знаеш дали ще се захване. С годините полагаш постоянни грижи за него, пръскаш го срещу паразити и то ти се отплаща- ражда хубави ябълки години наред.
Е, някоя реколта може и да червяса, ама няма да отсечеш дървото за това, нали?
Напротив- догодина ще положиш повече грижи.

А от приятелите трябва да се очакват повече неща- не само клишето- да ти помагат в нужда, но и да те сръчкат в хълбока с думи- "-Какви ги вършиш, бе, диване?!", тогава, когато другите само ще те погледнат накриво или с насмешка.
Право да ти кажат в очите що за човек си според тях и кое не е читаво при теб и т.н.
Може и грешка да допуснат и да те наранят с думи, ама на приятели трябва да сме се научили да прощаваме такива неща, които на други- чужди, не бихме простили.

И на мене ми хареса. Обаче леко ме жегна, защото мен посочваш тука с укор, Ън. Аз съм този, който нито тори, нито чисти от паразити приятелствата си. И много загубени приятели имам.
Мнемо, това което казваш, че важните ще останат, е приятно за ухото, но при мен не се получи. Липсват ми много някои хора. Ангел и Яки. Боби, Панко, Стоян, Мони, Христин. Пища. Чери, Заека, Иван, Шумака. Колко изброих? 12. Чувам се с колко? С Мони и със Заека веднъж годишно. А не съм изброил Радо, Льофи, Тоцо, Сашо Радованов, Иво Вакавлиев...

[snowprincess]

И на мене ми хареса. Обаче леко ме жегна, защото мен посочваш тука с укор, Ън. Аз съм този, който нито тори, нито чисти от паразити приятелствата си. И много загубени приятели имам.
Мнемо, това което казваш, че важните ще останат, е приятно за ухото, но при мен не се получи. Липсват ми много някои хора. Ангел и Яки. Боби, Панко, Стоян, Мони, Христин. Пища. Чери, Заека, Иван, Шумака. Колко изброих? 12. Чувам се с колко? С Мони и със Заека веднъж годишно. А не съм изброил Радо, Льофи, Тоцо, Сашо Радованов, Иво Вакавлиев...

вдигни телефона и се обади на тези, които най-много ти липсват

[bead_]

Питам аз и отговор не чакам от другиго освен себе си...

не давам отговор. дори и въпрос няма да задам. чукам да дърво да не се случва и това е. човек винаги може зле да прецени другия.

[Мнемозина]

И на мене ми хареса. Обаче леко ме жегна, защото мен посочваш тука с укор, Ън. Аз съм този, който нито тори, нито чисти от паразити приятелствата си. И много загубени приятели имам.
Мнемо, това което казваш, че важните ще останат, е приятно за ухото, но при мен не се получи. Липсват ми много някои хора. Ангел и Яки. Боби, Панко, Стоян, Мони, Христин. Пища. Чери, Заека, Иван, Шумака. Колко изброих? 12. Чувам се с колко? С Мони и със Заека веднъж годишно. А не съм изброил Радо, Льофи, Тоцо, Сашо Радованов, Иво Вакавлиев...

Ами не знам.
Странното е, че и при мен е обратното на това, което казва Незнания - приятелствата не са плодни дръвчета, а някакви саморасляци и много-много не се грижа за тях. В смисъл, че не ги мисля като приятелства, спрямо които аз трябва да правя нещо. Виж, спрямо хората зад тях не е точно така. Трудно е за обяснение.

А ти според мен мислиш така, защото гледаш през среза на настоящето. Ако погледнеш назад, ще видиш, че тези хора присъстват в живота ти.
И щом ти липсват, никак не е изключено да се появят по-активно пак.

Друг е въпросът, че тези, които ти липсват, може вече да са се променили дотолкова, че да няма смисъл да се връщат. Имам няколко такива случая. Но дори и те си стоят в живота ми, макар и само в миналото.

