Ето, аз открих отговор на въпроса защо на жените не ни върви много-много с философията.
Има го в началната сцена на "Напразни усилия на любовта".
Та значи кралят иска от тримата свои благородници да подпишат учебния устав, който трябва да спазват заедно с него три години.
Ето какво му отговарят те:
ЛОНГВИЛ
Готов съм аз! Какво са три години?
Плътта щом пости, разумът пирува,
Известно е, че лакомият залък
докарва тлъст корем и мозък малък!
ДЮМЕН
Владетелю, като Лонгвил аз също
плътта си съм напълно умъртвил -
Дюмен отблъсва низшите наслади -
разкош, богатства, пиршества, любов -
за висшия живот на философ!
БИРОН
И аз готов съм като тях, кралю,
да дам обет, че тука три години
в учение усърдно ще живея;
но чух за правила, като например
да не поглеждаме жена, което,
надявам се, не се предвижда тук;
или това, че трябва да се храним
веднъж на ден, като веднъж в неделя
я караме без ядене, което
надявам се, не се предвижда тук;
или да спим три часа през нощта,
без денем да склопим очи, което
(понеже аз да спя обичам нощем
и после до обяд да си доспивам),
надявам се, не се предвижда тук.
Повярвайте, кралю, човек не може
да гони философски глъбини
без хапване, без сън и без жени!