[annonymus]

...а някой път и зимъска .... или пък точно преди Коледа както се оказа при мен. Днес ме гонят едни такива мисли за това дали е само въпрос на естествен подбор или въпрос на все по-сериозно хлопване на кепенците на широко отворените ни до вчера души. Защо ми се налага (все по-често като че ли, а може и просто така да ми се е сторило) да захвърля някои доскорошни приятелства като захапана ябълка, от която за мое голямо разочарование е изпълзял червей!? Нормално ли е с ядно и отривисто движение да ми се налага да зачеркна някого от телефона си, от скайпа и от живота си? Аз ли станах по-придирчива към ябълките или отмина времето, когато ябълките бяха все сочни и дъхави и те караха да се усмихваш без да можеш да спреш.... Питам аз и отговор не чакам от другиго освен себе си...

Не зачерквай и не трий ако питаш мен.
Ако те е огорчил и обидил някой - дай му малко време.
Не бързай.

[Gaspode]

Чета и се чудя
Много неща казани. Много от тях верни. Повечето - много верни.
И все пак. Приятелите не са дървета - имат собствени чуства, мнение, мотиви. А приятелството е двустранно. Може да си торил и поливал и пак да нямаш реколта. А може теб да те торят и поливат пък ти да не щеш една кисела ябълка да дадеш...
Понякога пък просто се разминаваме във времето.
"Поредица от срещи и раздели"

[wild_moon]

Пак по темата .... и извън темата... и просто ей така :)

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

***

Бъди с тези, които ти помагат да бъдеш.
Не седи с равнодушни хора, чийто дъх
излиза от устните студен.
Без тези видими форми, твоята работа е по-дълбока.

Боклук хвърлен във въздуха се разпада на парчета.
Ако не се опиташ да летиш
и така се разчупиш
ще срещнеш смъртта,
когато е твърде късно за всичко, което си могъл да бъдеш.

Листата пожълтяват. Дървото пуска нови корени
и ги прави зелени.
Защо си толкова доволен от любов, от която увяхваш?

[Semiramis]

...а някой път и зимъска .... или пък точно преди Коледа както се оказа при мен. Днес ме гонят едни такива мисли за това дали е само въпрос на естествен подбор или въпрос на все по-сериозно хлопване на кепенците на широко отворените ни до вчера души. Защо ми се налага (все по-често като че ли, а може и просто така да ми се е сторило) да захвърля някои доскорошни приятелства като захапана ябълка, от която за мое голямо разочарование е изпълзял червей!? Нормално ли е с ядно и отривисто движение да ми се налага да зачеркна някого от телефона си, от скайпа и от живота си? Аз ли станах по-придирчива към ябълките или отмина времето, когато ябълките бяха все сочни и дъхави и те караха да се усмихваш без да можеш да спреш.... Питам аз и отговор не чакам от другиго освен себе си...

да. може и да е инстинкта за самосъхранение.

[holi_day]

...а някой път и зимъска .... или пък точно преди Коледа както се оказа при мен. Днес ме гонят едни такива мисли за това дали е само въпрос на естествен подбор или въпрос на все по-сериозно хлопване на кепенците на широко отворените ни до вчера души. Защо ми се налага (все по-често като че ли, а може и просто така да ми се е сторило) да захвърля някои доскорошни приятелства като захапана ябълка, от която за мое голямо разочарование е изпълзял червей!? Нормално ли е с ядно и отривисто движение да ми се налага да зачеркна някого от телефона си, от скайпа и от живота си? Аз ли станах по-придирчива към ябълките или отмина времето, когато ябълките бяха все сочни и дъхави и те караха да се усмихваш без да можеш да спреш.... Питам аз и отговор не чакам от другиго освен себе си...

да. може и да е инстинкта за самосъхранение.

прас едно сериозно мнение от мен, че на предположения го обърнахте - може..., понякога...

приятелите са опасно нещу
същи пиявици
зимат ти времето, зимат ти настроението
че даже и животъ се опитват да ти организират
тая напаст трябва да се държи надалеч
и още нещо
явно секи човек може да устои на определен брой приятели
като нарасне бройката - почва игра на дартс
следват нови кастинги

[Semiramis]

Холи, виж сега
аз не ти дочитам мненията, честно казано
ма много намекваш, обикновено ...



но и на теб предлагам -
режи енергийните вампири
нервите кой ш'и ги плаща
не са приятели това!

[annonymus]

прас едно сериозно мнение от мен, че на предположения го обърнахте - може..., понякога...

приятелите са опасно нещу
същи пиявици
зимат ти времето, зимат ти настроението
че даже и животъ се опитват да ти организират
тая напаст трябва да се държи надалеч
и още нещо
явно секи човек може да устои на определен брой приятели
като нарасне бройката - почва игра на дартс
следват нови кастинги

Да бе, да, вЕлвам ти.

[holi_day]

зная я стълбата
не я търси
стълбата е нещо друго, когато погледът ти е друг
слагаш е вертикално и виждаш, че отворите между стъпалата се врати нанякъде

[holi_day]

Да бе, да, вЕлвам ти.

за кое не верваш
да поясня

[Semiramis]

трийнах я, стълбата, че то там .. по друго, верно.
междуполово повече

[holi_day]

трийнах я, че то там .. по друго, верно.

[annonymus]

Да бе, да, вЕлвам ти.

за кое не верваш
да поясня

"риятелите са опасно нещу
същи пиявици
зимат ти времето, зимат ти настроението"

[snowprincess]

трийнах я, стълбата, че то там .. по друго, верно.
междуполово повече

ко изтървах, за каква стълба си говорите

[annonymus]

трийнах я, стълбата, че то там .. по друго, верно.
междуполово повече

ко изтървах, за каква стълба си говорите

И аз го изпуснах...

[holi_day]

"риятелите са опасно нещу
същи пиявици
зимат ти времето, зимат ти настроението"

а как е?

аз рекох, че за дартс-а шъ мъ питаш

[annonymus]

"риятелите са опасно нещу
същи пиявици
зимат ти времето, зимат ти настроението"

а как е?

аз рекох, че за дартс-а шъ мъ питаш

А, и за дартс-а питам - точно ли се целиш?

Те ти зимат, ама и дават.
Пък и ти взимаш от тяхното, така че няма проблем, смЕтам аз? Да?

[snowprincess]

трийнах я, стълбата, че то там .. по друго, верно.
междуполово повече

ко изтървах, за каква стълба си говорите

И аз го изпуснах...

пак ще го пуснат
аз питам като не разбера нещо, което ме е заинтригувало

[Мнемозина]

Тук е станало малко опасно.
Я кажете кой е в период на отстрелване на пилците, поне да сме наясно.

[holi_day]

А, и за дартс-а питам - точно ли се целиш?

Те ти зимат, ама и дават.
Пък и ти взимаш от тяхното, така че няма проблем, смЕтам аз? Да?

за стреличките
мяташ и се уцелва, може и не където се целиш, а може и хич да не си се целил...
но е факт, че жертви има - за теб, за уцеления...

за зимането
как шъ ти се земе нещо, ку не си го имал
колкото повече имаш, в един момент много повече ти го няма
приятелствата разглезват и каляват, начи са изпитания
ми не секи има сили и нерви да се подлага на изпитания

[holi_day]

Тук е станало малко опасно.
Я кажете кой е в период на отстрел, поне да сме наясно.

ей така почват (не)приятелските съюзи - като се набележи обща цел

[snowprincess]

прас едно сериозно мнение от мен, че на предположения го обърнахте - може..., понякога...

приятелите са опасно нещу
същи пиявици
зимат ти времето, зимат ти настроението
че даже и животъ се опитват да ти организират
тая напаст трябва да се държи надалеч
и още нещо
явно секи човек може да устои на определен брой приятели
като нарасне бройката - почва игра на дартс
следват нови кастинги

Да бе, да, вЕлвам ти.

защо си шокирана, има ли причина да не и вярваш, още повече, че Холи казва, че е сериозно мнението и

[Мнемозина]

Тук е станало малко опасно.
Я кажете кой е в период на отстрел, поне да сме наясно.

ей така почват (не)приятелските съюзи - като се набележи обща цел

Не бе, редактирах се.

[Мнемозина]

...

[holi_day]

Не бе, редактирах се.

ясно!
въвела си кодови названия

[snowprincess]

Тук е станало малко опасно.
Я кажете кой е в период на отстрел, поне да сме наясно.

ей така почват (не)приятелските съюзи - като се набележи обща цел

Не бе, редактирах се.

не си, в две теми по два еднакви постинга:blum: